Следователно хаджът също има своите особености и приоритети. Ето някои от тях:
Първо: Поклонението хадж е ибадет, който се прави с тялото и богатството. Всеки, който иска да извърши хадж трябва да се подготви за трудностите и изпитанията, с които непременно ще се срещне по време на пътуването и по време на изпълнението на самия ибадет. Подготовката бива, както физическа, така и духовна. Човек трябва да бъде телесно здрав, ако ли не, не може да извърши хадж. Духовната подготовка се изразява в това, човек да бъде готов да изтърпява всякакви трудности.
Освен телесната страна на хадж има и друга – материална. Хаджията е длъжен да подсигури, както разноските по пътуването, така и пребиваването си в Мекка и Медина, а също така трябва да подсигури и поминъка на семейството си, докато се върне (ако той е главата на семейството). Това именно означава смисъла на айета: "И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде..."(Али Имран, 3:97)
Второ: Мюсюлманите винаги казват, че Ислямът е религия, която урежда, както земния, така и задгробния живот. В това именно се състои и тази специфичност на хадж. Хаджът е ибадет и търговия. Ибадетът по време на хадж е неповторим, защото той се прави само в определените за тази цел място и време. Таваф, сай (обикалянето между Сафа и Мерве) и подобни ибадети не могат да бъдат извършени на друго място, а само на определените за тази цел места. Също така пребиваването на Арафат, на Музделифе и Мина не могат да бъдат извършени в друго време освен по време на хадж. Този ибадет е неповторим и поради това, че се изпълняват ритуали, които не се извършват никъде другаде.
Хадж е и сезон за търговия, но не само търговия с някаква стока. Той дава възможност за запознаване на хората, обмяна на опит, сближаване на култури и т.н. Това показва, че Ислямът е всеобхватна религия, в която са регламентирани критериите за всяка страна от човешкия живот.
Трето: Друга особеност на хаджа е равенството между хората. Първият ритуал, който извършват хаджиите е обличането на ихрам (специална дреха, състояща се от две парчета плат, която мъжете хаджии обличат, жените изпълняват хадж със собствените си дрехи). Т.е. събличат се всички дрехи от тялото и се облича ихрама от бял плат. Богати и бедни, учени и неуки, управници и управлявани, бели и черни – няма разлика между хората, всички без изключение са в една и съща униформа. Всички са в ихрам, защото всички са на гости на Всевишния Аллах. Всички са в бяло, защото мъртъвците биват обвивани в бял плат. Всички са гологлави и боси, защото това е признак на бедност, а всички без изключение са бедни пред Аллах и затова са дошли да искат милостта Му. Всички са в еднакво облекло, всички имат една и съща цел, всички са устремени към "Дома на Аллах". Не може да има различие между тях, не може да има вражда между тях, не може да има неприязън. Защо ли? Защото Аллах, Чийто гости са те самите им е повелил да бъдат дружелюбни. Този, при Когото отиват им е повелил да не се карат и да не злословят... Няма полиция, която да въдворява ред, а и да имаше не би била в състояние да стори това, защото по-голямата част от хаджиите не разбират техния език и обратно. Аллах, Аллах... Няма и един общ език, чрез който да се разбират. Единственото нещо, което въдворява ред е Словото на Аллах: "Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвкупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж!" (Бакара, 2:197)
Ето че възпитанието на мюсюлманите идва от вярата им, от подчинението им пред Всевишния Аллах и от обичта им към Неговото Слово. Това възпитание не би могло да се сравни с възпитанието на друга цивилизация. Не би могло да се сравни с възпитанието на други хора. Всъщност като пример може да се даде един футболен мач. Броят на хората в публиката е много по-малък от броя на хаджиите. Езикът, който говорят запалянковците е почти един и същ. Голям брой полицаи са ангажирани да въдворяват ред по трибуните. Въпреки всичко сблъсъците, побоищата и арестите са налице. Няма го спокойствието, което цари при мюсюлманите по време на хадж, отсъства обичта между хората, отсъства човещината. Отсъстват тези ценности навсякъде и ги има само при хаджиите, при мюсюлманите, защото те знаят и вярват, че благодатта на Аллах, за която са дошли на хадж не свършва. Напротив техният дял ще бъде повече, когато те се отнасят добре с хората. Това го разбираме от хадиса на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): "Който извърши хадж, спазвайки повелята на Аллах да не върши разврат и да не злослови, се завръща (от хадж) безгрешен, както е бил в деня, когато го е родила майка му." (Бухари, Ахмед, Несаи)
Четвърто: Поклонението хадж напомня на хората за Деня на равносметката, в който съдник ще бъде Великият Аллах. В Деня, в който никой няма да се нуждае от преводач, в който никой няма да има възможност да мисли за друг освен за себе си... Хаджиите на Арафат, сякаш достигат такова състояние, никой не се интересува от никого и от нищо, всеки се стреми да прави дуа, да иска милост от Аллах, тъй като Арафат е място, където се приема дуата. Сай между Мерве и Сафа напомня на хората за мястото, където ще бъдат премерени делата им. Делата на хората ще бъдат поставени на везни – от едната страна добрите, а от другата лошите. Човек ще поглежда ту към добрите, ту към лошите в очакване добрите му дела да са повече. По същия начин хаджиите тичат ту до Сафа, ту до Мерве, като правят дуа на Аллах в очакване да бъдат опростени греховете им и да бъдат помилвани. Изпълнявайки всички тези обреди, хаджиите не носят нищо със себе си, дори не са взели собствените си дрехи. Те се стремят да се отдалечат максимално от този преходен свят и да се доближат до милостта на Всемилостивия Аллах.
Хадж е ибадет, в който е залегнала мъдростта на Великия Аллах, която мъдрост не е известна на хората. Така например не е известно защо се обикаля Кябе, защо се хвърлят камъни на Мина, защо се преспива на Музделифе..? Тези и други въпроси за този ибадет са тайнство, което Аллах не е разкрил на хората може би, за да бъде наградата за хадж по-голяма. Невъзможността да се прозре тази тайна обаче още веднъж поставя пред изпитание предаността на мюсюлманите. Те извършват всички обреди, свързани с хадж само, защото Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Извършвайте хадж така, както го извърших аз!"
Както и другите видове ибадети, така и хадж оказва въздействие върху характера на мюсюлманите, но неговото влияние, като че ли е най-ясно изразено. Когато човек извърши този ибадет, след като участва в тази световна конференция на мюсюлманите, той изцяло променя живота си. Променя характера си, тъй като един път изживял миговете на благодатта на Всевишния Аллах, човек става по-чувствителен, по-състрадателен и по-милостив. От друга страна хаджията разбира славата на Исляма, защото е имал възможност да се срещне с хора от различни краища на земята. Освен това след като човек се върне от хадж, се привързва повече към ибадета и изпълнението на Исляма.
О, Аллах, дай възможност на всеки, който желае да отиде на хадж!