Пратеникът (с.а.с.) когато отивал в постелята си, всяка вечер събирал дланите си, духвал в тях и изричал:
„Куль хууел-лаху ехад, Аллахус-самед, лем йелид, уe лем юлед, уe лем йекул-леху куфууен ехад.
Куль eузу би раббиль-фeлек, мин шерри ма халек, уе мин шерри гасикин иза уекаб, уе мин шеррин-неффасати филь укад, уе мин шерри хасидин иза хасед.
Куль еузу би раббин-нас, меликин-нас, иляхин-нас, мин шер-риль уес-уасиль ханнас. Еллези юуес-уису фи судурин-нас, минель, джиннети уен-нас.”
После правил месх с дланите колкото е възможно от тялото си, като започвал с главата, лицето и отпред по тялото, правейки това три пъти. (Бухари и Муслим)
Който отивайки в постелята си, изрече знамението за Престола (айетуль-курси:2:255), при него до сутринта постоянно ще има пазител /меляйке/, пратен от Аллах и не ще го доближи шейтана. (Бухари) Който вечер изрече знамения 285 и 286 от края на сура Бакара /Аменеррасулю/ - те са му достатъчни. (Бухари и Муслим)
„Аменер-расулю бима унзиле илейхи мир-раббихи уель-му`минун, куллюн амене билляхи уе меляикетихи уе кутубихи уе русулих. Ля нуферрику бейне ехадим-мир-русулих, уе калю семиана уе етаана гуфранеке раббена уе илейкель-месир. Ля юкел-лифуллаху нефссен илля уус`аха, леха ма кесебет уе алейха мекьтесебет. Раббена ля туахизна ин несина еу ахтаана. Раббена уе ля техмиль алейна исран кема хамельтеху алеллезине мин каблина. Раббена уе ля тухам-мильна ма ля такате лена бих. Уеафу анна, уегфир лена, уерхамна, енте меуляна, фен-сурна алель каумиль кяфирин.”
Когато Мухаммед (с.а.с.) искал да заспи, той полагал дясната ръка под бузата си, после казвал: ”О, Аллах, пази ме от Твоето мъчение в Деня, когато ще съживиш Своите раби!”- три пъти. (Абу Дауд и Тирмизи)
„Аллахумме кини азабеке йеуме теб`асу ибадекь.”
И казвал: “С Твоето име, о, Аллах, умирам и живея” (Бухари и Муслим)
„Бисмикел-лахуммe емуту уе ахйа.”
Пратеникът (с.а.с) е казал: “Когато тръгваш към постелята си, направи абдест както за намаз, сетне легни на дясната си страна и изречи: “О, Аллах, аз Ти отдадох душата си, поверих Ти делата си, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх – няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Книгата, която си низпослал, и в Пратеника, който си изпратил.” (Бухари и Муслим)
„Аллахумме еслемту нефси илейк, уe феу-уедту емри илейк, уe ельдже`ту захри илейк, рагбетен уe рахбетен илейк, ля мель-джее уe ля менджее минке илля илейк, аменту би китабикеллези ензельте уe би небийикеллези ерсельт.”
„Куль хууел-лаху ехад, Аллахус-самед, лем йелид, уe лем юлед, уe лем йекул-леху куфууен ехад.
Куль eузу би раббиль-фeлек, мин шерри ма халек, уе мин шерри гасикин иза уекаб, уе мин шеррин-неффасати филь укад, уе мин шерри хасидин иза хасед.
Куль еузу би раббин-нас, меликин-нас, иляхин-нас, мин шер-риль уес-уасиль ханнас. Еллези юуес-уису фи судурин-нас, минель, джиннети уен-нас.”
После правил месх с дланите колкото е възможно от тялото си, като започвал с главата, лицето и отпред по тялото, правейки това три пъти. (Бухари и Муслим)
Който отивайки в постелята си, изрече знамението за Престола (айетуль-курси:2:255), при него до сутринта постоянно ще има пазител /меляйке/, пратен от Аллах и не ще го доближи шейтана. (Бухари) Който вечер изрече знамения 285 и 286 от края на сура Бакара /Аменеррасулю/ - те са му достатъчни. (Бухари и Муслим)
„Аменер-расулю бима унзиле илейхи мир-раббихи уель-му`минун, куллюн амене билляхи уе меляикетихи уе кутубихи уе русулих. Ля нуферрику бейне ехадим-мир-русулих, уе калю семиана уе етаана гуфранеке раббена уе илейкель-месир. Ля юкел-лифуллаху нефссен илля уус`аха, леха ма кесебет уе алейха мекьтесебет. Раббена ля туахизна ин несина еу ахтаана. Раббена уе ля техмиль алейна исран кема хамельтеху алеллезине мин каблина. Раббена уе ля тухам-мильна ма ля такате лена бих. Уеафу анна, уегфир лена, уерхамна, енте меуляна, фен-сурна алель каумиль кяфирин.”
Когато Мухаммед (с.а.с.) искал да заспи, той полагал дясната ръка под бузата си, после казвал: ”О, Аллах, пази ме от Твоето мъчение в Деня, когато ще съживиш Своите раби!”- три пъти. (Абу Дауд и Тирмизи)
„Аллахумме кини азабеке йеуме теб`асу ибадекь.”
И казвал: “С Твоето име, о, Аллах, умирам и живея” (Бухари и Муслим)
„Бисмикел-лахуммe емуту уе ахйа.”
Пратеникът (с.а.с) е казал: “Когато тръгваш към постелята си, направи абдест както за намаз, сетне легни на дясната си страна и изречи: “О, Аллах, аз Ти отдадох душата си, поверих Ти делата си, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх – няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Книгата, която си низпослал, и в Пратеника, който си изпратил.” (Бухари и Муслим)
„Аллахумме еслемту нефси илейк, уe феу-уедту емри илейк, уe ельдже`ту захри илейк, рагбетен уe рахбетен илейк, ля мель-джее уe ля менджее минке илля илейк, аменту би китабикеллези ензельте уe би небийикеллези ерсельт.”