„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Хвала на Аллах – Господаря на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на съдния ден!
Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
Насочи ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито заблуждаващите се!“
(Фатиха)
Четем я най-много, разбираме я най-малко
Четем я изправени, но като заспали
Четем я и на глас, но не се вслушваме в нея
За жалост, това е най-великата, най-важната, най-всеобхватната дуа – Фатиха.
Колкото и странно да звучи, въпреки, че Фатиха е образец за приетата дуа, тя е най-неприетата ни дуа.
Защо ли?
Защото, за да бъде приета молбата, то тя трябва да бъде изречена от сърце, с вяра и със силно желание.
А човек се моли от сърце, когато знае какво иска и колко необходимо и ценно е то за него.
Във Фатиха Аллах ни учи да се молим Той да ни насочи по правия път – пътя на исляма.
Пътят, който води към щастие и на двата свята – земния и отвъдния.
С други думи, искаме да сме праведни мюсюлмани.
A има ли по-ценно от това?
Ако имаше, Аллах не би ни повелил да се молим най-много (поне 7300 пъти годишно)
за него, и то по време на намаз – обърнати с лице към Каба. Да, най-съществената дуа е да се молим да сме праведни мюсюлмани!
Ел-Фатиха