РАЗПЛАТАТА(КИСАС)
Кисас в ислямския шериат означава равностойност между престъплението и наказанието. Всевишният Аллах казва:“О,вярващи,вам е предписано възмездие за убитите,свободен за свободен и роб за роб,и жена за жена.
А който получи опрощение от своя брат,да го получи според обичая,а той да му се издължи с добрина.
Това е облекчение и милост от вашия Господ.
А който след това престъпи,за него има болезнено наказание.
За вас във възмездието има живот,о,разумни хора,за да се побоите!”
Ибн Месуд (р.а.) казва: “Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Не е позволено проливането на кръвта на вярващ човек, свидетелстващ че няма друг Бог освен Аллах, и че аз съм Пратеник на Аллах, освен в едно от трите неща: душа за душа, блудстващ женен мъж и оставящия религията си и единството.”
Ибн Месуд (р.а.) казва: “Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Не е позволено проливането на кръвта на вярващ човек, свидетелстващ че няма друг Бог освен Аллах, и че аз съм Пратеник на Аллах, освен в едно от трите неща: душа за душа, блудстващ женен мъж и оставящия религията си и единството.”
1. Мъдростта от предписването на кисас.
1.1. Ислямският шериат е дошъл за цялото човечество, за да предпазва хората едни от други, слабия от силния, и въздаде правото на угнетения от угнетителя. Той запазва достойнството на човека, затова забрани убийството и посегателството върху него, освен по право. Всевишният казва:
1.1. Ислямският шериат е дошъл за цялото човечество, за да предпазва хората едни от други, слабия от силния, и въздаде правото на угнетения от угнетителя. Той запазва достойнството на човека, затова забрани убийството и посегателството върху него, освен по право. Всевишният казва:
“И не убивайте човек - това Аллах е възбранил, освен по право!”
И който го подтикне душата му, и посегне на друг човек и му навреди, или го убие, то той заслужава болезнено наказание в земния живот и в отвъдното. Всевишният казва:“ ...Вам е предписано възмездие за убитите....”
И който го подтикне душата му, и посегне на друг човек и му навреди, или го убие, то той заслужава болезнено наказание в земния живот и в отвъдното. Всевишният казва:“ ...Вам е предписано възмездие за убитите....”
“А за онзи,който умишлено убие вярващ,възмездието му е Адът,там ще пребивава вечно.Аллах му се гневи и го проклина,и за него е приготвил огромно мъчение.”
1.2. Ислямският шериат не е единственият с предписването на възмездие, напротив, това е шериата и на предишните пратеници и пророци. След като споменава случката с двамата синове на Адем, че единия убива другия, Всевишният казва:
“Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.”
Всевишният Аллах казва, като разяснява шериата на Тората:
“И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.”
1.3. Разплатата (възмездието) навява страх в душата на престъпника при извършването на престъплението. Той знае, че наказанието което го чака, е същото като делото, което е извършил. Това вкарва ужас в сърцето му и неспокойствие в душата му, защото той чувства много добре, че ще го сполети наказанието и то ще се изпълни без съмнение, и че справедливото възмездие го чака, колкото и да бяга, както и да се крие. Мъдрата присъда го следи, колкото и да се самозалъгва, а сабята чака неговата шия, колкото и да е дълго или късо времето. Когато това чувство се засили, то ще го възпре от извършване на престъплението и греха, и така ще спаси и себе си от възмездие. В това има живот за него и за този, който желае да бъде убит.
1.4. Разплатата е наказание за убийството, защото това е умишлено посягане на душата. Справедливо е убиеца да бъде наказан според неговото деяние. Не е справедливо един баща да загуби детето си и да гледа как неговия убиец се разхожда по земята. Също така, не е справедливо един човек да извади окото на друг и лишения от окото си да гледа как престъпника се разкарва между хората на свобода.
1.5. Изпълняването на разплатата или възмездието (кисас) слага край на покварата и напълно премахва престъпността, защото наказването на престъпника за извършеното от него деяние е урок за него и за другите. То е възпиращо за посягащите и враждебни хора. Затова онези, които убиват хора и проливат тяхната кръв, когато видят изпълнението на смъртната присъда, на възмездието, ще се възпрат от извършване на желаното и планирано от тях дело, узнавайки, че техният край няма да е различен от края на тези престъпници, върху които се изпълнява кисас.
1.6. Кисасът слага край на враждата и омразата, той е бърз и цялостен лек за гнева на човека, върху който е извършено престъплението. Няма друг лек за лекуването на неговия гняв и за отстраняването на неговата омраза, освен справедливото възмездие. Няма да го излекува нито затвор, нито прокуда, нито пренебрегване, колкото и дълго време да е това, а ще го излекува възмездието върху убиеца – или да му се прости, или да бъде убит. Лекуването на гнева на угнетения човек е нещо необходимо, в противен случай ще има дълга верига от отмъщения и заговори, защото гнева за кръвта е природа в човека. Ислямът осъзнава това и утвърди отреждането на възмездие, за да се излее скритата ненавист и се приложи мъдро отмъщение. Така, от сърцата ще се изкоренят причините за нападение, престъпване, каране, враждуване, обществото ще се предпази от повтаряне на убийствата и проливането на кръв.
1.7. Ползата от възмездието (кисас) не е само за угнетения човек, или за близките на убития, а обхваща всички хора, защото ако го няма възмездието ще се пролива невинна кръв, обществото ще бъде завладяно от лошите хора и развалата, силния ще изяжда слабия, спокойствието и мира ще изчезнат, покварата и неспокойствието ще се разпространят, пътищата ще бъдат прекъснати, търговията ще отслабне, напредъка и производството ще спрат и разновидните блага на хората ще се погубят. Но, когато престъпниците и всяващите поквара бъдат заловени и справедливото възмездие бъде приложено върху тях, и наказанието бъде от вида на престъплението, покварата ще изчезне, престъпленията ще спрат, хората ще заживеят един щастлив, мирен и спокоен живот.
1.8. Ислямът е религия на справедливостта и милостта, той не иска кръвта на убития да се погуби, без да бъде приложено наказанието за възмездие върху убиеца. Това го изисква справедливостта. Също така, не желае да продължава проливането на кръв и отнемането на души. Затова предписа откупа, за да предпази кръвта на престъпника, която щеше да се пролее. Това е истинско опрощение и милост, само че, не се прибягва от възмездието към откупа, освен след съгласието на близките наследници на пролятата кръв. В това има мъдрости, като само Аллах знае техния брой. Някои от тях са:
1.2. Ислямският шериат не е единственият с предписването на възмездие, напротив, това е шериата и на предишните пратеници и пророци. След като споменава случката с двамата синове на Адем, че единия убива другия, Всевишният казва:
“Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.”
Всевишният Аллах казва, като разяснява шериата на Тората:
“И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.”
1.3. Разплатата (възмездието) навява страх в душата на престъпника при извършването на престъплението. Той знае, че наказанието което го чака, е същото като делото, което е извършил. Това вкарва ужас в сърцето му и неспокойствие в душата му, защото той чувства много добре, че ще го сполети наказанието и то ще се изпълни без съмнение, и че справедливото възмездие го чака, колкото и да бяга, както и да се крие. Мъдрата присъда го следи, колкото и да се самозалъгва, а сабята чака неговата шия, колкото и да е дълго или късо времето. Когато това чувство се засили, то ще го възпре от извършване на престъплението и греха, и така ще спаси и себе си от възмездие. В това има живот за него и за този, който желае да бъде убит.
1.4. Разплатата е наказание за убийството, защото това е умишлено посягане на душата. Справедливо е убиеца да бъде наказан според неговото деяние. Не е справедливо един баща да загуби детето си и да гледа как неговия убиец се разхожда по земята. Също така, не е справедливо един човек да извади окото на друг и лишения от окото си да гледа как престъпника се разкарва между хората на свобода.
1.5. Изпълняването на разплатата или възмездието (кисас) слага край на покварата и напълно премахва престъпността, защото наказването на престъпника за извършеното от него деяние е урок за него и за другите. То е възпиращо за посягащите и враждебни хора. Затова онези, които убиват хора и проливат тяхната кръв, когато видят изпълнението на смъртната присъда, на възмездието, ще се възпрат от извършване на желаното и планирано от тях дело, узнавайки, че техният край няма да е различен от края на тези престъпници, върху които се изпълнява кисас.
1.6. Кисасът слага край на враждата и омразата, той е бърз и цялостен лек за гнева на човека, върху който е извършено престъплението. Няма друг лек за лекуването на неговия гняв и за отстраняването на неговата омраза, освен справедливото възмездие. Няма да го излекува нито затвор, нито прокуда, нито пренебрегване, колкото и дълго време да е това, а ще го излекува възмездието върху убиеца – или да му се прости, или да бъде убит. Лекуването на гнева на угнетения човек е нещо необходимо, в противен случай ще има дълга верига от отмъщения и заговори, защото гнева за кръвта е природа в човека. Ислямът осъзнава това и утвърди отреждането на възмездие, за да се излее скритата ненавист и се приложи мъдро отмъщение. Така, от сърцата ще се изкоренят причините за нападение, престъпване, каране, враждуване, обществото ще се предпази от повтаряне на убийствата и проливането на кръв.
1.7. Ползата от възмездието (кисас) не е само за угнетения човек, или за близките на убития, а обхваща всички хора, защото ако го няма възмездието ще се пролива невинна кръв, обществото ще бъде завладяно от лошите хора и развалата, силния ще изяжда слабия, спокойствието и мира ще изчезнат, покварата и неспокойствието ще се разпространят, пътищата ще бъдат прекъснати, търговията ще отслабне, напредъка и производството ще спрат и разновидните блага на хората ще се погубят. Но, когато престъпниците и всяващите поквара бъдат заловени и справедливото възмездие бъде приложено върху тях, и наказанието бъде от вида на престъплението, покварата ще изчезне, престъпленията ще спрат, хората ще заживеят един щастлив, мирен и спокоен живот.
1.8. Ислямът е религия на справедливостта и милостта, той не иска кръвта на убития да се погуби, без да бъде приложено наказанието за възмездие върху убиеца. Това го изисква справедливостта. Също така, не желае да продължава проливането на кръв и отнемането на души. Затова предписа откупа, за да предпази кръвта на престъпника, която щеше да се пролее. Това е истинско опрощение и милост, само че, не се прибягва от възмездието към откупа, освен след съгласието на близките наследници на пролятата кръв. В това има мъдрости, като само Аллах знае техния брой. Някои от тях са:
- Това успокоява душите на настойниците на кръвта, защото решението е в техните ръце след шериатската присъда за неговото деяние;
- Възмездието кара хората по недиректен начин към мястото на мира и подобряването, а това е същността на исляма в повечето случаи от неговите предписания;
- То подсилва пречупените желания и подготвя климата на избиране на наказанието, като така то съвпада с общата багра на ислямския шериат, а това е баграта на избирането;
- То реализира най-съвършеното, за разлика от това, към което се стремят настоящите режими – за премахване или съществуване на смъртното наказание – в зависимост от личните и обществени облаги.
1.9.Ислямът дава право на угнетения или неговия настойник да избират между възмездието (кисас) и опрощаването с вземане на откуп, или пълното опрощаване. Това доказва лекотата на тази религия.
В Тората се казва, че нейните привърженици не са имали право на избор, а само убийството. На привържениците на Евангелието им е позволено опрощението, но без възмездие и без откуп. Всевишният Аллах е улеснил последната общност, като позволи на угнетения да избира: ако иска да убие; ако иска да опрости убийството и да вземе откуп; а ако иска може да прости всичко, без да приеме откуп. Всевишният казва:
“А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господар.”
(ал-Бакара: 178)
Свещен Коран, (2:178-179)
Бухари и Муслим
Свещен Коран, (6:151)
Свещен Коран, (2:178)
Свещен Коран, (4:93)
Свещен Коран, (5:32)
из: Прелестите на Исляма