В началото мюсюлманите били подложени на много мъчения и страдания от страна на съдружаващите. Тези мъчения стигали до убийства, за да се отрекат мюсюлманите от новата религия, а на онези, които искали да живеят по-спокойно Пратеника предложил (наредил) да се преселят в Етиопия. Пратеника пояснява причината да избере Етиопия: „Добре е да заминете за Етиопия, защото там има крал, който не би злоупотребил с онези, които са под неговото покровителство. Там наистина е място за добрини. Останете там, докато Всевишния не ви избави от положението, в което сте.”[1] Кралят, когото Пратеника споменава, е Негуса или Асхаме ибн Ебджел, който бил християнин.
През осмата година от пророчеството между персите и ромеите се състояла битка в местността Езрият и персите езичници победили ромеите, които били хора на Писанието. Съдружаващите се зарадвали много на тази победа и започнали да се подиграват с мюсюлманите: „Вие сте хора на Писанието. И християните са хора на Писанието. Както нашите братя езичници победиха вашите братя сред хората на Писанието, така и ние ще ви победим.” След това били низпослани първите знамения на глава Ромеите, в които се известява, че ромеите ще победят персите и мюсюлманите ще се зарадват. Дори достопочтеният Ебу Бекр се обзаложил със съдружаващите.[2] Тази случка показва по-близкото отношение на Пратеника към хората на Писанието. Важно е да се посочи, че в знамението се споменава, че мюсюлманите ще се зарадват на победата на ромеите, които са хора на Писанието. Известно е, че седемнайсет месеца преди да бъде обявена посоката за молитва – храма Кааба, мюсюлманите се обръщали към Йерусалим. Това показва позицията на исляма или с други думи, отношението и близостта към хората на Писанието.[3] Всъщност в меканския период Пророка на исляма предпочитал да прилича на хората на Писанието, отколкото на съдружаващите. Например за да не прилича на съдружаващите, които сресвали косите си на две страни, Пратеника предпочитал да приглажда косата си над челото, както правели хората на Писанието. Години след това, когато идолопоклонничеството било изкоренено, той сресвал косата си на две страни.[4]
В първите дни след преселението в Медина Пратеника видял, че юдеите постят. Когато ги попитал каква е причината, те отговорили: „Днес е денят, в който синовете на Исраил се спасили от жестокостта на Фараона. И Муса е постил в този ден.” Тогава Пратеника казал: „Ние сме по-достойни от вас да оказваме почит на Муса” и заповядал на мюсюлманите да постят в деня Ашуре.[5] Освен това в Медина Пратеника уважил поканата за обяд на един юдей, чието име източниците не споменават.[6]
Един завет на Пророка преди той да се раздели със земния живот гласи: „Поверявам на вас християните и юдеите, които са хора на Писанието.”[7] Този завет показва, че последователите на Пророка трябва да спазват правата на хората на Писанието, живеещи в границите на ислямската държава, както той се отнасял с тях приживе и да не вършат дела, които не подхождат на мюсюлманите.
Посочихме само няколко примера на взаимоотношенията на Пратеника с хората на Писанието и ни стана ясно, че той винаги е уважавал тяхната вяра, търсил е общите ценности и достойнства.
[1] Hamidullah, Muhammed, İslam Peygamberi, çev. Salih Tuğ, İrfan Yayınları, İst. 1991, 1/ 117
[2] Et-Taberi, Ebu Cafer b. Cerir, Camiul’l Beyan an Te’vilil Kur’an, Daru’l Mearif, Mısır, 21/ 17-18
[3] Bakara, 2/ 144; Elmalılı, M. Hamdi Yazar, Hak Dini Kur’an Dili, Zehreveyn yay, İst, 1/ 434
[4] Buhari, Menakıb, 23; Libas, 70; Müslim, Fedail, 90
[5] Buhari, Savm, 68; Müslim, Siyam,127; Ebu Davut, Savm, 64
[6] Ahmed b. Hanbel, Müsned, 3: 210
[7] Ebu Davud, İmare, 33
През осмата година от пророчеството между персите и ромеите се състояла битка в местността Езрият и персите езичници победили ромеите, които били хора на Писанието. Съдружаващите се зарадвали много на тази победа и започнали да се подиграват с мюсюлманите: „Вие сте хора на Писанието. И християните са хора на Писанието. Както нашите братя езичници победиха вашите братя сред хората на Писанието, така и ние ще ви победим.” След това били низпослани първите знамения на глава Ромеите, в които се известява, че ромеите ще победят персите и мюсюлманите ще се зарадват. Дори достопочтеният Ебу Бекр се обзаложил със съдружаващите.[2] Тази случка показва по-близкото отношение на Пратеника към хората на Писанието. Важно е да се посочи, че в знамението се споменава, че мюсюлманите ще се зарадват на победата на ромеите, които са хора на Писанието. Известно е, че седемнайсет месеца преди да бъде обявена посоката за молитва – храма Кааба, мюсюлманите се обръщали към Йерусалим. Това показва позицията на исляма или с други думи, отношението и близостта към хората на Писанието.[3] Всъщност в меканския период Пророка на исляма предпочитал да прилича на хората на Писанието, отколкото на съдружаващите. Например за да не прилича на съдружаващите, които сресвали косите си на две страни, Пратеника предпочитал да приглажда косата си над челото, както правели хората на Писанието. Години след това, когато идолопоклонничеството било изкоренено, той сресвал косата си на две страни.[4]
В първите дни след преселението в Медина Пратеника видял, че юдеите постят. Когато ги попитал каква е причината, те отговорили: „Днес е денят, в който синовете на Исраил се спасили от жестокостта на Фараона. И Муса е постил в този ден.” Тогава Пратеника казал: „Ние сме по-достойни от вас да оказваме почит на Муса” и заповядал на мюсюлманите да постят в деня Ашуре.[5] Освен това в Медина Пратеника уважил поканата за обяд на един юдей, чието име източниците не споменават.[6]
Един завет на Пророка преди той да се раздели със земния живот гласи: „Поверявам на вас християните и юдеите, които са хора на Писанието.”[7] Този завет показва, че последователите на Пророка трябва да спазват правата на хората на Писанието, живеещи в границите на ислямската държава, както той се отнасял с тях приживе и да не вършат дела, които не подхождат на мюсюлманите.
Посочихме само няколко примера на взаимоотношенията на Пратеника с хората на Писанието и ни стана ясно, че той винаги е уважавал тяхната вяра, търсил е общите ценности и достойнства.
[1] Hamidullah, Muhammed, İslam Peygamberi, çev. Salih Tuğ, İrfan Yayınları, İst. 1991, 1/ 117
[2] Et-Taberi, Ebu Cafer b. Cerir, Camiul’l Beyan an Te’vilil Kur’an, Daru’l Mearif, Mısır, 21/ 17-18
[3] Bakara, 2/ 144; Elmalılı, M. Hamdi Yazar, Hak Dini Kur’an Dili, Zehreveyn yay, İst, 1/ 434
[4] Buhari, Menakıb, 23; Libas, 70; Müslim, Fedail, 90
[5] Buhari, Savm, 68; Müslim, Siyam,127; Ebu Davut, Savm, 64
[6] Ahmed b. Hanbel, Müsned, 3: 210
[7] Ebu Davud, İmare, 33