Според исляма Кябе е първият направен в света молитвен дом, посоката за молитва (къбле) на мюсюлманите.
Речниковото значение на арабската дума кеабе означава четириъгълник или куб, а думата Кябе, която произлиза от корена кеабе, означава нещо във форма на куб.
Кябе, който се намира в Мекка в центъра на Месджид-иХарам (Свещената джамия), е построен на 1,5 м широки основи, външният размер на постройката е 10,70 х 12, а стените са високи 15 м и широки 1,25 м (Абдусселям Ахмед. Назиф, с. 170). Основите излизат над повърхността на площта за таваф (обход на Кябе) с варираща височина между 22-27 см. Стените са наклонени на 25 см навътре, а повърхността на останалата част от основите, издадена навън, е облицована с мраморни надписи с 45° наклон и съединена със стените. От външната страна на стените стоят 1614 камъка с различни размери, които са изработени от базалтови парчета, докарани от планините около Мекка.
На източния ъгъл се намира Черния камък (Хаджеру'л-есвед), затворен в сребърен покров (махфаза) с височина 1,5 м, който отбелязва началната и крайната точка на обхождането (таваф).
На североизточната стена на разстояние 2 м от Хаджеру'л-есвед и на височина 1,92 м от земята се намира вратата на Кябе, а пред североизточната стена се намира т. нар. хатим, който представлява стая, заградена със стена, висока 1,31 м.
Кябе сякаш представлява стая с 4 ъгъла. На ъгъла Рукнюлираки се намира стълбище, което води към покрива, а пред него има врата, наречена Вратата на прошката.
Вътре, в средата на пода, са разположени три дървени стълба в посока юг-север, които са останали от времето на Абдуллахбин Зубейр, а пред един от стълбовете срещу вратата към западната стена се намира мястото, където Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е отслужвал намаз. Това място е обозначено с мраморен камък, изработен във форма на седжджаде (килимче, което се използва за намаз). Таванът и стените са покрити изцяло с перде, ушито от червен атлаз, което отгоре надолу стига до мраморните облицовки. Между тавана и покрива има празно пространство с височина 1,33 м.
По отношение на въпроса, кога и кой е построил Кябе за пръв път, има разногласия. По този повод в Свещения Коран съществуват следните айети:
„Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка– благословен и за напътване на народите." (Али Имран, 3: 96)
(Бекка е едно от имената на Мекка, където е построен първият Дом за поклонение – Кябе.)
„И сторихме Дома [Кябе] място за събиране на хората и сигурно убежище: "Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!" И заръчахме на Ибрахим и Исмаил: "Почистете Моя Дом за тези, които обхождат, пребивават и се кланят– свеждайки чела до земята в суджуд!" (ел-Бакара, 2: 125)
(Суджуд - допиране на челото до земята в израз на пълно смирение.)
„И когато Ибрахим рече: "Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители – онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!", Той рече: "А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!" И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома [рекоха]: „Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия." (ел-Бакара, 2: 126-127)
"И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кябе]: "Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за онези, които обикалят и стоят в преклонение, и се кланят, и свеждат чела до земята в суджуд!" (ел-Хадж, 22:26)
"И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в отвъдния] и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник! После да се почистят и да изпълнят своите обети и да обикалят древния Дом!" (ел-Хадж, 22: 27-29)
(Под почистване в случая се има предвид премахване на всички телесни нечистотии. Едно от задълженията при поклонението е да се направят седем обиколки около древния Дом – храма Кябе.)
От тези айети става ясно, че Кябе е съществувал и преди Хз. Ибрахим (алейхис селям), само че се е разрушил и с течение на дълго време мястото му било загубено, но Хз. Ибрахим (алейхис селям) го открил и построил отново. В Корана обаче няма сведения, от кого е бил построен преди Хз. Ибрахим (алейхис селям). Заедно с това в някои източници се посочва, че първите строители са Хз. Адем или Хз. Шит (алейхис селям). Съществуват дори предания, преувеличени и украсени с митологични елементи, част от които носят заимствани от юдаизма символични значения, според които още по-рано ангелите били построили Дома.
От времето на Хз. Ибрахим (алейхис селям) до разпространяването на идолопоклонничеството посещението на Кябе се е извършвало съгласно принципите на единобожието. С началото на разпространението на идолопоклонничеството езичниците поставили множество идоли в Кябе и около него, с което го превърнали в идолопоклоннически дом. Освен това с течение на времето започнали да правят таваф и голи. А от приемствениците на религията на Хз. Ибрахим (а.с.) –Ханифите, много хора продължили да посещават Кябе, без да го смятат за идолопоклонничество. Въпреки че мекканските езичници изпълнили Кябе с идоли, те никога не приемали храма като идолопоклоннически дом, дори напротив винаги го считали за Бейтуллах ("Дом на Аллах"). Но не се отказали да принасят жертви на идолите и да се молят, вярвайки, че те ги приближават до Аллах.
Постройката на Кябе продължила да съществува до 1040 (1630) г., без да претърпи съществени изменения. През този дълъг период по храма били извършвани несъществени ремонти и дейности по украсяването му.
Към края на XVI в. по северозападната стена се появила сериозна пукнатина, но истанбулските ислямски учени взели решение, че не е разрешено Кябе да бъде съборен и изграден отново.
Когато Кябе бил построен от Хз. Ибрахим (алейхис селям), мястото за врата било оставено празно, затова няма сведения за поставянето на първата врата.
Върху четирите стени отвътре и отвън са закачени две покривала – черно и червено (кисве, ситаре), а вратата има отделно, майсторски изработено покривало. Макар да е известно за Кисве, че е служел за покривало още в епохата на невежеството, съществуват различни предания за това, кой и кога го е направил за пръв път.
През ислямския период за покривалото отговарял халифът, владетелят или валията на Мекка. Първите, подготвили такова покривало, са Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Ебу Бекир, Хз. Омер и Хз. Осман (радиаллаху анху). Когато Муавие станал халиф, увеличил броя на покривалата на две. Едно от тях било покривалото, подготвено по времето на Хз. Омер в Египет от бял кетен, а другото било внесено от него – червено копринено покривало. От времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) на десетия ден от месец Мухаррем в деня Ашура се окачвало червеното покривало, а на 27 Рамазан – бялото покривало. Днешното покривало за вратата се състои от четири, прихванати една за друга части и са с размери, 7,5 м х 4 м. Върху него има изрисувани айети от Корана. Обслужването на Кябе започва заедно с построяването му от Хз. Ибрахим и Хз. Исмаил (алейхис селям) (ел-Бакара, 2: 125); (ел-Хадж, 22: 26).
Когато Мекка била завладяна, дейността, свързана с покриването на Кябе, се извършвала от Осман бинТалха от рода Абдуддар. След тавафа Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) накарал Осман бинТалха да отвори вратата на Кябе, прочистили дома от идолите и отслужили намаз за благодарност. Въпреки че чичото на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), Аббас, и Хз. Али (радиаллаху анху) поискали ключа на храма, той го дал на Осман бинТалха и възложил отговорността на него и на сина на чичо си, Шейбебин Осман.
Ароматизирането на Кябе с хубави аромати е една от дейностите, които водят началото си от преди исляма. Миенето на храма започва от времето на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). След завладяването на Мекка и очистването на "Дома" от идолите, станало обичай Кябе да се измива веднъж или два пъти в годината. Измивали го отвътре и отвън със земзем, за да го пречистят от всички следи, останали от езичниците и след тях.
Известно е, че от времето на невежеството някои документи, смятани за важни, били закачвани по стените на Кябе – стиховете, наречени ел-муаллакату'с-себ'а, на седемте известни поети за това време, текстът на решението, взето относно ембаргото, наложено от езичниците, което щели да приложат върху мюсюлманите в началото на исляма, и документът, обявяващ, че Харунер-Рашид назначава синовете си Емин, Мемун и Касъм за престолонаследници.
При строежа на Кябе мазето, което Хз. Ибрахим (алейхис селям) изкопал, се използвало за хазна. Станало традиция подареното злато, сребърните вещи и материали (като ароматни вещества) да се поставят тук. Хазната на Кябе и след завладяването на Мекка била оставена по същия начин от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки че Хз. Омер (радиаллаху анху) поискал да раздаде това съкровище, след направеното съвещание със сподвижниците се отказал от това свое намерение. По-късно халифите и султаните продължили да изпращат ценни подаръци в Кябе, освен това накарали да позлатят и посребрят намиращите се вътре стълбове, вратата и улеите.
В историческите източници няма сведения за дните, в които се е отварял Храмът в периода преди курайшите. Само че курайшите построяват отново Кябе и след поставянето на вратата се казва, че в понеделник и четвъртък (според друго предание – понеделник и петък) бил отворен за посещение (Факихи, VI, 233). Известно е, че в знак на уважение поклонниците събували обувките си пред стълбището. И след въвеждането на исляма Кябе продължил да се отваря в понеделник и петък.
Днес Кябе се отваря само когато се мие и когато го посещават официални лица на ислямски държави и правителства.