Имам Муслим е един от най-великите учени в науката хадис.
Истинското му име е
Муслим бин Хаджадж бин Муслим ал-Кушейри
ан-Нисабури, известен още с прозвището (куния) Абу Хусейн.
Роден е в град Нишапур през 206 г.от хиджра (821 от р.Хр). В родния си град прави първите си стъпки в науката за хадисите.
Първите му стъпки в науката хадис и неговите учители
В желанието си да се запознае по-добре с хадисите и със законите на науката им, той пътува до Ирак, Хиджаз в Шам и Египет.
По време на пътешествията си той се възползвал от учнието на известни учени, като Имам Ахмад бин Ханбал, Ях`я бин Ях`я, Кутаиба бин Сайд, Исхак бин Рахауайх, Мухаммед бин Амр, Мухаммед бин Михран, Халаф бин Хишам, Ибрахим бин Мунзир, Мансур бин Мухаммед и много др. Аллах да е доволен от всички тях!
Влиянието му от имам Бухари
Имам Муслим на няколко пъти се установява в Багдат, където диктува хадиси и преподава техните правила на хората.
Там той се среща с имам Бухари по времето, когато същият живее в Нишапур.
За това се приема, че имам Бухари оказва силно влияние върху имам Муслим.
Знае се, че един ден, когато слушал хадис от него, станал на крака, приближил се, целунал го по лицето после казал: „На теб само завистниците са ти врагове.
Засвидетелствам, че на този свят няма друг учен като теб.“
Учениците му
Имам Муслим прекарвал повечето си време в изнасяне на лекции пред учениците си, освен това от време на време той се зенимавал и с дребна търговия, от която изкарвал прехраната си.
В продължение на повече от двайсет години имам Муслим възпитал стотици учини, като най-прочутите сред тях са Имам Абу Иса ат-Тирмизи, Ях`я бин Сайд, Мухаммед бин Махлаб, Макки бин Абдан и др.
Аллах да е доволен от всички тях!
Неговите трудове
Сборникът Ас-Сахих на имам Муслим се равнява по важност на сборника на имам Бухари – с еднаква точност са съставени и двата сборника.
Хадисите в сборника на Муслим (както самият той потвърждава), са избрани измежду трийсет хиляди (30,000) хадиса. Самия сборник е разделен на 52 книги, които започват с кратки обяснения върху науката хадис и завършват с книгата Федаил Коран
(Предпочитания на Корана).
Муслим започва да събира всички хадиси, които единодушно са считани за достоверни.
Той начертава отново пътищата, благодарение на които хадисите достигат до него и хората, от които е съставена тази предавателна верига и подобен исторически подход той използва за всеки хадис.
В увода към своя Сахих, Муслим обяснява защо е разделил хадисите в три категории.
Първата категория съдържа хадиси, предадени от съобщители (рауи) от първостепенно значение
(точни, прилежни, известни с превъзходната си памет, научни качества, честност и нравственност).
Във втората категория са поставени хадиси, предадени от средно добри съобщители (по-малко бележити учени, не толкова усърдни и с не толкова добра памет).
Последната категория съдържа хадиси, предадени от съобщители, считани за слаби или отхвърлени
(тъй като достоверноста им е съмнителна).
Муслим разпределя хадисите в зависимост от разделите на религиозното право (фъкх).
Хадисите от първата категория са поставени в началото. След това той старателно изследва хадисите от втората категория и запазва само най-достоверните.
Отхвърля всички хадиси от последната категория.
Характерно за сборника Сахих на Муслим, е изключителната точност и яснота що се отнася не само до текстовете на хадисите, а главно до веригите на предаването им.
Той изследва и оповестява какво би трябвало да бъде мнението за съобщителите на хадиси, както и за техния произход.
За всеки хадис отбелязва и най-малките разлики във веригите на предаване или в предадения текст, макар разликата да се състои само в една буква.
В сборника на имам Муслим всеки хадис се съпътства от пълна верига на разказвачи или верига в случаите, когато един и същи хадис е предаден по различни пътища.
Твърди се, че така имам Муслим е събрал 7 275 хадиса, като някои се повтарят, защото имат различни вериги на предаване – около 4 000 различни хадиса. Сборникът Сахих на имам Муслим е широко известен в мюсюлманския запад (Северна Африка), където дори се предпочита пред сборника Сахих на имам Бухари.
Учените от тази област са го изследвали и обяснили – такива са маликитският имам ал-Мазари, кади’ Ияд и имам Науауи, които са ни оставили много подробни обяснения (тафсир).
Освен този сборник имам Муслим написал още:
1) Ал-Муснад ал-Кабиир
2) Ал-Джами алал абуааб
3) Ал-асмаау уал кун`я
4) Ал-афраад уал уухдаан
5) Китабу-л- Мухадрамуйн
6) Китабу Ауляд-ил Асхаб
7) Ат-Табакат
8) Ат-Тем`ийз уал Илел
и др.
Неговата смърт
Имам Муслим умира в Нишапур през 261г. от хиджра, която отговаря на 874 г. от р. Хр. Гроба му е в намира един от кварталите на Нишапур – Насраабад.
Молим се на Аллах (с.т) да награди него и всички останали трудещи се по пътя на неговата религия, тези, които ги следват и всички вярващи до Съдния ден!Амин!
Книги, използвани при приготвяне на текста:
1) Тарихул Багдат (Хатиб ал-Багдади) Кайро.биог. № 7089
2) 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, Р.България)
Източник: https://wardahasan27.blogspot.com