Правене на хадж за друг човек
Както се знае, хаджа е ибадет, който се прави с богатството и с тялото. Ако на човек, на който правенето на хадж му е фарз, но има здравословни проблеми и не може да патува, в това положение какво трябва да направи? Учените са отговорили на този въпрос по различни начини. Ханефийските учени по фикх са казали: „Пълнолетен човек на който хаджа му е фарз, но е има причина поради която не може да направи хадж, за него е позволено на негово място да изпрати човек, който да направи за него хадж. Но ако има сили, тогава това не е позволено. Ето и условията при които е позволено човек да изпраща другиго да направи хадж за него: 1 – Мъртав. 2 – До края на живота си да остане безсилен и да не може да отиде сам да направи хадж.” В книгата Дуррул-Мухтар се казва, че безсилието важи за хаджа, който е фарз, но за хаджа, който е нафиле това не важи.” Ибни Абидин като разаснява това изказване казва следното: „Без силието е само за хаджа, който е фарз. Защото условията, които сме споменали се отнасят само за хаджа, който е фарз, а не за хадж, който е нафиле. Условията за хадж, който е нафиле са следните: 1 – Ислям. 2 – Ум. 3 – И да няма забрана да излиза от страна в която живее. Само това са условията за хадж, който е нафиле.
Човек, който изпраща другиго да направи хадж за него трябва да внимава в следните неща: 1 – Трябва да се избере човек, който знае най-добре как се прави хадж. 2 – Да е свободен т.е. да не е роб. 3 – Да не е луд. 4 – Да е достигнал до пълнолетие. 5 – Да е направил хадж от свое име, след това може да прави хадж за друг. Всички разходи по хаджа се плащат от човек, който го изпраща, и се прави такъв вид хадж, какъвто иска човека, който го изпраща.
Също така човека, който изпраща друг човек на хадж, трябва да е запознат с хаджа.
Човек, който изпраща другиго да направи хадж за него трябва да внимава в следните неща: 1 – Трябва да се избере човек, който знае най-добре как се прави хадж. 2 – Да е свободен т.е. да не е роб. 3 – Да не е луд. 4 – Да е достигнал до пълнолетие. 5 – Да е направил хадж от свое име, след това може да прави хадж за друг. Всички разходи по хаджа се плащат от човек, който го изпраща, и се прави такъв вид хадж, какъвто иска човека, който го изпраща.
Също така човека, който изпраща друг човек на хадж, трябва да е запознат с хаджа.
Условия при които е позволено да се прави хадж за друг
Човек да е направил най-напред хадж за себе си. Човек, който има сили сам да извърши хаджа, не е позволено да изпраща другиго да извърши хаджа от негово име.
Човек, който е имал възможност да отиде на хадж, но не е отишал, ако падне на смъртното легло, трябва да направи завещание да се изпрати някой човек, който да направи хадж от негово с богатството което оставя като наследство.
Човек в такова положение, ако една трета от богатството си, което е оставил за наследство стигне за изпращането на друг човек на хадж, тогава се изпраща. Ако ли не стигне, тогава наследниците ако пожелаят могат да изпратят друг човек да направи хадж с техни пари. Дори човек, който е умрял ако не е направил завещание неговите наследници да направят хадж от неговот име, и те направят хадж, тогава този човек се спасява от тази отговорност.
Положението е същото и с тези, които са имали възможност да направят хадж, но са отложили за когато остареят, и ако поради старостта, или някоя не излечима болест, или ако ослепеят или не могат да ходят, те трябва да изпратят на тяхно място друг човек, който да направи хадж. Също така на тези, на които хаджа им стане фарз, но имат здравословни причини и не могат те самите да направят хадж, то те трябва да изпратят човек, който да направи от тяхно име хадж.
Човек, който изпраща другиго да извърши хадж от негово име, то неговото безсилие или боледуване трябва да е не излечимо и да продължава чак до смъртта му. Ако човек, който е болен и изпрати другиго от негово име да направи хадж, и след това умре от тази болест, тогава този направен хадж се признава. Но ако се спаси от тази болест и се излекува, тогава този човек трябва да направи нов хадж.
Човек, който искада изпрати другиго за него да направи хадж, товя трябва да стане с неговта заповед. Ако човек не заповяда това нещо, то за него никой друг не може да направи хадж. Ако човек е умрял, тогава неговите наследници могат да заповядат и да изпратят някого да направи хадж за техният починал билзък.
Човек, който е изпратен да направи хадж за другиго, трябва да го спомене и във възнамерението. Като прави възнамерението трябва да каже следното: „Аллахумме инни урийду’л-хадждже фейесриху лий уа текаббелху минни уа мин (и се казва името на човек, за който ще се прави хадж) .....
В превод означава: „О, Аллах! Аз искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен и от (тук се казва името на човека, за който ще правим хадж). След което се прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Човек. Който изпраща другиго да направи хадж за него, трябва да му поеме всичките разходи. Ако отиващият на хадж изразходва от свойте средства, тогава този хадж не се счита, като хадж за другиго.
Човек, който е имал възможност да отиде на хадж, но не е отишал, ако падне на смъртното легло, трябва да направи завещание да се изпрати някой човек, който да направи хадж от негово с богатството което оставя като наследство.
Човек в такова положение, ако една трета от богатството си, което е оставил за наследство стигне за изпращането на друг човек на хадж, тогава се изпраща. Ако ли не стигне, тогава наследниците ако пожелаят могат да изпратят друг човек да направи хадж с техни пари. Дори човек, който е умрял ако не е направил завещание неговите наследници да направят хадж от неговот име, и те направят хадж, тогава този човек се спасява от тази отговорност.
Положението е същото и с тези, които са имали възможност да направят хадж, но са отложили за когато остареят, и ако поради старостта, или някоя не излечима болест, или ако ослепеят или не могат да ходят, те трябва да изпратят на тяхно място друг човек, който да направи хадж. Също така на тези, на които хаджа им стане фарз, но имат здравословни причини и не могат те самите да направят хадж, то те трябва да изпратят човек, който да направи от тяхно име хадж.
Човек, който изпраща другиго да извърши хадж от негово име, то неговото безсилие или боледуване трябва да е не излечимо и да продължава чак до смъртта му. Ако човек, който е болен и изпрати другиго от негово име да направи хадж, и след това умре от тази болест, тогава този направен хадж се признава. Но ако се спаси от тази болест и се излекува, тогава този човек трябва да направи нов хадж.
Човек, който искада изпрати другиго за него да направи хадж, товя трябва да стане с неговта заповед. Ако човек не заповяда това нещо, то за него никой друг не може да направи хадж. Ако човек е умрял, тогава неговите наследници могат да заповядат и да изпратят някого да направи хадж за техният починал билзък.
Човек, който е изпратен да направи хадж за другиго, трябва да го спомене и във възнамерението. Като прави възнамерението трябва да каже следното: „Аллахумме инни урийду’л-хадждже фейесриху лий уа текаббелху минни уа мин (и се казва името на човек, за който ще се прави хадж) .....
В превод означава: „О, Аллах! Аз искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен и от (тук се казва името на човека, за който ще правим хадж). След което се прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Човек. Който изпраща другиго да направи хадж за него, трябва да му поеме всичките разходи. Ако отиващият на хадж изразходва от свойте средства, тогава този хадж не се счита, като хадж за другиго.
Какво трябва да прави човек, който е изпратен да прави хадж за другиго?
Отиващият, човек трябва да направи този хадж, който е поискал човека, който го е изпратил. Отиващият, като прави всичките ибадети, трябва да споменава, че прави от името на онзи, който го е изпратил. Когато облича ихрам, когато прави таваф и сай, когато отива на Арафат и Музделифе, когато коле курбан трябва да прави възнамерението от името онзи, който го е изпратил. Също така най-напред прави дуа за онзи, който го е изпратил, а след това може да прави дуа за себе си и за другите мюсюлмани.
Например: Ако изпращащият го иска да се направи хадж Ифрад, тогава отиващият човек като прави възнамерението за ихрам казва: „О, Аллах! За Твоето задоволстви ......... и се споменава името на който го е изпратил. Искам да направя хадж. Олесни го и го приеми.” След това прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Другите възнамерения се правят по същия начин.
Ако изпращащият го поискал от него да направи Теметту или Киран хадж, тогава отиващият трябва да закоел от негово име курбан.
Отиващият след като извърши всички ритуали за хаджа, след това ако поиска може да направи умра за себе си.
Отиващият, до като направи хадж и се върне изразходва парите, които му са дадени без да прави разхищение. След като се върне парите, които са остани ги връща на човека, който го е изпртил. Човек който го е изпратил ако поиска може тези пари да ги остави на изпратения човек.
Не е позволено на отиващият да иска повече пари от колкото тези, които му са нужни за да направи хадж.
Човек, който изпраща другиго да направи за него хадж, за да се вдигне от него отговорността за хаджа, той трябва да изпрати човек, като му поеме всички разходи за хаджа.
Отиващият, човек трябва да направи този хадж, който е поискал човека, който го е изпратил. Отиващият, като прави всичките ибадети, трябва да споменава, че прави от името на онзи, който го е изпратил. Когато облича ихрам, когато прави таваф и сай, когато отива на Арафат и Музделифе, когато коле курбан трябва да прави възнамерението от името онзи, който го е изпратил. Също така най-напред прави дуа за онзи, който го е изпратил, а след това може да прави дуа за себе си и за другите мюсюлмани.
Например: Ако изпращащият го иска да се направи хадж Ифрад, тогава отиващият човек като прави възнамерението за ихрам казва: „О, Аллах! За Твоето задоволстви ......... и се споменава името на който го е изпратил. Искам да направя хадж. Олесни го и го приеми.” След това прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Другите възнамерения се правят по същия начин.
Ако изпращащият го поискал от него да направи Теметту или Киран хадж, тогава отиващият трябва да закоел от негово име курбан.
Отиващият след като извърши всички ритуали за хаджа, след това ако поиска може да направи умра за себе си.
Отиващият, до като направи хадж и се върне изразходва парите, които му са дадени без да прави разхищение. След като се върне парите, които са остани ги връща на човека, който го е изпртил. Човек който го е изпратил ако поиска може тези пари да ги остави на изпратения човек.
Не е позволено на отиващият да иска повече пари от колкото тези, които му са нужни за да направи хадж.
Човек, който изпраща другиго да направи за него хадж, за да се вдигне от него отговорността за хаджа, той трябва да изпрати човек, като му поеме всички разходи за хаджа.
Хадж, който е нафиле и се прави за друг
Един мюсюлманин, който извърша всякакъв вид добри дела, то награда от тези дела може да я дари на някой друг умрял или жив мюсюлманин. Затова, ако без да го е изпратил някого, той може да направи нафиле хадж за друг човек.
Човек, който ще прави нафиле хадж за другиго е достатъчно само да направи възнамерение и да влезне в ихрам.
Човек, който ще прави нафиле хадж за другиго е достатъчно само да направи възнамерение и да влезне в ихрам.
Завещанието за хаджа
Човек на който хаджа му е станал фарз, но не го е изпълнил, умре и не е оставил завещание за неговото изпълнение, той става грешник. Относно това нешо няма никакво разногласие. Човек, който е умрял без да е направил завешание за хадж, то неговите наследници ако пожелаят могат да изпратят някой човек да направи хадж за него. Надява се че това дело ще се приеме от Аллах. Имам Ебу Ханифе относно това нещо казва: „Човек, който умре без да е направил завещание за хадж, дългът за хаджа не отпада от него.” Поради това нещо правенето на завещание е много важно.