Според хадис, достигнал до нас чрез Абу Саид Ал-Худри (р.а.)
Пратеникът на Аллах е заявил следното:
„В деня на къямета най-близките и най-скъпите от хората за Аллах ще бъдат справедливият ръководител, а най-омразният и заслужаващ най-жестоко наказание ще бъдат управляващите тирани.”
(Ахмед б. Ханбел, Муснед, 3/55)
Ислямската религия смята за един от най-големите грехове жестокостта и несправедливостта на управляващите, върху които привлича вниманието на вярващите.
В десетки айети от Коран-и Керим ясно се подчертава, че Всевишния Аллах не одобрява насилието и не обича насилниците тирани.
Насилието и насилниците са били отхвърлени и проклинани и в редица изказвания и постъпки на нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем). Така например, Аллах, Който порицава онези, които са тероризирали принадлежащите към асхаба на Ухдуд, поради различията във вярванията им като ги хвърляли в трапове и живи ги изгаряли е повелил, че те са за джехеннема.
(ал-Бурудж, 3-4)
Както състраданието и милостта, която проявява един справедлив владетел, чието правдиво и вярно управление обгражда всичките членове на дадено общество, така и гнета и жестокостта на един владетел тиранин или управник въздейства отрицателно върху всеки член на обществото.
Както онези хора, които живеят под едно справедливо управление, се молят за здравето и добрините на своите ръководители, така и хората подложени на насилничеството на тираничните ръководители с отворени към небесата длани се молят на абсолютно справедливия Аллах да намерят това, което заслужават.
Аллах никога не забравя приетите молби на потиснатите и угнетените.
(Тирмизи, Бирр, 7)
Затова нашите предци са изказвали мъдрости като: “Чрез насилие не се постига благоденствие”, “Печален ще бъде края на този, който постига благополучие чрез тирания”, “Насилието не може да трае без край”, “Ако тиранинът налага насилие, то потиснатите се уповават на Аллах”, с които са изтъквали тази истина.
Със силата и властта, които владеят ръководителите са най-близки до насилието.
Затова в продължение на цялата история те са били изпълнителите на главните роли в извършването на насилията и неправдите, на гнета и кланетата. Много са техните имена като се почне от Нерон и Иван Грозни и се премине през Хитлер и Мусолини, тираничния Хулягу и други във всяка епоха и всяка географска ширина.
Така че ислямът е името на онази религия, която е изпратена да изведе хората от тъмнината на тиранията в светлина.
(Ибрахим, 1)
Веровестителят на тази религия е известил, че за насилниците в деня на къямета ще има само тъмнини”.
(Бухари, Мезалим, На въпроса, кой е най-достойният джихад Расулюллах отговорил, че това е “правдивото слово, което може да се каже на тираничния управник”.
(Ахмед б. Ханбел, Муснед, 4/314)
Той е предупредил онези хора, които са били свидетели на тиранията на един насилник и не са попречили на насилието му, че Аллах ще ги накаже всичките“.
(Тирмизи, Тефсиру-л-Куран, 5)
Думите: „Бил той насилник или угнетен, помогни на своя брат“, които са били превърнати в лозунг на невежествените времена, той преобразил във вида: „Помогни на тиранина като попречиш на насилието му“.
(Бухари, Мезалим, 5).
При всяко излизане от своя дом Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се осланял на Аллах с молитвата:
“Я, Рабби!
Осланям се на Теб от подхлъзването на крака ми, от заблудите, от насилничеството и да бъда жертва на насилие, от невежеството и да бъда обвинен в невежество.”
(Несаи, Истиазе, 65)
Това решително и ясно поведение и разбиране на Пратеникът на Аллах (с.а.с) ни по отношение на насилието е ясно доказателство, че той съветвал да се прекланя пред всяко насилие.
Оттук става ясно, че не са негови думите, които му се приписват, а именно, че е заявявал:
“Кланяйте намаз подир всеки добър и лош човек”.
Предвид решителните повели на Аллах и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) мюсюлманските управници от първите години на ислямската история общо взето в това отношение са били чувствителни и се отнасяли с чувство на справедливост не само спрямо хората от своята вяра, но и спрямо друговерците.
Сред тях е имало такива, които са погубили внука на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), но и такива като Омар, който се превърнал в пословичен управник със своята справедливост. Тази негова чувствителност поета Мехмед Акиф е предал с думите:
“Ако край река Тигър вълк отвлече овца, мигом Аллаховата справедливост пита за това Омар”. Това например се проявило когато мюсюлманите в Ирак и Сирия са били обхванати от тревогата, че няма да могат да защитят немюсюлманите и решават да върнат данъците, събрани от тях.
(Абу Юсуф, Китабу-л-харадж, 149-151)
Заедно с това има и валии, които са били предупреждавани, че угнетяват немюсюлмани, които не са били в състояние да изплатят данъците си.
Братовчеда на Хатиджа сахабията Хаким б. Хизан видял група хора в Дамаск, които ги държали под парещото слънце и разбрал, че това са немюсюлмани, които нямали възможност да изплатят данъка си харадж.
Тогава той напомнил на емира на града Умейр б. Саад следното предупреждение, което бил чул от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем):
“Този, който угнетява хората и Аллах Теаля ще го накаже в деня на къямета”.
(Ахмед б. Ханбел, Мюснед, 3403).
При тези думи Умейр веднага ги освободил.
В онези земи, в които се спазвали правата на хората, които принадлежали към различни вери, били са предупреждавани онези от тях, които допускали грешки.
За съжаление днес в името на властването се убиват жени, деца и мъже.
Управници тирани, които се явяват пред хората в джамиите, за да ги разубеждават, не искат да знаят с какви очи ще се явят пред великия съд. Носителите на една вяра, които не смятат, че съвместното съжителство на хората, с различни вери не пречи на техния живот, днес за голямо съжаление убиват онези, които не са от тях.
Престъпници злодеи, които дори не се свенят да убиват невинни хора, които изпълняват своите ибадети в джамиите се наричат техни братя.
Уж че принадлежат към уммета на
Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем),
който забранява да се убиват жени, деца и духовници дори по време на войни.
Уви! Ако смятаме, че мюсюлманството е висша степен на човещината, трябва да заявим, че тези кръвожадни хищници не могат да имат претенции дори за човещина.
Аллах е сътворил по най-добрия начин човека, а той със своите дела изпаднал до най-ниската степен.
Аллах няма да насилва никого
(ан-Ниса, 40; Юнус 44),
но ще накаже по най-тежкия начин злодеите,
(Ал-и Имран, 151; ел-Маиде, 29)
Човекът, който превърна земята в арена на поквара и падение, преливайки кръв като че ли оправдава тревогите на меляикетата
(ал-Бакара, 30),
ще трябва или да се ослуша какво му повелява Твореца и да се превърне в най-славното същество, когото уважават дори меляикетата, или в края на краищата ще изпадне до степен, до която ще гледа със завист дори животните.