МУХТАСАР САХИХ НА ИМАМ МУСЛИМ

Кратко изложение на сборника съставено от имам ал-Мунзири



Превод:
Ридван Мустафа Кадьов




-
1-Книга за вярата (ал-Иман)
-
Глава 1. Начало на вярата [ал-Иман[ е произнасянето на словата [Ля иляхе илля Аллах]“Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах”

-.   
1. От Абу Джамра радияллаху анху, се предава, че [веднъж, когато] той превеждал(1), намирайки се между Ибн Аббас и хората, към Ибн Аббас се приближила някаква жена и задала въпрос за виното от фурми, [което го правят в] глинени съдове, [на което] той казал: “Когато при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, пристигнала делегация [от племето] Абд ал-Кайс (2), той салляллаху алейхи ве селлем,  попитал: “Каква е тази делегация?” (или: Кои са тези хора?)(3). Те отговорили: “Раби'а”(4). Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: “Добре дошли на хората (или: делегацията), които не са посрамени (5) [сега] и няма да съжаляват [в бъдеще]!” Те казали: “О, Пратенико на Аллах! Ние идваме при теб отдалече, наистина нас ни отделят от теб тези неверници [от племената] Мудар (6), и можем да идваме при теб само в свещения месец.(7). Дай ни ясна заповед, [за да] я предадем на онези, които са след нас (8), и благодарение на това да влезем в Дженнета”. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, им повелил четири [неща] и им забранил четири [други]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, им повелил да вярват в Аллах – Един е Той, и ги попитал: “А знаете ли, какво представлява вярата в Аллах–Един е Той!?” Те отговорили: “Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре! Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал:  “Това е свидетелството (шахада), че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, изпълнението на намаза, даването на зекята, говеенето в (месец) Рамадан и отделянето на една пета част от завоюваните трофеи. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им забранил  да използват дубба(9), накир(10), хантам(11) и музаффат(12). (След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал):“Запомнете това и го предайте на онези, които (ще дойдат след) вас”. Шуаба(13)  казал: “Възможно, е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да е казал [също така и] накир”. В хадисът, който е предал Ибн Муаз с думи от своя баща, се съобщава, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал на Ашаджжу Абд ал-Кайс: “Наистина, на теб са присъщи две качества, които Аллах обича: кротост (смирение) и сериозност (улегналост)”.
___________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Има се предвид, че Абу Джамра или е превеждал словата на Ибн Аббас от арабски език на персийски, или ги е повтарял на висок глас пред голяма група от хора, или пък е разяснявал смисъла на казаното пред насъбралите се.
(2) Племето Бени Абд ал-Кайс е обитавало източните части на Арабския полуостров, и са били измежду първите племена приели Исляма извън пределите на Медина. Тук става дума за първата делегация пристигнала в Медина през 5 г. по хиджра.
(3) Тук и нататък след думата “или” в кръгли скобки се представя другата версия на дадения откъс от текста на хадиса. Това означава, че при единия от разказвачите няма увереност, каква дума е използвал предишния разказвач (рауий).
(4) Раби'а — название на група племена, към които се отнася и Бени Абд ал-Кайс.
(5)Тези слова указват, че хората от племето Бени Абд ал-Кайс са приели Исляма доброволно и сами са дошли в Медина, без да познават позор, поражения и плен.
(6) Мудар — общото название на северните-арабски племена, към които са се отнасяли и корейшите.
(7) Тук се има предвид един от свещените или забранените месеци (ашхур ал-хурум). Така са се наричали месеците Мухаррам за извършване на поклонението Хадж и в периода преди Исляма, Реджеб, Зу ал-Каада и Зу ал-Хиджа, които са съответно  1-ят, 7-ят, 11-ят и 12-ят месеци от лунния календар, когато всички военни действия между племената са се прекратявали.
(8) Тук става дума за съплеменниците и домочадието.
(9) “Дубба” – съд за вино от изсушени тикви.
(10) “Накир” − съд за вино, издялан от ствола на палма.
(11) “Хантам” − делва, приготвена от глина, в която добавят вълна и кръв. Преди Исляма в такива делви в Медина са докарвали вино. В последствие забраната за използването на тези делви е била отменена, но забраната за употребата на всевъзможните алкохолни напитки е останала в сила.
(12) - “Музаффат” – съд за вино, на който стените се мажели със смола. Има се предвид, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил употребата на този съд, заради неговото предназначение.
(13) Шуаба — един от разказвачите на този хадис.


-
2. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Веднъж, когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, се намирал сред хората, при него дошъл един човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Какво представлява вярата (ал-Иман)?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “[Същността на вярата се състои в това], да вярваш в Аллах, в Неговите меляикета, в Неговата Книга, в срещата с Него и в Неговите пратеници и да вярваш в последното съживяване”. [Човекът] попитал: “О, Пратенико на Аллах! А какво е Ислям? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “[Същността на] Исляма е [в това], да се покланяш на Аллах и нищо да не съдружаваш с Него, да извършваш предписаните намази, да плащаш зекят и да говееш в месец Рамадан”. [Човекът] попитал: “О, Пратенико на Аллах! А какво е чистосърдечност (ихсан)(2)?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “[Същността на чистосърдечието се състои в това], да се покланяш на Аллах така, като че ли Го виждаш, а ако не Го виждаш, то [помни, че],Той, наистина те вижда”. [Човекът] попитал: “О, Пратенико на Аллах! А кога ще настъпи Часът (3)?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Този, когото питат за Часа, не знае повече от задаващия въпроса, аз обаче ще ти разкажа за неговите признаци. [Един] от неговите признаци ще е това, че робинята ще роди своята господарка (4), и [един от] тях ще е това, че [хора, които преди са били] голи и боси, ще започнат да управляват [другите] хора(5) и [един] от тях ще е това, че пастирите, [които някога са пасли] овце и кози, ще започнат да се хвалят един пред друг [с размерите и броя на своите] домове. [Що се отнася до знанието относно времето за неговото настъпване, то се отнася към] петте [неща], за които е известно само на Аллах”, след което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, прочел следния айет: Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Сведущ./31:34/ След това този човек си отишъл, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Върнете при мен този човек!”. Хората започнали [да търсят] този човек, за да го върнат, но не видели никого, и тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Това е бил Джебраил, който е дошъл да научи хората на религията им”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Има се предвид съживяването на мъртвите (ба'с), а епитета “последното” (ахир) е използван за по-голяма яснота и концентрация на вниманието на слушателя за важността на това събитие.
(2) Думата ихсан е производна от арабския глагол ахсана ( да направи нещо добро; да извърши благодеяние). В дадения случай се разбира искрено и осъществено по необходимия начин поклонение към Аллах.
 (3) Има се предвид Деня Къямет.
(4)Учените улема са тълкували по различен начин тези слова. Според мнението на ал-Хаттаби, се има предвид разпространението на Исляма, завоеванието от мюсюлманите на различни страни и вземането на пленници. Вследствие на съжителството с робини в мюсюлманите ще се появят деца, които ще се ползват с такива права, каквито имат техните бащи, тъй като в своето положение децата на робините от нейния господар са като на господаря. Майката на такова дете (умм ал-валед) става свободна след смъртта на неговия баща, но до тогава детето формално ще се ползва с правата на господаря на собствената си майка [Ибн Хаджар. Фатх]. По-голяма част от учените улема са споделяли това мнение. Уакиа смята, че тези слова са указание за това, че децата на чуждестранни робини ще станат управници, в резултат на което тези жени ще се превърнат в техни поданици. Съгласно друго мнение, става дума за това, че незнанието на законите и постановленията на  Шерията, които забраняват продажбата на робини, родили деца, или пък пренебрегването на тези законоположения, то хората ще започнат да постъпват по този начин, и може да се получи така, че в последствие децата да купуват собствените си майки, без да знаят за това. Казват също така, че в дадения случай се има предвид разпространението на случаите на непослушание и неподобаващо поведение на децата, които ще започнат да се отнасят със собствените си майки като към робини. Като цяло тази фраза  е указание за бъдещето падение на нравите и изменение на обстоятелствата към лошо в определен период от време непосредствено преди да настъпи Деня Къямет. [имам ан-Навави. Минхадж].
(5) Тоест, когато те станат царе на земята.     


-
3. От Саид Ибн ал-Мусейиб е предал от своя баща, [ал-Мусейиб Ибн Хазн] радияллаху анхума, който е казал: “Когато кончината на Абу Талиб наближи, при него дойде Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и там завари Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя и Ибн ал-Мугира. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза на Абу Талиб: “О, чичо! Произнеси словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Благодарение на това аз ще мога да засвидетелствам за теб пред Аллах.” [Когато чули това] Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя [в един глас] възкликнали: “О, Абу Талиб! Нима ще отстъпиш от религията на Абд ал-Мутталиб?!” И след това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не преставал  да му предлага [да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а те (1) повтаряли и настоявали на своето, докато накрая Абу Талиб не произнесъл последните си думи, [потвърждавайки], че няма да отстъпи от религията на Абд ал-Мутталиб и отказал да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Що се отнася до мен, то кълна се в Аллах, аз ще поискам прошка за теб [от Аллах], докато не ми бъде забранено.” Тогава Всемогъщият и Велик Аллах низпослал: Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема./9:113/ И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал, че Всевишния Аллах е низпослал за Абу Талиб следния айет: Наистина, ти не можеш да напътваш в правия път, когото обичаш! Само Аллах напътва в правия път, когото пожелае. Той най-добре знае напътените./28:56/
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя


-
Глава 2. Беше ми повелено да се сражавам с хората, докато не кажат: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]

-.
4. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, починал, и халиф след него станал Абу Бакр радияллаху анху, някои араби се върнали в неверието. Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху,  казал на Абу Бакр радияллаху анху: “Ти как [смяташ да се] сражаваш с [тези] хора(1), тъй като Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Беше ми повелено да се сражавам с хората(2), докато не кажат: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а който каже“Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], ще защити от мен своя живот и своето имущество, ако[него не го лишат]от това по право(3) и тогава [само] Аллах ще бъде [в правото] да му търси сметка”?! [В отговор към Омар] Абу Бакр казал: “Кълна се в Аллах! Аз непременно ще започна да се сражавам с тези, които правят разделение между намаз и зекят, защото плащането на зекята от имуществото е задължително! И кълна се в Аллах! Ако те откажат да ми дадат [дори само камилската] връзки (въжета), които са давали на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, аз ще се сражавам с тях и заради това!” След това Омар Ибн ал-Хаттаб казал: “И кълна се в Аллах! Тогава аз разбрах, че Всемогъщият и Велик Аллах е разкрил сърцето на Абу Бакр, [внушавайки му мисълта за] сражение, и разбрах, че [неговото мнение] е вярно”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Разногласия между Абу Бакр и Омар са били предизвикани от решението на Абу Бакр да се сражава с племената, които след смъртта на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, са отказали да плащат зекят, което е равносилно на отричане на един от стълбовете на Исляма, или с други думи изпадане в неверие. Това предизвикало възражение от страна на Омар, който смятал за недопустимо сражението с тези хора, след като те са произнесли свидетелството за теухид, за което се разказва в дадения хадис.
(2) Според мнението на някои от учените улема, тук се имат предвид само идолопоклонниците, което не се отнася за хората от ахлюл-Китаб, тоест това не се отнася за юдеи и християни.. Други са смятали, че това се отнася и за хората от ахлюл-Китаб с тази разлика, че те са могли да избегнат сражението, или като приемат Исляма, или като се съгласят да плащат данък (джизия).
(3)Това означава,че животът на човека, приел Исляма ще остане неприкосновен, ако той не извърши престъпление, което според Шерията се наказва със смърт. Имуществото на мюсюлманина е неприкосновено, ако той не се отклонява от задължителните  разходи, като например, от плащането на зекята, компенсация за нанесена повреда и така нататък.  

=.
5. От Ибн Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Беше ми повелено да се сражавам с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах, и започнат да извършват намаз, да плащат зекят, и ако те започнат да правят[всичко това], то ще защитят от мен своя живот и своето имущество” [които могат да се окажат достъпни за другите] само по право, и тогава [само] Аллах [има право да потърси] от тях сметка(1)”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал за спазването на редица външни изисквания, предявени от Шерията към всеки човек, а що се отнася до убеденост, искреност, вяра и други подобни неща, то за това има право да съди  само и единствено Всевишният Аллах.  

-
Глава 3. Относно онзи, който е убил човек от неверниците след като той е казал: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]

-
6. От ал-Микдад Ибн ал-Асвад радияллаху анху,  се предават думите: “[Веднъж] попитах Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Как мислиш, ако встъпя в стълкновение с някой мъж от неверниците и се сражаваме, и той удари с меч едната ми ръка, и я отсече, а после се скрие от мен зад дърво и каже: “Покорих се на Аллах!”, [мога ли] да го убия, о, Пратенико на Аллах, след като е изрекъл това?” Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговори: “Не го убивай!” [ал-Микдад] казал: “О, Пратенико на Аллах! Но той [първо ми] е отсякъл едната ръка и е изрекъл това едва след като я е отсякъл, тогава [не следва ли] аз да го убия?” [На това]  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  отговори: “Не го убивай! Ако го убиеш, той ще бъде в положението, в което си бил ти, преди да го убиеш, а ти ще бъдеш в неговото положение, преди да изрече словата си.”(1)
Във [версията на този] хадис, която са свели ал-Аузаи и Ибн Джурейдж, се казва: “Аз се покорих на Аллах!” А що се отнася до Ма’мар, то в неговата [версия на този] хадис [се съобщава, че ал-Микдад] е казал: “...а, когато замахнах, за да го убия, той каза: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах].
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)В “твоето положение“ – със защитен живот и засвидетелствана вяра. „В неговото положение“ не означава, че се е върнал към неверието, а че наследниците на убития имат право на равностойно възмездие (касас).   


-.
7. От Усама Ибн Зейд радияллаху анхума, се предава: “[По едно време] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, изпрати нашия отряд на поход, и на сутринта нападнахме ал-Хурукат(1) [където обитаваше племето] Джухайна. Настигнах един човек [от тях], и той изрече: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. — а аз го пронизах [с копието си]. И тъй като това не ми даваше покой, за всичко разказах на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, каза: “Нима ти си го убил [след като] той е казал: “Ля иляхе илля Аллах” [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]?!” [Усама] продължил: “Аз казах: "О, Пратенико на Аллах! [Но, нали] той е произнесъл тези слова само от страх пред [моето] оръжие!" [Тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] попитал: "Нима ти разсече неговото сърце, за да разбереш, дали той е казал това от сърце, или не?"(2) — и той салляллаху алейхи ве селлем, не престана да ми повтаря това(3) , докато у мен възникна желание да съм приел Исляма в този ден”(4) [Разказвачът на хадиса] продължил: Саад [Ибн Абу Ваккас] каза: “И кълна се в Аллах! Аз няма да убия мюсюлманина, който не би убил Зу ал-Бутайн”, имайки предвид Усама. Някой човек попитал: “Нима Всевишният Аллах не е казал: И се сражавайте с тях, докогато не изчезне изкушението (фитна) и докато не се възцари религията на Аллах! Ако те престанат, то ­ Аллах вижда онова, което вършат./8:39/ [На това] Саад казал: “Ние се сражавахме, за да няма фитна, а ти и твоите другари искате да се сражавате, за да се появи фитна!”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Хурукат — местност в Арабия.  
(2)Пророк салляллаху алейхи ве селлем,  е искал да каже, че вярата е скрита в сърцето на човека, а това означава, че само Всевишният Аллах може да съди относно това, дали човек вярва или не вярва.
 (3) След като узнал за това, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  бил потресен, защото Усама е бил един от много близките нему хора.
(4) Усама е имал предвид тежестта на извършения от него грях и обстоятелството, че ако той бил приел Исляма в този ден, всички минали грехове биха му били опростени.   


-.
8.От Сафуан Ибн Мухриз се предава, че по време на размириците фитна, Ибн аз-Зубейр(1) Джундаб Ибн Абдуллах ал-Баджали изпратил за Ас'ас Ибн Селяма и му казал: “Доведи при мен няколко човека от твоите братя, за да им разкажа [нещо], и той изпрати за тях някой си. Когато се събрали, [Джундаб] се появил при тях в жълт бурнус (2) и казал: “Беседвайте за това, за което беседвахте по-рано”. [Тогава те продължили] беседата, а когато дошъл реда на [Джундаб], той свалил качулката на бурнуса от главата си и казал: “Наистина, дойдох при вас само, за да ви разкажа относно вашия пророк салляллаху алейхи ве селлем. [Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, отправил отряд с мюсюлмани на поход (3) против езичниците, и [след известно време] те се срещнали. Сред езичниците е имало един човек, който избирал някой от мюсюлманите, преследвал го и го убивал. Един от мюсюлманите — а ние казваме, че това е бил Усама Ибн Зейд, — [забелязал това и] и започнал да чака, кога този ще допусне грешка. [Улучвайки удобния момент], той вдигнал меча си над него, и тогава [този многобожник] изрекъл словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], [но, въпреки това Усама] го убил, а след това вестителя се явил при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, с радостната вест [за победата]. [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] започнал да го разпитва, и той му разказал за всичко, в това число и относно постъпката на този човек (4) Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, извикал [при себе си Усама] и попитал: “Защо го уби?” [Усама] отговорил: “О, Пратенико на Аллах! Той причини болка на мюсюлманите, убивайки еди кой си и еди кой си!” — и изредил на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, [цял ред с имена на убити, а след това казал]: “И аз го нападнах него, а когато той видя меча извика: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е попитал: “И ти го уби?!”Той отговорил: “Да”. Тогава [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] попитал: “А какво ще правиш със [словата] “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], когато настъпи Деня Къямет?!”(5) [Усама] казал: “О,Пратенико на Аллах! Помоли опрощение за мен [от Аллах]!” — [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, обаче отново] попитал: “А какво ще правиш със [словата] “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], когато настъпи Деня Къямет?!” — и [още дълго време] не му говорил нищо друго, а само повтарял : “А какво ще правиш със [словата] “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], когато настъпи Деня Къямет?!”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
 (1) Тук става дума за събитията случили се през 684 г.х., когато Абдуллах Ибн аз-Зубейр се обяви за халиф след кончината на халифа Муавия II. По-късно през същата година за халиф на Сирия е бил провъзгласен Марван Ибн ал-Хакам (683-685), след което в Халифата започнала гражданска война.
(2) Плащ с качулка.
(3) Става дума за похода, за който се говори в предходния хадис.
(4) Има се предвид Усама.
(5)Тоест, как ще се  оправдаеш пред Аллах за това, че си убил човек, който е произнесъл тези слова?

-
Глава 4. Който срещне Всевишният Аллах, с вяра [ал-Иман] без да изпитва съмнение, ще влезе в Дженнета


-.
9. От Осман се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Който умре, знаейки (1), че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]“Ля иляхе илля Аллах”, ще влезе в Дженнета.”   
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) С други думи казано, твърдо убеден.

-.
10. От Абу Хурейра радияллаху анху, или (Абу Саид [ал-Худри] радияллаху анху) се предава: “По време на похода към Табук (1) хората изнемощели от глад и казали: “О, Пратенико на Аллах! Ако ни позволиш да заколим нашите камили, то [бихме могли] да се храним с [месото им] и да използваме мазнината им”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “[Така и] направете”. [Тогава при него] дошъл Омар и казал: “О, Пратенико на Аллах! Ако ти им позволиш да направят [това, то ще ни] останат малко яздитни животни! [По-добре] им заповядай да донесат запасите, които все още имат, а след това се обърни към Аллах с дуа, и Той ги стори благословени за [тези хора], и, може би, Той [Всевишният Аллах ] ще стори това”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Да”, след което заповядал да му донесат кожена постилка и я постлал [на земята], а после заповядал да донесат върху тази постилка остатъка от припасите. Хората започнали да идват, кой с шепа просо, кой с шепа фурми, а някой с парче хляб. [След известно време] върху постилката се насъбрало известно количество храна, и тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  отправил дуа за благословение на тази храна, а след това казал: “Сложете това в своите съдове”, и хората сложили там храната, докато не напълнили всички налични съдове в лагера. [Освен това], всички [хора] са се нахранили до насита, и дори останала [храна], а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че аз съм – Пратеник на Аллах. [Ако] някой раб [на Аллах] срещне Аллах (2)[имайки в запас тези две свидетелства] и не се съмнява [в истинността], то Дженнета няма да е недостъпен за него!(3)”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Похода към Табук, град, намиращ се под византийско владение в северозападната част на Арабския полуостров, който се е състоял през октомври-ноември 630 г.  
(2)Тоест умре.
(3)Това означава, че рано или късно такъв човек ще влезе в Дженнета.  


-.
11 От ас-Сунабихи, който е свеждал хадиси от Убада Ибн ас-Самит, се предава, че е казал: Влязох при [Убада], който бе на смъртно легло, и заплаках, а той каза: “Почакай, защо плачеш? Кълна се в Аллах, ако от мен поискат свидетелство, аз задължително ще свидетелствам за теб, и ако бъде прието моето застъпничество, аз задължително ще се застъпя за теб, и ако мога, то задължително ще направя това, което ще ти донесе полза!” След това той каза: “Кълна се в Аллах, няма хадис, който да съм чул от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, и в който има благо за вас, да не съм ви го предал, с изключение на един. [Тези негови слова] аз ще ви предам днес, тъй като чувствам приближаването на смъртта. (1) Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  да казва: “Който засвидетелства, че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и Мухаммед е Пратеник на Аллах]“Ля иляхе илля Аллах, Мухаммедун ррасулю Аллах”, то Аллах ще забрани за него Огъня (на Джехеннема)(2)”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Убада има предвид, че предавайки тези слова Пророка  салляллаху алейхи ве селлем,  той ще свали от себе си бремето на греха за скриване на слова от истината.
(2) Има се предвид, че човек, който искрено е произнесъл свидетелството “ля иляхе илля Аллах, Мухаммедун ррасулю Аллах”, може да бъде подложен на наказание за своите грехове, но пребиваването в Огъня за него няма да е вечно.  

-12. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “[Веднъж, когато] заедно с няколко човека (1), сред които бяха Абу Бакр и Омар радияллаху анхума, седяхме около Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, той стана, [напусна] ни и дълго време не се върна. [След известно време] започнахме да се опасяваме, да не би с него [да се е случило нещо], бяхме обезпокоени и станахме [от своите места]. Аз първи почувствах безпокойство, и тръгнах да търся Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, [и го търсих], докато не стигнах при стената [на градина], която принадлежеше на ансарите (2) от рода Бани ан-Наджжар. Аз обиколих около [тази стена] в търсене на врата, но не намерих, обаче видях ручей, който течеше от намиращия извън [градината] кладенец и изчезваше зад стените. Тогава аз се свих на топка, като лисица, проникнах вътре [и видях] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, който попита: “Абу Хурейра?” Аз отговорих: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Той салляллаху алейхи ве селлем, попита: “Какво се е случило?” Аз казах: “Ти бе сред нас, а след това излезе и дълго [време] не се върна. Започнахме да се опасяваме, да не би с теб [да се е случило нещо], бяхме обхванати от безпокойство, а аз първи почувствах безпокойство. След това дойдох до тази стена, свих се на топка, като лисица, и проникнах вътре и [останалите идват] след мен”. Тогава [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] се обърна [към мен]: “О, Абу Хурейра!”, даде ми своите сандали и каза: “Иди с тези мои сандали и зарадвай с вестта за Дженнета [всеки], когото срещнеш извън пределите на тази стена и който засвидетелства, че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]“Ля иляхе илля Аллах” бидейки убеден за това със сърцето си”. Първият, когото срещнах бе Омар, който попита: “Какви са тези сандали, о, Абу Хурейра?” Аз отговорих: “Това са сандалите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, който ме изпрати с тях, за да зарадвам с вестта за  Дженнета [всеки], който срещна и който засвидетелства,че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]“Ля иляхе илля Аллах” бидейки убеден за това със сърцето си”. Омар така ме удари с ръка между гърдите, че аз седнах на земята (3), и каза: “Връщай се, о, Абу Хурейра!” Едва не заплаках, аз се върнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  а що се отнася до Омар, то той дойде след мен. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ме попита: “Какво ти е, о, Абу Хурейра?” Аз казах: “Срещнах Омар и му разказах, с какво си ме изпратил, а той така ме удари между гърдите, че седнах на земята, и ми каза: "Връщай се!" [Тогава] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, попита: “О, Омар, какво те накара да постъпиш така?” [Омар] каза: “О, Пратенико на Аллах! Да станат баща ми и майка ми откуп за теб! Ти [наистина ли] изпрати Абу Хурейра с твоите сандали, за да зарадва с вестта за  Дженнета [всеки], който срещне и който засвидетелства,че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]“Ля иляхе илля Аллах” бидейки убеден за това със сърцето си?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза: “Да”. [Тогава Омар] каза: “Не прави [това], защото, наистина, аз се страхувам, че хората [само] на това ще разчитат (4), затова нека те се занимават с делата [на поклоненията]!  — и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, каза: “Нека се [занимават]”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________

(1) Става дума за група хора от трима до десет човека.
(2) ал-Ансар (мн. ч. от насир − “помощник”; на български език се употребява само във формата на мн. ч. – ансари) − жители на град Медина от племето аус и хазрадж, които са признали пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем,  за свой учител по религия и са предоставили на него и меканските му сподвижници убежище в своя град, също така са им оказали и материална помощ. По инициатива на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  ансарите и мухаджирите са се  побратимили един с друг.    
(3)Омар радияллаху анху,  се е отличавал с огромна физическа сила, и е искал само да спре Абу Хурейра, а не да му причини болка или пък да го обиди.
(4) Тоест ще се откажат от намаза, говеенето и другите видове поклонения ибадет, с надеждата, че всеки който искрено засвидетелства това, и така ще попадне в Дженнета.


-.
13 От Муаз Ибн Джебел се предава: [Веднъж, когато] аз яздех на едно седло с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и ни делеше един от друг само задната част на седлото (1), той каза: “О, Муаз Ибн Джебел!” Аз се отзовах: “Тук съм, о, Пратенико на Аллах! И съм щастлив да ти служа!” След известно време той салляллаху алейхи ве селлем,  [отново] каза: “О, Муаз Ибн Джебел!” Аз се отзовах: “Тук съм, о, Пратенико на Аллах! И съм щастлив да ти служа!” След известно време той салляллаху алейхи ве селлем,  [отново] каза: “О, Муаз Ибн Джебел!” Аз се отзовах: “Тук съм, о, Пратенико на Аллах! И съм щастлив да ти служа!” [Тогава] той [ме] попита: “Известно ли ти е, какво право на Аллах [са длъжни да спазват] [Неговите] раби?” Аз казах: “Аллах и Неговия Пратеник знаят по-добре [за това]”. [Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза: “Наистина, Аллах има правото, [Неговите] раби да се покланят [само и единствено на] Него и да не съдружават нищо с Него”. След известно време той салляллаху алейхи ве селлем,  [отново] каза: “О, Муаз Ибн Джебел!” Аз се отзовах: “Тук съм, о, Пратенико на Аллах! И съм щастлив да ти служа!” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] попита: “Известно ли ти е, какво имат право [да очакват] от Аллах, ако те правят това?”(2) Аз казах: “Аллах и Неговия Пратеник знаят по-добре [за това]”. [Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза: “Това, че Той няма да ги подложи на мъчения”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Има се предвид нещо като дървена облегалка. С това Муаз подчертава, колко близо до Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, се е намирал.   
 (2) Тоест да се покланят само и единствено на Аллах.


-.
14 Предава се, че Махмуд Ибн ар-Раби', предаващият [този хадис] с думи от Итбан Ибн Малик, е казал: “Пристигнах в Медина, срещнах се с Итбан и [му] казах: “До мен достигна [един] разказ за теб.”. [Итбан] каза:
[Когато] ми отслабна зрението, аз изпрати при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем [човек, за да му предаде от мен следното]: “Искам ти да дойдеш при мен, и в моя дом да извършиш намаз, [а след това] аз ще изпълнявам намаза [на това място, ти си извършил намаза]”. И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, дойде при мен заедно с онези свои сподвижници, които на Аллах е било угодно [да доведе], влезе в дома и започна да извършва намаз. Неговите сподвижници, които в това време разговаряха един с друг, започнаха да обвиняват основно (1) Малик Ибн Духшум и казаха: “Пожелайте, той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем], да отправи дуа за негово проклятие и [Малик] да загине, пожелайте, да го постигне зло!” След като приключи намаза, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, попита: “Нима той не е засвидетелствал, че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че аз съм Пратеник на Аллах]“Ля иляхе илля Аллах, ве енни расулю Аллах?” [Те започнали] да говорят: “Той действително произнася това [такива слова], но в сърцето му ги няма!” [На това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Който е засвидетелствал, че [Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че аз съм Пратеник на Аллах]“Ля иляхе илля Аллах, ве енни расулю Аллах?”, — [такъв човек] няма да влезе в Огъня (или: Огънят няма да го погълне)”. Анас казал: “И тъй като на мен ми хареса този разказ, аз казаха на сина си: "Запиши го", и той го записа”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________

(1) Тук става дума за злодеянията на лицемерите и неприятностите, които те причинявали на мюсюлманите.


-
Глава 5. Какво е вярата [ал-Иман]? И разяснение на нейните особености

-.
15 От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че [по едно време] при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дошли хора от [племето] Абд ал-Кайс и казали: “О, Пророк на Аллах! Ние сме едно от [племената] Раби’а. Нас ни отделят от теб неверници [от племената] Мудар, и можем да идваме при теб само в свещения месец. Дай ни ясна заповед, [за да] я предадем на онези, които са след нас, и благодарение на това да влезем в Дженнета, ако се придържаме към това”.
В отговор] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Повелявам ви четири [неща] и ви забранявам четири [други]. [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, им повелил:] “Покланяйте се на Аллах и не съдружавайте нищо с Него, изпълнявайте намаза, давайте зекята, говейте в (месец) Рамадан и давайте една пета част от завоюваните трофеи. И ви забранявам четири [вещи]: дубба, хантам, музаффат и накир”. Те попитали: “О, Пророк на Аллах! Известно ли ти е, какво е накир?” Той салляллаху алейхи ве селлем,   казал: “Разбира се! [Това е палмов ] ствол, който вие издълбавате, след това мятате в него ситни фурми, Саид [един от разказвачите на този хадис] казал: “Или е казал: “Фурми”,  а след това наливате там вода, и когато [всичко това] ферментира, вие пиете [тази напитка], и някой от вас (или: тях) нанасят върху сина на своя чичо удар с меча”, [разказвача на този хадис споменал, че] между тях се намирал човек, който е получил такава рана.[Този човек] казал: “Прикривайки [своята рана] от срам пред Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, попитах: "А, от какво да пием, о, Пратенико на Аллах?" [Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговорил: "От кожени мехове, гърлата на които се превързват с връзки ". [Хората] казали: "О, Пратенико на Аллах! В нашите краища има много плъхове, които няма да оставят [цели] кожените мехове ", [на което] Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Дори и да ги изядат плъховете, дори и да ги изядат плъховете, дори и да ги изядат плъховете!" [разказвача на този хадис продължил, казвайки:] Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал на Ашаджжу Абд ал-Кайс: “Наистина, на теб са присъщи две качества, които Аллах обича: кротост (смирение) и сериозност (улегналост)”.

-
Глава 6. Вярата [ал-Иман] в Аллах е най-достойното дело

 -.
16 От Абу Зар се предава, че [веднъж] той попитал: "О, Пратенико на Аллах! Кои дела са най-достойни?" Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговорил: "Вярата [ал-Иман] в Аллах и борбата по Неговия път ". Аз попитах: "А, кои роби са най-добри [за освобождаване]?" Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговорил: "Тези, които най-много се ценят от техните собственици, и които [им] струват скъпо ". Аз попитах: "Ами, ако не [мога] да направя това?"(1) Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговорил: "Тогава помогни на човек, зает с някакво дело (сани'ан), или направи нещо вместо неловкия [неумеещия]." Аз попитах: "О, Пратенико на Аллах! Ами, ако аз не [мога] да сторя нищо [от това]?" Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] отговорил: "Тогава [не слагай капан на хората] не причинявай зло на хората, и това ще стане [ще се превърне в] милостиня садака от теб, за самия теб".
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Тоест: Ами, ако аз не мога да взема участие в борбата по пътя на Аллах и нямам възможност да освобождавам роби?

-
Глава 7. Относно повелята да се пази вярата[ал-Иман] и обръщането към Аллах за защита от нашепванията на шейтана(1)
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) В хадисите, отнасящи се към дадената глава, не се споменава за обръщането към Аллах за помощ, нито за вярата [ал-Иман], но те се намират в другите версии на тези хадиси, сведени в пълният сборник “Сахих” на имам Муслим. Например, в една от версиите, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “...а който се сблъска [натъкне се] с нещо такова, то нека каже: "Аз повярвах в Аллах!" В друга версия се свеждат следните негови слова: "Шейтан [може] да се яви на всеки един от вас и да започне да пита: "Кой е създал това и това?", докато не каже: "Кой е създал твоя Повелител?"- и ако той стигне дотам, то нека [човека] се обърне за помощ към Аллах, и тогава [шейтан] непременно ще прекрати [свои речи] ".

-.
17 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, веднъж му казал: “О, Абу Хурейра! [Стремейки се към придобиването на] знания, хората няма да престанат да те питат, докато не кажат: "Това е Аллах, а кой е създал Аллах?" [Абу Хурейра продължил] казвайки: “И веднъж, когато се намирах в джамията, при мен неочаквано дойдоха хора от бедуините и казаха: "О, Абу Хурейра! Аллах е създал нас, а кой е създал Аллах?"[Предаващия този хадис] казал: “Тогава, той взе шепа малки камъчета, хвърли ги в тях и после каза: "Напуснете, [изчезвайте] напуснете! Моят най-любим (халил)(1) другар ми каза истината.”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Така Абу Хурейра радияллаху анху, наричал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем. Думата халил, е образована или от халля — 'потребност, или от хулля — проникновение на любовта в сърцето, означаващо, 'напълно отдаване на нещо; свързано само с нещо. Тази дума се използва за обозначение на обекта на специална любов [ан-Навави. Минхадж]. Също така в Свещения Коран се казва: Аллах прие Ибрахим за Свой възлюбен./4:125/ (халилю Аллах), що се отнася до пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, то със словото халил, той е наричал само Аллах.  

-.
18 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: [Стремейки се към придобиването на] знания, хората няма да престанат да ви питат, докато не кажат: "Това е Аллах, Който ни е сътворил, а кой е създал Аллах?" [Предаващия този хадис] продължил: “[Говорейки това, Абу Хурейра] държеше ръката на един човек, а след това каза: "Истината са казали Аллах и Неговият Пратеник, [тъй като] един вече ме попита [за това], а този е втория".
-
Глава 8. Относно вярата [ал-Иман] в Аллах и следването на правия път


-.
19 От Суфян Ибн Абдуллах ас-Сакафи се предава: “[Веднъж] попитах [Пророка салляллаху алейхи ве селлем]: “О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за Исляма [такива] слова, [та] след теб вече да не питам никой друг за това”.(1) Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] казал: “Кажи: "Аз повярвах в Аллах", а след това се придържай към прямотата (истаким)(2)”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Суфян е искал да чуе кратко, ясно, пълно и не изискващо никакви пояснения определение за същността на Исляма.
(2) Като термин от Шерията думата истикама ,означава неотклонно и постоянно изпълнение на всички заповеди на Аллах, и пълен отказ от всичко забранено от Него. Кади Ийад е казал: “Това е един от примерите на кратки, но изключително съдържателни слова на пророка салляллаху алейхи ве селлем. Те съответстват по смисъл на словата от Свещения Коран където Всевишният Аллах е казал: “Наистина онези, които казват: “Аллах е нашият Повелител!” и следват правия път…”/41:30/ , тоест към онези, които се покланят само и единствено на Аллах и са повярвали в Него, а след това са се придържали към правия път, без да се отклоняват от еднобожието теухид, и не са се покланяли на никой друг, и до смъртта си са проявявали покорност само на Аллах.”  

-
Глава 9. Относно чудните знаменията [дарени] на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и вярата в него

-.
20 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Не е имало нито един пророк, на който да не са били дарени знамения, [благодарение на които] хората [са започнали] да вярват в него. На мен ми бяха дарени откровенията, внушени ми от Аллах, и се надявам, че в Деня в Къямет аз ще имам повече последователи от [всеки един от] тях”.

-.
 21 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “ Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата на Мухаммед, ако някой юдей или християнин от това общество (1) чуе за мен, а след това умре, без да е повярвал в това, с което аз съм бил изпратен, то той ще се окаже [един] от обитателите на Огъня!”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Тук се има предвид цялото човечество.


-.
22 Салих Ибн Салих ал-Хамдани е предал от аш-Шааби следното: “Аз чух, как един човек от Хорасан, който е задавал въпроси на аш-Шааби, да [му] казва: “О, Абу Амру! Който и да е от жителите на Хорасан, да сме приемали, те всички казват, че човека, който е освободил своята робиня, а след това се е оженил за нея, е подобен на онзи, който язди своята жертвена камила (бадана).”(1). [На това] аш-Шааби казал: “Абу Бурда Ибн Абу Муса ми предаде с думи от своя баща, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: "На трима наградата ще бъде дадена два пъти: На човекът от ахлюл-Китаб, който е повярвал в своя пророк, а [след това] е заварил Пророка [Мухаммед]  салляллаху алейхи ве селлем,(2), повярвал е в него, последвал го е, и го е счел за истина, то за него е [приготвена] двойна награда; На подчиненият роб, който е изпълнявал своите задължения, както по отношение на Всевишният Аллах, така и по отношение на своя стопанин, то и за него е [приготвена] двойна награда; И на човека, който е притежавал робиня, добре я е хранил, дал й е добро възпитание, а след това я е освободил и се е оженил за нея, то и за него е [приготвена] двойна награда ". А след това аш-Шааби е казал [на този] хорасанец: “Вземи този хадис безплатно, а [други] хора са идвали в Медина и за по-малко”.(3)
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Ибн ал-Асир разяснява смисъла на тези думи по следния начин: “Това означава: Този, който освободи своята робиня, давайки свободата й, заради Всевишният Аллах, и тя става като жертвеното животно (бадана — камила или крава), което по време на поклонението Хадж подкарват към Дома на Всевишният Аллах, яздат това животно само при необходимост; и по такъв начин, онзи, който се ожени за своята робиня, получила свободата си, е подобен [на човека], който язди на своята камила, карана към заколение.” (Ибн ал-Асир. Нихайа фи гариб ал-хадис ве ал-асар).
(2) Има се предвид низпосланието на Свещения Коран.
(3) Има се предвид, че другите хора специално са идвали в Медина, за да чуят не някой хадис като цяло, а да зададат въпрос относно една или друга негова част.  

-
Глава 10. Сладостта на вярата [ал-Иман] ще почувства този, в който [се съединят] три [качества]

-.
23 От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,  е казал: “Сладостта на вярата [ал-Иман] ще почувства този, на който [са присъщи] три [качества]:Този, който обича Аллах и Неговия Пратеник повече от всичко останало, и обича [един или друг] човек само заради Аллах, и не желае връщане към неверието, след като Аллах го е спасил[от неверието], така както не желае да бъде хвърлен в Огъня”.

-.
 24 От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,  е казал: “Няма да повярва никой от вас, докато не заобича мен повече от своите деца, баща и всички останали хора”.

-.
25 От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,  е казал: “Няма да повярва никой от вас, докато не пожелае за своя брат[в Исляма] (или своя съсед), това, което желае за себе си”.

-
Глава 11. Вкусът вярата [ал-Иман] ще почувства онзи, който бъде доволен от Аллах като Повелител

-.
26 От ал-Аббас Ибн Абд ал-Мутталиб(1), се предава, че той чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Вкусът вярата [ал-Иман] ще почувства онзи, който бъде доволен от Аллах като Повелител, от Исляма като религия и Мухаммед като Пратеник”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________ (1)Ал-Аббас Ибн Абд ал-Мутталиб, чичо на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.


-
Глава 12. Човек, на който са присъщи четири качества, е лицемер в пълния смисъл на тази дума


-27 От Абдуллах Ибн Амру ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Човек, на който са присъщи четири качества, е лицемер(1) в пълния смисъл на тази дума, и на който е присъщо дори  само едно от тях, то той ще притежава едно от качествата на лицемерието, докато не се освободи от него. [Това са качества на онзи], който лъже, когато разказва [за нещо], постъпва вероломно, когато е сключил договор, нарушава обещание, което е дал, и действа незаконно в случай на различие с някой.”(2) ____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Следва да се различават двата вида лицемерия (нифак) — нифак и'тикади (лицемерие, имащо отношение към убежденията) и нифак 'амали (лицемерие, проявяващо се в делата), което, за разлика от първото, не поставя човека извън рамките на Исляма.  
(2) С други думи казано, да престъпва пределите на позволеното според Шерията в случай на възникване на някакви спорове или конфликти с други хора независимо от тяхното вероизповедание.

-.   
28 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Лицемера се отличава с три признака: лъже, когато разказва [за нещо], нарушава обещание, което е дал, и когато му доверяват, той предава”. (1)
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Тук се подразбира и това, че лицемера не връща довереното му имущество. По този начин, става дума за всички, които постъпват вероломно.



-
Глава 13. Правоверният е подобен на фиданка, а лицемера както и неверника, са подобни на кедър


-
29 От Кааб Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,  е казал: “Правоверният е подобен на фиданка(1), която вятъра разлюлява [надясно и наляво], и ту я поваля [на земята], ту я изправя, докато не залинее (или изсъхне). А що се отнася до неверника, то той е подобен на твърдо стоящ на своите корени кедър, който нищо не може да разклати, докато не бъде изтръгнат от корените си с едно подухване”.(2)
В друга версия на хадиса се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “… ту я изправя, и така продължава, докато не настъпи нейния срок. А що се отнася до лицемера, то той е подобен на твърдо стоящ на своите корени кедър, на който нищо не може да подейства”.  
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1)Тук се има предвид нещо като гъвкава тръстика.  
(2)Учените са казали, че смисълът на този хадис се заключава в следното: правоверният изпитва много страдания от което се поразява неговото тяло, или семейство, или имущество, но всички страдания ще послужат като средство за изкупление на греховете му и извисяване по степен в Дженнета. Що се отнася до неверника, то неговите страдания не са многочислени, а и ако с него нещо се случи, то това не изкупва неговите прегрешения и в Деня Къямет той ще се яви на Съд с всички свои грехове [ан-Навави. Минхадж].  


-
Глава 14. Правоверният е като палма


-



30 От Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава: “[Веднъж], когато бяхме при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той каза:  "Кажете ми кое е дървото, чиито листа не падат и дава своите плодове по всяко време, и е подобно на мюсюлманина?"
Ибн Омар казал: “На мен ми дойде наум, че това е палмата, но видях, че Абу Бакр и Омар пазят мълчание, и реших нищо да не говоря (1), а след това Омар каза: "Наистина, ако ти бе казал, [че това е палмата],то това би било за мен по-скъпо от еди какво си и еди какво си!"
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се стеснявал да отговаря, защото по-възрастните от него, в това число и баща му са запазили мълчание.
(2) тъй като всички присъстващи премълчали, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, сам отговорил на своя въпрос, казвайки, че се има предвид палмата. Сравнявайки мюсюлманина с палмата, той е искал да каже, че мюсюлманина подобно на това дърво, е длъжен постоянно да служи като източник на полза и благо.

-
Глава 15. Срамежливостта е от вярата [ал-Иман]

-.
31 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Вярата [ал-Иман включва в себе си] повече от седемдесет (или шестдесет) разклонения, най-прекрасното от които е [произнасянето] на словата “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а минималното е отстраняване от пътя  на нещо, което нанася вреда [на хората]. Срамежливостта (хайа) е [едно от] разклоненията на вярата [ал-Иман].”

-.
32. От Катада се предава: “Веднъж, когато се намирахме при Имран Ибн Хусейн с някои хора, сред които беше Бушайр Ибн Кааб, то Имран ни предаде, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: "Срамежливостта изцяло е благо".(или: “В срамежливостта има само благо”). [Когато чу това], Бушайр Ибн Кааб каза: "А ние виждаме, че в някои книги (или: мъдри [книги]) е казано (или: че някои хора говорят), че [срамежливостта] способства за проява на спокойствие и достойнство пред Всевишният Аллах, и че [понякога тя е проявление на] слабост". Тогава Имран се разгневи така, чe очите му се напълниха с кръв и той каза: "Аз ти предавам словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, а ти не се съгласяваш с тях!" След това Имран предаде този хадис още веднъж, и Бушайр пак каза, каквото каза. Имран отново се разгневи, и ние още много говорихме на [Имран за Бушайр]: "Наистина той е [един] от нас, о, Абу Нуджайд, и наистина няма в него нищо лошо".

-
Глава 16. От вярата [ал-Иман] е поддържането на добросъседски отношения и оказването на радушно гостоприемство

-.
33 От Абу Шурайх ал-Хузаи се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека онзи, който вярва в Аллах и в Последния Ден, бъде благодетелен към своя съсед. Нека онзи, който вярва в Аллах и в Последния Ден, оказва радушен прием на своя гост. Нека онзи, който вярва в Аллах и в Последния Ден, да говори благо или да мълчи”.

-
Глава 17. Няма да влезе в Дженнета човека, чиито съсед не е в безопасност от неговото зло


-.
34 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Няма да влезе Дженнета човек, съседа на който не е в безопасност от неговото зло”.


-
Глава 18. Признак на вярата [ал-Иман] е да се измени порицаемото с ръка, език, или сърце

-.
35 От Тарик Ибн Шихаб се предава: “Марван (1) [Ибн ал-Хакам] е бил първият, който започнал да чете хутба (2) пред преди байрамския намаз. [Когато той пристъпил към четенето], към него се приближил някакъв човек и казал: “[Байрамският] намаз трябва да се изпълни преди хутбата”.  [Марван] казал: “Сега вече не правят така”. [Когато чул това], Абу Саид [ал-Худри казал: “Що се отнася до този [човек], то той е изпълнил своя дълг, тъй като е чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: "Нека този от вас (3), който види [нещо] порицаемо(4), да го измени собственоръчно. (5) Ако не може [да стори] това, [то нека измени порицаемото] с езика си (6), а ако не може [и това], то нека го измени със своето сърце (7), което ще бъде най-слабата [проява на] вярата”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Има се предвид омеядския халиф Марван I Ибн ал-Хакам (поч. 684г.).
(2) Ху т б а — проповед, която имама чете преди петъчния намаз или след байрамския намаз.
(3) Тук се има предвид всеки мукалляф — пълнолетен, тоест достигналия възрастта на половата зрелост и дееспособен мюсюлманин, който е задължен да изпълнява постановленията на Шерията, за което носи пълна отговорност. Признак за достигане на полова зрелост при юношите е полюцията, а при девойките е началото на менструалния цикъл, или (в двата случая) появата на окосмяване по слабините. Имам аш-Шафий е смятал, че в случай на отсъствие на гореспоменатите признаци, пълнолетие настъпва на 15 години. Според имам Абу Ханифа, в подобни случаи за пълнолетен следва да се смята този, който е станал на 18 години.
(4) Или узнае, че се извършва нещо порицаемо според Шерията. Има се предвид отказ от изпълнението на някакво задължение или извършване на забранено, дори да става дума за нещо незначително.
(5) Тоест да го отстрани, например, да разбие съдове с алкохол или пък да попречи на побой срещу някой. Тук се имат предвид случаите, когато на онзи, който извършва нещо подобно не е възможно да се даде добър съвет, или пък той изобщо не се вслушва в съветите.
(6) Това означава, че на мюсюлманин трябва да се дава добър съвет (насиха) насаме. Ако след това човека не се откаже от извършване на порицаваните от Шерията постъпки, то тогава вече може да се осъди публично, но само при условие, че това ще окаже необходимото въздействие и ще донесе полза, иначе от това не бива да се прави. Що се отнася до мюсюлманските управници, то на тях трябва да се дават добри съвети само очи в очи, защото публичното осъждане на техните действия или качества противоречи на Благородната Сунна.
107 Тук се има предвид вътрешното несъгласие с произтичащото, ако публичното осъждане може да нанесе сериозен ущърб на мюсюлманина.  


-.
36 От Абдуллах Ибн Месуд се предава, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Който и пророк да е изпращал Аллах преди мен на един или друг народ, то той винаги е имал със себе си апостоли (1) и сподвижници, които са следвали неговата сунна и са изпълнявали неговите заповеди, после като смяна са идвали хора, които са говорили това, което не са вършили(2), и са правели това, което не им е било повелено[да правят](3) [Човекът, който се] бори с такива [хора] собственоръчно, е правоверен, и този, който се бори с тях, чрез своя език, е правоверен, и този, който се бори с тях, чрез своето сърце, е правоверен, а зад това вече няма вяра дори и [с големината на] синапено зрънце!”
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Тоест сподвижници и помощници.
(2) Има се предвид, че те само говорят за поклонение на Аллах, но не са изпълнявали намаз, не са говеели, както и не са изпълнявали  останалите религиозни задължения.
(3) Иначе казано, извършвали са неща, които противоречат на религиозните закони, което означава, че са привърженици на нововъведенията бидаат.


-
Глава 18. Само правоверен ще обича Али, и само лицемер ще го ненавижда


-.
37 От Зирр Ибн Хубейш се предава, че Али Ибн Абу Талиб е казал: “Кълна се в Онзи, Който е разцепил зърното и е създал душата, наистина, неграмотния (уммий)(1) Пророк салляллаху алейхи ве селлем, ми обеща, че само правоверен ще ме обича, и само лицемер ще ме ненавижда”.
____________________________________________________________________________________________________________________________________________________
(1) Думата умми има различни обяснения. Например в тълкуването на словата: Пратеника, не умеещия да чете и пише Пророк/7:157/ ал-Куртуби привежда думите на Ибн Азиз: “Ибн Аббас е казал: "Вашият Пророк е бил неграмотен и не [е умел] нито да пише, нито да чете, нито да смята". Освен това, ал-Куртуби пише: “Казват, [че думата умми указва на] отношението на  Пророка салляллаху алейхи ве селлем, към Мекка, майката на градовете (умм ал-кора). За това е споменал ан-Наххас”. Съгласно друго мнение (В “Tафсир” на аш-Шаукани), думата умми има производно от умма (общност) умам (общности), и в такъв случай думите “ан-наби ал-умми” следва да се разбират като Пророк на общностите. Има и други мнения.
 
-Глава 19. Признак на вярата [ал-Иман] е любовта към ансарите, а признак на лицемерието е ненавистта към тях

-
38 От Ади Ибн Сабит се предава: “Чух, как ал-Бара [Ибн Азиб] е предал, че Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е казал за ансарите [следното]: "Само правоверен ги обича, и само лицемер ги ненавижда. Аллах обича този, който ги обича, а този, който ги ненавижда, то Аллах го ненавижда".
_____________________________________________________________________
(1) ал-Ансар (мн. ч. от насир − “помощник”; на български език се употребява само във формата на мн. ч. – ансари) − жители на град Медина от племето аус и хазрадж, които са признали пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем,  за свой учител по религия и са предоставили на него и меканските му сподвижници убежище в своя град, също така са им оказали и материална помощ. По инициатива на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  ансарите и мухаджирите са се  побратимили един с друг.


-Глава 20. Наистина, вярата [ал-Иман] ще се върне в Медина

-.
39 От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Наистина вярата [ал-Иман] ще се върне в Медина(1), подобно на това, как змията се връща в своята дупка [в случай на опасност]”.
____________________________________________________________________
(1)Тук се говори за това, че непосредствено преди Деня Къямет, когато правоверните, които в света ще са останали малко, ще се стремят да се съберат в Медина, заради спасение на своята вяра.



-
Глава 21. Вярата [ал-Иман] и мъдростта [ал-Хикмат] са в Йемен


-
40 От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Чух, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “При [вас] дойдоха хора от Йемен, сърцата на които са по-меки [от сърцата на другите хора]. Вярата e в Йемен и мъдростта е в Йемен (1), със спокойствието се отличават собствениците на овце, а  гордостта и високомерието са характерни за собствениците [на коне и камили бедуини], които живеят там, където изгрява слънцето (2)”.
____________________________________________________________________
(1) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,  е има предвид, че  йеменците се отличават със силната си вяра и с готовност са приемали Исляма.
(2) Тоест на изток.


 

 
-

41. От Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума,   се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Коравосърдечността и грубостта са присъщи [на хората, живеещи] на изток, а вярата [ал-Иман] е характерна за жителите на ал-Хиджаз(1)
____________________________________________________________________
(1) ал-Хиджаз е название на горска верига, която се простира до бреговете на Червено море.


-Глава 23. Праведните дела няма да донесат полза на онзи, който не повярва.

-42. От Айша радияллаху анха, се предава: “[Веднъж] казах [на Пророка]: “О, Пратенико на Аллах! Във времената на невежеството джахилия Ибн Джуд'ан е поддържал връзки с роднините си и е хранел бедняците, и дали това ще му донесе полза?” [В отговор на това Пророкът ] казал: “Това няма да му донесе полза, защото той никога не е казвал:"Повелителю мой! Опрости ми моя грях в Съдния Ден!" (Рабби гфир ли хати'ати йеуме д-дин)”.

-Глава 24. Вие няма да влезете в Дженнета, докато не повярвате

-43. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че [веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Вие няма да влезете в Дженнета, докато не повярвате [в пълна степен], а вие няма да повярвате, докато не се заобичате един друг. Да ви насоча ли към нещо, което ще ви доведе до взаимна любов, ако го направите? Разпространявайте приветствието [селям](1) помежду си!”
____________________________________________________________________
 (1) Тоест приветствайте се един друг с думите “Ес-селяму алейкум”, което ще способства за поддържането на добри отношения между отделните хора и мира в обществото като цяло. Виж бележката към хадис № 307.
ал-Хиджаз е название на горска верига, която се простира до бреговете на Червено море.


-Глава 25. Когато прелюбодеят извършва прелюбодеяние,той не се явява правоверен.


-44. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Когато прелюбодеят извършва прелюбодеяние, той не се явява правоверен, и когато крадецът извършва кражба, той не се явява правоверен, и когато човек пие вино[алкохол и опиати], той не се явява правоверен (1)
Абу Хурейра е добавил към това, [че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, също така е казал]: “...и когато грабител със сила отнема на някой нещо ценно пред очите на хората, той не се явява правоверен”. [Предава се още в хадис от Хаммам, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, също така е казал]: “...и когато някой от вас присвоява част от военните трофеи, той не се явява правоверен, ето защо пазете се от извършването на това, пазете се от извършването на това!”
____________________________________________________________________
 (1) Тук става дума за малкото неверие (ал-куфр ал-асгар), което се изразява в извършването на редица греховни действия, квалифицирани от Шерията като куфр, но не са толкова тежки като греховете на голямото неверие (ал-куфр ал-акбар), и не изваждат човека извън рамките на Исляма.


-Глава 26. Правоверният не ще бъде ужилен два пъти от [една и съща] дупка.

-45. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Правоверният не ще бъде ужилен два пъти от [една и съща] дупка”.(1)
____________________________________________________________________
 (1) Тук става дума за това, че правоверният трябва да се учи от грешките си и да не ги повтаря.
.  

-Глава 27. Относно нашепванията на шейтана, касаещи
вярата [ал-Иман]

-46. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “[Веднъж] при  Пророка салляллаху алейхи ве селлем, дошли хора от сподвижниците му и казали: "Наистина, [понякога] усещаме, че в наши души [става нещо такова], за което ние не се и осмеляваме дори да говорим". [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] попитал: "Значи вие усещате това?" Те отговорили: "Да", и тогава той казал: "Това [посочва] чистотата на вярата [ал-Иман]"(1).
____________________________________________________________________
 (1) Според мнението на някои учени улема, самият факт, че човек счита нашепванията на шейтана, опитващ се разколебае неговата вяра, е нещо много сериозно и се страхува толкова, че не е позволено дори да се споменава нещо подобно, свидетелства, че той притежава чиста вяра, която е несъвместима с всякакъв род съмнения. Други смятат, че словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, указват, че шейтана се опитва да изкуши само хората притежаващи чиста вяра, и които той се е отчаял да вкара в заблуда, докато неверниците се намират под пълното му разпореждане.

-Глава 28. Най-огромният грях е [ширк] съдружаването с Аллах

-47. От Абдурахман Ибн Абу Бакра се предава, че неговият баща е казал: “[Веднъж], когато бяхме при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, той три пъти попитал [хората]: "Дали да не ви съобщя, кои грехове са най-тежки?" — а после казал: "[Това са] съдружаването с Аллах, проявата на непочтеност към родителите и лъжесвидетелството (или: лъжливи думи)" [Казвайки това], Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, беше полегнал, опирайки се на ръката си, след това той седна и продължи да повтаря [тези слова], докато ние не започнахме да говорим: "О, само да бе замълчал!"(1)
____________________________________________________________________
(1)Посочвайки на хората тези огромни и тежки  грехове и прилагайки всички сили, за да запомнят неговите слова и да се въздържат от извършването на подобно нещо, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, се развълнувал, което често му се случвало, когато е говорил за особено важни неща. Но този път вълнението му е било толкова силно, че хората са се притеснили за него, с което се обяснява и факта, че те са си позволили да говорят такива думи.


-48. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: "Избягвайте [извършването на] седемте погубващи [грехове]". [Хората] попитали: "О, Пратенико на Аллах! А, кои са тези [грехове]?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: "Съдружаването [ширк] с Аллах, [правенето на] магия, убийството на човек, който Аллах е забранил да се убива, освен по право(1), изяждане [прахосване] имуществото на сирака, лихварството, отстъпление в деня на настъплението и обвинението в прелюбодеяние на  целомъдрените правоверни жени, които [дори] не са си и помисляли [за нещо подобно]".
____________________________________________________________________
1 Има се предвид не конкретен човек, а изобщо хората, които могат да се убиват само в известните случаи, за което има съответните указания в Шерията.


-Глава 29. Не ставайте след мен неверници, които си режат един друг главите


-49. От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че по време на Прощалния Хадж (1), Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Горко ви! Не ставайте след ме неверници(2), които си режат един друг главите!”
 ____________________________________________________________________
 (1) Този Хадж се нарича Прощален Хадж, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, го е извършил малко преди своята смърт, а именно в януари-февруари 632г.
(2) Виж бележката към хадис № 44.



-Глава 30. Ще изпадне в неверие[1] този, който се откаже от собствения си баща


-50. От Абу Осман се предава: “Когато Зияд започнал да твърди, че [негов баща не е този, който наистина е родни я му баща], аз се срещнах с Абу Бакра и му казах: “Какво сте направили?![2] Наистина, аз чух от Саад Ибн Ваккас да казва, че той със собствените си уши е чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: "Дженнетът [ще бъде] забранен за този, който, след като е приел Исляма, ще се обяви за син не на своя [истински] баща, знаейки, че [този човек] не е негов баща"[3]. Абу Бакра казал: “И аз съм чувал това от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем.”
____________________________________________________________________
 [1] Виж бележката в хадис № 44.
[2] Абу Бакра е брат по майчина линия на Зияд.
[3] Тук не се има предвид, че за такъв човек Дженнета ще стане забранен завинаги. Тук се разбира, че той или няма да влезе в Дженнета с първите, или ще понесе за това някакво друго наказание.


-Глава 31. За онзи, който нарече своя брат неверник

-51. От Абу Зар радияллаху анху, се предава, че е чул, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да казва: “Всеки [човек], който нарича себе си син не на своя баща, знаейки за това [1], неизбежно изпада в неверие[2]; претендиращият за това, което не му принадлежи[3], няма към нас отношение, и нека заеме своето място в Огъня; и, който назове някой неверник или [му] каже  "враг на Аллах" но, ако това не е така, [думите му] ще се върнат към него”. ____________________________________________________________________ [1] Тоест знаейки, че този човек не е негов баща.
[2] Виж бележката към хадис № 44.
[3] Има се предвид човек, който върши това съзнателно.


-Глава 32. Кой грях е най-голям


-52. От Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава: “Един човек попитал: "О, Пратенико на Аллах! Кой грях пред Аллах се смята за най-голям?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: "Приравняване на когото и да било към Аллах, Който те е създал " [Човекът] попитал: "А след това, кой?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: "Убийството на собственото дете от страх, че то ще яде заедно с теб "[1]. [Човекът] попитал: "А след това, кой?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: "Извършване на прелюбодеяние с жената на твоя съсед " и в потвърждение на тези Всемогъщия и Велик Аллах е низпослал айет, [в който е казано:] И които не зоват друг заедно с Аллах, и не отнемат живот ­против забраната на Аллах, освен ако имат право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие./25:68/”.
____________________________________________________________________
[1] Тоест от страх, че няма да можеш да го изхраниш.


-Глава 33. Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо,
ще влезе в Дженнета


- 53. От Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума, се предава: “[Веднъж] при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, дошъл някакъв човек и попитал: "О, Пратенико на Аллах! Кои две причини, [неизбежно водят до определени последствия]?" [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: "Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо, ще влезе в Дженнета, а онзи, който умре, съдружавайки с Аллах ще влезе в  Огъня".


-
54. От Абу ал-Асвад ад-Дийли се предава, че Абу Зар му е казал: [Веднъж, когато] аз отидох при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се оказа, че той спи, и бил с бели дрехи. След известно време аз отново дойдох при него, но той още спеше, а след това аз отново дойдох при него, когато вече беше станал. Аз седнах до него, и той каза: “Всеки раб [на Аллах], който каже “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а след това умре, без да е отстъпил от това, ще влезе в Дженнета”. Аз попитах: “Дори ако той е прелюбодействал, и дори ако е извършвал кражба?!” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Дори ако той е прелюбодействал, и дори ако е извършвал кражба!” Аз пак попитах: “Дори ако той е прелюбодействал, и дори ако е извършвал кражба?!”  — и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Дори ако той е прелюбодействал, и дори ако е извършвал кражба!”  [След това аз отново зададох същия въпрос, на който той салляллаху алейхи ве селлем, даде същия отговор], а на четвъртия път той салляллаху алейхи ве селлем, добавил: “Въпреки, че това не се нрави на Абу Зар”.
[Абу ал-Асвад] казал: “А след това Абу Зар излезе, повтаряйки: “Въпреки, че това не се нрави на Абу Зар”.


-Глава 34. Няма да влезе в Дженнета [човекът], в чието сърце [остане] високомерие [ с теглото дори и на] прашинка

-55. От Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че [веднъж] Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Няма да влезе в Дженнета [човекът], в чието сърце [остане] високомерие [с теглото дори и на] прашинка”. [1]. [Като чул това], някой казал: “Но, нали на човек му се иска, дрехите и сандалите да са му красиви!” [На, което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Наистина, Аллах е Прекрасен[2], и Той обича прекрасното, [що се отнася до] високомерието, това е неприемане на истината и проява на презрение по отношение на хората”.[3].
____________________________________________________________________
[1] Има се предвид, че такъв човек няма да влезе в Дженнета веднага.
[2] Учените улема са на различно мнение относно смисъла на тези слова. Според едни, се има предвид, че прекрасни са всички заповеди на Всевишният Аллах и че Той притежава най-прекрасните и съвършени имена и качества. Други смятат, че тези слова показват величието на Всевишният Аллах [ан-Навави. Минхадж]..
[3] По този начин Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, показва, че само по себе си желанието да имаш красиви дрехи и обувки все още не говори за високомерие.
-Глава 35. Подигравка с произхода [ на другите] и оплакването на умрял с вопли и ридание са [признаци на] неверие


-56. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал:  “Две [дела извършени от] хората, са [признак] на тяхното неверие. [1][Това са] подиграване с произхода[на другите] и оплакване [на умрял] с вопли и ридаене”. [2].
____________________________________________________________________
[1] Виж бележката към хадис № 44.
[2] Има се предвид или, че такива дела и нрави са присъщи на неверниците, или пък това, четемогат да доведат човек до неверието.



-Глава 36. Неверник е онзи, който е казал: “Дъждът е низпослан на нас благодарение на [еди коя си] планета”


-57. От Зейд Ибн Халид ал-Джухани радияллаху анху, се предава: “В ал-Худайбия[1] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, изпълни с нас сутрешния сабах намаз, след превалелия дъжд от преминалата нощ. Като завърши намаза, той се обърна към хората и попита: “Знаете ли, какво е казал вашия Повелител [Всевишният Аллах]?” Те казаха: “Аллах и Неговия Пратеник знаят [за това] по-добре”. [Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза, че [Всевишният Аллах] е казал: “В това утро [някой] от Моите раби става повярвал в Мен, а [някой] става неверник. Що се отнася до онзи, който е казал "На нас ни бе изпратен дъжд по милостта на Аллах и Неговото милосърдие " то, той вярва в Мен и не вярва в планетите. Що се отнася до онзи, който е казал "На нас ни бе изпратен дъжд благодарение на [еди коя си] планета", то той не вярва в Мен, а вярва в планетите”.
____________________________________________________________________
[1] Худайбия — местност в границите на Мекка (х а р а м — свещена територия, в която е забранено не само да се убива всичко живо, но и да се режат дървета), където през март 628 г. мекканците преградили пътя на мюсюлманите, които са имали намерение да извършат поклонението Умра. Противостоенето завършило с примирие, което  имало огромно значение за мюсюлманите, тъй като те за първи път били признати за равноправна договаряща се страна. След сключване на примирието Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, си обръснал главата и принесъл курбан животно, чиито пример последвали и всички неговите сподвижници.

-Глава 37. Когато робът избяга [от своя стопанин]
 става неверник


-58 От аш-Шааби се предава, че е чул как Джарир [Ибн Абдуллах] е казал: “Всеки роб, който избяга от своите стопани, става неверник (1)[и ще си остава неверник], докато не се върне при тях”. Мансур е казал: “Кълна се в Аллах, той е предавал словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, но аз не искам да предават с мои думи тук в Басра”. (2)
____________________________________________________________________
(1) Виж бележката към хадис № 44.
(2) Мансур, един от разказвачите на хадиса, не е искал да предават този хадис в Басра, предвид на факта, че в града е имало много хариджити и муатазилити, които са считали, че грешниците са обречени за вечно пребиваване в Джехеннема.


-59. От Джарир Ибн Абдуллах радияллаху анху,  се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се приема намаза на роб, ако той избяга [от своя стопанин]”.


-Глава 38. Моят Покровител е Аллах,
и праведните правоверни

-60 От Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума,  се предава: “Чух, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, открито и не тайно да казва: "Наистина, членовете от семейството на Абу [Талиб] баща(1) не са мои покровители. Моят Покровител е само Аллах, и праведните правоверни". (2)
____________________________________________________________________
(1) Тук става дума за чичото на пророка Абу Талиб и онези членове на неговото семейство, които не са приели Исляма.
(2) Думата  валий (мн. ч. авлия) е с много значения. Когато става дума за семейство, се има предвид, че членовете на един род трябва да се обезпечават един друг със защита, помощ и покровителство (валя рахм). В значение “Покровител” думата валий в Свещения Коран се прилага по отношение на Всевишният Аллах. Заключителните слова на хадиса означават: такъв защитник ще бъде само праведния човек, дори да не е мой роднина, и няма да бъде неправедния , дори той да ми е близък роднина [ан-Навави. Минхадж].  




-Глава 39. Правоверният ще получи награда за своите добри дела в двата свята, а неверника — само в този свят


-61 От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах няма да се отнесе несправедливо с правоверния, [който извърши] някакво добро дело, а ще му дари за [всяко от] тях [дял] в този свят и за [всяко от] тях в отвъдния свят. А що се отнася до неверника, то за добрите дела, извършени заради Аллах, той ще получи [своя дял] в този свят, но, когато се окаже в отвъдния свят, [като запас] в него няма да се окаже нито едно добро дело, за което да получи награда”.
 


-Глава 40. Какво е Исляма? Разяснение на
неговите особености


-62 От Талха Ибн Убейдуллах радияллаху анху, се предава, че е казал: “[Веднъж] при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дошъл някакъв човек с разрошени коси от жителите на Неджд. Ние чувахме неговия висок глас, но не разбирахме, какво говореше, докато [този човек] не се приближи до Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, и се оказа, че той разпитва за Исляма. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, каза: “[Задължително е да се извършват] пет намаза в течение на деня и нощта”. Човекът попита: “А, длъжен ли съм [да извършвам намаз] над това?” [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] каза: “Не, ако ти сам не пожелаеш [да извършиш допълнителен намаз]. И [е задължително да се] говее в течение на месец Рамадан”. Човекът попита: “А, длъжен ли съм [да говея] над това?” [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] каза: “Не, ако ти сам не пожелаеш [да говееш допълнително]”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, му каза [за необходимостта] за плащането на зекята. Човекът попита: “А, длъжен ли съм [да плащам] над това?” [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем] каза: “Не, ако ти сам не пожелаеш”. След това този човек се обърна [и започна да се отдалечава] с думите “Кълна се в Аллах, аз нищо няма да добавя към това и нищо няма да съкратя”, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, каза: “Той ще преуспее, ако говори искрено”.


-Глава 41. Ислямът е изграден върху пет [стълба]

-63 [Веднъж] Ибн Омар радияллаху анхума,  предал, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ислямът е изграден върху пет [стълба]: Признаване единствеността на Аллах, изпълнението на намаз, плащането на зекят, говеенето в Рамадан и поклонението Хадж. Някакъв човек [повторно] попитал: “На поклонението Хадж и говеенето в Рамадан?” [Ибн Омар] казал: “Не, на говеенето в Рамадан и поклонението Хадж, така го чух от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем.”




-Глава 42. Кое изповядване на Исляма е най-доброто

-
64 От Абдуллах Ибн Амру Ибн ал-Ас радияллаху анхума,   се предава, че един човек попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем: "Кое [изповядване] на Исляма е най-добро?" Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: "[Най-доброто се състои в това] ти да нахраниш и да приветстваш тези, които познаваш и онези, които не познаваш".



-
Глава 43. Приемането на Исляма, поклонението Хадж и преселението Хиджра унищожават всичко, което е било преди


-
65 От Ибн Шимаса ал-Махри се предава: “Намирахме се у Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, когато той беше на смъртно легло. Той толкова дълго плакал, обърнат с лице към стената, че сина му започна да говори: “О, татко мой! Нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, не те е зарадвал с вестта за това и това? Нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, не те е зарадвал с вестта за това и това?” Тогава [Амр] се обърна [към нас с] лице и каза: “Наистина, най-доброто от това, с което можем да се запасим, е свидетелството (шахада), че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, и, наистина аз преминах през три стадия: [отначало] мислех, че няма такъв човек, който да ненавижда Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, по-силно от мен и повече от мен да иска да го хване и убие, и ако аз бях умрял в подобно състояние, то непременно бих се оказал сред  обитателите на Огъня. Когато Аллах внуши в моето сърце [любов към] Исляма, аз отидох при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, и казах: "Подай ми дясната си ръка, за да ти дам клетва за вярност!" Той салляллаху алейхи ве селлем, протегна дясната си ръка, но аз не протегнах своята, и тогава той салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Какво става с теб, о, Амр!?" Аз отговорих: "Искам да поставя условие". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, попита: "Какво е условието?" Аз отговорих: "Да ми се опростят всички [грехове]" Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  казал:  "Нима не ти е известно, че Исляма унищожава[всичко], което е било [извършено като грехове] преди, и преселението Хиджра унищожава [всичко], което е било [извършено като грехове] преди, и поклонението Хадж унищожава [всичко], което е било [извършено като грехове] преди?" [След това] вече нямаше човек, който аз да обичам повече от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, и който да поставя над него. И аз почитах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, толкова дълбоко, че не смеех дори да го погледна, а ако искаха от мен да го опиша, то аз не бих могъл да го сторя, тъй като дори не го гледах [внимателно] и наистина,  ако аз бях умрял в подобно състояние, то разбира се, бих могъл да се надявам, че ще се окажа сред обитателите на Дженнета. А след това на нас ни бяха поръчани [толкова много и разни] дела, че вече не знам, в какво положение бих се оказал заради това! Когато умра, нека не съпровождат моето  дженазе [погребение] нито с оплаквачка, нито с огън [кандило], и когато ме погребете [сложите в гроба], засипвайте ме пръста по малко, а след това постойте около гроба ми толкова време, колкото се изисква да бъде заклана камила и да се раздели нейното месо, за да мога да ви се порадвам и да видя, какво ще отговарям на пратениците [меляикетата] на моя Повелител”.
   

-
Глава 44. Оскърблението на мюсюлманина [свидетелства за] нечестивост, а сражението с него е [проява на] неверие [куфр]


-.
66. От Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Оскърблението на мюсюлманина [свидетелства за] нечестивост, а сражението с него е [проява на] неверие [куфр]”.


-
Глава 45. От онзи, който изповядва Исляма подобаващо, няма да се изисква за извършеното от него по време на невежеството


-
67. От Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава:“[Веднъж] хората попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: "О, Пратенико на Аллах! Ще се изисква ли от нас за това, което сме правили по време на невежеството джахилия?" [В отговор Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза: "Що се отнася до онзи от вас, който е изповядал Исляма подобаващо, то от него няма да се изисква, а от онзи, който го е изповядал лошо [лицемерно], то ще му се изисква [ще му се потърси отговорност] за делата, които е извършвал по време на невежеството джахилия и [след като е приел] Исляма".


-
Глава 46. Ако някой от вас изповядва Исляма подобаващо, то за всяко добро дело, което извърши, ще му бъдат записани [извършването] на десет такива дела


-
68. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Мухаммед Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал:  “ Всемогъщия и Велик Аллах е казал: "Ако Моят раб каже, че ще извърши добро дело, но не го извърши, Аз ще му запиша за това извършването [на едно] добро дело, ако пък той го извърши, то Аз му запиша извършването на десет [такива дела]. Ако той каже, че ще извърши злодеяние, Аз ще му простя при условие, че той не го извърши, а пък ако го извърши, то Аз ще му запиша извършването [само на това дело]".
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Меляикетата говорят: "Повелителю [наш], този Твой раб иска да извърши злодеяние " за което най-добре от всички знае [Аллах, Който] е казал: "Наблюдавайте го. Ако той извърши [някакво злодеяние], запишете за него извършването [само на това дело], а ако се откаже от [извършването на злодеянието], запишете за него извършването на добро дело, защото той се е отказал от това, заради мен ". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “Ако някой от вас изповядва Исляма подобаващо, за всяко добро дело, което извърши, на него ще му бъде записано [извършването] от десет до седемстотин и повече благодеяния, а за всяко злодеяние — извършването [само на това дело], и така ще продължи до тогава, докато [човек] не срещне Всемогъщия и Велик Аллах”.


-
69. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах ще опрости [на членовете] от моята общност Умма тези приказки, които ще изричат наум,  [всички греховни помисли], ако обаче [хората] не започнат да говорят за това [на глас] или пък да го правят”.



-
Глава 47. Мюсюлманин е този човек, от злото на който мюсюлманите са в безопасност


 -
70. От Абдуллах Ибн Амру Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава: “Един човек попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем: “Кой от мюсюлманите е най-добър?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Този [човек], от [злото на] езика и ръцете на който мюсюлманите са в безопасност”.(1)
____________________________________________________________________
(1) Тоест този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и ръцете си.



-
Глава 48. За онзи, който е извършвал праведни дела във времената на невежеството джахилия, а след това е приел Исляма




 -
71. От Урва Ибн аз-Зубейр се предава, че Хаким Ибн Хизам радияллаху анху,  му е съобщил, че [веднъж] той попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Кажи ми, дали ми се полага награда за милостинята садака, освобождаване на роб, поддържане на роднинските връзки и [други] дела на поклонението, които аз съм извършвал във времената на невежеството джахилия?” [В отговор] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, му казал: “Ти прие Исляма наред с [всички] благи дела, [които си извършил] преди”.[1].
____________________________________________________________________
[1]Това означава: Ти ще си получиш своята награда за делата, извършени от теб във времената, когато си бил идолопоклонник. Необходимо е да се отбележи, че словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, أَسْلَمْتَ عَلَى مَا أَسْلَفْتَ مِنْ خَيْرмогат да се тълкуват и превеждат по различен начин. Така, например, тази фраза може да се преведе и по следния начин: “Ти си приел Исляма благодарение на тези благодеяния, които са били извършени тебе преди”. Възможни са и други тълкувания.




-
Глава 48. Предупреждение за [бъдещи] изпитания


-
72. От Хузейфа [Ибн ал-Яман] радияллаху анху,  се предава: “[Веднъж], когато бяхме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, той каза: "Пребройте ми, колко [хора] говорят, [че са приели] Исляма". Ние казахме: "О, Пратенико на Аллах! Нима се страхуваш за нас? Та ние сме между шестстотин и седемстотин [човека]!" Тогава [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] каза: "Наистина, вие не знаете, че може да бъдете подложени на изпитания". И след това ние действително бяхме подложени на изпитания [1], и на някой от нас дори се налагаше тайно да извършва намаз”.
___________________________________________________________________[1] Тук се има предвид периода на смут и борба за власт в Халифата през годините 660-690.



-
Глава 50. Когато Ислямът се повил, той е бил чуждоземец, и отново ще стане [същия] чуждоземец и ще се събере между двете джамии.


-
73. От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, когато Ислямът се появил той е бил чуждоземец[1], и отново ще стане [същия] чуждоземец, какъвто е бил в началото и ще се събере между двете джамии[2], подобно на змия, която се свива в своята дупка”.
___________________________________________________________________ [1] Има се предвид, че в началото тази религия е била изповядвана от малко хора, които сред всички останали били като чуждоземци.
[2] Тук се посочва, че след периода на широкото разпространение на Исляма ще  настане такова време, когато броя на истински вярващите ще започне неуклонно да намалява, и в крайна сметка те ще могат да бъдат срещнати само в пространството между Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, в Медина.


-
Глава 51. С какво е започнало низпосланието на откровението вахий към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем


-
74. От Урва Ибн аз-Зубейр, се предава, че Айша радияллаху анха, съпругата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,  му съобщила [следното]: “Низпославане на откровението вахий към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, започнало с истинно видение на сън, и той не е виждал никакви други видения, освен тези, които са идвали, подобно на утринна зора [1]. След това на него му е била внушена любов към уединението, и той започнал често да се уединява в пещерата на гората Хира [2], където се е занимавал с делата на благочестията, тоест покланял се е [на Аллах] в течение на много нощи, докато [в него не възниквало желание] да се върне при семейството си. Обикновено той е вземал със себе си всички необходими за това[3] припаси, а след това се е връщал при Хадиджа[4] и се е запасявал с всичко, което е необходимо за ново такова уединение. [Това е продължавало до тогава], докато не му е била разкрита истината, когато се е намирал в пещерата  [на гората] Хира. При него дошло меляикето и му казал: “Чети!” — на което той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз не умея да чета!”
[Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] казал: “Тогава той ме хвана и ме стисна така, че аз се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза: “Чети!” Аз казах: “Аз не умея да чета!”
Той още веднъж ме хвана и ме стисна така, че аз [пак] се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза: “Чети!” Аз [отново] казах: “Аз не умея да чета!” “Тогава той ме хвана и ме стисна така, че аз [пак] се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза: Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител, Който сътвори, ­сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Повелител е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел./96:1-5/ [Айша радияллаху анха, продължила]: И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, чиито плещи [5] треперели [от страх], се върнал с това, влязъл при Хадиджа и казал: “Завийте ме! Завийте ме! Завийте ме!” Те го завили и [той салляллаху алейхи ве селлем, останал в подобно положение известно време, докато] страхът не преминал, след което казал на Хадиджа: “О, Хадиджа! Какво става с мен?” — и разказал на нея всичко. След това казал: “Изплаших се за себе си!” Хадиджа му казала: “Не, не, радвай се! Кълна се в Аллах! Аллах никога няма да опозори, защото ти поддържаш роднинските връзки, [винаги] говориш истината, помагаш на [слабия] да понесе бремето си, даваш на нямащия, оказваш гостоприемство и помагаш [на тях] да преодолея несгодите!” След това Хадиджа излязла [от дома] заедно с него и го отвела при своя братовчед Уарака Ибн Науфал Ибн Асад Ибн Абд ал-Узза, чиито баща е бил брат на нейния баща. [Уарака], в епохата на невежеството джахилия приел християнството, познавал арабската писменост, преписвал от ал-Инджил това, което е било угодно на Аллах, и е бил [по онова време] вече сляп старец. Хадиджа му казала: “О, чичо [6], изслушай сина на твоя брат!” Уарака Ибн Науфал казал: “О, синко на моя брат! Какво виждаш?” — и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, му съобщил това, което е видял. Уарака му казал: “Това е меляикето, което било изпратено на Муса алейхисселям! О, ако бях млад [в тези дни] и да можех да доживея до времената, когато твоя народ ще те прогони!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,  е казал: “А, нима те ще ме прогонят?” Уарака казал: “Да, защото, когато се яви човек с нещо подобно на това, което ти си донесъл със себе си, с него винаги враждуват, но ако доживея до този ден [7], то ще ти помагам, колкото мога!”
___________________________________________________________________ [1] Имат се предвид такива съновидения, в чиято истинност не остават никакви съмнения.
[2] Това е гора, която се намира близо до Мекка, днес се нарича Джабал ан-Нур.
[3] Тоест за уединение в пещерата.
[4] Хадиджа Бинт Хувейлид радияллаху анха, е била първата съпруга на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
[5] По-точно казано, става дума за частите на тялото, намиращи се между шията и плещите.
[6] Хадиджа радияллаху анха, е наричала Уарака чичо от уважение. В друга версия на хадиса се съобщава, че тя е казала: “О, син на моя чичо…”
[7] Тоест до този ден, когато ще започнат да те гонят.
=
75. От Яхя се предава:[Веднъж] аз попитах Абу Селяма: “Кои [айети от] Корана са били низпослани първо?” Той каза: О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]!/74:1/.  Аз попитах: - “А, нима не: Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител./96:1/?”[Яхя е предал, че Абу Селяма] е казал: [Веднъж] аз попитах Джабир Ибн Абдуллах: “Кои [айети от] Корана са били низпослани първо?” Той каза: О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]!/74:1/ Аз попитах:“А, нима не: Чети [о,Мухаммед] в името на твоя Повелител./96:1/  [Абу Селяма е предал, че в отговор на това Джабир] казал: “Аз ще предам това, което ни е разказал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем”. След това Джабир предал онова което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Аз престоях в [пещерата на гората] Хира месец, след изтичането на който се спуснах към дъното на коритото на ал-вади[1], [където] някой ме повика. Аз погледнах пред мен, зад мен, надясно от мен и наляво от мен, но не видях никой. След това отново някой ме повика, но и този път аз не видях никой, и когато някой ме повика за трети път, вдигнах главата си и видях, че той Джебраил алейхисселям, беше на престола, който виси във въздуха, и [когато видях] това ме обзе силно треперене. След това аз отидох при Хадиджа и казах: “Увийте ме!” Те ме увиха и започнаха да ме оливат с вода, а след това Всемогъщия и Велик Аллах низпосла: О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]! Стани и предупреждавай! И твоя Повелител възвеличавай! И дрехите си почиствай! И скверността отбягвай!/74:1-5/
_____________________________