Споменаване на Аллах при заспиване:
Пратеникът алейхисселям когато отивал в постелята си, всяка вечер събирал дланите си, духвал в тях и изричал:
“Кажи: “Той е Аллах - Единствения,Аллах, целта /на всички въжделения/! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему!”,
“Кажи: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите /магъосници/ и от злото на завистник, когато завиди!” и
“Кажи: “Опазил ме Господът на хората, Владетелеят на хората, Богът на хората, от злото на шепнещия съблазни /шейтан/, побягващия, който нашепва в гърдите на хората, /шейтан/ от джиновете и от хората!”, после обтривал с дланите колкото е възможно от тялото си, като започвал с главата, лицето и отпред по тялото, правейки това три пъти.
(Ал-Бухари и Муслим)
Кул хувел-лаху ехад, аллахус-самед, лем йелид, вe лем юлед, вe лем йекул-леху куфувен ехад.
Кул eузу би раббил-фeлек, мин шерри ма халек, ве мин шерри гасикин иза векаб, ве мин шерри-ннеффасати фил укад, ве мин шерри хасидин иза хасед.
Кул еузу би раббин-нас, мели-кин-нас, иляхин-нас, мин шер-рил вес-васил ханнас. Еллези юв-есвису фи судурин-нас, минел джиннети вен-нас.
Който отивайки в постелята си, изрече знамението за Престола (айетул-кюрси):(2:255), при него до сутринта постоянно ще има пазител /меляике/,пратен от Аллах и не ще го доближи шейтана.
(ал-Бухари)
Който вечер изрече знамения 285 и 286 от края на сура Бакара/Аменеррасулю/:
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и неговите писания, и Неговите пратеници.
(И казаха:)
“Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.”
И рекоха: “Чухме и се подчинихме.
Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането”
Аллах възлага на всяка душа само според силите й.
За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила.
Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили!
Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас!
Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни!
И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай!
Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващитехора!”
(2:285286)- те са му достатъчни.
(Ал-Бухари и Муслим)
Аменер-расулю бима унзиле илейхи мир-раббихи вел-му`ми-нун, куллюн амене билляхи ве меляикетихи ве кутубихи ве ру-сулих. Ля нуферрику бейне еха-дим-мир-русулих, ве калю се-миана ве етаана гуфранеке раб-бена ве илейкел-масир. Ля юкел-лифуллаху нефссен илля вус`аха, леха ма кесебет ве алейха мектесебет. Раббена ля туахизна ин несина ев ахтаана.
Раббена ве ля техмил алейна исран кема хамелтеху алеллези-не мин каблина. Раббена ве ля тухам-милна ма ля такате лена бих. Ваафу анна,вагфир лена, вархамна, енте мевляна, фен-сурна алел кавмил кяфирин.
Когато Мухаммед, саллеллаху алейхи ве селлем, искал да заспи, той полагал дясната ръка под бузата си, после казвал:
”О, Аллах, пази ме от Твоето мъчение в Деня, когато ще възкресиш Своите раби!”- три пъти.
(Абу Дауд и Ат-Тирмизи)
Аллахумме кини азабеке йев-ме теб`асу ибадек.
И казвал:
“С Твоето име, о, Аллах, умирам и живея”
(Ал-Бухари и Муслим)
Бисмикел-лахуммe емуту ве ахйа.
Пратеникът, саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато тръгваш към постелята си, извърши обмиването абдест както за намаз, сетне легни на дясната си страна и изречи:
“О, Аллах, аз Ти отдадох душата си, поверих Ти делата си, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх - няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб.
Аз повярвах в Книгата,която си низпослал, и в пратеника, който си изпратил.”
(Ал-Бухари и Муслим)
Аллахумме еслемту нефси илейк, вe февведту емри илейк, вe елдже`ту захри илейк, рагбе-тен вe рахбетен илейк, ля мел-джеа вe ля менджеа минке илля илейк, аменту би китабикелле-зи ензелте вe би небийикелле-зи ерселт.
Пратеникът алейхисселям когато отивал в постелята си, всяка вечер събирал дланите си, духвал в тях и изричал:
“Кажи: “Той е Аллах - Единствения,Аллах, целта /на всички въжделения/! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему!”,
“Кажи: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите /магъосници/ и от злото на завистник, когато завиди!” и
“Кажи: “Опазил ме Господът на хората, Владетелеят на хората, Богът на хората, от злото на шепнещия съблазни /шейтан/, побягващия, който нашепва в гърдите на хората, /шейтан/ от джиновете и от хората!”, после обтривал с дланите колкото е възможно от тялото си, като започвал с главата, лицето и отпред по тялото, правейки това три пъти.
(Ал-Бухари и Муслим)
Кул хувел-лаху ехад, аллахус-самед, лем йелид, вe лем юлед, вe лем йекул-леху куфувен ехад.
Кул eузу би раббил-фeлек, мин шерри ма халек, ве мин шерри гасикин иза векаб, ве мин шерри-ннеффасати фил укад, ве мин шерри хасидин иза хасед.
Кул еузу би раббин-нас, мели-кин-нас, иляхин-нас, мин шер-рил вес-васил ханнас. Еллези юв-есвису фи судурин-нас, минел джиннети вен-нас.
Който отивайки в постелята си, изрече знамението за Престола (айетул-кюрси):(2:255), при него до сутринта постоянно ще има пазител /меляике/,пратен от Аллах и не ще го доближи шейтана.
(ал-Бухари)
Който вечер изрече знамения 285 и 286 от края на сура Бакара/Аменеррасулю/:
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и неговите писания, и Неговите пратеници.
(И казаха:)
“Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.”
И рекоха: “Чухме и се подчинихме.
Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането”
Аллах възлага на всяка душа само според силите й.
За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила.
Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили!
Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас!
Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни!
И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай!
Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващитехора!”
(2:285286)- те са му достатъчни.
(Ал-Бухари и Муслим)
Аменер-расулю бима унзиле илейхи мир-раббихи вел-му`ми-нун, куллюн амене билляхи ве меляикетихи ве кутубихи ве ру-сулих. Ля нуферрику бейне еха-дим-мир-русулих, ве калю се-миана ве етаана гуфранеке раб-бена ве илейкел-масир. Ля юкел-лифуллаху нефссен илля вус`аха, леха ма кесебет ве алейха мектесебет. Раббена ля туахизна ин несина ев ахтаана.
Раббена ве ля техмил алейна исран кема хамелтеху алеллези-не мин каблина. Раббена ве ля тухам-милна ма ля такате лена бих. Ваафу анна,вагфир лена, вархамна, енте мевляна, фен-сурна алел кавмил кяфирин.
Когато Мухаммед, саллеллаху алейхи ве селлем, искал да заспи, той полагал дясната ръка под бузата си, после казвал:
”О, Аллах, пази ме от Твоето мъчение в Деня, когато ще възкресиш Своите раби!”- три пъти.
(Абу Дауд и Ат-Тирмизи)
Аллахумме кини азабеке йев-ме теб`асу ибадек.
И казвал:
“С Твоето име, о, Аллах, умирам и живея”
(Ал-Бухари и Муслим)
Бисмикел-лахуммe емуту ве ахйа.
Пратеникът, саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато тръгваш към постелята си, извърши обмиването абдест както за намаз, сетне легни на дясната си страна и изречи:
“О, Аллах, аз Ти отдадох душата си, поверих Ти делата си, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх - няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб.
Аз повярвах в Книгата,която си низпослал, и в пратеника, който си изпратил.”
(Ал-Бухари и Муслим)
Аллахумме еслемту нефси илейк, вe февведту емри илейк, вe елдже`ту захри илейк, рагбе-тен вe рахбетен илейк, ля мел-джеа вe ля менджеа минке илля илейк, аменту би китабикелле-зи ензелте вe би небийикелле-зи ерселт.