Свещеният Рамазан осигурява на човека да ограничи и контролира храненето и пиенето, които са сред най-големите му слабости. Рамазанът ни учи на дисциплина на хранене. Да, за поддържането на живота човек непременно има нужда от храна и вода. Но както всичко, което се консумира без съобразяване със здравословните принципи на хранене, е вредно за о...рганизма, така и подсилването на стомаха до степен, в която ще потисне сърцето и ще тласне човека от степените на живот на духа и сърцето в бездната на животинското и плътското, е гибел. Да, непрекъснатото консумиране на разни неща без определен режим на хранене и винаги пълният стомах са вредни за организма и са деяния, които Всевишния не одобрява.
Говеенето през този Свещен месец, определянето на времето за хранене, въздържането от разхищение и преяждане, от вредните за телесното и душевното здраве неща и същевременно въздържането от посягане на забраненото, оставайки в границите на позволеното, изгражда определени навици във връзка с изброените положения; Рамазанът създава дух на дисциплина у хората, които говеят. Той превръща всеки човек, който умее да се облагодетелства от атмосферата му, в еталон за преданост. Вярващият, който говее и полага усилия, за да разбере тайната на говеенето, винаги преследва предаността както в поведението си към Всевишния, така и в отношенията си с хората. Той не се задоволява с това да бъде човек, който отслужва молитви само в определено време, върви към хоризонта на богослуженето и остойностява деня си със съзнанието за богослужене, живее с чувството, че във всеки миг отслужва богослужения. Когато за малко се освободи от склонност към светското и плътското, пред него се появява целта на посвещаване на себе си на Всевишния и да стане човек на истината. За да постигне тази цел, той прави опити, по думите на Бедиуззаман, да мисли за Аллах, да говори за Аллах, да обича заради Аллах, да остане в границите на „лиллях, ливеджхиллях, лиеджлиллях” (Работете в името на Аллах, срещайте се в името на Аллах, трудете се в името на Аллах) и винаги да бъде насочен към Всевишния; в резултат на тези опити той всеки ден се доближава към успеха. Така вярващият се превръща в човек на верността и предаността.
Всъщност за вярващите човешкият живот е един вид Рамазан, пубертетът е „имсак” (времето преди зазоряване когато започва говеенето) и смъртта е „ифтар” (вечерята, с която се слага край на говеенето). Едномесечният Рамазан е като подготовка за, образно казано, говеенето, изразяващо се в богослуженето на раба, което продължава цял живот. Онези, които умеят да съхранят цял живот придобитите в продължение на трийсет дни хубави нрави, в замяна на известното гладуване и жадуване на този свят в отвъдния ще чуят обръщението: „Раби мои, често ви виждах без руменина, бледни, с хлътнали очи и бузи. Вие търпяхте всичко това в Моя чест. В замяна на онова, което сте сторили тогава, днес яжте и пийте с наслада” и именно тогава те ще вкусят истинския ифтар. Ако трябва да обобщим - животът на вярващия винаги трябва да протича в хармония. Той предварително трябва да знае кога какво трябва да върши, с какво да се занимава и какви дела да върши и да действа съгласно тези норми. Налагайки решителност към желаните от душата храна-вода-сън, месец Рамазан учи как да се въведе дисциплина в живота, като изброените нужди се задоволяват в рамките на нужното и с чувство на възхвала и благодарност.