Ако се дистанцираме от някого и той ще се държи на разстояние от нас. Времето между всяка раздяла е различно. Разстоянието между всеки човек е различно и може да бъде скъсено. Стига всеки да иска да бъдат заедно, макар и духовно. Някои скъсяват разстоянията с едно телефонно обаждане, други с изпращането на един селям...
Как можем да бъдем близки с тези, които обичаме? Разбира се като изпълняваме техните нужди и желания, като споделяме техните чувства. Някои от любимите ни хора са далече от нас. Но ако вътре в нас има място за тях, тогава те са близо. Ако не са в нас, ако ги няма в сърцата ни, дори да са до нас, те са много далече.
Мислили ли сте колко са близки отношенията ви с Аллах? Защото Той е много близо до вас. А вие до Него..? "Той е с вас, където и да сте." (ел-Хадид, 57:4)
Колко близък Го чувствате? За да се доближите до Него по кой път вървите? Нали целите на ибадета са основно за доближаване към Аллах? Кланящите намаз, говеещите, извършващите итикаф, колещите курбан имат ли друга цел, освен да желаят задоволството на Великия Аллах? Разбираме ли, че ако използваме средствата за доближаване към Аллах с други цели, ние всъщност сме много далече от Него?
Да живеем близо до Аллах! Защото Той е по-близо до нас. "И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове." (Бакара, 2:186)
За да се доближим до Аллах, Той ни е посочил много начини и пътища, дал ни е различни предложения. Едно от тези предложения е курбана. Само че това значение не се ограничава само с коленето на животно. Курбанът е само един символ. Значението на думата курбан е доближаване, доближаване до Аллах. Всъщност Той е близо да нас, но за да бъдем и ние близо до Него, трябва да разберем много добре значението на курбана.
От биологична гледна точка курбанът, бивайки животно представлява месо, кости и кожа. Но ако вникнем добре в неговото значение, ще разберем, че той е жертва в името на Аллах. Курбанът на Ибрахим (алейхис селям) е символичен. Ибрахим е Приятелят на Аллах (Халилуллах), т.е. близък на Аллах. Но Всевишният поискал от него най-скъпото нещо, което притежавал. Десетки години Ибрахим копнеел Аллах да го дари със син. И когато молбата му се сбъднала, трябвало да принесе Исмаил като курбан. Но Аллах изпитал богобоязливостта на Ибрахим и той спечелил изпита. А тогава най-богобоязливият човек бил Приятелят на Аллах Ибрахим (алейхис селям). Да бъдеш като Ибрахим е трудно. Трудно е да бъдеш и като Исмаил. Ако жертваме всичко, което притежаваме ще станем ли като Ибрахим? Ако се съгласим ножът да реже, ще станем ли като Исмаил? Ако се превърнем в Ибрахим няма да ни гори огънят. Можем ли да не се страхуваме от огъня като Ибрахим? Да, трудно е да бъдеш Ибрахим и Исмаил.
Тези, които не знаят целта и намерението на този ибадет само убиват своите курбани напразно. Ние нямаме ли своя Исмаил? Скъпото ни имущество, което толкова се страхуваме да не загубим не е ли "Исмаил" за нас? "Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае." (Али Имран, 3:92)
Курбан Байрам не е празник на месото, той не е пиршество с ядене на месо. Курбан е синоним на всички останали ибадети. Намазът е един курбан, оручът е курбан, зикирът е курбан, хаджът е курбан... Целта на Курбана е да споделим това животно, което е дар за нас с бедните и нуждаещите се.
Курбан Байрам идва при нас, за да ни подкани да се пречистим, за да ни накара да се опомним, за да ни накара да се обединим... Байрамът идва при нас, за да ни припомни за близостта на раба към Аллах, която близост ние много често забравяме. За да ни припомни отново и отново за любовта, която всеки мюсюлманин трябва да изпитва към Аллах повече, отколкото към всеки другиго. За да ни припомни онази безкрайна обич, отдаденост, богобоязливост, жертвоготовност, непоколебимост, извиращи от дълбините на сърцето и душата на един от най-великите Пратеници на Аллах Ибрахим (алейхис селям) – Приятелят на Аллах. Той казал: "О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече (Исмаил): "О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите."(ес-Саффат, 37:102)
Такава е обичта на истинския раб към Аллах, упомената в Свещения Коран, за да бъде огромен пример за поколенията. Такава е истинската същност на Свещения Курбан – човек трябва в името на Аллах, заради обичта си към Аллах да пожертва, когато е необходимо от скъпото на сърцето му богатство. Затова е условие животните, които ще се колят през този ден да бъдат здрави, да нямат недостатъци, да не са прекалено слаби. Когато този ритуал по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е от сърце, той ще бъде приет. Но ако намерението на този, който ще принесе курбана е само, за да яде месо, то неговият курбан е недействителен. Великият Аллах казва в Свещения Коран: "Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него..."(ел-Хадж, 22:37) Мислите ли, че притежава набожност този, който мисли само за това как да се нахрани? Набожността се крие в сърцето. Но едно празно сърце, което живее далеч от Аллах и Неговия Пратеник не може да бъде натоварено с определена длъжност, нито с богатство, нито с нищо.
Сега на нас ни е предоставена възможност да отдадем своята благодарност към Великия Аллах. Нека се възползваме от тази възможност, защото може да е последна. Нека заживеем по братски, скараните да се сдобрят. Нека съблюдаваме справедливостта по между си, към семействата си, към подчинените си, и към всички останали. Да отдадем правото на всеки, който има право. Ако не направим това и хиляди Байрами да празнуваме, хиляди курбани да заколим, резултатът ще бъде нула.