Поетиката на Свещения месец
По време на Рамазан призивите за молитва езан, саляа, песнопенията темджид, които са езикът на минаретата, сякаш настройват човешката душа за богослуженията, като постоянно ехтят в ушите ни и подготвят душите ни за нещо незнайно. Да, призивите саляа, темджид сякаш са като настройки, проби и проверки. Те сякаш са думи на сънените души, които не са се събудили напълно о...т сън, първите им думи по пътя към истинското слово и акт на концентрация преди богослужене. После всички минарета едновременно проехтяват така, сякаш е настъпил най-подходящият момент и всички храмове сякаш са в пълна концентрация. И излитащите нагоре звуци се сливат с диханията на небесата. Така тези най-искрени мелодии се превръщат в мощно ехо в небесните ширини и в земните недра като буйни водопади и течащи фонтани. Ние усещаме не само с ушите си, но с всичките ни сетива как тези гласове, които се издигат от минаретата и преливат от сводовете на джамиите, ни обгръщат, проникват в недрата на душите ни и се чувстваме така, сякаш се намираме в някаква духовна и поетична атмосфера; сякаш излизаме на пътешествие в света на мечтите. В тази мечтателна атмосфера усещаме как небесата ни спускат Свещения Рамазан, как светлините около джамиите изписват Рамазан, как по лицата на хората изгрява Рамазан, как въздухът ухае на Рамазан, това ни омагьосва и под въздействието на тази вълшебна обстановка напълно оставаме под влиянието на духа като на сън; когато пожелаем, летим в небесата, когато решим, кацаме някъде, обикаляме световете, в които искаме да отидем, и проникваме в най-тайнствените кътчета. Сякаш добиваме безгранична свобода, въпреки че сме приковани към времето и пространството, ставаме неограничени, въпреки че имаме предел, изравняваме се със Слънцето, въпреки че сме малки като частици и добиваме цялост, въпреки че сме едно нищо. Рамазан до такава степен омагьосва, особено отворените към безкрайността души и така им въздейства, че те винаги го чувстват, винаги мислят и мечтаят за него. Да, от приветливите лица на хората по улиците до светлите ликове на майките ни с извезани кърпи на главите, от рамазанското осветяване на мястото, в което се намираме, до светлината на лампите по градските центрове, от кандилата над шадраваните до полилеите в джамиите, от светлинните табели по минаретата до звездите по небосвода, които сякаш са разперили криле над нас, усещаме и изживяваме как всяко нещо е завладяно от Свещен Рамазан. Спомням си, когато нямаше електричество, а джамиите се осветяваха с газови лампи, отивайки за молитвата намаз, по-заможните семейства носеха и електрическите си фенери, които по онова време се смятаха за ново явление. Когато ги чувахме как шумно минават по улицата, ние си представяхме, че Свещен Рамазан обикаля сред махалите под светлината на електрическите фенери и го усещахме по-дълбоко в душите си. В онези времена, мислейки за смисъла, мечтите и поетиката, с които Свещен Рамазан магически ни вдъхновяваше, искахме този блажен месец никога да не свършва. Ние искахме, но въпреки нашето желание той отлиташе и след него с пълния си блясък настъпваше Рамазан Байрам.
По време на Рамазан призивите за молитва езан, саляа, песнопенията темджид, които са езикът на минаретата, сякаш настройват човешката душа за богослуженията, като постоянно ехтят в ушите ни и подготвят душите ни за нещо незнайно. Да, призивите саляа, темджид сякаш са като настройки, проби и проверки. Те сякаш са думи на сънените души, които не са се събудили напълно о...т сън, първите им думи по пътя към истинското слово и акт на концентрация преди богослужене. После всички минарета едновременно проехтяват така, сякаш е настъпил най-подходящият момент и всички храмове сякаш са в пълна концентрация. И излитащите нагоре звуци се сливат с диханията на небесата. Така тези най-искрени мелодии се превръщат в мощно ехо в небесните ширини и в земните недра като буйни водопади и течащи фонтани. Ние усещаме не само с ушите си, но с всичките ни сетива как тези гласове, които се издигат от минаретата и преливат от сводовете на джамиите, ни обгръщат, проникват в недрата на душите ни и се чувстваме така, сякаш се намираме в някаква духовна и поетична атмосфера; сякаш излизаме на пътешествие в света на мечтите. В тази мечтателна атмосфера усещаме как небесата ни спускат Свещения Рамазан, как светлините около джамиите изписват Рамазан, как по лицата на хората изгрява Рамазан, как въздухът ухае на Рамазан, това ни омагьосва и под въздействието на тази вълшебна обстановка напълно оставаме под влиянието на духа като на сън; когато пожелаем, летим в небесата, когато решим, кацаме някъде, обикаляме световете, в които искаме да отидем, и проникваме в най-тайнствените кътчета. Сякаш добиваме безгранична свобода, въпреки че сме приковани към времето и пространството, ставаме неограничени, въпреки че имаме предел, изравняваме се със Слънцето, въпреки че сме малки като частици и добиваме цялост, въпреки че сме едно нищо. Рамазан до такава степен омагьосва, особено отворените към безкрайността души и така им въздейства, че те винаги го чувстват, винаги мислят и мечтаят за него. Да, от приветливите лица на хората по улиците до светлите ликове на майките ни с извезани кърпи на главите, от рамазанското осветяване на мястото, в което се намираме, до светлината на лампите по градските центрове, от кандилата над шадраваните до полилеите в джамиите, от светлинните табели по минаретата до звездите по небосвода, които сякаш са разперили криле над нас, усещаме и изживяваме как всяко нещо е завладяно от Свещен Рамазан. Спомням си, когато нямаше електричество, а джамиите се осветяваха с газови лампи, отивайки за молитвата намаз, по-заможните семейства носеха и електрическите си фенери, които по онова време се смятаха за ново явление. Когато ги чувахме как шумно минават по улицата, ние си представяхме, че Свещен Рамазан обикаля сред махалите под светлината на електрическите фенери и го усещахме по-дълбоко в душите си. В онези времена, мислейки за смисъла, мечтите и поетиката, с които Свещен Рамазан магически ни вдъхновяваше, искахме този блажен месец никога да не свършва. Ние искахме, но въпреки нашето желание той отлиташе и след него с пълния си блясък настъпваше Рамазан Байрам.