СРЕЩУ НЕХАЙСТВОТО НА СЪРЦЕТО
Причините за нехайството на сърцето по време на намаз са две:
1. Външни причини: например, когато отслужва намаз, вижда или чува нещо, което го занимава. И сърцето му се насочва към видяното или чутото. Защото сърцето следва зрението и слуха. Решението е да се търси усамотено място. Мрачното място е за предпочитане. Отдадените на богослужения захид и абид предпочитаха малките и мрачни стаи.
Абдуллах б. Юмер (р.а.) поставяше далече от погледа си своите вещи и книги, докато отслужваше намаза.
2. Вътрешни причини: например, когато го занимават разни мисли. И те са два вида:
а. Мисли, породени от несвършена работа. За да се освободи човек от този род мисли, първо трябва да свърши работата си и сетне да пристъпи към намаза. Поради тази причина Пратеника на Аллах (с.а.в.) е повелил:
“Когато яденето е готово и настъпи времето за намаз, първо се нахранете.”
Също така, ако трябва да се каже нещо на някого, трябва да бъде казано, та да се успокои сърцето и сетне да се пристъпи към намаза.
б. Мисли, породени от недовършена работа. Решението е сърцето да бъде занимавано със значенията на споменаванията зикр и знаменията от Корана.
Хз. Талха (р.а.) отслужвал намаз в своята фурмова градина. Една красива птица, кацнала сред клоните на едно дърво, привлякла погледа му. Забравил колко рекята е отслужил. После се явил пред Пратеника на Аллах (с.а.в.) и се оплакал от сърцето си пред него, а като изкупление на действието си, подарил цялата градина на бедните.
Накратко, който иска да изпита удоволствие от намаза и да постигне спокойствие, трябва да пречисти сърцето си от всичко, което го занимава. Из “Алхимия на щастието” Имам Ал-Газали
Източник : https://wardahasan12.blogspot.com
Причините за нехайството на сърцето по време на намаз са две:
1. Външни причини: например, когато отслужва намаз, вижда или чува нещо, което го занимава. И сърцето му се насочва към видяното или чутото. Защото сърцето следва зрението и слуха. Решението е да се търси усамотено място. Мрачното място е за предпочитане. Отдадените на богослужения захид и абид предпочитаха малките и мрачни стаи.
Абдуллах б. Юмер (р.а.) поставяше далече от погледа си своите вещи и книги, докато отслужваше намаза.
2. Вътрешни причини: например, когато го занимават разни мисли. И те са два вида:
а. Мисли, породени от несвършена работа. За да се освободи човек от този род мисли, първо трябва да свърши работата си и сетне да пристъпи към намаза. Поради тази причина Пратеника на Аллах (с.а.в.) е повелил:
“Когато яденето е готово и настъпи времето за намаз, първо се нахранете.”
Също така, ако трябва да се каже нещо на някого, трябва да бъде казано, та да се успокои сърцето и сетне да се пристъпи към намаза.
б. Мисли, породени от недовършена работа. Решението е сърцето да бъде занимавано със значенията на споменаванията зикр и знаменията от Корана.
Хз. Талха (р.а.) отслужвал намаз в своята фурмова градина. Една красива птица, кацнала сред клоните на едно дърво, привлякла погледа му. Забравил колко рекята е отслужил. После се явил пред Пратеника на Аллах (с.а.в.) и се оплакал от сърцето си пред него, а като изкупление на действието си, подарил цялата градина на бедните.
Накратко, който иска да изпита удоволствие от намаза и да постигне спокойствие, трябва да пречисти сърцето си от всичко, което го занимава. Из “Алхимия на щастието” Имам Ал-Газали