Поклонението хадж има много поуки, както и духовни и материални ползи. Някои от тях са следните:
Вярващите се събират на едно място, с еднаква цел и обща вяра. Никъде другаде по света не се събират толкова много хора на едно място и обстановката наподобява Съдния ден, всички с вълнение отправят молитви към Всевишния, търсят опрощение от Създателя, желаят да възвисят вярата си и да си отидат от този свят с искрена вяра.
Със спечелените духовни наслади те се отказват от лошите навици и грехове. Сдобиват се с усърдие, с което по-здраво и стриктно да изпълняват повелите на Всевишния.
С боси крака, всички облечени в бяло – напомня за Съдния ден. По този начин сърцата се смекчават, погледът се променя, чувствата се извисяват и се изживява един духовен празник.
Само с една заповед от 14 века милиони хора посещават свещените места, усещат с цялата си същност могъществото на Всевишния, смятат и виждат, че милиони хора мислят като тях, приели са исляма за своя религия и по този начин вярата им се усилва.
Посещаването на свещените места, откъдето е започнала да се разпространява религията, местата, където са се жертвали толкова души в името на свещената вяра, посещението на гробовете на героите на исляма, дава усещането за пълноценна вяра и изпълва хаджиите с увереност за служба в името на исляма.
Трудностите и лишенията по време на пътуването карат човек да осъзнае по-добре благата, които притежава, и се научава да благодари за отредените му блага. Отдалечаването от богатството, семейството и близките, невъзможността за почивка спомагат да се разбере по-добре положението на бедните и това прави хаджиите по-милостиви и благородни.
Наградата за хадж е равностойна на наградата за вярващия, надвил страстите си. Защото в хаджа има както изморително пътуване, както борба с желанията на душата (нефиса), така и търпимост към умората и трудностите.
Хаджът е като определен конгрес на вярващите един път в годината. По време на хадж мюсюлманските държави са единодушни относно външните и вътрешните си различия и действат заедно.
Хаджиите имат възможност да се запознаят помежду си, да обменят опит в сферата на културата, науката, изкуството. По времето на хадж ислямските държави спомагат за просперитета и нуждите на затруднените държави.
Източник: https://hajjwarda.blogspot.com
Вярващите се събират на едно място, с еднаква цел и обща вяра. Никъде другаде по света не се събират толкова много хора на едно място и обстановката наподобява Съдния ден, всички с вълнение отправят молитви към Всевишния, търсят опрощение от Създателя, желаят да възвисят вярата си и да си отидат от този свят с искрена вяра.
Със спечелените духовни наслади те се отказват от лошите навици и грехове. Сдобиват се с усърдие, с което по-здраво и стриктно да изпълняват повелите на Всевишния.
С боси крака, всички облечени в бяло – напомня за Съдния ден. По този начин сърцата се смекчават, погледът се променя, чувствата се извисяват и се изживява един духовен празник.
Само с една заповед от 14 века милиони хора посещават свещените места, усещат с цялата си същност могъществото на Всевишния, смятат и виждат, че милиони хора мислят като тях, приели са исляма за своя религия и по този начин вярата им се усилва.
Посещаването на свещените места, откъдето е започнала да се разпространява религията, местата, където са се жертвали толкова души в името на свещената вяра, посещението на гробовете на героите на исляма, дава усещането за пълноценна вяра и изпълва хаджиите с увереност за служба в името на исляма.
Трудностите и лишенията по време на пътуването карат човек да осъзнае по-добре благата, които притежава, и се научава да благодари за отредените му блага. Отдалечаването от богатството, семейството и близките, невъзможността за почивка спомагат да се разбере по-добре положението на бедните и това прави хаджиите по-милостиви и благородни.
Наградата за хадж е равностойна на наградата за вярващия, надвил страстите си. Защото в хаджа има както изморително пътуване, както борба с желанията на душата (нефиса), така и търпимост към умората и трудностите.
Хаджът е като определен конгрес на вярващите един път в годината. По време на хадж мюсюлманските държави са единодушни относно външните и вътрешните си различия и действат заедно.
Хаджиите имат възможност да се запознаят помежду си, да обменят опит в сферата на културата, науката, изкуството. По времето на хадж ислямските държави спомагат за просперитета и нуждите на затруднените държави.