Eдин мъж се ядосал на жена си и се заканил да я направи нещастна.
В отговор на това жената отвърнала спокойно:
- Не можеш да ме направиш нещастна, както не можеш да ме направиш и щастлива.
- Защо не мога?
- запитал мъжът ядосан.
- Ако щастието беше заплата, можеше да ми я спреш,
ако беше накит, можеше да ме лишиш от него,
обаче то е нещо, което не притежаваш нито ти,
нито който и да е от хората
- бил отговорът на жената.
- Тогава какво е щастието?
- изкрещял мъжът.
На това жената отвърнала спокойно и уверено:
- Аз намирам щастието във вярата и в религията.
Вярата ми е в сърцето, а в сърцето никой не може да проникне, освен Аллах Субхналлаху уе Теаля.
Ето това е истинското щастие, което не може да го даде човек, нито пък може да бъде взето от онзи, комуто е дадено.
"Който се грижи за ахирета /задгробния живот/,
Аллах Субханеху ве Теаля дава в сърцето му задоволство, делата му са подредени,
светските блага ще му идват, дори той да не ги търси.
И онзи, който има за цел само светския живот,
Аллах Субханеху ве Теаля ще направи бедността между очите му,
разваля подредбата на делата му и не получава от светските блага освен, което му е определено". Тирмизи.