Особено в периода в Медина Пратеника на Аллах е имал социални, политически, правни и икономически взаимоотношения. Той осъществявал тези контакти, без те да влияят на вярата му.[1] Например с позволението на Свещения Коран Пратеника е ял от храната на хората на Писанието. Когато юдеите от Хайбер го почерпили с натровено овче месо, Пратеника отхапал месото, но когато разбрал, че е отровно, го изплюл.[2] Тук важното за нас е, че Пратеника не е попитал как е заклано животното и че не е отхвърлил поднесеното му месо.
След Хайбер, Пратеника се оженил за дъщерята на вожда на племето Курейза – Сафийе бинти Хуйей. Всъщност въпроса дали достопочтената Сафийе е била мюсюлманка е спорен, но примерът на Пратеника за сключване на брак с хората на Писанието е много важен.
Що се отнася до търговските дела, Пратеника взел хранителни стоки от един евреин, като оставил в замяна бронята си[3], достопочтения Али бил съдружник с един юдеин златар, с когото купували и продавали лечебни билки[4], а някои сподвижници потърсили помощ от Пратеника, за да изплатят дълговете си към юдеите от направените покупко-продажби.[5]
[1] Güner, Osman, Rasulullah’ın Ehl-i Kitapla Münasebetleri, Fecr Yayıncılık, Ankara, 1997, s. 344
[2] Buhari, Hibe, 26; Megazi, 41; Tıb, 55; Ebu Davud, Et’ime, 20, Diyet, 6
[3] Buhari, Büyü, 14; Rehn, 2; İstikraz, 2; Müslim, Müsakat, 124; Tirmizi, Büyü, 7
[4] Buhari, Büyü, 28; Müsakat, 14; Ebu Davud, Harac, 20
[5] Buhari, Büyü, 51; Müslim, Müsakat, 91; Ebu Davud, Vasaya, 17; Büyü, 13
След Хайбер, Пратеника се оженил за дъщерята на вожда на племето Курейза – Сафийе бинти Хуйей. Всъщност въпроса дали достопочтената Сафийе е била мюсюлманка е спорен, но примерът на Пратеника за сключване на брак с хората на Писанието е много важен.
Що се отнася до търговските дела, Пратеника взел хранителни стоки от един евреин, като оставил в замяна бронята си[3], достопочтения Али бил съдружник с един юдеин златар, с когото купували и продавали лечебни билки[4], а някои сподвижници потърсили помощ от Пратеника, за да изплатят дълговете си към юдеите от направените покупко-продажби.[5]
[1] Güner, Osman, Rasulullah’ın Ehl-i Kitapla Münasebetleri, Fecr Yayıncılık, Ankara, 1997, s. 344
[2] Buhari, Hibe, 26; Megazi, 41; Tıb, 55; Ebu Davud, Et’ime, 20, Diyet, 6
[3] Buhari, Büyü, 14; Rehn, 2; İstikraz, 2; Müslim, Müsakat, 124; Tirmizi, Büyü, 7
[4] Buhari, Büyü, 28; Müsakat, 14; Ebu Davud, Harac, 20
[5] Buhari, Büyü, 51; Müslim, Müsakat, 91; Ebu Davud, Vasaya, 17; Büyü, 13