О, Аллах, отдалечи ме от греховете ми, както си отдалечил изтока от запада!
О, Аллах, пречисти ме от греховете ми, както се почиства от мръсотия бяла ...
дреха! О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”
(Ал-Бухари и
Муслим)
Дуата - израз и мярка на вярата в сърцата, е обръщение към Аллах (дж. дж.) , което може да има различни съдържания, тематики от рода на: искане напътствие, искане прошка за греховете, искане улеснение, искане успех, търсене закрила от беди…
Тъй като човекът, по волята на Аллах, е обречен да греши прошката е една от най-основните теми на дуата. Казвам “по волята на Аллах” защото Мухаммед (с.а.с.) казва:»Кълна се в Аллах, в чиито ръце е моята душа! Ако не прегрешавахте, Аллах щеше да ви унищожи и на ваше място да създаде хора, които да прегрешават и след това да искат прошка от Него и Той да им опрости.» Разбира се това не значи, че не трябва да се предпазваме от извършване на грехове, а просто трябва да искаме прошка. От този хадис разбираме, че колкото и да се стараем да се пазим от прегрешения все пак ще правим много грешки, греховете винаги ще са на дневен ред в нашето ежедневие за които ще трябва да се обръщаме към Аллах да ни пречисти от тях.
Всеки грях е черно петънце, замърсяващо нашето сърце. И когато ние не обърнем внимание на тези петънца, след време те ще почернят нашите сърца, след което ще изгубят чувствителността си към греха. Така ще бъдем лишени от много радващия Аллах ибадет-дуата за искане на прошка.
А сега нека да видим как Расулюллах (с.а.с.) в една от дуите си е искал от Аллах да го пречисти от черните петна- грешките, и то в дуа, която е правил в самото начало на намаза (преди да почне да чете сурата фатиха): «... О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”
Зимният сезон в който живеем сега, с пресните си снежни гледки съживява пейзажа изрисуван зад тези сразителни слова на Мухаммед (с.а.с.) вдъхновени от Твореца на вселената Аллах (дж. дж.) . Използвайте момента да се вмъкнете в този пейзаж, когато навън вали и всичко е покрито в снежни кристали. Ще ви се прииска снегът не навън, а във вас да вали - във вашите сърца и души, след което под жарко слънце да се разтопи и да помете със себеси всяка черна точица, лепнала се от извършен грях.
Погледнато от друг аспект снежната покривка е покривката, с която Аллах иска да покрием сърцата си. Както снегът погребва всичко по земята, така и ние да погребем всичко в нашите сърца с покривка, претопяваща всичко под себеси, от една материя-искреност, тевхид. В арабския език значението на корена на производната дума искреност е «ставам съвсем бял, еднотипен, без примеси». Искреност и снежна покривка, колко са сходни.
Искреността-всяко дело извършено с цел служене на Аллах- е тайната на тевхида, към който призоваваха всички пратеници - Молим Аллах да ни удостии с него.
Скъпи братя и сестри, всеки истински мюсюлманин с думите на Абдуллах ибн Месуд :” гледа на своите грехове като на огромна планина, под която е седнал и се опасява да не би да рухне върху него, докато вярващият със слаба вяра гледа на грешките си като на бръмчаща муха около носа му, която я премахва с едно замахване на ръка.” Постоянно искане прошка от Аллах и неомаловажаване дори и най-дребните грехове е основно качество на вярващия, стремящ се към искреност и тевхид.
Нека в нашите сърца оставим едно винаги отворено прозорче с изглед към пейзажа на дуата « О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”
Със тази дуа молим Нашия милостив и милосърден Аллах да пречисти сърцата ни от греховете и от всичко, което Той не желае да приютяваме в тях – Амин!
Муслим)
Дуата - израз и мярка на вярата в сърцата, е обръщение към Аллах (дж. дж.) , което може да има различни съдържания, тематики от рода на: искане напътствие, искане прошка за греховете, искане улеснение, искане успех, търсене закрила от беди…
Тъй като човекът, по волята на Аллах, е обречен да греши прошката е една от най-основните теми на дуата. Казвам “по волята на Аллах” защото Мухаммед (с.а.с.) казва:»Кълна се в Аллах, в чиито ръце е моята душа! Ако не прегрешавахте, Аллах щеше да ви унищожи и на ваше място да създаде хора, които да прегрешават и след това да искат прошка от Него и Той да им опрости.» Разбира се това не значи, че не трябва да се предпазваме от извършване на грехове, а просто трябва да искаме прошка. От този хадис разбираме, че колкото и да се стараем да се пазим от прегрешения все пак ще правим много грешки, греховете винаги ще са на дневен ред в нашето ежедневие за които ще трябва да се обръщаме към Аллах да ни пречисти от тях.
Всеки грях е черно петънце, замърсяващо нашето сърце. И когато ние не обърнем внимание на тези петънца, след време те ще почернят нашите сърца, след което ще изгубят чувствителността си към греха. Така ще бъдем лишени от много радващия Аллах ибадет-дуата за искане на прошка.
А сега нека да видим как Расулюллах (с.а.с.) в една от дуите си е искал от Аллах да го пречисти от черните петна- грешките, и то в дуа, която е правил в самото начало на намаза (преди да почне да чете сурата фатиха): «... О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”
Зимният сезон в който живеем сега, с пресните си снежни гледки съживява пейзажа изрисуван зад тези сразителни слова на Мухаммед (с.а.с.) вдъхновени от Твореца на вселената Аллах (дж. дж.) . Използвайте момента да се вмъкнете в този пейзаж, когато навън вали и всичко е покрито в снежни кристали. Ще ви се прииска снегът не навън, а във вас да вали - във вашите сърца и души, след което под жарко слънце да се разтопи и да помете със себеси всяка черна точица, лепнала се от извършен грях.
Погледнато от друг аспект снежната покривка е покривката, с която Аллах иска да покрием сърцата си. Както снегът погребва всичко по земята, така и ние да погребем всичко в нашите сърца с покривка, претопяваща всичко под себеси, от една материя-искреност, тевхид. В арабския език значението на корена на производната дума искреност е «ставам съвсем бял, еднотипен, без примеси». Искреност и снежна покривка, колко са сходни.
Искреността-всяко дело извършено с цел служене на Аллах- е тайната на тевхида, към който призоваваха всички пратеници - Молим Аллах да ни удостии с него.
Скъпи братя и сестри, всеки истински мюсюлманин с думите на Абдуллах ибн Месуд :” гледа на своите грехове като на огромна планина, под която е седнал и се опасява да не би да рухне върху него, докато вярващият със слаба вяра гледа на грешките си като на бръмчаща муха около носа му, която я премахва с едно замахване на ръка.” Постоянно искане прошка от Аллах и неомаловажаване дори и най-дребните грехове е основно качество на вярващия, стремящ се към искреност и тевхид.
Нека в нашите сърца оставим едно винаги отворено прозорче с изглед към пейзажа на дуата « О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”
Със тази дуа молим Нашия милостив и милосърден Аллах да пречисти сърцата ни от греховете и от всичко, което Той не желае да приютяваме в тях – Амин!