Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:"Когато Аллах създавал Адам и му вдъхнал душата, той кихнал. При това казал: "Хвала на Аллах (араб. алхамдулиллах)." Така той възхвалил Аллах с Неговото позволение. Господарят Му му казал: „Аллах да е милостив с теб Адам. Отдиди до тези изискани от благородните из ангелите, които седят там и ги поздрави." Тогава той им казал: "Мирът да е с вас (араб. ас-саламу алейкум)", на което те отговорили: "И с теб да бъде мир и милосърдието на Аллах (араб: уа алейка-с-салам уа рахматуллахи уа баракатуху)." След това той се върнал обратно до Господаря си, при което Той казал: "Това е твоят поздрав и поздравът на децата ти помежду им." Аллах казал, докато ръцете му били затворени: "Избери една от двете", тогава той казал: "Избирам дясната, и двете ръце на моя Господар са десни, благословени." Тогава Той ги протегнал и в тях се намирали Адам и потомството му. Адам казал: "О Господарю мой, кои са тези? Той отговорил: "Това е потомството ти." И при всеки един човек между двете му очи била изписана предопределената му възраст. Между тях се намирал един мъж - най-сияещият от всички или един от най-сияещите. Адам казал: "О, Господарю мой...кой е този?" Аллах казал: "Това е синът ти Давид*1 и аз предопределих възрастта му на 40 години." Адам казал: "О, Господарю мой, дай му повече години живот." Тогава Аллах казал: "Това е, което е предопределено за него." Тогава Адам казал: Аз му подарих 60 години от моите собствени години на живот." Аллах казал: "Както искаш." След това той живял в рая толкова дълго, колкото Аллах искал, преди да трябвало да го напусне. Докато живял Адам броял годините си. Накрая дошъл ангела на смъртта при него. Адам му казал: "Дошъл си по-рано. На мен ми бяха предписани 1000 години." Ангелът на смъртта отговорил: "Вярно е. Но ти даде на сина ти Давид 60 години от тях." Адам оспорил това и така потомците му станали такива, които оспорват (нещо). И той забравил (, че е дал на Давид 60 години), и така потомците му станали от тези, които забравят (нещо). От този ден нататък било установено, че договорите*2 трябва да се правят в писмена форма и в присъствието на свидетели*3.”
( Предадено от Тирмиди (3368), Ибн Хиббан, и др. Този текст е от Тирмиди. Тирмиди казва, че е един хасан гариб хадис. Класификация от [Ибн катир] №. 45: Това е един сахих хадис)
===========
*1. Давид (а.с), бащата на Саломон (а.с).
*2. [Мубаракфури].
*3. В един слаб (араб. даиф) хадис, предаден от Ахмад, се казва от пророка (с.а.с), че Аллах е направил писмен договор и поставил ангелите за свидетели, когато Адам (а.с.) дал от годините си живот на Давид (а.с.). В продълженито на хадиса се казва: "...той го оспорил. След това Аллах извадил (тогава направения) писмен договор и така му показал доказателството."
--------------------------
!!!
Ибн Аббас (р.а.) предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“В деня на Арафат Аллах е сключил договор с поколението на Адам (а.с.) (буквално: с гърба на Адам (а.с.)) в Нуман17. Той извадил поколението му (на Адам) от него и ги разпрострял пред Себе си. Тогава се обърнал към тях (без покривало): “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!”, Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха?” [7:172-173]”
( Преданието има добра верига (араб. dschaijjid). Предаден от Aхмад, Насаи, Байхаки и др. От [Ибн Kaтир], Nr.51. Aлбани казва за този хадис (с малко по-различни думи), че е здрав (aраб. сахих))