1. Всемилостивия,
2. Който поучава на Корана,
3. Той е сътворил човека,
4. и го е научил да се изразява.
5. Слънцето и луната [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък.
6. Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах].
7. Той е въздигнал небето и отредил везните,
8. за да не престъпвате мярката в претеглянето.
9. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!
10. И земята Той разпростря за тварите.
11. на която има плодове и палми с обвити гроздове[в които растат фурми],
12. и житни класове, и благоуханни растения.
13. Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
/55:1-13/
Всевишният Аллах е започнал тази славна и прекрасна сура с едно от Своите имена“Всемилостивия”.
Това име свидетелства за безграничната милост, щедрост и добродетел на Всевишния Аллах.
Именно затова Всевишният Аллах е напомнил в тази сура за множеството благодеяния, с които Той е почел Своите раби в земния свят и които Той е подготвил за бъдещия живот. Тези щедрости свидетелстват за милостта на Повелителя и задължават рабите да благодарят на своя Благодетел.
И за да осъзнаят това по надлежен начин, след всяко напомняне за щедростите на Всевишният Аллах, се повтаря следния айет:
Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
Всевишният Аллах е съобщил, че Той е Този, Който поучава на Корана Своите раби и е облекчил за тях произнасянето на неговите айети и осъзнаването на техния смисъл.
Това е най-великата милост на Аллах по отношение на Неговите творения.
Той е низпослал Свещения Коран на прекрасният арабски език, сторил е неговия смисъл разбираем за всеки разумен човек, разяснил е на Своите раби доброто и ги е предупредил за всяко зло.
Той е сътворил човека в най-прекрасен облик, създал е частите на неговото тяло съвършени, а целият организъм - силен и безупречен. Всевишният Творец е надарил човешкото тяло с всичко необходимо и го е извисил над останалите живи твари благодарение на това, че го е научил да се изразява.
Това не се отнася само за дар словото, но и за писмеността.
Писмеността също така е една от най-великите милости на Всевишният Аллах по отношение на човека, благодарение на която Аллах го е издигнал над всички останали творения. Слънцето и луната [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък.
Всевишният Аллах е сътворил тези небесни тела и е предписал те да се движат по определена орбита и в установен ред. Това също е една от милостите на Всевишният Аллах, Който непрекъснато се грижи за Своите творения.
Този ред във вселената позволява на хората да водят летоброенето, както им носи и още много други блага. Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах].
Дори звездите по небето и дърветата по земята признават властта на своя Повелител Всевишният Аллах и се прекланят пред Него в суджуд.
Те смирено изпълняват заповедите на Аллах и служат за благото на Неговите творения.
Той е въздигнал небето и отредил везните.
Той е сторил небето покривало за земните обитатели, а също така е низпослал на земята справедлив закон и е заповядал на Своите раби да се придържат към справедливостта във всичките си думи и дела.
Смисълът на този айет не се ограничава само с обичайните мерки и теглилки, които са добре известни на всеки човек.
Както вече споменахме, мюсюлманинът е длъжен да бъде справедлив и безпристрастен във всичко: при тегленето на кантара и премерването, при пресмятането и измерването, при разрешаването на спорове и съдебните дела.
Затова Всевишният Аллах е казал:
За да не престъпвате мярката в претеглянето.
Всевишният Аллах е низпослал везните, за да не нарушавате чуждите права и да не престъпвате границите на позволеното.
Ако Всевишният Аллах не бе установил тези граници и хората започнеха да съдят според собствените си познания и възгледи, то биха възникнали много проблеми, за които е известно само и единствено на Аллах, а небесата и земята щяха да изпаднат в пълен хаос и безпорядък.
И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!
Правете за това всичко, което е по силите ви, защото ощетяването в мярката е проява на несправедливост и беззаконие. И земята Той разпростря за тварите.
Всевишният Аллах е превърнал грубата и трудно достъпна земя, на която господстват различни климатични условия, в меко ложе за Своите творения, за да могат да си построят домове и да засяват плантации, да посаждат дървета и да копаят ями, да прокарват пътища и да разработват рудници, както и да правят всичко онова, което си пожелаят и което е необходимо за тяхното съществуване.
След това Всевишният Аллах е споменал за растенията, без които е невъзможен нормалният човешки живот.
Сред тях има плодове,като гроздето, смокинята, наровете, ябълките и много други фрукти, които растат по дърветата и доставят много радост на хората.
Сред плодовите дървета Всевишният Аллах особено е отбелязал палми с обвити гроздове[в които растат фурми]
Те се появяват на клонки, постепенно узряват и се превръщат в прекрасни плодове, които хората с голямо удоволствие употребяват в храната си.
В топлите страни с фурми се запасяват пътешествениците и тези, които живеят по родните си места. Наистина, фурмите са едни от най-прекрасните и вкусни плодове.
И житни класове, т.е. житни се наричат всички тревисти растения, които имат стебло и класове, от които посредством вършитба се извличат зърната.
Към тези растения се отнасят пшеницата, ечемика, ориза, просото и много други.
А що се отнася до благоуханни растения, то съществува мнение, че става дума за всички останали растения, които хората употребяват в храната си.
В този случай разглежданият айет се явява като пример за включването на частното в общото, т.е. Всевишният Аллах в началото е споменал за хляба насъщен, а след това – за препитанието изобщо.
Според друго тълкувание, става дума непосредствено за известното ароматно растение Мирта- базилика.
Всевишният Аллах е проявил загриженост, когато е сторил да израстат на земята благоуханните треви, които носят на хората радост и създават добро настроение.
Изброявайки всички тези многочислени блага, които са очевидни за онези, които са способни да мислят и виждат, Всевишният Аллах е поискал от джиновете и хората да признаят благодеянията на своя Създател и е казал:
Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
Това се отнася както за земните блага, така и за низпосланата от Аллах религия.
Колко прекрасен е бил отговорът даден от джиновете на този въпрос, когато Пратеникът на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи уа саллам, е прочел тази сура!
Когато той е повтарял:
Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?
Всеки път те отговаряли:
”Ние не отричаме нито едно от Твоите благодеяния.
Хвала на Теб, Повелителю наш!
По този начин трябва да постъпва всеки раб на Аллах;
който и да му напомни за благодеянията и милостите на Всевишният Аллах,
той е длъжен да ги признае и да благодари на Аллах и да Го възхвали.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1792-1793/
превод Ресим Исмаил, ФБ група "Тефсир - тълкуване на Корана