Когато говорят и пишат за исляма, някои хора използват изразите „мохамеданство, мухаммеданин“.
Понякога може да срещнете някой, който се нарича, че е мухаммеданин.
Всъщност този израз се използва главно на Запад и в немюсюлманските страни.
Но нито в Корана, нито в хадисите можете да срещнете подобен израз!
Възможно е западните писатели и ориенталисти да го използват нарочно.
Целта им е да оприличат исляма на християнството.
Нека видим защо за исляма не
бива да се използват понятията мухаммеданство и мухаммеданин.
Когато се говори за християнин, за християнство, се вярва, че Хз. Иса /Иисус/
е създателят на тази
религия.
Поради същата причина се говори и за вярата на Мойсей, защото според тях учредителят на израелтянството е Мойсей /хз.Муса/
Западните автори използват
подобни понятия и за останалите източни религии и верски групи.
Например лидерът на Далечния Изток е Буда и оттам - будизъм.
Поради великия философ Конфуций, се казва конфуцианство.
Верските групи брахманизъм и бахаизъм и др. все така се наричат по имената на основателите си. И това е нормално.
Защото хората, които са дали имената си на религиозните и нравствените системи са техни учредители.
Ала учредителят, основателят на системата на исляма не е някой човек.
Ислямът е Аллахова вяра.
Аллах Теаля е дал и името й:
„Днес завърших вашата религия за вас и доведох докрай своята благодат към вас и одобрих исляма
за ваша религия“
/Маиде,3/
„Ислямът е религия на Аллах“.
/Али Имран, 18-19/
„Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него“.
Както ясно е изтъкнато и в Книгата на Аллах, името на тази религия не е мухамеданство, а ислям.
А привържениците, носителите и вярващите в тази религия се наричат мюсюлмани.
(Муслим).
„Назова ви Той отдадени-мюслим
– (в Писанията) преди и в този (Коран),
за да бъде Пратеника свидетел за вас“
(Хадж, 78)
И не само на последната религия, а общото наименование на всички Аллахови откровения се наричат ислям.
Мюслим или мюсюлмани се наричат всички, които признават и изповядват тази религия.
Защото изпращачът, наложителят на откровенията е Аллах Теаля.
А пратениците-пейгамбери са радетелите и разпространителите на тази религия.
Те са лицата, които са известили хората за откровенията, които са получавали от Аллах.
Те не само са ги получавали и известявали, но най-напред се вживявали духом и тялом в тях и са ги прилагали във всекидневието си.
Това означава, че първо самите те се отдавали, подчинявали се на
Аллаховата вяра, след което са заявявали пред света своето мюсюлманство.
Кажи:
„Моят Аллах ме напъти по правия път
- правата вяра“.
Кажи:
„Моята молитва и моите обреди, и моят живот и моята смърт са за Аллах, Вледетеля на световете. Няма Той съдружник.
Това ми бе повелено и съм първият отдаден (мюсюлманин) на Аллах“.
(ел-Енам, 162-163)
За всички пейгамбери в Свещения Коран се говори като за мюсюлмани.
(ел-Бакара, 132, ел-Маиде, 44) и др.
„О, мои синове, Аллах избра вашата религия - умирайте само (отдадени) мюсюлмани.
(ел-Бакара,132).
След като проблемът е ясен, може ли сега някой да излезе и да заяви:
„Вие като твърдите, че понятия като християнство и мухаммеданство са погрешни, искате да
отстраните пейгамберите от религиите, да отречете тяхната роля ли?“
И за да изпреваря подобни обвинения, веднага бих заявил:
Без Пейгамбера ни не можем
да мислим нито за религия, нито за мюсюлманство!
Пейгамберите са лица, които не само са веровестители и разпространители на религията, лично са практикували Аллаховата религия, т.е. те са най-добрите примери за нас.
Аллах да ни опази от погрешни поверия и действия!