Дуа

 

Няма човек сред вярващите, а дори и сред неверни­ците, който да не е преживял злополука, да не е изпадал в беда, за­труднение или безпокойство, поради което да не е търсил помощта на Аллах.

В резултат на една сърдечна молба за помощ от Аллах човекът се успокоява вътрешно и неговото безпокойство изчезва.

След затрудненията Всевишният Аллах дарява облекчение.

След немотията идва изобилие.

При все това има благодарни хора, споменаващи доброто, и усещащи сърца, изпълващи се с вяра.
Необходимо е да се признае, че не съществува човешко същество, което да не е търсило помощта на Аллах, когато изпадне в затруд­нение.

Свещеният Коран на много места се спира на тази особеност:
Кажи: „Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?"

Да, Него ще зовете и Той ще премахне онова,  за което зовете,  ако е пожелал,  и ще забравите онези, с които Го съдружавате.

[6:40,41]

И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав.

А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала.

 Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.
[10:12]

И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него.

 А когато Той ви изведе на сушата, вие се извръщате.

Човекът е неблагодарник.
[17:67]

Той е, Който ви придвижва по суша и море.

 Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията:

„Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!"

 А щом ги избави, ето ги - сеят развала по земята в безправие!

О, хора, вашата развала е срещу самите вас.

Наслаждавайте се на земния живот!

После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.
[10:22-23]

Кажи: „Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете със смирение и дори в уединение:

„Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от признателните."

Кажи: Аллах ви спасява от това и от всяка горест, а после пак съдружавате."
[6:63-64]

Неопровержима истина е, че Аллах спасява дори неверника от затруднение, когато се помоли за помощ, и му осигурява спокойствие:[нима съдружавания е по-добър]  или  Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове...
[27:62]

Случките с отделни хора, които самите те разказват, са силно свързани с този довод.

Не съществува нито един човек, който да не е изпадал в подобна ситуация.

 Аз, ти, той... ако си представим само няколко от ежедневните хиляди ситуации.

 Те показват, че човек не е сам и че Аллах е негов спасител, при условие че заслужава да бъде спасен. Това показва, че молбата на молещия не ще бъде оставена  без отговор, а тъй състрадащото сърце ще бъде прието от Аллах.

Нима има по-голяма беда от тази Аллах да изостави човека?

 С цялото си същество при такива случаи човекът проследява въздействието на Силата на Аллах. Нека изредим няколко случая:

1. Английският вестник Р. Д. с дата 1 октомври 1944 г. излиза със статия под заглавие:

 „Вярвате ли в служенето и молбата?", в която се казва:
Съвсем ясно се вижда, че в никакъв случай не може да се отрече силата на въздействие на молбата.

 Не буди учудване фактът, че когато хората изпаднат в затруднение или в беда, на всяка цена търсят помощта на някаква сила.

Странно е, че към това се отнасяме с учудване.

Моряците и пилотите, които се молят, правят фактически това, което Линкълн е извършвал в най-горещите моменти на гражданската война:

 „Без помощта на Бог, който е с мен, нямам сила да се спася.

Без тази помощ не съм в състояние да постигна успех."
На Земята не съществува създание, притежаващо необходима­та духовна способност, което да не се обръща към една голяма си­ла.
На път за Австралия майор Алан Л. бил уверен, че са загубени, когато се наложило да кацнат в морските води заедно с още девет души.

 Описвайки това положение, той отбелязва:
„След като пред нас остана само възможността да се качим в гумена лодка, първо се поколебахме. Нямахме нито парче хляб, нито капка вода.

Когато всички бяхме обзети от тревога, артилерийският сержант Алберт се беше унесъл в молитви, устните му мърдаха и той постоянно повтаряше, че Бог го чува и ще ни помогне.

 Бяхме принудени да чакаме съдбата под изгарящите лъчи на слънцето.

Устните ни се напукаха, езиците ни надебеляха.

Въпреки това ние се опитахме да подражаваме на молбите му.

След три дни, преди да настъпи вечният мрак, като че ли виждахме някакъв малък остров.

Когато се сбъдна това, което желаехме в сърцата си, не повярвахме.

След малко голи хора с три лодки се приближиха към нас.

Тези чернокожи хора с къдрави коси обясняваха в изумление, че са австралийски рибари, били излязли на стотици мили, завлечени в тези безмълвни места, не по тяхна воля, предвождани от потаен предводител, който ги тласнал в тази посока.

Ние, които ги слушахме, вече бяхме спасени."

2. На 10 януари 1965 г. следобед в три без петнадесет радио Дамаск прави преглед на английския „Медицински вестник".

Вес­тникът беше поместил материал с подписа на самия доктор, преживял случката.

Болен от неизлечима болест младеж цели три­найсет години се лекувал и накрая лекарите вдигнали ръце, тъй като   намесата   им   нямала   положителни   резултати. 

  Когато разказващият случката лекар се явил при пациента за последен преглед, открил че не е останал и лъч надежда.

Безнадеждно болният казал на лекаря:
— Никаква надежда ли няма, докторе?

 Лекарят му отговорил:
— Има една-единствена надежда и тя е в небесата. Опитай с молитва. Не знаеш ли да се молиш?
Младежът се молел за първи път.

 След една седмица, когато лекарят отново дошъл при болния, го намерил в добро състояние и се убедил, че болестта, която лекарите не са успели за толкова години да победят, си била отишла.

3. Да отделим място   и на разказа на един египтянин, който през 1951-1954 г. участвал заедно с двама другари в нощна военна акция за Суецкия канал  в една равнина.

Имало луна, ясно небе и равен терен.

 Тези обстоятелства давали възможност врагът да ги подложи на обстрел.

 Единият от тримата се изправил с отворени ръце към небето, казвайки:
„О, Аллах, за теб не е трудно, изпрати ни облак!"
Не минало много време, и наистина, най-неочаквано се появил облак, който закрил Луната така, че всичко наоколо потънало в мрак.

 След това те спокойно изпълнили задачата и живи и здрави се върнали обратно.
Всички знаем, че Англия, франция и Израел нападнаха Египет.

Когато Порт Саид гореше в пламъци, хората в своята безпомощ­ност молеха Бога за спасение.

Тогава падна обилен дъжд, който угаси всички пожари.

4. Това са истини, които винаги се разказват сред хората.

Няма нито един мюсюлманин, който да не е преживял подобни случаи.

Когато са затворени всички пътища, търсим закрила единствено при Аллах.

Ето така, щом Аллах приеме нечия молба трудностите изчезват.

Най-ярък довод е приемането на молбата при суша, когато мюсюлманите отправят специална молитва за дъжд.
Естествено, за това са необходими определени изисквания като покаяние, молитва и молене, които трябва да бъдат приложени.

От времето на пророка до днес много хора преразказват случки, свър­зани с отправени от самите тях молитви, които Аллах чува.

Онези, които изследват подобни случки, потвърждават, че повечето от тях са достоверни.
Доводът за приемане на молбата ще се актуализира постоянно в зависимост от обстоятелствата.

Всички тези случки свидетел­стват за съществуването на велико същество, което вижда и чува онези, които отправят зов към него.

Това същество изпълнява молбата на всеки, който го помоли, без разлика дали е мюсюлманин или неверник.

Молбата на всеки мюсюлманин, който спазва правилата за молене, винаги се приема.
< !--[if !supportLineBreakNewLine]-->
< !--[endif]-->

И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.    Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!!
[2:186]

И рече вашият Господ: „Зовете Ме,  и Аз ще ви откликна!
[40:60]

Източник: https://wardahasan206.blogspot.com