Братя и сестри, всеки от нас знае историята на жертвоприношението на Ибрахим /а.с./ и казваме, че това е било изпитание от Аллах Теаля. Но наистина ли разбираме през какво е минал Ибрахим /а.с./? Разбираме ли какво е било да си като Ибрахим /а.с./ ? Можем ли да уловим с мислите си какво се е случило? Защо се счита, че Ибрахим /а.с./ е бащата на вярата? Какво е извършил?
Ибрахим /а.с./ е отличен в Курана с титлата Халил –ул-Аллах (Близък приятел на Аллах). В сура ен-Ниса, Аллах /субханеху уе телая/ казва: „Аллах прие Ибрахим за приятел.” /4:125/
Също така в сура ен-Нехл е описан като един пример: „Наистина Ибрахим бе водител, покорен на Аллах, правоверен, и не бе от съдружаващите”/16:120/
Ибрахим /а.с./ е роден сред обожателите на звезди и идолопоклонниците на Шалдия, в дома на Азар, неговият баща, производителят на идоли за племето. Ибрахим /а.с./ бил сред куффар, но не бил от тях, като извор на теухид (монотеизъм), издигащ се от блатото на ширка (политеизма). Курана ни казва в сура ел-Ен’ам: „И каза Ибрахим на баща си Азар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.””/6:74/
От бунта в дома на Азар, неговият баща, Ибрахим отишъл да предизвика многобожието у неговите хора. Всъщност Ибрахим /а.с./ е познат в истрията като големият унищожител на идоли, и като откривателят на монотеизма и разбивача на невежеството.
Има много знамения в Курана, които описват как Ибрахим /а.с./ спорил с идолопоклонниците, неговите рационални аргументи срещу скептиците и тези, които се покланяли на небесни тела, как се отнесъл с неверниците, как проповядвал на неговия народ. Например, в сура ел-Бакара, Аллах казва: „Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители.”/2:258/
Ето и един друг пример в сура ел-Енбия: „И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние. Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”
Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?” Рече: “Не, направи го това най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш тези не говорят.”Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”” /21:51-68/
Както обикновено, когато лъжата е разбита на интелектуална основа, тя прибягва към заговори (интриги) и угнетяване. Отговорът на народа му на неговото призоваване е даден в сура ел-Анкебут: „И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.”/29:24/ Ибрахим /а.с./ могъл да изостави неговото послание и неговата вяра, за да спаси себе си от огъня на Немруд. Но той избрал саможертвата. Избрал да загине, за да живее посланието на Аллах. Избрал да влезе в огъня на невежеството и тиранията, за да спаси човечеството от огъня на невежеството и тиранията. И така той бил хвърлен в огъня.
Но Аллах имал друг план за Ибрахим /а.с./ и той останал невредим с благоволението на Аллах /субханеху уе теаля/: „А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.”/29:24/. Също така Аллах казва: „Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!””/21:69/. Неговото чудо не възпряло за дълго идолопоклонниците да продължат с техните замисли, преследване, ругатни, жестокост и изолация срещу Ибрахим /а.с./, но той останал безкомпромисен, непоколебим в неговата вяра, търпелив в неговото страдание, вежлив в неговото поведение, докато направил своята хиджра (преселение) към земите на арамейската обетована земя.
Напуснал земята на баща си, за да стане странник в обетованата земя.
Братя и сестри, това наистина била обетована земя. Земя, където Ибрахим /а.с./ продължил да живее в борба, призив, движение, носейки сам тежката отговорност на мисията на Теухида (монотеизма) в една ера на тъмнина, потисничество, предразсъдъци и невежество. Ибрахим /а.с./ нямал деца. А в течение на един век на пророчество и служене на Бог, Ибрахим остарял, а желанието му да има син ставало все по-голямо. Пратеника Ибрахим /а.с./ отчаяно копнеел за син, но жена му Хаджер била безплодна.
„Господи мой, дари ме с праведни потомци!”” /37:100/ бил неговият зов към Аллах.
Противно на всички очаквания, Аллах изпълнил своето обещание да направи Ибрахим зародиша на една велика линия от пророци, коренът на великата универсална религия „И го благовестихме за смирен син.” /37:101/.
Аллах дарил с милост остарелият, самотен, отчаян и измъчен, доверен Негов Пратеник. За Ибрахим /а.с./, Исмаил бил не само син, за един бездетен баща, той бил краят на един живот на очакване, наградата на цял век на страдание, плодът на неговия живот, надеждата след отчаяние и младото момче на един възрастен баща.
Исмаил, обещанието за бъдещите поколения, в известен смисъл бил целият свят за Ибрахим /а.с./.
Имало радост и щастие в дома на Ибрахим, докато Исмаил растял бързо под слънцето на бащината любов.
Но Аллах решил това да не остане така.
Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ бил изпитан още веднъж. Ибрахим /а.с./ имал сън, в който му било заповядано от Аллах да заколи единствения си син.
Братя и сестри, защо е трябвало Ибрахим, чиито живот бил посветен на пророчеството, на свещена борба, на премахване на невежеството, на установяване на основите на теухид, да бъде изпитан пак?
Дали е защото човек не трябва да си почива?
Или защото човек не трябва да се заблуждава от стотте години на борба и победи?
Или пък защото не трябва да мисли за себе си, че няма недостатъци?
Дали е заради факта, че върху каквото насочим погледа си на този свят, то ще ни ослепи?
И накрая, дали е защото високия духовен статус, който достигаме, и по-голяма е опасността от провал?
Братя и сестри, не е възможно да предадем с няколко думи, какво е трябвало да означава за Ибрахим /а.с./ тази заповед от Аллах Теаля да жертва единствения си син. Големината на болката не позволява на въображението да си го представи. Това вдъхва страх и трепет.
Как е могъл Ибрахим /а.с./ да вземе обичания си син, плодът на неговия живот, радостта на сърцето му, смисълът на живота му, неговият Исмаил, и да го положи на земята, да постави нож на шията му и да го убие?
Ако беше да се жертва Ибрахим /а.с./ на мястото на Исмаил, колко лесно! Но не младият Исмаил, трябва да остане, а възрастният Ибрахим трябва да остне!
Ибрахим /а.с./, каленият като стомана разрушител на идоли, трябвало да почувства раздялата!
Вътре в него, трябва да е бошувала война, най-голямата борба. Коя война? Войната между Аллах и Исмаил! Трудността на този избор!
Какво е трябвало да избере Ибрахим /а.с./?
Любовта на Аллах или любовта на самия себе си?
Пророчеството или бащинството?
Лоялността към Аллах или лоялността към семейството?
Вяра или емоция?
Истина или реалност?
Съзнание или инстинкт?
Отговорност или удоволствие?
Задължение или право?
Теухид (единобожие) или Ширк (многобожие)?
Напредък или изоставане?
Да бъде или да не бъде?
И накрая, Аллах или Исмаил?
Какъв избор е трябвало да направи?
Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ не избрал моментално. Двоумял се под натиска на болката и мъката. Единствено след третия сън (видение), той най – накрая решил да се отзове на заповедта на Аллах. Това е отразено и в ритуала от хаджа с хвърлянето на камъни по трите стълба, символизиращи Иблис, който изкушавал Ибрахим /а.с./ да не се подчини на Аллах.
Когато една истина увеличи стойността на нечий земен живот, повечето хора стават търсачи на истината. Но когато една истина, се противопостави на един живот и води до много проблеми, загуби и опасности, търсачите на истината са малко на брой.
Иблис работи, независимо дали намира път чрез страха, слабостта, съмнението, отчаянието, завистта, егоизма и дори голямата обич към някого или към нещо. Иблис, понякога, представя логически причини, интелектуални или религиозни оправдания да достигне до своята цел.
Например, ние може да си представяме, че под натиска на неговите огромна болка и страдание, Ибрахим /а.с./ е могъл да използва много оправдания. Вероятно значението на зебх (заколването) е само метафора и означава да убиеш своето его. Вероятно Исмаил е собствено име и не е син на Ибрахим /а.с./. Вероятно „заколването на Исмаил” всъщност значи „заколване на любовта към Исмаил”. Ибрахим можел да се опита да интерпретира по много начини това негово видение.
Но Ибрахим /а.с./, халилуллах, близкият приятел на Аллах, имал вяра в Аллах и знаел, че Аллах Теаля искал жертвата. Съвестта на Ибрахим /а.с./ трябвало да се подиграе на тези логически оправдания и причини.
Ибрахим /а.с./ избрал Любовта на Аллах над любовта към самия себе си, Пророчеството над Бащиснтвото, Лоялността към Аллах пред Лоялността към семейството, Истината пред Реалността, Съзнанието пред Инстинкта, Отговорността пред Удоволствието, Задължението пред Правото, Теухида пред Ширка. Предпочел напредъка пред изоставането.
Ибрахим /а.с./ избрал Аллах и жертвал Исмаил.
Братя и сестри, в Мина, се състоял един удивителен и плашещ разговор между баща и син.
Ибрахим /а.с./ казва на Исмаил: „“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?””/37:102/
Колко плашещи думи за едно дете!
Исмаил можел да замълчи. Можел да поиска от Ибрахим /а.с./ да се въздържи.
Но Исмаил също имал вяра! Той се съгласил с желанието на Аллах. Разбирайки бедата на неговия баща, Исмаил му казва тези успокоителни думи: „“О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.””/37:102/
Аллаху екбер! Аллаху екбер! Аллаху екбер!
Ибрахим се консултирал с неговия син, който охотно предложил себе си на заповедта на Аллах. Изборът на Ибрахим /а.с./ бил жертвоприношението! Това за Исмаил било саможертва: мъченичество.
Това дало на Ибрахим /а.с./ сила. Ибрахим /а.с./ обвързал сърцето си с Аллах, хванал живота на Исмаил в едната ръка а ножа на неговата вяра в дургата и закрачил, докато достигнал мястото за жертвоприоношение.
Ибрахим /а.с./ страдал, докато вървял и във всеки момент било възможно да се дръпне и да се върне. Докато полагал Исмаил на земята, поставил лицето му далеч от неговото, за да даде сила на смазаната си душа и парализираната си ръка. И така започнал да коли Исмаил. Но, слава на Аллах, ножът не режел.
Ибрахим /а.с./ получил овен и бил призован от Аллах:
„“О, Ибрахим ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.”
/37:104-105/
Аллаху екбер! Аллаху екбер! Аллаху екбер!
Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ спечелил всичко и запазил Исмаил /а.с./. Това означава, че Господа на Ибрахим /а.с./ не е жаден за кръв, както боговете на Инките или Индуските божества били жадни за кръв.
Това са хората, раби на Аллах, които са гладни, гладни за овче месо.
А символично, единствената пролята кръв в тази история е кръвта на Иблис.
Братя и сестри, това означава, че от самото начало, Аллах не искал Исмаил /а.с./ да бъде заклан. Той искал Ибрахим /а.с./ да бъде заколителя на Исмаил /а.с./. Когато това се случило, коленето станало напразно.
Аллах, от самото начало, искал Исмаил /а.с./ да бъде жертвата на Аллах. А когато това се случило , неговата жертва станала излишна.
Човечеството има нужди, но Аллах няма. Той е Самодостатъчен. Аллах Теаля с Неговата мъдрост извисил Ибрахим /а.с./ до най-високия връх на жертващия неговия Исмаил без в действителност да жертва Исмаил. Аллах Теаля извисил Исмаил /а.с./ на най-високия върх - да бъде голямата жертва на Аллах, без да му бъде изобщо навредено.
Тази случка не е за измъчването на човечеството, а за усъвършенстването на човечеството, свободата от затвора на инстинкта и егоизма и за издигането на духа.
Тази много важна случка ни учи, чрез Ибрахим /а.с./, че човешкият живот, този на Исмаил /а.с./, на Ибрахим /а.с./, на всеки, придобива своето значение и стойност от Аллах – Източника на Творението – а не от природата. Показва, че добрите неща в живота, представени от Исмаил /а.с./, получават стойността си не от смаият факт, че съществуват и могат да бъдат оценени, да им се наслаждаваш, а от Аллах, Източника на Творението, Единственият. Ибрахим /а.с./ бил в известен смисъл, върнал Исмаил /а.с./, за да го получи отново на истинската база (начало).
Братя и сестри, все още има много да се разбере и открие за тази много важна случка. Това са само няколко възможни значения. Само малка част, вероятно, защото Ибрахим /а.с./ ни учи да бъдем по-малко самодоволни и повече критични относно достигането на вярата, трябва да бъдем по-малко самодоволни и повече критични относно достигането на разбиране.
Братя и сестри, Исмаил /а.с./ бил синът на Ибрахим /а.с./. А за вас, кой е вашият Исмаил? Какво е?
Вашето образование? Вашата репутация? Вашето положение? Вашите пари? Вашият дом? Вашата кола? Вашите любими? Вашето семейство? Вашето знание? Вашето звание? Вашите дрехи? Вашата слава? Вашата душа? Вашата духовност? Вашата красота? Вашата сила? Вашата кариера?
Кой знае?
Вие самите знете. Човек може да види сам за себе си.
Каквото и да е в очите ви, да заеме мястото на Исмаил в очите на Ибрахим /а.с./!
Каквото и да ви отслабва по пътя на вярата!
Каквото и да ви спира във вашето движение!
Каквото и да ви вдъхва съмнения във вашата отговорност!
Каквото и да приковава свободата ви!
Каквото ви води към компромиси и оправдания!
Това са много неща, които заглушават ушите ви пред Посланието на Истината!
Каквото и да ви зове да останете със себе си!
Каквото и да ви кара да бягате от вашите задължения!
Който или каквото и да ви държи отзад, за да останете с нея или него!
Братя и сестри, това са знаците на нашия Исмаил. Нека да ги потърсим в нас самите и да ги жертваме, движейки се към Аллах Теаля, нека да възстанем срещу безсърдечните поклонници, които сме станали.
Помнете, нашият празник не е празник на победата. Той е празник на жертвоприношението.