От Джабир е предадено, че е казал:
“Пророкът ни учеше [на това как да се молим и]
да искаме напътствие от Аллах за [по-доброто за нас във] всички дела [, които възнамеряваме],
както ни учеше на сура от Свещения Коран.
И казваше:
«Ако някой от вас е загрижен за [възнамерява] някое дело, нека отслужи молитва (намаз) от два рекята,
без да е от задължителните, и после да каже:
‘О, Аллах, моля Те да ме напътиш с Твоето знание,
моля Те да ми дариш сила с Твоята мощ и Те моля за великата Ти щедрост!
Защото Ти можеш, а аз не мога;
Ти знаеш, а аз не зная.
Ти си Знаещият неведомото!
О, Аллах, ако знаеш, че това дело
[тук се назовава конкретната нужда]
е добро за мен, за вярата ми, за земния ми живот и за отвъдния ми живот, отсъди го за мен
[и го облекчи за мен, после ме благослови в него]!
А ако знаеш, че това дело е лошо за мен, за вярата ми,
за земния ми живот и за отвъдния ми живот,
отстрани го от мен и ме отстрани от него,
и отсъди за мен доброто, където и да е то,
после ме удовлетвори с него!’».
Разказано от Ал-Бухари.