Астрономията в Корана
Освен специфичните дескриптивни стихове върху Сътворението, около четиридесет стиха в Корана допълват с разяснения темата за астрономията. Коранът изобилства от разсъждения върху небесата. Стиховете отнасящи се до Сътворението, в определена степен дават обща представа за същността на небесата, т.е. за всичко, намиращо се извън нашата Земя.
Общи разсъждения върху небето....
Първите цитирани тук стихове не поднасят много материал за разсъждения; те целят единствено да привлекат вниманието към Всемогъществото на Бог. Необходимо е обаче и те да бъдат споменати, за да се придобие реална представа върху начина на изложение на текста на Корана, описал преди около четиринадесет века структурата на вселената.
Сура 50, стих 6: Става дума общо за хората:
“И нима не поглеждат към небето над тях, как го изградихме и го украсихме, и е без недостатъци?”
Сура 13, стих 10:
“Аллах е, който въздигна небесата без видима за вас опора. После се възправи на Трона (както Нему подобава) и покори слънцето и луната.”
Двата последни стиха са опровержение на вярването, според което небесният свод се крепи на стълбове, за да не се стовари на Земята.
Сура 55, стих 7:
“И Той небето въздигна...”
Сура 22, стих 65:
“...и Той задържа небето да не падне върху Земята освен с Негово позволение.”
Известно е, че отдалечеността на космическата тела на огромни и на пропорционални на техните маси разстояния лежи в основата на равновесието им. Колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малки са силите им на привличане: например близката (за космическите мащаби) до Земята Луна влияе благодарение на закона за привличането на водните пространства – приливите и отливите. Ако две небесни тела се приближат повече, сблъсъкът не би могъл да бъде избегнат. Подчинението на определен ред е условие sine qua non за предпазване от хаоса. Затова често се припомня подчинението на небесата на божия ред.
Сура 23, стих 86: Аллах казва на Пророка:
“Кажи : Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон.”
Тук задължителено трябва да се спомене, че под седем небеса трябва да разбираме множествата им, а не посочената цифра.
Сура 45, стих 13:
“Той подчини за вас всичко що е в небесата и що е на земята – от Него е. Наистина в това има знамения за хора размислящи.”
Сура 55, стих 5:
“Слънцето и Луната се движат по точно изчисление.”
Сура 6, стих 96:
“Той разцепва зазоряването и отрежда нощта за покой, а Слънцето и Луната се движат по изчисления...”
Сура 14, стих 33:
“И ви подчини Слънцето и Луната – усърдни, и ви подчини нощта и денят.”
Тук единият стих допълва другия: като следствие на приведените изчисления произтича постоянството в движението на тези небесни тела, изразено с думата da ib, сегашно причастие на глагол, означаващ да работиш с прилежание и усърдие. В нея тук е вложен следният смисъл: ”усърдно и прилежно правя нещо неотклонно и непрестанно според установен вече навик”.
Сура 36,стих 39: Аллах казва:
“И на луната отредихме (да премине) етапи, додето отново заприлича на изсъхнала палмова клонка.”
Това е алюзия за извиването на палмовото листо, чиято форма след изсъхването напомня лунния сърп.
Сура 16, стих 12:
“И той подчини за вас нощта и деня, Слънцето и Луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. Наистина в това има знамение за хора проумяващи.”
Практическата стойност на стиховете, описващи съвършенството на устройството на вселената е създаването на улеснения при придвижването на човека по суша и море и при изчисляването на времето. Тази забележка може да бъде обяснена с факта, че Коранът лежи в основата на пророчество, отправено към хората, чийто ум не можеше да схване простия език на обикновения живот. Това е смисълът на следните разсъждения:
Сура 6, стих 97:
“Той е онзи, който отреди за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията за хора знаещи.”
Сура 16, стих 16:
“ И други знаци; и по звездите се насочват хората.”
Сура 10, стих 5:
“Той е Онзи, който стори Слънцето сияние и Луната – блясък, и я отмери по фази, та да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
Тук се налага една забележка. Докато Библията определи Слънцето и Луната като светила и прибави към едното определението голямо, а към другото – малко, то Коранът им приписва и други различия (освен големите размери). Наистина разграничението е езиково, но как може да се обясни на древните хора, че Слънцето и Луната не са светила с идентичен характер, без да ги объркаш?
Kakво представляват небесните тела Слънцето и Луната.
Слънцето е източник на светлина (diya), а Луната – отблясък, сияние (nur). Toзи превод сякаш е по-точен от другия, при който двата термина са смесени. Всъщност смисловата разлика е слаба, като diya принадлежи кум корена DW, който според класическия речник на Казимирски означава светя, блестя, искря (за огън). Същият автор влага във въпросния субстантив смисъла на бледа светлина до този на светлината.
Но разликата между Слънцето и Луната ще бъде уточнена в Корана с помощта на други сравнения.
Сура 51, стих 61:
“Благословен е Онзи, който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна Луна.”
Сура 71, стихове 15-16:
“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса, подредени в слоеве? И стори Той там Луната сияние и стори от Слънцето светилник.?
Сура 78, стихове 12-13:
“И изградихме ви отгоре непоклатими седем (небеса) и сторихме (Слънцето) горящ светилник.”
Тук Луната е определена като тяло , което оветява (muniur) от един и същ корен с nur (светлина, приписвана на Луната). Що се отнася до Слънцето , то е сравнено с факел (siraj) или с много бляскава лампа (wahhaj)
Съвременникът на Мохамед със сигурност е могъл да различава Слънцето, познатото на хората от пустинята пламтящо светило, от Луната, светилото в нощната прохлада. Следователно сравненията в Корана по този повод са напълно естествени. Тук ще бъде интересно да отбележим простотата на сравненията и липсата на определени, актуални само за времето си, но рискуващи днес да звучат фантасмагорично.
Известно е, че Слънцето е звезда, източник на изключителна температура и светлина благодарение на вътрешното си горене, докато Луната, без да излъчва собствена светлина само отразява слънчевата и представлява мъртво небесно тяло (поне що се отнася до външните й слоеве). В кораническия текст няма никакво противоречие със съвременните изследвания за тези две небесни тела.
Освен специфичните дескриптивни стихове върху Сътворението, около четиридесет стиха в Корана допълват с разяснения темата за астрономията. Коранът изобилства от разсъждения върху небесата. Стиховете отнасящи се до Сътворението, в определена степен дават обща представа за същността на небесата, т.е. за всичко, намиращо се извън нашата Земя.
Общи разсъждения върху небето....
Първите цитирани тук стихове не поднасят много материал за разсъждения; те целят единствено да привлекат вниманието към Всемогъществото на Бог. Необходимо е обаче и те да бъдат споменати, за да се придобие реална представа върху начина на изложение на текста на Корана, описал преди около четиринадесет века структурата на вселената.
Сура 50, стих 6: Става дума общо за хората:
“И нима не поглеждат към небето над тях, как го изградихме и го украсихме, и е без недостатъци?”
Сура 13, стих 10:
“Аллах е, който въздигна небесата без видима за вас опора. После се възправи на Трона (както Нему подобава) и покори слънцето и луната.”
Двата последни стиха са опровержение на вярването, според което небесният свод се крепи на стълбове, за да не се стовари на Земята.
Сура 55, стих 7:
“И Той небето въздигна...”
Сура 22, стих 65:
“...и Той задържа небето да не падне върху Земята освен с Негово позволение.”
Известно е, че отдалечеността на космическата тела на огромни и на пропорционални на техните маси разстояния лежи в основата на равновесието им. Колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малки са силите им на привличане: например близката (за космическите мащаби) до Земята Луна влияе благодарение на закона за привличането на водните пространства – приливите и отливите. Ако две небесни тела се приближат повече, сблъсъкът не би могъл да бъде избегнат. Подчинението на определен ред е условие sine qua non за предпазване от хаоса. Затова често се припомня подчинението на небесата на божия ред.
Сура 23, стих 86: Аллах казва на Пророка:
“Кажи : Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон.”
Тук задължителено трябва да се спомене, че под седем небеса трябва да разбираме множествата им, а не посочената цифра.
Сура 45, стих 13:
“Той подчини за вас всичко що е в небесата и що е на земята – от Него е. Наистина в това има знамения за хора размислящи.”
Сура 55, стих 5:
“Слънцето и Луната се движат по точно изчисление.”
Сура 6, стих 96:
“Той разцепва зазоряването и отрежда нощта за покой, а Слънцето и Луната се движат по изчисления...”
Сура 14, стих 33:
“И ви подчини Слънцето и Луната – усърдни, и ви подчини нощта и денят.”
Тук единият стих допълва другия: като следствие на приведените изчисления произтича постоянството в движението на тези небесни тела, изразено с думата da ib, сегашно причастие на глагол, означаващ да работиш с прилежание и усърдие. В нея тук е вложен следният смисъл: ”усърдно и прилежно правя нещо неотклонно и непрестанно според установен вече навик”.
Сура 36,стих 39: Аллах казва:
“И на луната отредихме (да премине) етапи, додето отново заприлича на изсъхнала палмова клонка.”
Това е алюзия за извиването на палмовото листо, чиято форма след изсъхването напомня лунния сърп.
Сура 16, стих 12:
“И той подчини за вас нощта и деня, Слънцето и Луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. Наистина в това има знамение за хора проумяващи.”
Практическата стойност на стиховете, описващи съвършенството на устройството на вселената е създаването на улеснения при придвижването на човека по суша и море и при изчисляването на времето. Тази забележка може да бъде обяснена с факта, че Коранът лежи в основата на пророчество, отправено към хората, чийто ум не можеше да схване простия език на обикновения живот. Това е смисълът на следните разсъждения:
Сура 6, стих 97:
“Той е онзи, който отреди за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията за хора знаещи.”
Сура 16, стих 16:
“ И други знаци; и по звездите се насочват хората.”
Сура 10, стих 5:
“Той е Онзи, който стори Слънцето сияние и Луната – блясък, и я отмери по фази, та да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
Тук се налага една забележка. Докато Библията определи Слънцето и Луната като светила и прибави към едното определението голямо, а към другото – малко, то Коранът им приписва и други различия (освен големите размери). Наистина разграничението е езиково, но как може да се обясни на древните хора, че Слънцето и Луната не са светила с идентичен характер, без да ги объркаш?
Kakво представляват небесните тела Слънцето и Луната.
Слънцето е източник на светлина (diya), а Луната – отблясък, сияние (nur). Toзи превод сякаш е по-точен от другия, при който двата термина са смесени. Всъщност смисловата разлика е слаба, като diya принадлежи кум корена DW, който според класическия речник на Казимирски означава светя, блестя, искря (за огън). Същият автор влага във въпросния субстантив смисъла на бледа светлина до този на светлината.
Но разликата между Слънцето и Луната ще бъде уточнена в Корана с помощта на други сравнения.
Сура 51, стих 61:
“Благословен е Онзи, който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна Луна.”
Сура 71, стихове 15-16:
“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса, подредени в слоеве? И стори Той там Луната сияние и стори от Слънцето светилник.?
Сура 78, стихове 12-13:
“И изградихме ви отгоре непоклатими седем (небеса) и сторихме (Слънцето) горящ светилник.”
Тук Луната е определена като тяло , което оветява (muniur) от един и същ корен с nur (светлина, приписвана на Луната). Що се отнася до Слънцето , то е сравнено с факел (siraj) или с много бляскава лампа (wahhaj)
Съвременникът на Мохамед със сигурност е могъл да различава Слънцето, познатото на хората от пустинята пламтящо светило, от Луната, светилото в нощната прохлада. Следователно сравненията в Корана по този повод са напълно естествени. Тук ще бъде интересно да отбележим простотата на сравненията и липсата на определени, актуални само за времето си, но рискуващи днес да звучат фантасмагорично.
Известно е, че Слънцето е звезда, източник на изключителна температура и светлина благодарение на вътрешното си горене, докато Луната, без да излъчва собствена светлина само отразява слънчевата и представлява мъртво небесно тяло (поне що се отнася до външните й слоеве). В кораническия текст няма никакво противоречие със съвременните изследвания за тези две небесни тела.