От Абу Рукая Тамим ибн Аус ад-Дари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът (с.а.с.), казал:
„Религията е искреност насиха[1]“.
Попитахме го: „Пред кого?“
Той каза: „Пред Аллах, Неговата книга, Неговия пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи“.[2]
Ахмад и Муслим
Пророкът (с.а.с) повторил тези думи няколко пъти, за да подчертае тяхната важност и да покаже правилния път за своята общност (умма).
За да може членовете на тази умма непременно да разберат, че изповядването на религията като цяло, с всички вътрешни и външни аспекти, се свежда до искрено отношение,
което най-пълно се проявява в петте посочени случая.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АЛЛАХ подразбира признаване единството на Аллах и факта, че са Му присъщи атрибутите на съвършенството, които никой друг не притежава, никой друг, освен Него не заслужава явно и тайно поклонение, постоянното усещане у себе си на факта, че си раб на Аллах, обръщане с молба към Него в стремеж към получаване наградата на Аллах и от страх пред Неговото наказание, а също така разкаяние и непрекъснато покаяние.
Всичко това е необходимо затова, защото при изпълнение на своите религиозни задължения, раба на Аллах неминуемо прави едни или други пропуски или се осмелява да извърши нещо забранено, но благодарение на постоянната молба за прошка неговите недостатъци се оправят, а делата и думите му стават правилни.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КНИГАТА НА АЛЛАХ се изразява в наизустяване на Корана и размишление над него, думите му, постигане на смисъла му и старание на практика да се следва установеното от него и да се наставляват други в това.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАТЕНИКА се изразява във вяра и такава любов към него, която превъзхожда любовта на самия човек към себе си, богатството и децата, да бъде следван както в основите на религията, така и в нейните разклонения, да се предпочитат неговите думи пред думите на друг човек, да се полага старание винаги да бъде следван.
ИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОДАЧИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ, т.е. на техните правителства, като се започне с върховното правителство и всички емири, шариатски съдилища и всички, които имат някаква власт.
Изрзява се в признаване на тяхната власт, подчинение и подбуждане в това и на другите хора, старание по възможностите да се направляват правителствата по пътя на истината, като им се обръща внимание на всичко, което може да донесе полза на тях и на другите хора, и да се подбуждат в изпълнение на това, което влиза в задълженията им.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ се заключава в това, да желаеш за тях това, което искаш за себе си, и да не искаш това, което не желаеш за себе си и се достига по възможностите на всеки, а този, който се стреми към това, ще се постарае да го осъществи и да го осъвършенства.
Пророкът (с.а.с) разкрил смисъла на понятието „искрено отношение“ (насиха), като пояснил, че смисъла му се заключава в гореспоменатите пет неща, имайки предвид спазване правата на Аллах, правото на Неговите книги, правата на Неговия пратеник (с.а.с) и правата на всички мюсюлмани независисмо от разликите в материалното и социалното им състояние.
Това обхваща религията в цялост и няма нещо, за което да не се отнасят тези всеобхватни думи.
А Аллах знае най-добре.
[1]Насиха —тази дума е образувана от глагола "насаха" — да бъдеш искрен; да се отнасяш сърдечно; да будеш здрав.
[2] Думите "Религията — това е искрено отношение" се повторят само във версията на Ахмад.