Въпрос:
Аз искам да дам име на сина си. Какво е правилото за това според Ислямския шерият?
Отговор:
Хвала на Аллах!
Няма никакво съмнение във факта, че даването на име се явява един от най-важните въпроси в живота на хората, защото името е това, което дава информация за човека и се явява необходимо при общуването с него. То е украшение и символ за човека посредством което към него се обръщат в този свят и в Отвъдния. Името показва религията към която човека принадлежи, и му дава самочувствие, че той е последовател на тази религия. Името създава впечетленията на другите хора към определения човек, и то е подобно на дрехата, ако тя е много къса или много дълга не изглежда много добре.
Основният принцип при избора на името е позволеността, но също така съществуват някои имена забранени от шерията, които трябва да бъдат избягвани. Те включват следнито:
• Изразяване на покорност или служение на друг, освен Аллах, включително пророци и меляикета (ангели). Не е разрешено да сме раби или да служим никога на когото и да било друг, освен на Аллах Всемогъщ и Велик е Той! Сред имената, които изразяват покорност на нещо друго, освен Аллах, са имената Абдуррасул (раб на Пратеника), Абдуннаби (раб на Пророка) и Абдуламир (раб на емира управник) и други подобни имена включващи поклонение или подчинение на когото и да било друг, освен Аллах Всемогъщ и Велик е Той! Човекът, който има подобно име е длъжен веднага да го смени. Великият сподвижник от сахабана Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, Абдуррахман Ибн Ауф радияллаху анху е казал: „Моето име беше Абд Амру – съгласно друг вариант на преданието, то е било Абд ал-Кааба - и след като приех Исляма, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми сложи името Абдуррахман.” (Този хадис е сведен от ал-Хаким, 3-306, Аз-Захаби го е подтвърдил и се е съгласил с него)
• Имената, които се отнасят само за Аллах Благословен и Всевишен е Той! Такива са имената на Аллах ал-Халик (Създател), ар-Разик (Даващият препитание), ар-Раб (Повелител), ар-Рахман (Всемилостивия) и други, които се отнасят само и единствено за Аллах Всемогъщ и Велик е Той! Имената, които описват качествата сифат, присъщи само и единствено на Аллах, такива като Малик ал-Мулюк (Кралят на кралете), ал-Кахир (Подчиняващият) и други. Забранено е да се наричат хората с подобни имена, и те веднага трябва да бъдат сменени. Аллах Всемогъщ и Велик е Той, е казал: ”Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него се покланяй и бъди търпелив в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”/19:65/
• Имена, които еднозначно се отнасят към неверниците и не се използват от другите, като Абдулмасих (Раб на Мессията), Бутрус (Петър), Джордж (Георги) и други имена, които насочват и указват към общността на неверниците куфр.
• Имена на идоли и измислени божества тагут, на които се покланят вместо на Аллах, например, наричайки някой дявол шейтан и т.н. Не е позволено да се назовават хора с гореспоменатите имена. Това е забранено харам и човек с такова име непременно трябва да го смени.
• Порицаемо (мекрух) е да се използват имена, които имат отблъскващ смисъл, или лошо значение, защото това може да послужи като повод за издевателства. Подобни имена противоречат на учението на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е заповядал да се слагат красиви имена. Пример за такива (порицаеми) имена са Харб (война), Рашааш (впръскване или капки) и Хийам – название на болест, на която са подложени камилите – и другие подобни имена, които имат зъл и неприятен смисъл. Такива имена трябва да бъдат заменени с хубави.
• Порицаемо (мекрух) е да се използват имена, имащи провокационен или съблазняващ смисъл. Подобно нещо често се случва с имената на девойките, на които се дават имена със сексуален или провокативен смисъл.
• Порицаемо (мекрух) е да се назовават децата с имена на аморални хора, например певци, актьори и актриси. Ако тази категория хора имат хубави имена, то е разрешено да се използва подобно име, но само поради неговия смисъл, а не от желание да се оприличава или подражава на тези хора.
• Порицаемо (мекрух) е да се назовават децата с имена, които означават грях, например Сарик (крадец) или Залим (притеснител, подтисник) или да се слагат имената на фараоните или грешници, такива като Фираун, Хаман и Карун.
• Порицаемо (мекрух) е да се назовават децата с имена на животни, които се асоциират с нежелателни качества, например Химар (магаре), Кельб (куче), Кирд (маймуна) и т.н.
• Порицаемо (мекрух) е да се добавя към имената думите Диин или Ислям, такива като Нураддиин (светлина на религията), Шамсуддин (слънце на религията), както и Нурулислям (светлината на Исляма) Шамсулислям (слънце на Исляма), защото тези имена дават на човека повече от колкото заслужава. Учените селяф са порицавали подобни имена и прозвища. Имам Невеви рахимеху Аллах Теаля, не е харесвал собственото си прозвище Мухииддиин (оживяващ религията); на шейх Ибн Теймия рахимеху Аллах Теаля, също така не му се е нравило прозвището Такиддин (набожност на религията), и той е казвал: „Обаче моето семейство ми е дало това прозвище и то е станало широко известо.”
• Порицаемо (мекрух) е да се добавя слова към Име на Аллах, Всемогъщ и Велик е Той, с исключение на думата Абд, например Абдуллах. Пример за подобна добавка е Хасаб Аллах, Рахмат Аллах (милость Аллаха) и т.д. Също така се порицава и добавянето на думи към словото Расуль (Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем)
• Порицаемо (мекрух) е да се използват имена на меляикета, също така да се използват за имена на хора названията на сури от Свещения Коран, такива като Таха, Ясин и т.д. Тези имена са ал-Хуруф ал-Мукатта (отделните букви, с които започват някои сури в Свещения Коран; смисълът им е известен само на Всевишния Аллах – бел. на преводача), и не са имена на пророци. Виж „Тухфат ал-Маудуд” на Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах Теаля, стр. 109
Избора на тези имена е порицаем мекрух, но това порицание се изразява при слагането на такива имена в началото (когато детето се роди), а що се отнася до това, че някой е получил такова име от неговото семейство, а вече е голям и е трудно да си смени името, то той не е длъжен да го сменя.
Съществуват пет категории хубави имена:
• Първата(най-добрата) категория – това са имената Абдуллах и Абдуррахман. Предава се че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: „Най-любимите имена при Аллах, това са Абдуллах и Абуррахман.” (Този хадис е сведен от Муслим в сборника му „Сахих”, 1398)
• Втората категория – това са имената, които изразяват покорност и поклонение към Аллах, Всемогъщ и Велик е Той, такива като Абдулазиз, Абдуррахим, Абдулмалик, Абдиллах, Абдусселям и т.д.
• Третатакатегория – това са имената на пророците и пратениците алейхим сселяту ве сселям. Без съмнение, най-добрият, техният предводител сеийд, най-предпочитаният от тях се явява нашия Пророк Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, и от неговите имена също така името Ахмед. Следват имена на пратениците „със силен и непоколебим дух” тези на Ибрахим, Муса, Иса и Нух, алейхим сселяту ве сселям, след това са тези на останалите пророци и пратеници алейхим джамиен салявату Аллах ве селямаху.
• Четвъртатакатегория това са имената на праведните раби на Аллах, най-добрите от които се явяват сподвижниците на нашия Благороден Пророк. За предпочитане мустехаб е да се използват техните красиви имена, следвайки примера им и надявайки се да стигнем високо положение.
• Петатакатегория, това са всички други имена, които носят правилно и приятно значение.
Желателно е да се обърне внимание върху редица въпроси при избирането и слагането на име при децата, от тях е следното:
1. Необходимо е да се разбере, че с това име човека ще живее цял живот, и то може да предизвика неудобство и проблеми в бъдеще, което ще предизвика негативни реакции по отношение на баща му или майка му, или който му е дал това име.
2. Избирайки измежду имената, е необходимо да се погледне на имената от различен ъгъл. Да се огледа името, също така да се обмисли, как би звучало това име на детето, после на юношата, после на големия човек, после на възрастния човек, и как то ще бъде съчетано с представката Абу, и как ще подхожда на сина, който ще бъде наричан сина на еди кой си и т.н.
3. Изборът на име е законно право на бащата, защото към детето ще бъде отнесено неговото прозвище кунья (синът на еди кой си, дъщерята на еди кой си бел. на преводача). За предпочитане мустехаб е бащата да привлече майката на детето за избора на име, и да вземе под внимание нейното мнение дали и колко такова име е хубаво, за да се почуства тя доволна и щастлива.
4. Името на детето си остава по бащина линия, дори ако родителите са в развод или бащата е умрял и т.н. дори той да не се грижи за детето или пък изобщо да не го е виждал. Категорично забранено харам мутлак е дете да смени баща си (бащинството си, да се назовава с друго име не с това на собствения му баща бел. на преводача), освен в един единствен случай, когато детето се е родило в резултат на прелюбодеяние зина. В този случай детето е длъжно да носи името (фамилията бел. на преводача) на майката и не му е разрешено да взема името на бащата.
„Ал-Ислям суал ве джеваб”
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид