Уважаеми братя и сестри мюсюлмани!
Много е по-лесно, отколкото си мислим, да заблуждаваме себе си във връзка с религията ни.
Понякога се оправдаваме с неверниците, а понякога с така наречените религиозни хора.
Обичаме да се измъкваме от ситуации, когато се затрудним да кланяме намаз и държим оруч с думите „Сърцето ми е чисто.“
Сякаш чистото сърце е пречка за извършване на религиозните ни задължения.
Много хора започнаха да говорят по религиозни въпроси, без да са компетентни.
Когато стане въпрос за спазване на религиозните повели, започва да измисля какви ли не причини и оправдания за своето нехайство. Въпреки че не кланя намаз, той спокойно заявява „Сърцето ми е чисто.“
Хората, които твърдят че сърцата им са чисти, са най-големите защитници на тезата, че чрез ибадети (богослужения) не се става мюсюлманин.
Вместо да говеят, те предпочитат да стоят далеч от одумването (гъйбет).
Но никой от тях не излиза и не си прави реклама с думите „Моето сърце е чисто, но и кланям намаз, не злословя срещу хората и говея.“ Това са хора, подвластни на егото и желанията си.
Сякаш наоколо е пълно с полудели хора, които са стигнали до това положение, мислейки за религията си.
А когато става въпрос за самозаблуда, сме едни от най-активните.
Но въпреки че живеят светски живот, душата им изобщо не е съвсем спокойна.
Човек, който е повярвал, но не изпълнява и спазва религиозните си задължения и норми, намира утеха само в оправдания.
Специалистите по религиозна психология определят това духовно състояние като „Дилема за вярата“.
Човек или първо се насочва да спаси земния си живот, или излиза с оправданието, че „епохата вече е друга“.
Но по този начин не успява да спаси нито земния си живот, нито задгробния. Необходимо е да се изправи срещу оправданията си, за да не се получава както е казано в поговорката „Некланящ намаз, застанал между две джамии“. В противен случай човек не може да се извисява и ще остане само една празна самозаблуда.
Всеизвестно е, че човек използва механизми за защита.
Но в случая е налице сериозна вреда. Вместо да се самозаблуждаваме, е необходимо да премахнем напълно всички оправдания.
Една част от религиозните хора прикриват старателно своята религиозност.
Въпреки че човек трябва да се стреми с цялата си същност да се хареса на Всевишния си Създател, той може да изпадне в положение и мисли, да бъде харесван повече от хората. Много са хората, които пренебрегват религиозните си задължения, за да не ги нарекат „религиозни“.
А религията е „Медал, който се носи с чест през целия си живот.“
Ако човек пренебрегне границите на Аллах от страх „Какво биха казали хората“, не е нищо друго освен нашепвания на шейтана.
Човек, който е насочил погледа си към материалните неща, когато стане въпрос за религията и задълженията му, тонуса му веднага се понижава. Започва с оправдания за неверници или изпаднали в грехове хора.
Много хора се лъжат, които сравнявайки се с грешниците си мислят, че са пред портите на Дженнета.
Дори всички хора на този свят да са лоши и грешни, това не влияе на участта на индивидуалната личност.
В Съдния ден всеки ще дава сметка за своите постъпки и действия.
Доц. д-р Емре Дорман, който е специалист по философия на религиите е описал в книгата си „40 начина за самозаблуда“, пречките, които стоят пред мюсюлманина, за да живее праведно, спазвайки повелите на религията си. Посочва се, че човек вместо да спазва повелите на Аллах, той постоянно намира различни оправдания, което е свързано и с неговия психологически дискомфорт.
Според доц. Дорман не е малък проблем, ако човек залъгва себе си.
Една част от повярвалите се влияят от религиозните и праведни хора.
Специалистите по религиозна психология посочват, че човек не трябва да съди за религията по грешките на останалите.
Идеалния пример за нас е живота на Пратеника Мухаммед, (с.а.с.).
Във всяко едно отношение ние трябва да взимаме пример от неговия живот и този на сахабетата (сподвижниците) му.
Не е рационално да се отдалечаваме от исляма, взимайки за пример човек, който казва че е вярващ, а в същото време изрича лъжи и злослови за останалите.
Когато се каже мюсюлманин, много хора веднага се сещат за молитва намаз, говеене, даване на зекят, поклонение хадж, неконсумиране на свинско месо и др..
Обаче търпението, спазване правата на останалите, да не се краде, да не се правят измами, да не се дава и взима подкуп сякаш са неща, които са към края на списъка.
Всеизвестно е, че разказите и примерите на пратениците имат психологически ефект и насочват живота ни към определена посока. Има хора, които смятат, че примерите на пратениците на Аллах и извисените личности са непостижими.
Напълно отдадените раби на Аллах не притежават някакви свръх човешки качества.
И тяхната воля е подложена на изпитание.
Думи от рода „Кои сме ние, за да бъдем като тях“ не са за да възвеличим подобни личности, а служат по-скоро да бягаме от отговорност.
Молим Аллах Теаля да ни дава силна воля да бъдем отдадени на Него, да ни пази от мързела, нехайството и всичко, което ни отдалечава от отговорностите, които Аллах Теаля ни е възложил.
Амин!