Ал-Хусейн е шиитски герой и е възприет от тях за 3-ти Имам - след 'Али и по-големия брат на Хусейн - Хасан.
След убийството на баща им 'Али, Хасан и Хусейн неохотно заживяват под властта на първия Умаядски халиф - Муауиа, от когото получават пенсия.
Въпреки това Хусейн отказва да признае легитимността на сина и наследника на Муауиа - Язид (април 680 г. Хр). Хусейн бива поканен от градските старейшини на Куфа - град с преобладаващи Шиитско мнозинство - да поведе въстанието срещу Умаядите. След като получава някои благоприятни известия, той тръгва за Куфа заедно с малка група последователи и роднини. Според някои предания Хусейн среща по пътя си поета ал-Фараздак и му казва, че сърцата на Иракчаните са с него, но мечовете им са с Умаядите.
От името на Халифа, управителят на Ирак изпраща 4000 войника да арестуват Хусейн и малката група, която го съпровожда и ги обграждат близо до бреговете на Ефрат (октомври 680). Когато Хусейн отказва да се предаде, той и съпровождащите го биват убити, а главата на Хусейн е изпратена на Язид в Дамаск (дн. Сирия).
В памет на мъченичеството на Хусейн Шиитите отбелязват първите 10 дни на месец Мухаррам, като дни за оплакване. Отмъщението за смъртта му е превърнато в лозунг и подпомага подкопаването устоите на Умаядския халифат и дава тласък на възхода на шиитско движение.
Подробности от живота на Хусейн са обвити в последващите легенди за него и мъченическата му смърт.
Но особено последните му действия показват, че е бил вдъхновен от определена вяра и идеология - да създаде управление, което ще възстанови истинската Ислямска система на управление за разлика от онова, което счита за несправедливо управление на Умаядите.
Източник Енциклопедия Британика
Източник: https://islambulgaria.blogspot.com