Неспособните, изнемощели и възрастни хора
които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно.
Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета:
“А за които говеенето е трудно, следва да дадат¬ откуп, като нахранят бедняк.”
/2:184/, е казал, този айет не е отменен.
Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден.
(ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма'дудат)
Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък
[старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им.
Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани
[изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани.
(виж. Меджалис шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)