Служенето в Исляма е с цел обожаване. Това означава, че рабът служи на Аллах Теаля, защото Той е повелил да Му се служи. Оттук следва, че служенето е с цел обожаване на Всевишния, неговата същност не може да бъде схваната чрез разума. Например защо са прави „месх" при обмиването абдест, защо намазът се отслужва в определено време – сутрин, обед, следобед, вечер и през нощта не може да бъде обяснено от разума. Същото се отнася й за говеенето, поклонението, коленето на Курбан, зекята. И тъй като служенето е с цел обожаване, не е допустимо въвеждането на нов вид служене извън вече установените от Исляма.
Смисълът на забраните при покупко-продажба, лихвата, алкохола и други въпроси от взаимоотношенията е обяснен от Аллах Теаля или е възможно той да бъде открит от разума.
Ето защо при тях може да се прави аналогия. Например, когато се разменя зърно с жито, то трябва да става на равни начала. Ако се даде повече става лихва. В тази връзка има хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Относно ориза обаче, не съществува никакво отсъждане в Свещения Коран и хадисите. Причината, за забраната на лихвата при зърното може да бъде открита чрез разума, а именно това, че тук става въпрос за размяна на стока от един и същи род. И понеже същата причина е налице, ако се разменя и ориз с ориз се стига до заключението, че и тук става въпрос за лихва.
Въпреки че хората не знаят причината за служенето, то ползата от него би могла да бъде доказана, защото Аллах Всевишният е господстващият, владетелят на мъдростите. Всяко нещо, което Той е създал и повелил си има своя смисъл. Той не повелява и не създава нещо напразно. Изхождайки от тази гледна точка ислямските учени са установили ползата от служенето.
Поклонението Хадж в своята същност също е с цел обожаване. Ето защо чрез разума не е възможно да бъде схванат пълният смисъл на поклонението хадж от гледна точка на времето, през което се изпълнява и обредите, които обхваща. Наш дълг е да изпълним поклонението хадж така, както е повелено от Аллах Теаля и показано от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Символиката, вложена в това служене и затрудненията, които среща разума при схващането й е по-голямо, отколкото при другите видове служене. Човешкият ум е затруднен при схващане смисъла на елементите на поклонението хадж, ихрама, обхода на Кааба (тауаф), ходенето между Сафа и Меруе, пребиваването на Арафат, замерването на шейтана, целуването на черния камък (Хаджер ал-Асуед). Ясен пример за това са думите на Омер (радиаллаху анху) след като целуна черния камък: „Аз знам, ти си само камък, и не можеш да допринесеш нито полза, нито вреда. Ако не бях видял, че Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) те целува, аз нямаше да те целувам." Освен това обаче, факт е, че в поклонението хадж има много мъдрост и полза. Поклонението хадж е служене което се изпълнява и с тялото, онова, което човек притежава под формата на материални придобивки. Ето защо поклонението обхваща цялата същност на човека и е израз на едно пълно отдаване. Негова специфична черта е, че от човек на човек, от общество на общество, от епоха на епоха, то показва различие. Защото според намерението, волята и възможностите си човек придобива различни облаги. Възможно е човек да се върне от това пътуване без каквато и да е полза.
Терминът „хадж" (поклонение) съдържа „умисъл, насочване и вървене.” Това има връзка с неговата духовна роля. В основата на служенето хадж има специални места, наречени свещени, които носят символиката на вървене към Аллах Теаля.
Изпълнявайки поклонението мюсюлманинът опреснява връзката си с вярата, защото когато той посещава светите места си спомня за водената борба с цел установяване на религията на Аллах Теаля и в съзнанието му оживяват и добрите, и горчивите спомени. Това засилва неговата вяра и й придава още повече динамика.
По време на поклонението хора от различни раси, райони, култури, социални прослойки в еднотипни и едноцветни дрехи се събират на едно място и общо изпълняват служби, което напомня съживяването подир смъртта и великото сборище. По този начин още преди смъртта си човек изживява смъртта и живота в отвъдното.
Поклонението хадж спомага за развиване на братското чувство и сплотяването им. Хората стичащи се от всички краища на света на определени места (микат) събличат облеклото си, което е олицетворение на себелюбието и страстите и обличат дрехата ихрам, която изравнява всички и им създава чувството на принадлежност към мюсюлманската общност. Пороят от хора в бяло се понася от един хоризонт на друг, изчезва егоизмът от мюсюлманина, вече не съществува „аз" и „ние" т.е. от всяка гледна точка е налице братска мюсюлманска общност. От тази гледна точка поклонението е една възможност за среща и опознаване на мюсюлманите, за споделяне на възгледи и обмяна на опит между мюсюлманските учени.
Една от важните елементи на поклонението хадж, ихрама, символизира спасяването на вярващия от неговите земни желания и страсти, тъй като когато се облече спазва известни забрани. Пребиваването в местността Арафат на всички хаджии напомня Съдния ден пред Създателя. Обхода на Кааба (извършването на тауаф) е един вид израз на покорство и отдаденост пред божествената съдба. Ходенето бързешком между Сафа и Маруа символизира жизнеността и търсенето.
Също така поклонението хадж е демонстрация изпято на всички видове служене. Освен това носи белезите на намаза, говеенето и зекята. Застанал пред Бейтуллах (Домът на Аллах) по време на намаз вярващия още повече усеща срещата, общението с Аллах Теаля. Обличането на ихрам е като встъпителният текбир за намаза, защото и при двата случая смисълът е, че се омаловажава земното. Разграничаването на някои земни блага по време на ихрам напомня говеенето. По време на поклонението хадж с обличането на един вид облекло, Мюсюлманите на практика изживяват и научават как да се разграничат от показност, горделивост, усещат равноправието, припомнят си за смъртта и отвъдния живот.
Те се отървават от лоши желания и привички и са обзети от желание за един съвсем нов пречист живот. Забраните, влизащи в сила с обличането на ихрам научават хаджията на търпение, състрадание и милосърдие към всички творения, дори и към насекомите. Всичко това учи вярващия на един подреден и дискриминиран живот. Човекът, който изпълнява поклонението си хадж с това разбиране и усещане се пречиства от всички грехове, а в същото време става полезен и за обкръжаващите го хора.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е споменал това в следните свои слова:
„Онзи, който извърши поклонението хадж предпазвайки се от лошо слово и поведение и от противене на Аллах, той се връща (от поклонението) пречистен както, когато е бил роден от неговата майка." (Бухари, Муслим)