بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Шейх имам ал-Багави рахимеху Аллах, е казал:
“Сура ал-Фатиха. Тя има три известни имена:“Отваряща Книгата”, “Майка на Корана” и “Седем често повтарящи се (айети)”
Назована е“Отваряща Книгата” – защото Аллах с нея е започнал (отворил е четенето) на Свещения Коран.
Назована е“Майка на Корана” или “Майка на Книгата” – защото тя е основата на Свещения Коран и той започва с нея. А “майка на нещото” –това представлява неговата основа, и е казано за Мекка – “Майка на градовете” (Умм ал-Кора), защото е най-величествената и е основата на всички градове. Казано е още, че от Мека е започнало сътворяването на земята. Също така казват (“Майка на Книгата”), тъй като с нея започва четенето на сурите от Свещения Коран и тя ги предшества, с нея е започнало написването на Мусхафа (книгата Свещения Коран) и с нея започва четенето в намаза.
Назована е “Седем често повтарящи се (айети)” – тъй като тя съдържа седем айета според единодушното мнение на учените Улема, а повтарящи се, защото се повтаря в намаза, и се чете във всяки рекят от намаза.
Муджахид[Муджахид Ибн Джабр ал-Меккий – табиин, имам по Тефсир, ученик на Ибн Аббас] е казал: “ Тя е наречена “ал-Масани” [المثاني – от словто двойка اثنين, или както е казал имам Муджахид, от словото استثنى – отделя, изключва.] , защото Всевишният Аллах я е избрал за тази общност Умма и я е сторил като запас за общността”.
Тази сура е меканска, както са казали болшинството(от учените Улема).
Муджахид е казал: “Мединска”. Също така са казали, че тя е била низпослана два пъти в Мекка и в Медина, и затова се нарича ал-масания – двойна. Обаче, първото мнение е по-вярно, а именно това, че тя е Меканска, тъй като Всевишният Аллах дарявайки я на Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, е казал:وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ
Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран./15:87/И тук се има предвид сура ал-Фатиха, “Отваряща Книгата”, а сура ал-Хиджр е Меканска, и е била дарена преди да бъде низпослан (този айет).
“Сура ал-Фатиха. Тя има три известни имена:“Отваряща Книгата”, “Майка на Корана” и “Седем често повтарящи се (айети)”
Назована е“Отваряща Книгата” – защото Аллах с нея е започнал (отворил е четенето) на Свещения Коран.
Назована е“Майка на Корана” или “Майка на Книгата” – защото тя е основата на Свещения Коран и той започва с нея. А “майка на нещото” –това представлява неговата основа, и е казано за Мекка – “Майка на градовете” (Умм ал-Кора), защото е най-величествената и е основата на всички градове. Казано е още, че от Мека е започнало сътворяването на земята. Също така казват (“Майка на Книгата”), тъй като с нея започва четенето на сурите от Свещения Коран и тя ги предшества, с нея е започнало написването на Мусхафа (книгата Свещения Коран) и с нея започва четенето в намаза.
Назована е “Седем често повтарящи се (айети)” – тъй като тя съдържа седем айета според единодушното мнение на учените Улема, а повтарящи се, защото се повтаря в намаза, и се чете във всяки рекят от намаза.
Муджахид[Муджахид Ибн Джабр ал-Меккий – табиин, имам по Тефсир, ученик на Ибн Аббас] е казал: “ Тя е наречена “ал-Масани” [المثاني – от словто двойка اثنين, или както е казал имам Муджахид, от словото استثنى – отделя, изключва.] , защото Всевишният Аллах я е избрал за тази общност Умма и я е сторил като запас за общността”.
Тази сура е меканска, както са казали болшинството(от учените Улема).
Муджахид е казал: “Мединска”. Също така са казали, че тя е била низпослана два пъти в Мекка и в Медина, и затова се нарича ал-масания – двойна. Обаче, първото мнение е по-вярно, а именно това, че тя е Меканска, тъй като Всевишният Аллах дарявайки я на Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, е казал:وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ
Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран./15:87/И тук се има предвид сура ал-Фатиха, “Отваряща Книгата”, а сура ал-Хиджр е Меканска, и е била дарена преди да бъде низпослан (този айет).
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ (1)
الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (2) الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ (3) مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ (4) إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ (5) اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ (6) صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ
الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (2) الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ (3) مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ (4) إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ (5) اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ (6) صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ
1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
2. Хвала на Аллах, Повелителят на световете,
3. Всемилостивия, Милосърдния,
4. Владетеля на Съдния ден!
5. Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.
6. Насочи ни по правия път,
7. пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
Словата на Всевишният Аллах: بِسْمِ اللَّهِ – в името на Аллах, имат смисъл на “започвам с името на Аллах”. Името – това е с което е назован Аллах и има същност. [Същността на Аллах, е такава, каквато подобава само и единствено на Него, и тя не прилича на същността на Неговите творения. Тя е съвършена, няма недостатъци и размишленията върху Неговата същност са забранени, както е привел имам Ибн Батта рахимеху Аллах в книгата “Ибана ал-Кубра”, 2524, думите на Ибн Аббас радияллаху анхума:“Размишленията са за всичко, освен размишленията за същността на Всевишният Аллах, и наистина между Неговия Трон и седмото небе има разстояние седем хиляди свята, и Той Всевишният Аллах е над всичко това”. И още имам Ибн Батта
в “Ибана ал-Кубра”, 2209, е привел думите на Шарик рахимеху Аллах: “(Смята се за) неверие в Аллах – разговора за същността на Всевишният Аллах.“]. Както е казал Всевишният Аллах : “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”/19:7/ Не сме създавали преди никой с такова име. Всевишният Аллах ни е съобщил, че името му е Яхя, след това го е призовал с това име…
И Всевишният Аллах е назовал Себе Си с име, и ако попитат: “А защо Всевишният Аллах е започнал със Своето име?” Отговори: “ Това е обучение за рабите, как трябва да започват четенето (на Свещения Коран)”…
Всевишният Аллах е казал: اللَّهِ – Аллах. Ал-Халил е казал, както и група учени, че това е име на Всемогъщия и Велик Аллах, което е известно само и единствено за Него, не е взето от никакво слово (не е производно), както имената на рабите, които нямат начало (в езика) [Както името Зейнеб и нему подобните, които не са образувани от думи, и не са производни думи, като например, името Мухаммед, което е производно от словото “хвали” - حمد (хамада).] , както Зейд, Амру.
Други са казали, че то е производно от слово. Някои са казали, че то е производно от словото إلاهة иляхатун (божественост), тоест това, на което се покланят, и Ибн Аббас радияллаху анхума, даже е четял:وَيَذَرَكَ و إلالِهَتَكَ Да се отрекат от теб и твоите богове/7:127/ Да се отрекат от поклонение на теб. (Фираун) е считал, че само той е достоен да му се покланят.
Други са считали че е производно от словото أله иляхун, - божество, в основата си, както е казал Всевишният Аллах:
Словата на Всевишният Аллах: بِسْمِ اللَّهِ – в името на Аллах, имат смисъл на “започвам с името на Аллах”. Името – това е с което е назован Аллах и има същност. [Същността на Аллах, е такава, каквато подобава само и единствено на Него, и тя не прилича на същността на Неговите творения. Тя е съвършена, няма недостатъци и размишленията върху Неговата същност са забранени, както е привел имам Ибн Батта рахимеху Аллах в книгата “Ибана ал-Кубра”, 2524, думите на Ибн Аббас радияллаху анхума:“Размишленията са за всичко, освен размишленията за същността на Всевишният Аллах, и наистина между Неговия Трон и седмото небе има разстояние седем хиляди свята, и Той Всевишният Аллах е над всичко това”. И още имам Ибн Батта
в “Ибана ал-Кубра”, 2209, е привел думите на Шарик рахимеху Аллах: “(Смята се за) неверие в Аллах – разговора за същността на Всевишният Аллах.“]. Както е казал Всевишният Аллах : “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”/19:7/ Не сме създавали преди никой с такова име. Всевишният Аллах ни е съобщил, че името му е Яхя, след това го е призовал с това име…
И Всевишният Аллах е назовал Себе Си с име, и ако попитат: “А защо Всевишният Аллах е започнал със Своето име?” Отговори: “ Това е обучение за рабите, как трябва да започват четенето (на Свещения Коран)”…
Всевишният Аллах е казал: اللَّهِ – Аллах. Ал-Халил е казал, както и група учени, че това е име на Всемогъщия и Велик Аллах, което е известно само и единствено за Него, не е взето от никакво слово (не е производно), както имената на рабите, които нямат начало (в езика) [Както името Зейнеб и нему подобните, които не са образувани от думи, и не са производни думи, като например, името Мухаммед, което е производно от словото “хвали” - حمد (хамада).] , както Зейд, Амру.
Други са казали, че то е производно от слово. Някои са казали, че то е производно от словото إلاهة иляхатун (божественост), тоест това, на което се покланят, и Ибн Аббас радияллаху анхума, даже е четял:وَيَذَرَكَ و إلالِهَتَكَ Да се отрекат от теб и твоите богове/7:127/ Да се отрекат от поклонение на теб. (Фираун) е считал, че само той е достоен да му се покланят.
Други са считали че е производно от словото أله иляхун, - божество, в основата си, както е казал Всевишният Аллах:
Няма друг достоен за поклонение заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил./23:91/
Други са казали, че е взето от словото "ولاه" уилях - приближение, и че буквата вав се е изменила в хамза, и смисъла на това е че рабите на Аллах се приближават към Него, приближават се към Него в трудности, търсят убежища при Него в своите нужди, така както детето търси убежище при своята майка …
Словата на Всевишният Аллах: الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ – ар-Рахмани ар-Рахиим. Всемилостивия, Милосърдния. Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са две леки (меки и нежни за слуха) имена, и едното е по-леко от другото”.
Има разногласие в разбирането им. Някои са казали, че те двете имат един смисъл, тоест, че са еднозначни, както имената “Надман” и “Надим”. Именатаар-Рахмани ар-Рахиим. Всемилостивия, Милосърдния съдържат в себе си притежаване на милост, и споменаването им едно след друго е направено с цел да се укаже величието им в сърцата на жадуващите приближаване към Аллах, надяващи се на онова, което е при Него. Също така са казали, че техния смисъл е увеличение на милостта към рабите на Всевишният Аллах. .Други са ги разделили и са казали, че ар-Рахман – е в общо значение, ар-Рахиим – в частно. Ар-Рахман –това е както Даряващия препитанието (ар-Раззак), в този свят на всички творения, а ар-Рахиим – Милосърдния в отвъдния свят, а милосърдието в отвъдния свят, е снизходителност само към правоверните в частност.
И затова казват в дуа: يا أرحم الراحمين – “О, Най-Милостив от всички милостиви, тоест, О, Най-Милостив в този и отвъдния свят”, и ар-Рахман – това е когато милостта (рахма) идва от Него за всички творения като цяло, а ар-Рахиим – това е когато Неговата милост идва към някои от творенията. И затова рахиим се казва не само за Аллах, но не се казва Рахман за когото и да било, освен Всевишният Аллах!
Ар-Рахман – смисълът на това (слово) е общ, но самото качество е частно (сифат само и единствено за Всевишният Аллах), ар-Рахиим – смисъла му частен, слово обаче е приложимо като цяло (към всички, тоест, с такова качество може да бъде описан и човек, като например, в Свещения Коран се казва за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните./9:128/).
Ар-рахма (милост) – това е желание на Всевишният Аллах за благо към онзи, на който е дарено това благо. Също така, казват, че това е оставяне, отмяна на наказанието за онзи, който го заслужава и е даряване на благо на онзи, който не заслужава наказание.
И първото - е качество (сифат) на същността, а второто - е качество (сифат) на действието.
И има разногласия относно описанието на айета التسمية тасмия [БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим]. Четците от Медина, Басра и учените Фукаха от Куфа са на мнение, че “басмала” не е част от сура ал-Фатиха, както и не е част от другите сури, а започват с “басмала”желаейки и надявайки се на благодат.
Четците от Мекка, Куфа, учените Фукаха от Хиджаз са на мнение, че “басмала” е част от сура ал-Фатиха, но не е част от другите сури, а в тях “басмала” е написана за разделение.
Друга група учени са казали, че “басмала” е част от сура ал-Фатиха и част от другите сури, освен сура ат-Тауба. Това е мнение на ас-Саури [Суфян Ибн Саид Ибн Масрук ас-Саури – учен от Куфа, велик имам, факих, хафиз, от табиините.], Ибн ал-Мубарак [Абдуллах Ибн ал-Мубарак ал-Марвазий – учен, имам, факих, велик муджахид], аш-Шафий [Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий – учен от Мекка, след това преминал в Египет, имам, муджаддид, факих.], тъй като“басмала” е била записана като сура в другите Масахиф на Свещения Коран.
Учените са единодушни, че сура ал-Фатиха се състои от седем айета.
И първият айет за онези, които са го смятали за част от сура ал-Фатиха е: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Други са казали, че е взето от словото "ولاه" уилях - приближение, и че буквата вав се е изменила в хамза, и смисъла на това е че рабите на Аллах се приближават към Него, приближават се към Него в трудности, търсят убежища при Него в своите нужди, така както детето търси убежище при своята майка …
Словата на Всевишният Аллах: الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ – ар-Рахмани ар-Рахиим. Всемилостивия, Милосърдния. Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са две леки (меки и нежни за слуха) имена, и едното е по-леко от другото”.
Има разногласие в разбирането им. Някои са казали, че те двете имат един смисъл, тоест, че са еднозначни, както имената “Надман” и “Надим”. Именатаар-Рахмани ар-Рахиим. Всемилостивия, Милосърдния съдържат в себе си притежаване на милост, и споменаването им едно след друго е направено с цел да се укаже величието им в сърцата на жадуващите приближаване към Аллах, надяващи се на онова, което е при Него. Също така са казали, че техния смисъл е увеличение на милостта към рабите на Всевишният Аллах. .Други са ги разделили и са казали, че ар-Рахман – е в общо значение, ар-Рахиим – в частно. Ар-Рахман –това е както Даряващия препитанието (ар-Раззак), в този свят на всички творения, а ар-Рахиим – Милосърдния в отвъдния свят, а милосърдието в отвъдния свят, е снизходителност само към правоверните в частност.
И затова казват в дуа: يا أرحم الراحمين – “О, Най-Милостив от всички милостиви, тоест, О, Най-Милостив в този и отвъдния свят”, и ар-Рахман – това е когато милостта (рахма) идва от Него за всички творения като цяло, а ар-Рахиим – това е когато Неговата милост идва към някои от творенията. И затова рахиим се казва не само за Аллах, но не се казва Рахман за когото и да било, освен Всевишният Аллах!
Ар-Рахман – смисълът на това (слово) е общ, но самото качество е частно (сифат само и единствено за Всевишният Аллах), ар-Рахиим – смисъла му частен, слово обаче е приложимо като цяло (към всички, тоест, с такова качество може да бъде описан и човек, като например, в Свещения Коран се казва за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните./9:128/).
Ар-рахма (милост) – това е желание на Всевишният Аллах за благо към онзи, на който е дарено това благо. Също така, казват, че това е оставяне, отмяна на наказанието за онзи, който го заслужава и е даряване на благо на онзи, който не заслужава наказание.
И първото - е качество (сифат) на същността, а второто - е качество (сифат) на действието.
И има разногласия относно описанието на айета التسمية тасмия [БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим]. Четците от Медина, Басра и учените Фукаха от Куфа са на мнение, че “басмала” не е част от сура ал-Фатиха, както и не е част от другите сури, а започват с “басмала”желаейки и надявайки се на благодат.
Четците от Мекка, Куфа, учените Фукаха от Хиджаз са на мнение, че “басмала” е част от сура ал-Фатиха, но не е част от другите сури, а в тях “басмала” е написана за разделение.
Друга група учени са казали, че “басмала” е част от сура ал-Фатиха и част от другите сури, освен сура ат-Тауба. Това е мнение на ас-Саури [Суфян Ибн Саид Ибн Масрук ас-Саури – учен от Куфа, велик имам, факих, хафиз, от табиините.], Ибн ал-Мубарак [Абдуллах Ибн ал-Мубарак ал-Марвазий – учен, имам, факих, велик муджахид], аш-Шафий [Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий – учен от Мекка, след това преминал в Египет, имам, муджаддид, факих.], тъй като“басмала” е била записана като сура в другите Масахиф на Свещения Коран.
Учените са единодушни, че сура ал-Фатиха се състои от седем айета.
И първият айет за онези, които са го смятали за част от сура ал-Фатиха е: بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
А последният айет е: صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ
Пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
А онези, които не са считали “басмалa” за част от сура ал-Фатиха, са смятали, че първия айет е:الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете.
А последен айет:غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
А последен айет:غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
Като доказателство, че “басмала”е айет от сура ал-Фатиха и от другите сури, те представят факта, че с нея започва изписването на Мусхафа от текста на Свещения Коран. За това ни е съобщил Абд ал-Ваххаб Ибн Мухаммед ал-Касаи, който е предал от Мухаммед Абд ал-Азиз Ибн Ахмед ал-Хилял, който е предал от Абу ал-Аббас Мухаммед Ибн Якуб ал-Асим, който е предал от ар-Рабиа Ибн Сюлейман, а той от аш-Шафий, а той от Абд ал-Маджид, а той от Ибн Джурейх, който е казал: “Моят баща ми съобщи, че Саид Ибн Джубейр е казал за айета: Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран./15:87/, това е Умм ал-Коран. Моят баща ми каза, че Али Саид Ибн Джубейр я е чел така до нейния край, след това е казал: “В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” е седмия айет. А Саид е казал: Ибн Аббас радияллаху анхума, я е рецитирал така, както ти я рецитираш, след това е казал: “В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния” е седмия айет. И е казал Ибн Аббас радияллаху анхума: И я запази за вас, и не е била давана на никой преди вас./Това съобщение е сведено от аш-Шафий в неговия сборник “Муснад (1/79-80). (Тартиб ал-Муснад лисСинди) и ал-Мусаннаф фи Шархи ас-Сунна(3/50)” Виж още и Талхис ал-Хабир Ли Ибн Хаджер 1/232./
А що се отнася до онези, които не я смятат за айет от сура ал-Фатиха, то те привеждат като доказателство следното съобщение: “Абу ал-Хасан Ибн Мухаммед аш-Ширази е предал от Захир Ибн Ахмед, а той от Абу Иса Исхак ал-Хашими, а той от Мус‘аб, а той от Малик, а той от Хамид ат-Тавил, а той от Анас Ибн Малик радияллаху анху, който е казал: “Аз изпълнявах намаз зад Абу Бакр ас-Сиддик, Омар Ибн ал-Хаттаб и Осман Ибн Аффан радияллаху анхум, и всички те не рецитираха “В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния - басмала”, когато започваха намаза.”/Това съобщение е сведено от Малик в сборника “ал-Муватта”1/81, ал-Мусаннаф фи Шархи ас-Сунна(3/53-54), и от Муслим (399)./ Абу ”
Саид Ибн Джубейр е свел, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е знаел за разделението на сурите, докато не му е било низпослано:
Саид Ибн Джубейр е свел, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е знаел за разделението на сурите, докато не му е било низпослано:
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.”/Това съобщение е сведено от Абу Дауд в “ал-Мурасил” стр. 123. А ал-Хаким го е квалифицирал като достоверно сахих според условията на ал-Бухари и Муслим 1/231. Виж: Талхис ал-Джубейр 1/233, “ад-Дур ал-Мансур” 1/20./
От Ибн Месуд радияллаху анху, се предава: “Ние не знаехме да има разделение между двете сури, докато не беше низпослано:
“ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “БисмилЛахи ар-Рахмани ар-Рахим – В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния.”/Това съобщение е сведено от ал-Вахиди в “ал-Васиит” 1/13 в раздел “Асбаб ан-Нузул” стр. (54), а ас-Суюти също го е предписал на ал-Бейхаки в “аш-Шуаб”, виж в “ад-Дур ал-Мансур” 1/20./
Също така аш-Шааби е казал: “В началото на всяка заповед Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, пишеше официално на корейшите: باسمك اللهم С Твоето име, о, Аллах!”, докато не бе низпослан айета: Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви./11:41/, тогава той салляллаху алейхи ве селлем, пишеше: بسم الله В името на Аллах, докато не низпослан айета:Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия!/17:110/, и след това пишеше: بسم الله الرحمن В името на Аллах Всемилостивия, докато не бе низпослан айета: То е от Сюлейман и в него е казано:В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!/27:30/
И той салляллаху алейхи ве селлем, изписваше подобно на този айет: В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Словата на Всевишният Аллах: الْحَمْدُ لِلَّهِ – Хвала на Аллах, тоест, това е слово съобщение (хабар), в което се съобщава, че само и единствено Всемогъщия и Велик Аллах има право и е достоен за възхвала. В тези слова има обучение за творенията, и техния смисъл е: “Кажете: “Хвала на Аллах!” Хвалата има смисъл на благодарност (шукур) за милостта, а също така бива и със смисъл на възхвала за онова, което е в нея от похвалните качества. Например, се казва: “Аз похвалих еди кой си за онова, което му е дарено от милостта”, или “Аз похвалих го за неговото знание и и смелост”. Благодарността е само за милостта (ниамет), а хвалата е по-обхватна от благодарността, и затова не се казва: “Аз благодаря на еди кой си за неговото знание.” И всеки, който възхвалява, той и благодари, но не всеки, който благодари пък възхвалява.
Говорят: “Хвала се изрича с език, а благодарността се извършва с дела.” [Както делата със сърцето, така и ответните действия]. Всевишният Аллах е казал:
Словата на Всевишният Аллах: الْحَمْدُ لِلَّهِ – Хвала на Аллах, тоест, това е слово съобщение (хабар), в което се съобщава, че само и единствено Всемогъщия и Велик Аллах има право и е достоен за възхвала. В тези слова има обучение за творенията, и техния смисъл е: “Кажете: “Хвала на Аллах!” Хвалата има смисъл на благодарност (шукур) за милостта, а също така бива и със смисъл на възхвала за онова, което е в нея от похвалните качества. Например, се казва: “Аз похвалих еди кой си за онова, което му е дарено от милостта”, или “Аз похвалих го за неговото знание и и смелост”. Благодарността е само за милостта (ниамет), а хвалата е по-обхватна от благодарността, и затова не се казва: “Аз благодаря на еди кой си за неговото знание.” И всеки, който възхвалява, той и благодари, но не всеки, който благодари пък възхвалява.
Говорят: “Хвала се изрича с език, а благодарността се извършва с дела.” [Както делата със сърцето, така и ответните действия]. Всевишният Аллах е казал:
И кажи: “Хлава на Аллах, Който не се е сдобивал със син./17:111/
И е казал още Всевишният Аллах:
О, роде на Дауд! Трудете се [за Аллах] с благодарност!/34:13/
Словата на Всевишният Аллах: لِلَّهِ – На Аллах, форма за принадлежност, тоест “За Аллах”или принадлежи на Аллах, защото само и единствено Той е достоен за това. Както се казва: “Домът на Зейд” [Частицата за принадлежност – ل лям ]
Словата на Всевишният Аллах: رَبِّ الْعَالَمِينَ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِПовелителят на световете, Всемилостивия, Милосърдния.Слово рабб има смисъла на малик (притежател), както казват например за собственика на дома (малик ад-дар) – рабб ад-дар. И казват раббу аш-шай (притежател на вещ), тоест, тази вещ, която той притежава.
Също така словото рабб има смисъл и на възпитание (тарбия) и поправяне (ислах). Казват: раба фулян… - възпитавал еди кой си на загуба, т.е. грижи се за нея, докато не се върнала при собственика си и я поправил [Като например, онзи, който е намерил овца. Той се грижи за нея, и ако тя се разболее, той я лекува, поправя нейното положение и състояние.], както, например, доктор или добродетел. А Всевишният Аллах е Властелина на световете, Той е, Който се грижи за тях. И затова не се казва определено за творението ар-рабб, обаче се казва рабб без да има определеност и обобщеност, присъединявайки го към още нещо, тъй като определеността (ال) обобщава, а творението не притежава всичко това.
Що се отнася до словото: الْعَالَمِينَ – световете, това е множествено число на думата свят, и за нея няма единствено число в лексиката. Има разногласие по повод смисъла на “световете”. Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са джиновете и хората, тъй като те са длъжни да изпълняват заповеди, и Всевишният Аллах е казал, обръщайки се към тях:لِيَكُونَ لِلْعَالَمِينَ نَذِيرًا За да бъде предупредител за световете./25:1/
Катада [Учен от Басра, опора в знанието, табиин, казват, че се е родил сляп.], Муджахид и ал-Хасан [Ал-Хасан ал-Басри – велик учен, табиин, факих, имам.] са казали, че това са всички творения. Всевишният Аллах е казал: Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?”Каза [Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях.”/26:23-24/
То води своето начало, тоест производно е от словото “алям” – нарицателно име, и “аляма” - знак, нарича се така, за да покаже принадлежност към сътвореното, и че те са сътвореното (от Твореца).
Абу Убайда[Абу Убайда Ибн Абдуллах Ибн Месуд – учен от Куфа, измежду първите табиин] е казал: “Това са четири общности: меляикета, хора, джинове и шейтани (бесове), производно от думата “илм” - знание, и не се казва за животните عَالَم светове, тъй като те нямат разум. Има разногласие относно количеството на тези светове.
От Саид Ибн ал-Мусайиб [Велик имам, учен, от първите табиин. За него Ибн ал-Мадини е казал: “Един от най-знаещите сред табиин и няма друг да е с по-обширни знания от него”.] се предава: “На Аллах принадлежат хиляда 1000 свята; шестстотин 600 в морето и четиристотин 400 на сушата.”
Мукатил Ибн Хайан [Мукатил Ибн Хайан ан-Набтий – учен, имам, правдив, от последователите на табиин (таби табиин)] е казал: “На Аллах принадлежат осемдесет хиляди 80000 свята. Четиридесет хиляди 40000 в морето и четиридесет хиляди 40000 на сушата.”
И Вахб Ибн Мунеббих[Вахб Ибн Мунеббих Ибн Кааб ал-Йамани – учен, имам, от табиин.] е казал: “На Аллах принадлежат осемнадесет хиляди 18000 свята. И земния свят ад-Дуня е един от тях, и няма живот в развалините, това е като палатка в пустинята.”
Кааб ал-Ахбар [Кааб ал-Ахбар, Кааб Ибн Мати ал-Хумайри – учен от Шам роден в Йемен, от първите табиин.] е казал: “Никой не знае броя на العالمينал-аалемиин –(групи творения в небесата и земята на сушата и в морето), освен Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!” Всевишният Аллах е казал:И никой освен Него не знае войнствата на твоя Повелител./74:31/ А аз-Заджадж [Аз-Заджадж Абу Исхак Ибрахим Ибн Мухаммед ас-Сарий – имам учен лингвист по арабски език от Басра.] е казал: “ الْعَالَم – това е всичко, което Всевишният Аллах е създал в този и отвъдния свят.” Защото Всевишният Аллах е казал: “ Той е Повелителят на всяко нещо.”/6:164/
Също така словото рабб има смисъл и на възпитание (тарбия) и поправяне (ислах). Казват: раба фулян… - възпитавал еди кой си на загуба, т.е. грижи се за нея, докато не се върнала при собственика си и я поправил [Като например, онзи, който е намерил овца. Той се грижи за нея, и ако тя се разболее, той я лекува, поправя нейното положение и състояние.], както, например, доктор или добродетел. А Всевишният Аллах е Властелина на световете, Той е, Който се грижи за тях. И затова не се казва определено за творението ар-рабб, обаче се казва рабб без да има определеност и обобщеност, присъединявайки го към още нещо, тъй като определеността (ال) обобщава, а творението не притежава всичко това.
Що се отнася до словото: الْعَالَمِينَ – световете, това е множествено число на думата свят, и за нея няма единствено число в лексиката. Има разногласие по повод смисъла на “световете”. Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са джиновете и хората, тъй като те са длъжни да изпълняват заповеди, и Всевишният Аллах е казал, обръщайки се към тях:لِيَكُونَ لِلْعَالَمِينَ نَذِيرًا За да бъде предупредител за световете./25:1/
Катада [Учен от Басра, опора в знанието, табиин, казват, че се е родил сляп.], Муджахид и ал-Хасан [Ал-Хасан ал-Басри – велик учен, табиин, факих, имам.] са казали, че това са всички творения. Всевишният Аллах е казал: Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?”Каза [Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях.”/26:23-24/
То води своето начало, тоест производно е от словото “алям” – нарицателно име, и “аляма” - знак, нарича се така, за да покаже принадлежност към сътвореното, и че те са сътвореното (от Твореца).
Абу Убайда[Абу Убайда Ибн Абдуллах Ибн Месуд – учен от Куфа, измежду първите табиин] е казал: “Това са четири общности: меляикета, хора, джинове и шейтани (бесове), производно от думата “илм” - знание, и не се казва за животните عَالَم светове, тъй като те нямат разум. Има разногласие относно количеството на тези светове.
От Саид Ибн ал-Мусайиб [Велик имам, учен, от първите табиин. За него Ибн ал-Мадини е казал: “Един от най-знаещите сред табиин и няма друг да е с по-обширни знания от него”.] се предава: “На Аллах принадлежат хиляда 1000 свята; шестстотин 600 в морето и четиристотин 400 на сушата.”
Мукатил Ибн Хайан [Мукатил Ибн Хайан ан-Набтий – учен, имам, правдив, от последователите на табиин (таби табиин)] е казал: “На Аллах принадлежат осемдесет хиляди 80000 свята. Четиридесет хиляди 40000 в морето и четиридесет хиляди 40000 на сушата.”
И Вахб Ибн Мунеббих[Вахб Ибн Мунеббих Ибн Кааб ал-Йамани – учен, имам, от табиин.] е казал: “На Аллах принадлежат осемнадесет хиляди 18000 свята. И земния свят ад-Дуня е един от тях, и няма живот в развалините, това е като палатка в пустинята.”
Кааб ал-Ахбар [Кааб ал-Ахбар, Кааб Ибн Мати ал-Хумайри – учен от Шам роден в Йемен, от първите табиин.] е казал: “Никой не знае броя на العالمينал-аалемиин –(групи творения в небесата и земята на сушата и в морето), освен Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!” Всевишният Аллах е казал:И никой освен Него не знае войнствата на твоя Повелител./74:31/ А аз-Заджадж [Аз-Заджадж Абу Исхак Ибрахим Ибн Мухаммед ас-Сарий – имам учен лингвист по арабски език от Басра.] е казал: “ الْعَالَم – това е всичко, което Всевишният Аллах е създал в този и отвъдния свят.” Защото Всевишният Аллах е казал: “ Той е Повелителят на всяко нещо.”/6:164/
Словата на Всевишният Аллах: مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ- Владетеля на Съдния ден!
Асим, ал-Касаи и Якуб са четели: Маалики, други пък са четели: Малики. Учените са казали, че смисъла им е един и същи (независимо от четенето) – Аллах (Властелин, Цар), както например, казват раббуд-дар – собственик на дома, т.е. негов владетел. Също така казват, че ал-Маалик – е Този, Който е способен да създаде от нищото най-различни творения, и никой друг не може да направи това, освен Всевишният Аллах.
Абу Убайда е казал: “Маалик има по-пълно значение и обхваща всичко, както например Маалик (Властелин) на рабите, птиците, животните, а не казват Малик (владеещ) тези неща, тъй като Маалик- Властелин е Този, Който владее и се разпорежда с тези неща, а Малик –владеещ може и да не се разпорежда с това.”
Други пък са казали: Малик (владеещ) е по-обхватно, тъй като не всеки Маалик (цар) е Малик (владеещ), не всеки цар е властелин, и това съответства на айетите от Свещения Коран, като например:Всевишен е Аллах, Истинския Властелин/20:114/и Властелина, Пресветия/59:23/
Муджахид е казал: Съдния ден е Денят за разплата (разчет), и Всевишният Аллах е казал: Това е правата вяра./9:36/ и е казал Муджахид: Тоест истинското въздеяние. И Властелина на хората./114:2/ А Ибн Аббас, Мукатил и ас-Садди са казали: Владетеля на Съдния ден! – Съдията в Деня за разчет (разплата).И Катада е казал: Денят за въздеяние (възмездие). Всички ще бъдат възмездени по делата, било то благи или скверни, така както се разплащат между себе си длъжниците.
Мухаммед Ибн Кааб ал-Карази [Мухаммед Ибн Кааб, Абу Хамза ал-Карази , ал-Мадини – учен, правдив, надежден при предаването на хадиси, от табиин. Неговия баща е измежду онези, които не са били наказани измежду племето Бану Корейза.]: Владетеля на Съдния ден!Това е Денят в който няма да има полза от нищо, освен от религията. Йаман Ибн (Раббаб) [Йаман Ибн Раббаб – за него ад-Даракутни е казал: “Слаб предач (разказвач), от хариджитите.”]: Денят на принуждението [Тоест, денят в който всички ще бъдат изправени пред Съда, и на никой няма да се даде отсрочка].
Говорят още: Денят на подчинението, когато всички ще бъдат принудени и унизени (пред Повелителя на световете). Конкретизацията за Съдния Ден споменавайки за него Царя (Властелина), въпреки, че Той е Властелин и на всички останали дни, е направена защото владелците в този ден ще загубят всичко онова, което са имали във владение, и няма да има никой власт, освен Неговата власт, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия./25:26/ Така също и казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран:На кого е Днес владението? На Аллах, Единственият, Могъщият./40:16/ Така също словата на Всевишният Аллах: Повелята в този Ден принадлежи на Аллах./82:19/
А Абу Амру е четял: ар-Рахманир-Рахими-Малики… съединявайки двата айета … [И нататък имам ал-Багави рахимеху Аллах, разяснил как се асимилират буквите (тоест идгам) в айетите на Свещения Коран]
Словата на Всевишният Аллах: إِيَّاكَ نَعْبُدُ – Само на Теб се покланяме
Асим, ал-Касаи и Якуб са четели: Маалики, други пък са четели: Малики. Учените са казали, че смисъла им е един и същи (независимо от четенето) – Аллах (Властелин, Цар), както например, казват раббуд-дар – собственик на дома, т.е. негов владетел. Също така казват, че ал-Маалик – е Този, Който е способен да създаде от нищото най-различни творения, и никой друг не може да направи това, освен Всевишният Аллах.
Абу Убайда е казал: “Маалик има по-пълно значение и обхваща всичко, както например Маалик (Властелин) на рабите, птиците, животните, а не казват Малик (владеещ) тези неща, тъй като Маалик- Властелин е Този, Който владее и се разпорежда с тези неща, а Малик –владеещ може и да не се разпорежда с това.”
Други пък са казали: Малик (владеещ) е по-обхватно, тъй като не всеки Маалик (цар) е Малик (владеещ), не всеки цар е властелин, и това съответства на айетите от Свещения Коран, като например:Всевишен е Аллах, Истинския Властелин/20:114/и Властелина, Пресветия/59:23/
Муджахид е казал: Съдния ден е Денят за разплата (разчет), и Всевишният Аллах е казал: Това е правата вяра./9:36/ и е казал Муджахид: Тоест истинското въздеяние. И Властелина на хората./114:2/ А Ибн Аббас, Мукатил и ас-Садди са казали: Владетеля на Съдния ден! – Съдията в Деня за разчет (разплата).И Катада е казал: Денят за въздеяние (възмездие). Всички ще бъдат възмездени по делата, било то благи или скверни, така както се разплащат между себе си длъжниците.
Мухаммед Ибн Кааб ал-Карази [Мухаммед Ибн Кааб, Абу Хамза ал-Карази , ал-Мадини – учен, правдив, надежден при предаването на хадиси, от табиин. Неговия баща е измежду онези, които не са били наказани измежду племето Бану Корейза.]: Владетеля на Съдния ден!Това е Денят в който няма да има полза от нищо, освен от религията. Йаман Ибн (Раббаб) [Йаман Ибн Раббаб – за него ад-Даракутни е казал: “Слаб предач (разказвач), от хариджитите.”]: Денят на принуждението [Тоест, денят в който всички ще бъдат изправени пред Съда, и на никой няма да се даде отсрочка].
Говорят още: Денят на подчинението, когато всички ще бъдат принудени и унизени (пред Повелителя на световете). Конкретизацията за Съдния Ден споменавайки за него Царя (Властелина), въпреки, че Той е Властелин и на всички останали дни, е направена защото владелците в този ден ще загубят всичко онова, което са имали във владение, и няма да има никой власт, освен Неговата власт, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран: Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия./25:26/ Така също и казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран:На кого е Днес владението? На Аллах, Единственият, Могъщият./40:16/ Така също словата на Всевишният Аллах: Повелята в този Ден принадлежи на Аллах./82:19/
А Абу Амру е четял: ар-Рахманир-Рахими-Малики… съединявайки двата айета … [И нататък имам ал-Багави рахимеху Аллах, разяснил как се асимилират буквите (тоест идгам) в айетите на Свещения Коран]
Словата на Всевишният Аллах: إِيَّاكَ نَعْبُدُ – Само на Теб се покланяме
Слово إياك иййааке тук се явява като причастие на страдателен залог (маф‘уул), което е поставено пред глагола (نَعْبُدُна‘буду, نَسْتَعِينُ неста‘ийн) и повторено два пъти за ограничение на значението, както и за да му се придаде важност. Тоест: “Ние не се покланяме на никой друг, освен на Теб, и не се уповаваме на никой друг, освен на Теб.”
Словото نَعْبُدُ на‘буду само на Теб се покланяме – тоест само Теб унифицираме (изповядайки, че няма друг достоен за поклонение, освен Теб), на Теб се подчиняваме унизени (пред Теб, осъзнавайки своята нищожност). Поклонение с подчинение заедно с принизеност и кротост. И рабът се нарича раб, тъй като е унижен, принизен, кротък в подчинението си. Казват също: “Пътят е проправен” тоест протъпкан, положен, павиран.
Слова Всевышнего: وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ- и само Теб за подкрепа зовем. – търсим от Теб помощ за Твоите раби, и във всички наши дела. Търсенето на подкрепа стои след поклонението в този айет. Та защо то идва след поклонението, след като търсенето на подкрепа е преди поклонението?
И затова правят задължително подчинението преди извършването на делата тези, които говорят така. А ние, хвала на Аллах, поставяме помощта и търсенето на подкрепа заедно с извършването на делата (и казваме, че това е така), и няма разлика, кое се поставя първо и кое второ. Говорят че търсенето на помощ – това е вид поклонение, и затова поставят споменаването на общото отпред, след това онова, което влиза в него.
Словата на Всевишният Аллах: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ – Насочи ни по правия път, - води ни и напъти. Али и Убай Ибн Кааб са казали: “Укрепи ни”, както казват на онзи, който стои, “стой”докато не се опра в теб, тоест стой, намирайки се това положение в което се намираш.
И (тези слова са) дуа от правоверните, които вървят по правия път, чиито смисъл – е прошение за укрепление в него, и за да надбави Всевишният Аллах, защото напътването в правия път и следването по него е от Всевишният Аллах.
Път означава това по което следват вървят.
Слова Всевышнего: وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ- и само Теб за подкрепа зовем. – търсим от Теб помощ за Твоите раби, и във всички наши дела. Търсенето на подкрепа стои след поклонението в този айет. Та защо то идва след поклонението, след като търсенето на подкрепа е преди поклонението?
И затова правят задължително подчинението преди извършването на делата тези, които говорят така. А ние, хвала на Аллах, поставяме помощта и търсенето на подкрепа заедно с извършването на делата (и казваме, че това е така), и няма разлика, кое се поставя първо и кое второ. Говорят че търсенето на помощ – това е вид поклонение, и затова поставят споменаването на общото отпред, след това онова, което влиза в него.
Словата на Всевишният Аллах: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ – Насочи ни по правия път, - води ни и напъти. Али и Убай Ибн Кааб са казали: “Укрепи ни”, както казват на онзи, който стои, “стой”докато не се опра в теб, тоест стой, намирайки се това положение в което се намираш.
И (тези слова са) дуа от правоверните, които вървят по правия път, чиито смисъл – е прошение за укрепление в него, и за да надбави Всевишният Аллах, защото напътването в правия път и следването по него е от Всевишният Аллах.
Път означава това по което следват вървят.
Ибн Аббас и Джабир радияллаху анхума, са казали: “Пътят – това е Исляма”, така е казал и Мукатил.
Ибн Месуд радияллаху анху, е казал: “Пътят това е Корана”. От Али радияллаху анху, във форма марфу‘(така се нарича хадис с непрекъснат иснад, в чиито текст се свеждат словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.) се предава: “Правият път, това е Книгата на Аллах”[Сведено от ат-Табари в неговия Тефсир 1/171-172 но има указание за слабост даиф от шейх Ахмед Шакир].
Саид Ибн Джубейр[Саид Ибн Джубейр ал-Асади, ал-Куфи – учен, имам, факих, надежден разказвач, непоколебим в знанието, от големите табиин]радияллаху анху, е казал: “Път в Дженнета”.
Сахл Ибн Абдуллах е казал: “Пътят на Сунната и Джемаата.”(сунна ве ал-джемаа)”.
Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани[Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани е учен от Басра, имам, надежден и непоколебим в предаването разказвач, от табиин.]е казал: “Пътят на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”.
А Абу ал-Алия ал-Хасан е казал: “Пътят на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници”.
Словата на Всевишният Аллах: صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ – пътя на тези, които си дарил с благодат - тоест. дарил им е правия път и им е помогнал за това. Икрима е казал: “Дарил ги е с крепост във вярата ал-Иман и в правия път, и това са пророците алейхим селям.” Също така казват: “Това са всички, които Аллах е укрепил с вярата, като пророците, правоверните, които Всевишният Аллах е споменал в словата Си: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал:пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите./4:69/
Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са народа на Муса и Иса преди да изменят своята религия.” Абдурахман Ибн Зейд е казал: “Това са Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са били с него.” Абу ал-Алия е казал: “Това са семейството на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар радияллаху анхума, и ахлюл-Бейт(обитатели на дома на пророка салляллаху алейхи ве селлем, неговите приближени)”. Шахр Ибн Хаушаб: “Това са сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и неговото семейство(ахлюл-Бейт)”.
Словата на Всевишният Аллах: غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ – а не на[тези], над които тегне гняв. Тоест не пътя на следващите го, които са под гнева на Всевишният Аллах Гняв – това е желание да отмъстиш на непокорните и непослушните. А що се отнася до гнева на Всевишният Аллах, то той не засяга правоверните, а касае неверниците.
Словата на Всевишният Аллах: وَلَا الضَّالِّينَ –нито на заблудените. Тоест и не пътя на заблудените. Основата на заблуждението е гибел и отчуждение.
Частица ”ля” тук има смисъла на “освен”, пътя на заблудените, тоест, освен техния път.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е четял този айет:
Ибн Месуд радияллаху анху, е казал: “Пътят това е Корана”. От Али радияллаху анху, във форма марфу‘(така се нарича хадис с непрекъснат иснад, в чиито текст се свеждат словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.) се предава: “Правият път, това е Книгата на Аллах”[Сведено от ат-Табари в неговия Тефсир 1/171-172 но има указание за слабост даиф от шейх Ахмед Шакир].
Саид Ибн Джубейр[Саид Ибн Джубейр ал-Асади, ал-Куфи – учен, имам, факих, надежден разказвач, непоколебим в знанието, от големите табиин]радияллаху анху, е казал: “Път в Дженнета”.
Сахл Ибн Абдуллах е казал: “Пътят на Сунната и Джемаата.”(сунна ве ал-джемаа)”.
Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани[Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани е учен от Басра, имам, надежден и непоколебим в предаването разказвач, от табиин.]е казал: “Пътят на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”.
А Абу ал-Алия ал-Хасан е казал: “Пътят на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници”.
Словата на Всевишният Аллах: صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ – пътя на тези, които си дарил с благодат - тоест. дарил им е правия път и им е помогнал за това. Икрима е казал: “Дарил ги е с крепост във вярата ал-Иман и в правия път, и това са пророците алейхим селям.” Също така казват: “Това са всички, които Аллах е укрепил с вярата, като пророците, правоверните, които Всевишният Аллах е споменал в словата Си: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал:пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите./4:69/
Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Това са народа на Муса и Иса преди да изменят своята религия.” Абдурахман Ибн Зейд е казал: “Това са Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са били с него.” Абу ал-Алия е казал: “Това са семейството на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр, Омар радияллаху анхума, и ахлюл-Бейт(обитатели на дома на пророка салляллаху алейхи ве селлем, неговите приближени)”. Шахр Ибн Хаушаб: “Това са сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и неговото семейство(ахлюл-Бейт)”.
Словата на Всевишният Аллах: غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ – а не на[тези], над които тегне гняв. Тоест не пътя на следващите го, които са под гнева на Всевишният Аллах Гняв – това е желание да отмъстиш на непокорните и непослушните. А що се отнася до гнева на Всевишният Аллах, то той не засяга правоверните, а касае неверниците.
Словата на Всевишният Аллах: وَلَا الضَّالِّينَ –нито на заблудените. Тоест и не пътя на заблудените. Основата на заблуждението е гибел и отчуждение.
Частица ”ля” тук има смисъла на “освен”, пътя на заблудените, тоест, освен техния път.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е четял този айет:
" غَيْرِ المَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَغَيْر الضَّالّين". гайриль-магдууби алейхим ва гайрид-даалиин.
Говорят: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَваледдаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” тъй като Всевишният Аллах е казал: Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи/5:60/
Говорят: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَваледдаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” тъй като Всевишният Аллах е казал: Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи/5:60/
А така също Всевишният Аллах е казал за християните и тяхната заблуда: И не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!/5:77/
Сахл Ибн Абдуллах е казал: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв, поради техните нововъведения в религията и وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените в (разбиранията им за) Сунната.”
Сахл Ибн Абдуллах е казал: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв, поради техните нововъведения в религията и وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените в (разбиранията им за) Сунната.”
И от Сунната е за онзи, който прочете сура ал-Фатиха да каже “аамиин”, разделяйки го от самото четене на сурата, и е позволено да се удължи това слово, както за това са казали учените по арабски език.
Смисълът на словото “аамиин” е о, Аллах! Чуй и отговори! Ибн Аббас радияллаху анхума,и Катада са казали: Смисълът му е – “Нека така да бъде”.
Муджахид е казал: “Това е име от имената на Всевишният Аллах”.
казват още: “Това е, което следва от дуата”. Също така казват: “Това е завършека (хатим) на Всевишният Аллах към Неговите раби, защитавайки ги от грешки и пропуски. Подобно на завършването на книга, когато се правят забранени пропуските, неправилното [Тоест, когато човек приключва книга, той там пише за възможните пропуски, за да се отдалечи от грешките направени от него в тази книга и връща всичко към истината, като например казват: “Всички грешки са от мен, а истината е от Аллах”.] и закриване на това, което е в нея (в книгата) [ За да не може вече никой да добавя там нещо от себе си.]…”
И в края имам ал-Багави рахимеху Аллах, е привел иснад на хадиса от Абу Хурейра радияллаху анху, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
Смисълът на словото “аамиин” е о, Аллах! Чуй и отговори! Ибн Аббас радияллаху анхума,и Катада са казали: Смисълът му е – “Нека така да бъде”.
Муджахид е казал: “Това е име от имената на Всевишният Аллах”.
казват още: “Това е, което следва от дуата”. Също така казват: “Това е завършека (хатим) на Всевишният Аллах към Неговите раби, защитавайки ги от грешки и пропуски. Подобно на завършването на книга, когато се правят забранени пропуските, неправилното [Тоест, когато човек приключва книга, той там пише за възможните пропуски, за да се отдалечи от грешките направени от него в тази книга и връща всичко към истината, като например казват: “Всички грешки са от мен, а истината е от Аллах”.] и закриване на това, което е в нея (в книгата) [ За да не може вече никой да добавя там нещо от себе си.]…”
И в края имам ал-Багави рахимеху Аллах, е привел иснад на хадиса от Абу Хурейра радияллаху анху, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
إِذَا قَالَ الإِمَامُ (غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلاَ الضَّالِّينَ) فَقُولُوا « آمِينَ ».فَإِنَّهُ مَنْ وَافَقَ قَوْلُهُ قَوْلَ الْمَلاَئِكَةِ غُفِرَ لَهُ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِهِ
“Когато имамът каже آمين аамиин, то и вие кажете آمين аамиин, тъй като, чиято (молба) آمين аамиин съвпадне с (молбата) آمين аамиин на меляикетата, то на него ще му бъдат опростени предишните грехове.”
/Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед 2/233, ал-Бухари 2/262, Муслим 410, и Абу Дауд./