Мюсюлманското летоброене започва с преселването на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем

Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е роден в град Мекка, където му е дадено първото откровение (вахий). Впоследствие пребиваването му в Мекка става почти невъзможно и първо мюсюлманите, а след това и самият Пророк се преселват в град Медина. Преселване от едно място на друго е имало и дотогава, но това преселване е различно. То поставя граница между исляма и неверието, то разделя мюсюлманите от езичниците, слага началото на прилагането на исляма в човешкия живот и т.н. Това преселване се смята за ибадет, защото е в името на Всевишния Аллах и има за цел да се изпълнява свободно ислямът, тъй като изповядването му в Мекка става трудно. Нещо повече, това е заповед на Великия Аллах. Когато ислямът не може да се изповядва свободно в даден район или държава, мюсюлманите трябва да се жертват, да се лишат от уюта в родината си, но в никакъв случай да не изоставят изпълнението на исляма.
„Когато ангелите приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: „В какво положение бяхте?" Ще рекат:"Бяхме безсилни на земята." Ще рекат: „Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?" (ен-Ниса,4: 97)
Ето защо това преселение има друго измерение. То е свързано с вярата на мюсюлманите. И въпреки всичко то в никакъв случай не е лесно. Преселението е толкова трудно дори за Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), че той се обръща към Мекка с думите: „На земята най-много обичам теб, но не ми остава друго, освен да те напусна, тъй като хората, които живеят в теб, ме прогониха."
По принцип всяко нещо, което е трудно за изпълнение, е по-ценно при Аллах. Преселването на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) също било трудно както от материална, така и от морална гледна точка. Следователно това е случка в историята на исляма, дори в човешката история, която трябва да бъде отбелязана. Преди всичко Всевишният Аллах в Корана на много места говори за преселението:
„Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите." (ет-Тевбе, 9: 20)
"Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ милосърден." (ел-Бакара, 2: 218)
Аллах отбелязва тази случка на много места в Корана, но как мюсюлманите трябва да я отбележат? Разбира се, това събитие се отбелязва, но не с празненства и алкохол, защото не празненствата са най-важното нещо в живота на хората. Мюсюлманите приемат това преселение като начало на своето летоброене.
Всяко летоброене започва с някакво събитие, което всички хора знаят и не го забравят. Така например християнското летоброене започва с раждането на Исус.
Когато мюсюлманите се преселват в Медина, са пресмятали годините и месеците от „Годината на слона". Това е случка, в която йеменският владетел Ебрехе е искал да разруши Кябе със слон, но не успял. Това станало, преди Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да се роди. От една страна, събитието не е толкова популярно сред хората и особено измежду жителите на Медина. От друга страна, то се случило преди исляма и е избледняло в паметта на онези, които го помнят след неговата поява.
Мюсюлманите в Медина обаче не се захванали първо с летоброенето. Мисията на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е била да поучава хората на ислям и справедливост, а сахабетата са имали задача да разпространяват исляма, като в същото време го прилагат в техния живот. Това е продължило, докато Омер бин Хаттаб станал халиф на мюсюлманите. Тогава Омер (радиаллаху анх) получил писмо от валията на Йемен, в което не били споменати месецът и годината. Валията на Басра получил документ, в който бил споменат месецът, но не била спомената годината. Случки като тези наложили установяването на летоброене. Някои от мюсюлманите предложили да се приеме римското летоброене, а други персийското. След разисквания се стигнало до решение да се приеме ново – мюсюлманско летоброене, с начало преселението на Пророка от Мекка в Медина. Преселението е станало през месец рабиул-еввел, а годината на лунния календар започва от месец мухаррем. Ето защо те са започнали летоброенето с два месеца и 8 дни, за да съвпадне с началото на лунната година. Според слънчевия календар това съвпада с 23 юли 622 г.
Мюсюлманското летоброене е според лунната, а не според слънчевата година. Месеците на лунната година са: мухаррем, сафер, рабиул-еввел, рабиул-ахир, джемазил-еввел, джемазил-ахир, реджеб, шабан, рамазан, шеввал, зюл-кааде, зюл-хиддже.
Както при слънчевата, така и при лунната година месеците са дванайсет. Разликата се състои в това, че лунната година е с около 11 дни по-къса от слънчевата. Месеците на слънчевата година са по 30 или 31 дни, с изключение на месец февруари, който е 28 или 29 дни. Броят на дните в месеците на лунния календар са 29 или 30.
Това обяснява защо според всяка слънчева година религиозните празници са с 10-11 дена по-рано. В това има мъдрост по отношение на празниците и ибадета, които се извършват според лунния календар.
Днес в повечето мюсюлмански страни се използва както лунният, така и слънчевият календар. Може би защото лунният календар е по-точен, а слънчевият по-лесен за прилагане. Още повече, не е престъпление да се ползва слънчевият календар, но нека се знае, че мюсюлманите също имат свой календар.