Поклонението хадж

1 - Същността на хадж.

  Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2 – Отреждането на хадж.

   Цялата ислямска общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение ( фарз ) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджът е от петте основи, на които се изгражда ислямската религия.
Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.”                                     
(сура Али Имран-97)

   Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Ислямът се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”
( предаден от Бухари и Муслим)
А в прощалния хадж е казал:
“О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.”                      (предаден от Муслим)

3 - Предимството на хадж и мъдростта от неговото отреждане.

   За предимството на хадж има много доказателства. Всевишният Аллах казва:
“И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...”                                               (сура ал-Хадж - 27-28)

  Поклонението хадж съдържа големи ползи за всички мюсюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, престоя на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова  хаджът е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.
Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: „Чух Пратеника на Аллах (С.А.С.) да казва:
“Който извърши хадж заради Аллах, без съвокупление, нито безпътство, то той се връща както го е родила майка му.”                                                   (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеникът на Аллах ( С.А.С.) е казал:
“ Умра до умра - премахва греховете между тях, а за приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Бухари и Муслим )

Сахабите попитали Пратеника на Аллах (С.А.С.):
„Кое дело е най-благодатно?”
Рече:  “ Вярата в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“ Борбата по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “ Приетият хадж.”          
(предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах Ибн Мес`уд ( Р.А.) казва: „Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Тирмизи )                          
От ползите на хаджа е събирането на мюсюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място при Аллах, където се опознават и взаимно си помагат в името на доброто. Всички са равни в  словата си, споменаването на Аллах (зикир) и делата си. Това е прекрасен урок за тях и пример за обединение и събиране - в една вяра и убеждение, в ибадета, целите и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се осъществява запознанство  и сближаване, разузнаване на състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, като казва:
“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.”                                              
(сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж.

• Няма разногласие между учените, че хаджът е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетие, свобода и възможност за извършване.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мехрам) при пътуването й за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (мехрам – мъж с който не може да сключи шериатски брак).”

(предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

• Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
• Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, то техният хадж е правилен, но не е приет от тях.
• Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без  превозно средство, хаджът му е правилен.

 

• Извършване на хадж за друг.

   Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не?
Правилният отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него - с неговите пари - все едно дали е направил завещание или не. Хаджът е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който казва:
„Една жена се зарекла да извърши хадж, но умряла. Нейният брат дойде при Пророка (С.А.С.) и го попита за това, а той му рече:
“ Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?”
Рече: „Да.”
Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”

(предаден от Несаи)

• Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

  Правилният отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:
“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) чул един човек да казва: „Отзовавам се за Шубрума”.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) го попита: „Кой е Шубрума?”
Рече: „Мой брат, или мой близък.”
Рече му: „Извършил ли си хадж за себе си?”
А той отговори: „Не.”
Тогава Пратеникът му рече: „Извърши хадж за себе си, а после извърши за Шубрума.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

   Също така е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас ( Р.А.), в който се казва:
„Една жена от Хас`ам попита:
„О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, но той не може да пътува. Да извърша ли хадж за него?”
Рече: „Да.”
Това беше в прощалния хадж.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Хаджът е задължение за вярващия веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома-за онзи, който може да отиде.”                    
(сура Али Имран-97)
“ И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!                                             

(сура ал-Бакара-196)

   Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.С.) следния хадис:
“ Избързвайте с хадж (тоест, че е фарз), защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” 

(предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж.

  Основите на хадж са четири:

•  Ихрам
•  Стоенето на Арафа
•  Тауаф Ифада
•  Сай между Сафа и Меруа

Без тези основи хаджът не е приет

Първата основа:
Ихрам.

 Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.

Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място.
Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

“ Поклонението хадж е в знайни месеци.”  

(сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зуль-киаде и Зуль-хидже.
А определените граници за място са границите, които не е позволено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

• Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
• Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на  Египет, Шам, Мароко и държавите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
• Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
• Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
• Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.

   Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам.
Ибн Аббас ( Р.А.) е казал:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и за онзи,който замине през тях, дори да не е от техните жители - за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.”

(предаден от Бухари и Муслим)

     А в хадиса на Джабир ( Р.А.) Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”
А който не минава пътят му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Онзи, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип - ихрама от границата - и за това е задължен да даде фидйе. Същото е и с онзи, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе. А фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

Как се влиза в ихрам?

   Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршаф) – бели и чисти.
Правилното мнение на учените е, че няма специална молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи по време на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.С.) е влизал в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

• Теметтуа

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

• Киран

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

• Ифрад

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж.
При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на Мекка.
Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав?
Повечето казват, че е Теметтуа.

   След като хаджията влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:
“Леббейкеллахумме леббейкь, леббейке ля шериике леке леббейкь,  иннель  хамде  уен  ниамете  леке  уель  мульк,  ля шериике лекь.”
Това тельбийе се изговаря на висок  глас и постоянно.

Забранените неща , след влизане в ихрам.
Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

•  Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах:

“И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!     

(сура ал-Бакара -196)

•  Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.
•  Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.С.),хаджията да не покрива главата си с каквото и да е, както е казал при онзи, който го ухапала камилата му и умрял:

“ И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.”

(предаден от Бухари и Муслим)

А Ибн Омер ( Р.А.) е казал:

„Ихрамът на мъжа е на главата му, а ихрама на жената е на лицето й.

(предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер ( Р.А.)  е казал:

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) бе попитан:
„Какво може да облече хаджията?”
А той отговорил:
„Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли. Тогава нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.”                          
(предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.С.) е наредил в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имало парфюм.

  А за хаджията,който го ухапала камилата е казал:

“ Не го докосвайте с парфюм.” 
( предаден от Бухари ) 

Затова е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

•    Убиването на ловни животни, заради словата на Всевишния Аллах:

“ О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!”                                                     
(сура ал-Маиде -95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах:

“А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).”                     
(сура ал-Маиде -96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Не се жени, нито оженва друг, нито да се сгодява.”
(предаден от Муслим)

• Половият контакт, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!”                                              
(сура ал-Бакара -197)

Ибн Аббас ( Р.А.) е казал: „Това е половия контакт.”
Доказателство за това са словата на Аллах:

“Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.”                  
(сура ал-Бакара-187)

Тоест, половият контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж.

   Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето си, с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.”                                            
(предаден от Бухари)

И Ибн Омер е казал:

„Ихрамът на жената е в лицето й.”
А Айше ( Р.А) е казала:

“Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.С.) в ихрам – и се приближиха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” 
(предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също така е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и другите неща. Но и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Втората основа:
Стоенето на Арафа.

 Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):

“ Хаджът е Арафа.”   
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

Третата основа:
Тауаф Ифада.

   Заради словата на Всевишния Аллах:
“И да правят тауаф около древния Дом!”    
(сура ал-Хадж-29)

Четвъртата основа:
Сай между Сафа и Меруа.

    Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):
“Правете сай, защото Аллах ви е отредил сайя.” 
(предаден от Ахмед и Бейхаки)

6 - Ваджипите на хадж.

А те са седем:

• Влизането в ихрам от границата.
• Престоят на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
• Престоят на Музделифе.
• Престоят на Мина в дните тешрик.
• Замерването на джемератите.
• Бръсненето и постригването на главата.
• Прощалният тауаф.

Източник: https://hajjwarda.blogspot.com