ПОСЛАНИЕ ЗА ПЕСТЕЛИВОСТТА
(Това послание засяга въпроса за икономичното и непретенциозно ползване на благата и предупреждава за възможните резултати от прекомерността и прахосничеството)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! ...
"И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!" (7: 31)
Горното коранично знамение дава израз на изключително важен урок и на красноречиво мъдро наставление, като под формата на заповед наставлява да бъдем пестеливи и директно забранява прекомерността. Този проблем включва седем положения.
8888888888888
Милосърдния Творец – всеславен е Той – изисква от човечеството да бъде признателно и да отдава възхвала за даровете и благата, с които го отрупва. А прекомерността е отрицание на признателността и пренебрежение, което носи загуба и гибел, докато пестеливостта е печеливша почит и уважение за получените блага.
Да, освен че е израз на признателност, пестеливостта е благоговеене пред... Божието милосърдие, скрито в даровете и в добротворството. То е категорична причина за постигане на благополучие и за умножаване на благосъстоянието. То е ос на телесното здраве като диетата. То е път към могъществото чрез отдалечаването от духовната просия. То е силно средство за усещане на сладостта, вложена в даровете и благата. То е стабилна причина да бъдат вкусени скритите в благата сладости, които иначе не изглеждат сладки. И понеже прекаляването противоречи на споменатите по-горе мъдрости, резултатите му стават пагубни.
88888888888888
Всемъдрият Творец е създал човешкото тяло по подобие на дворец със съвършена постройка и на град с образцов ред. Той е отредил сетивата на вкуса, които се намират в устата, да бъдат като портиер пазач, а нервите и кръвоносните съдове – като телефонни и телеграфни жици, посредством които се установява връзката между вкусовите възприятия и стомаха, разположен в средата на човешкия о...рганизъм. Тези сетива известяват какви хранителни продукти постъпват в устата и с думите: "Влизането забранено!" спират достъпа до тялото и стомаха на вредни вещества, от които организмът не се нуждае, и ги изхвърлят навън. Понякога дори веднага изплюват с погнуса всичко, което е не само безполезно за тялото, но е вредно и горчиво.
Вкусовите възприятия в устата изпълняват ролята на пазач, а стомахът е господарят, владетелят и управникът. В такъв случай, ако стойността на дар, поднесен на управителя на двореца, се изчисли в проценти, на пазача се полага дар на стойност само пет процента, но не повече, за да не се възгордее, да забрави задълженията си и да се хвърли във взимане на повече рушвети от нарушителите на реда и закона в двореца.
И така, на основата на тази тайна бихме могли да предположим, че разполагаме с две хапки: една от някакъв хранителен продукт като например сирене или яйца, която струва един грош, и друга – от висококачествен сладкиш, която струва десет гроша. Те са равностойни и няма разлика между тях, както преди да попаднат в устата, така и с оглед на хранителния им ефект за тялото, след като бъдат погълнати и слязат в гърлото. Възможно е дори сиренето, което е по-евтино, да бъде по-хранително и да спомага за растежа повече, отколкото хапката сладкиш. Следователно между тях няма друга разлика освен приятното усещане в устата, което не трае повече от половин минута. Нека тогава преценим колко вредна е прекомерността и установим колко глупаво е да похарчим десет гроша вместо един грош, само за да изпитаме удоволствие, което продължава половин минута!
И така, ако за възнаграждение на пазача се заделят девет пъти повече награди, отколкото за владетеля на двореца, това несъмнено би го обрекло на възгордяване и алчност, и би го накарало да си каже: "Именно аз съм управникът!" Тогава ще допуска вътре онзи, който му дава по-голям подарък и му доставя по-голямо удоволствие, и ще стане причина за опорочаване на съществуващия ред и за подпалване на пожар, който ще го накара да крещи за помощ: "Бързо, доведете веднага лекаря, за да свали температурата ми и да угаси този огън!"
Пестеливостта и непретенциозността напълно хармонират с Божията мъдрост, защото третират вкусовите усещания като пазач, ограничават се в тях и им въздават според функцията им. А прекомерността се изразява в поведение, което противоречи на Божията мъдрост и затова прекаляващият скоро получава болезнени плесници, понеже храните в стомаха неприятно се смесват, което води до загуба на истинския апетит. Тогава човек яде с фалшив и изкуствен апетит, като поглъща разнообразие от храни, а това затруднява храносмилането.
88888888888888
Във Второ положение споменахме, че вкусовите възприятия изпълняват ролята на пазач. Да, така е за нехайните, които не са се извисили духовно, и за онези, които не са напреднали в попрището на благодарността и не са се издигнали по нейните пътища. Да, не би трябвало да се прибягва до прекомерност като например да се харчи десетократно по-висока сума за насладите на тези охраняващи ...сетива. За истински признателните, за придържащите се към реалността, за сърдечните и проницателните вкусовите възприятия са подобни на наблюдател и инспектор в кухните на Божието милосърдие (както бе разяснено в сравнението, направено в Шесто слово). Тези възприятия оценяват стойността на Божиите дарове и опознават разнообразните им видове чрез вложените в тях точни и чувствителни везни, многобройни, колкото е броят на храните, и с всяко подобно действие пращат вести на тялото и на стомаха под формата на благодарност.
Тогава функцията на вкусовите възприятия не се ограничава единствено в материалната грижа за тялото, а понеже се грижат и за сърцето, духа и разума, те са по-високопоставени и по-издигнати по функция в сравнение със стомаха. Те могат да продължат да получават наслада – при условие да не се прекалява, – като изпълняват предопределената си задача да отдават искрена благодарност с намерението да опознават разнообразието от Божии дарове, като ги вкусват и ги опитват – при условие да са законосъобразни и да не водят до унижение и просия. Тоест можем да предпочетем вкусните храни, за да използваме езика си, който е носител на вкусовите усещания, да отдава благодарност за тях.
Сега ще разкажа случка, която сочи тази истина и представя едно от чудотворствата на шейх Гейлани, свята да е съкровеността му. Една крехка и мила старица имала син, възпитан от шейха. Веднъж тя влязла при сина си и видяла, че яде къшей сух черен хляб – практикувал духовни упражнения, докато отслабнал и тялото му изнемощяло. Неговото състояние породило жалост у любвеобвилната му майка и я накарало да му съчувства, затова отишла при шейх Гейлани да му се оплаче. И ето че го заварила да яде печена кокошка. В силното си състрадание и нежност тя изрекла: "Синът ми едва не умира от глад, а ти ядеш кокошка!" Тогава шейхът се обърнал към кокошката с думите: "Стани с позволението на Аллах!" Сготвената кокошка скокнала извън съда, след като костите й се съчленили и оживяла. Това сведение е предадено без прекъсване във верига от много авторитети като факт за едно от чудесата на известния в цял свят чудотворец шейх Гейлани, свята да е съкровеността му. [Ал-Яфии, Аллах да е доволен от него, предава: "Достоверна и непрекъсната верига от разказвачи потвърждава, че веднъж майка на младеж: влязла при изтъкнатия шейх (кутб) Абдулкадир ал-Гейлани, Аллах Всевишния да се смили над него, и го заварила да яде кокошка. Старата жена се възмутила, че шейхът си угажда, а дава на сина й най-лошата храна. Той й казан: "Когато синът ти стигне дотам, да каже на подобна кокошка: "Стани с позволението на Аллах!" и тя да стане, да й поникнат крила и да полети, тогава ще има право да яде кокошки." (Ал-фатауа ал-хадисия на Ибн Хаджар, с. 80 – Б.пр.)] Между другото шейхът казал на старицата: "Когато синът ти достигне тази степен, нека и той яде кокошка!" Тези думи, изречени от шейх Гейлани, означават: "Когато духът на сина ти започне да управлява тялото му и сърцето му да властва над душата, и разумът му да господства над стомаха, и да търси насладата заради благодарността, тогава може да консумира вкусните и приятни храни."
888888888888888
От гледна точка на възпитаването на човешката душа говеенето през месец Рамадан включва няколко мъдрости. Една от тях е следната.
Душата по природа иска да се избави от оковите си, да бъде свободна и волна, и сама се възприема така, дори настоява да получи въображаемо господство и да се движи на воля, където пожелае. Тя не иска и да мисли, че е израснала, развила се е и е възп...итана с безчет Божии благодати, особено ако притежава богатство и могъщество в земния живот, и ако нехайството я подкрепя и подпомага. Тогава тя поглъща Божиите дарове без позволение и разрешение – сякаш е скот.
Но в благословения месец Рамадан душата на всеки човек, от най-заможния богаташ до най-окаяния бедняк, започва да вниква в същността си и да разбира, че не е владетелка, а е подвластна, и не е свободна и волна, а е робиня, подчинена на господаря си, и без заповед не може да протегне ръка и за най-дребното действие, дори за вода. С това се пречупва самозаблудата за мнимото й Господство, тя надява юздите на богослуженето, започва да се покланя на Аллах Всевишния и встъпва в основната си функция – отдаването на благодарност.
888888888888
Говеенето през месец Рамадан съдържа много мъдрости от гледна точка на превъзпитаването на повеляващата зло душа (ан-нафс ал-аммара би-с-су), на поправянето на нейния нрав и принуждаването й да изостави сляпото си поведение. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.
Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и б...езкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството й черти и не разсъждава за пределната си уязвимост, за това, доколко е изложена на изчезване и доколко е прицел на бедите, както и забравя, че е съставена от плът и кости, които бързо се разлагат и изтляват. Затова душата се държи, сякаш е от стомана и е защитена от смъртта и гибелта, и сякаш с вечна завинаги. И я виждаш да се устремява към земния живот, да се хвърля в обятията му със силна алчност и огромна лакомия и да изпада в гореща връзка с него и в бурна любов. Тя стиска в шепа всичко сладко и полезно, и нещо повече, забравя своя Творец, Който я отглежда и възпитава с пълно милосърдие и състрадание, и се хвърля в бездната на порочните нрави, като изличава от паметта си мисълта за последствията от делата си, за крайния резултат от земния и отвъдния си живот.
А говеенето през месец Рамадан кара най-нехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си припомни колко е слаб, колко се нуждае от Божието милосърдие и състрадание, да усети дълбоко в себе си стремеж да почука на вратата на Господното опрощение с пълно безсилие и очевидна бедност, като се отърси от своеволието на душата и така се подготви да почука на вратата на Божието милосърдие с ръката на вътрешната признателност (ако нехайството не е покварило разума му).
8888888888888
Обилие от мъдрости е вложено в говеенето през благословения Рамадан, що се отнася до факта, че през него е низпослан Свещеният Коран и че той е бил най-важното време за низпославането му. Ще разкрием само една от тези мъдрости.
След низпославането на Свещения Коран през благословения месец Рамадан би трябвало човек да се отърси от низките потребности на душата, да отхвърли дребни...те дела и нищожните подробности, като се подготви да приеме добре и по подобаващ начин това небесно Слово чрез връщане към времето на неговото низпославане през този месец и чрез превъплъщаване в ангелските духовни състояния – отказа от храна и вода; чрез четенето на Свещения Коран така, сякаш знаменията му току-що се низпослават; чрез слушането му с чувство на пълно смирение; чрез вникването във вложеното в него Божие Слово за постигане на духовна извисеност, сякаш човек го чува директно от Най-достойния Пророк, Аллах за го благослови и с мир да го дари, или дори напряга слух, сякаш го чува от Джибрил, мир нему, или направо от Безсмъртния събеседник, всеславен и всевишен е Той, а после предава известието на Свещения Коран и го чете на други хора, като разяснява някоя от мъдростите на низпославането му.
През благословения Рамадан ислямският свят се превръща сякаш в джамия, и каква велика джамия е тя! Във всеки от нейните ъгли и дори край всяка от колоните й са струпани милиони мюсюлмани, които са наизустили целия Свещен Коран и сега четат това небесно Послание, за да го чуят обитателите на земята. Те прекрасно изявяват убедителността на кораничното знамение: "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът..." Така те потвърждават, че този месец е наистина времето на Корана. Някои от останалите членове на тази най-велика общност ги слушат внимателно, с пълно смирение и благоговение, а други сами четат знаменията.
Колко противно и колко жалко е някой да се измъкне от този свещен храм с внушителната му атмосфера, воден от лакомията си за храна и вода, сякаш куче, изплезило език, готов да последва капризите на повеляващата зло душа! И как подобен човек става обект на отвращение за всички събрани в джамията хора! Така в същата степен целият ислямски свят презира онези, които за разлика от говеещите през благословения месец Рамадан не се подлагат на лишения.
8888888888888
В говееното през Рамадан са вложени различни мъдрости и от гледна точка на въжделенията за награда, които занимават хората – а човек е дошъл на земята, за да сее и търгува за отвъдния живот. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.
Въздаянието за делата през благословения Рамадан се умножава от един до хиляда пъти. Както е известно от пророческите хадиси, всяка буква от Свещен...ия Коран носи десет награди, смята се за десет добри дела и носи десет райски плода. А през Рамадан всяка от тези букви вместо десет поражда хиляда плода за отвъдния живот. Всяка буква от някои знамения като това за Престола [Коран, 2: 255] отваря вратата пред хиляди от тези добротворства, за да дадат реални плодове в отвъдния живот. В петъчните дни през месец Рамадан добротворствата постоянно нарастват, за да стигнат до трийсет хиляди в Нощта на могъществото (лейлат ал-кадр).
Да, всяка буква от Свещения Коран дава трийсет хиляди вечни плода и сякаш той е сияйното райско дърво Туба, което през благословения Рамадан обогатява вярващите с милиони от тези трайни и пребъдващи плодове. Размисли над тази свята, безсмъртна и печеливша търговия, вгледай се внимателно в нея, а после разсъди над положението на онези, които не оценяват истинската стойност на свещените коранични букви! Колко огромна и тежка е тяхната загуба!
И така, благословеният месец Рамадан най-много прилича на прекрасно изложение, което показва отвъдната търговия, или на изключително оживен пазар с огромна печалба от тази търговия. Той е сякаш раззеленена земя, невероятно плодородна и богата, която дава отвъдна реколта. И е сякаш априлски дъжд, от който делата и тяхната благодат растат. И е подобен на величествено тържество и на внушителен свещен празник, на който се демонстрират ритуалите на човешкото поклонение и служене пред величието на Господството (рубубия) и могъществото на Божествеността (улухия).
В името на тази цел на човек е възложено да говее, за да не се втурва настойчиво с нехайството си в животинските потребности на своята душа – като ядене и пиене – и за да отбягва затъването в похотта на страстите и в неща, които не го засягат. С говeенето си той се превръща в огледало, което отразява безсмъртието (самдания), понеже временно излиза от животинската си природа и встъпва в състояние, сходно с това на ангелите, или става отвъдна личност и дух с видимо тяло, като се включва в отвъдна търговия и се освобождава от мимолетните земни потребности.
Да, на тленната земя, през стопяващия се живот, в краткия житейски срок благословеният Рамадан дава възможност на говеещите да придобият вечен живот и пребъдващо безсмъртно съществуване, и съдържа всичко това в себе си. Само един-единствен месец Рамадан може да дари на говеещия плодовете на близо осемдесет години живот. Фактът, че Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца, както се споменава в Свещения Коран, е неопровержим аргумент в полза на тази тайна.
Някой владетел например може по време на своето управление или навярно и всяка година да обяви за празници и за поводи да се честват от поданиците му определени дни, независимо дали това е денят на възкачването му на трона или някой от светлите моменти на държавата му. През този период той не третира според обичайните закони онези от поданиците си, които са правдиви и заслужават това, а ги удостоява със своето добротворство, прави им благодеяния и им оказва специална чест. Владетелят ги кани в кабинета си и ги приема директно, без да се отделя от тях с преграда, лично им засвидетелства внимание, обгражда ги с щедрост, зачита ги с изключителни постъпки и великодушно им дарява любезните си жестове. Така и Безсмъртния всемогъщ, Носителя на величието и на щедростта, Владетеля на вечността и на пребъдването, Който е Великия управник на осемнайсет хиляди свята, е низпослал през месец Рамадан всемъдрите Си и извисени заповеди и Всемъдрия Коран, адресиран до тези хиляди светове. Затова встъпването в благословения месец е празнично събитие и специален радостен божествен повод за тържeствуване, както и прекрасно Господно изложение и внушителен духовен съвет. То е в съответствие с мъдростта. Докато месец Рамадан представя този радостен повод и весел празник, би трябвало през него да се повели говеене, за да се издигнат донякъде хората над низките си животински грижи. Съвършенството, вложено в говеенето, се състои в това, че всички човешки сетива – като зрението, слуха, сърцето, въображението, мисълта – извършват вид говеене, както и стомахът прави това. С други думи, сетивата избягват забранените неща, наглостите и онова, което не ги засяга, и се насочват към специфично за всяко от тях богослужене.
Например човек кара езика си да говее, като се въздържа от лъжи, хули и сквернословия, и го освежава с четене на Свещения Коран, със споменаване на Аллах Всеславния, с Неговата възхвала и с отдаване на благослов и мир на знатния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и с молба за опрощение и с други подобни дела.
И друг пример. Човек възпира погледа си от забранените неща, затваря слуха си пред неприличните думи, кара очите си да гледат поуките, и ушите си – да слушат истинното слово и Свещения Коран. Така той отрежда и на другите си сетива да извършват вид говеене.
Известно е, че стомахът е твърде голям завод и ако той прекрати работата си чрез говеенето, за другите по-малки фабрики е доста по-лесно да спрат производството си.
88888888888888
Много са вложените в благословения Рамадан мъдрости, свързани с личния живот на човека. Само една от тях се обобщава в следните постановки. Говеенето е потвърдено от медицината вид лечение – то е диета, и материална, и духовна. Винаги щом човек даде воля на душата си да се храни и да пие до насита, това уврежда физическото му състояние, както и причинява щети в духовния му живот. В...инаги щом той поглъща всичко, което му попадне, без оглед на това, дали е позволено или забранено, духовният му живот се отравя и покварява, докато се стигне дотам, душата на този човек да се разбунтува и да не се подчинява на сърцето и на духа. Тогава тя сама поема юздите си – а е безразсъдна, свободна, разпусната – и повежда човека, и го увлича в страстите си, като се изплъзва от властта му и не го слуша.
През благословения месец Рамадан посредством говеенето душата привиква към вид диета, усърдно се устремява по пътя на пречистването и дисциплината, учи се да изпълнява предписанията, така че да не я сполетяват болести в резултат на претоварването на клетия стомах и на преяждането, придобива способност да слуша заповедите, идващи от разума и от ислямския закон, въздържа се от забранени постъпки, след като се е подчинила на заповедта да се откаже дори от позволени неща, и полага усилия да не руши духовния живот и да не опорочава чистотата му.
И още, по-голямата част от човечеството е подложена на изпитания чрез гладуване през повечето време, затова хората се нуждаят от дисциплиниране и упражняване чрез въздържане от храна, което ги приучва към търпение и понасяне на трудностите. Говеенето през месец Рамадан е трениране, свикване и изтърпяване на глада за около петнайсет часа или за двайсет и четири часа, ако човек пропусне храненето преди зазоряване (сахур). Следователно говеенето е ефикасно лечение на лакомията, на неспособността да се понасят изпитанията и на недостига на търпение, които умножават трудностите, бедите и нещастията.
И самият стомах е подобен на завод с много работници и служители, а редица органи в човешкия организъм са тясно свързани с него. Ако душата не си даде почивка и временно не прекрати функциите си през деня за период от един месец, тя ще накара споменатите работници и служители да забравят специфичното си богослужене, всички ще ги отвлича от задълженията им и ще ги подчини на властта си. Това ще разстрои дейността на отделните системи, органи и сетива, ще ги удави в шума на машините и в гъстия дим, носещ се от духовния завод, ще отклони натам всички погледи и ще стане причина за временно забравяне на високите задачи, които стоят пред работниците в завода. Оттук са произтичали и усилията на много святи и праведни хора да се упражняват в намаляване на храната и водата, която поглъщат, за да се издигат по стълбата на съвършенството.
Но с настъпването на месец Рамадан "работниците" в "завода" разбират, че не са сътворени единствено за него, а тези системи, органи и сетива изпитват също и извисени наслади, и ангелски, и духовни удоволствия през благословения месец, и съсредоточават погледа си върху тях вместо върху принизените забавления в завода. Затова виждаш, че благодарение на говеенето вярващите получават различни духовни озарения, обилия и радости – всеки според собственото си равнище и степен, – и сърцето, духът и разумът, както и други подобни човешки органи, сетива и способности, се извисяват, развиват се и напредват през този месец. Въпреки че стомахът стене и ридае, те се смеят невинно и мило.
888888888888
Много мъдрости се съдържат в говеенето през месец Рамадан и що се отнася до директното разбиване на въображаемото господство на душата, в резултат на което става ясно, че тя е Божи раб и пред нея се разкрива слабостта й. Ето някои от тези мъдрости.
Душата не иска да узнае своя Господ, а има желание да твърди с тиранично фараонско упорство, че именно тя е господарката. Колкото и ...да бъде изтезавана и потискана, корените на това мнимо господство си остават у нея. Те не се разбиват и не се прекланят иначе освен пред властта на глада.
И така, говеенето през благослoвения Рамадан се стоварва върху фараонското начало на душата като пряк унищожителен удар, който сломява силата й, разкрива нейната безпомощност и бедност и я кара да узнае, че е Божия рабиня.
В един от пророческите хадиси се казва: "Аллах Всеславния попитал душата: "Кой съм Аз и коя си ти?" Отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Господ Всеславния я изтезавал и я хвърлил в Ада, после пак й задал същия въпрос, а тя отново отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Колкото и да я карал да вкуси различни мъчения, тя не се отказвала от своето себелюбие и егоизъм. Едва когато Аллах Всевишния я оставил без храна и я измъчил с глад, тя отговорила на въпроса Му така: "Ти си моят милосърден Господ, а аз съм Твоя безсилна рабиня!" [Моля за извинение, защото написах това писмо набързо, само за четирийсет минути, а и двамата с писаря, който записваше черновата, бяхме болни и угнетени, така че не бих се учудил, ако в него са допуснати някои недостатъци. Моля моите братя да ми простят и да нанесат уместните според тях поправки. – Б.а.]
О, Аллах, благослови и с мир дари нашия предводител Мухаммед, и това да Те удовлетвори и да осъществи правдата му толкова, колкото е въздаянието за четенето на буквите на Свещения Коран през месец Рамадан! Мир и за неговия род, и за сподвижниците му!
"Пречист е твоят Господ, Господа на мощта, от онова, което Му приписват! Мир на пратениците! И слава на Аллах, Господа на световете!" (37: 180-182) Амин!
888888888
Говеенето през месец Рамадан е един от петте стълба на исляма и е смятано за един от най-великите ислямски обреди.
Повечето от плодотворните му мъдрости са насочени към това, да се изяви господството (рубубия) на Истината (ал-хак), всеблагословен и всевишен е Той, както и към социалния и личния живот на хората, а също към възпитаването и пречистването на душата (нефс) и изразяван...ето на признателност за Божиите дарове.
Ще споменем само една от твърде многобройните мъдрости, вложени в говеенето, от гледна точка на изявата на Истината, всеблагословен и всевишен е Той.
Аллах Всечистия и Всевишния е сътворил земната повърхност, сякаш тя е обширна трапеза, обсипана с безчет блага, и я е приготвил като шедьовър за човека, да я ползва
"... оттам, откъдето не е предполагал" (65: 3).
Така Той ясно показва съвършенството на Своето господство (рубубия), милосърдие и състрадание. Но под воала на нехайството и зад завесите на причинността човек не забелязва и не съзира напълно ярката истина, съобщавана и изразявана от споменатия факт, и дори може да я забрави. А през благословения месец Рамадан вярващите веднага се превръщат в дисциплинирана армия, всички бойци от която запасват пояса на богослуженето с всеотдайност пред Аллах и имат готовност преди разговяването (ифтар) да се отзоват на командата на Всемогъщия, Вечния: "Заповядайте!", и да седнат на щедро гостоприемната Му трапеза. Те приемат това всеобхватно велико милосърдие с дисциплинирано велико богослужене. Как мислиш, дали онези, които не участват в подобно извисено поклонение и в подобна върховна щедрост, могат да носят името човек!
Източник: https://ramazanramadankareem.blogspot.com
(Това послание засяга въпроса за икономичното и непретенциозно ползване на благата и предупреждава за възможните резултати от прекомерността и прахосничеството)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! ...
"И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!" (7: 31)
Горното коранично знамение дава израз на изключително важен урок и на красноречиво мъдро наставление, като под формата на заповед наставлява да бъдем пестеливи и директно забранява прекомерността. Този проблем включва седем положения.
8888888888888
Милосърдния Творец – всеславен е Той – изисква от човечеството да бъде признателно и да отдава възхвала за даровете и благата, с които го отрупва. А прекомерността е отрицание на признателността и пренебрежение, което носи загуба и гибел, докато пестеливостта е печеливша почит и уважение за получените блага.
Да, освен че е израз на признателност, пестеливостта е благоговеене пред... Божието милосърдие, скрито в даровете и в добротворството. То е категорична причина за постигане на благополучие и за умножаване на благосъстоянието. То е ос на телесното здраве като диетата. То е път към могъществото чрез отдалечаването от духовната просия. То е силно средство за усещане на сладостта, вложена в даровете и благата. То е стабилна причина да бъдат вкусени скритите в благата сладости, които иначе не изглеждат сладки. И понеже прекаляването противоречи на споменатите по-горе мъдрости, резултатите му стават пагубни.
88888888888888
Всемъдрият Творец е създал човешкото тяло по подобие на дворец със съвършена постройка и на град с образцов ред. Той е отредил сетивата на вкуса, които се намират в устата, да бъдат като портиер пазач, а нервите и кръвоносните съдове – като телефонни и телеграфни жици, посредством които се установява връзката между вкусовите възприятия и стомаха, разположен в средата на човешкия о...рганизъм. Тези сетива известяват какви хранителни продукти постъпват в устата и с думите: "Влизането забранено!" спират достъпа до тялото и стомаха на вредни вещества, от които организмът не се нуждае, и ги изхвърлят навън. Понякога дори веднага изплюват с погнуса всичко, което е не само безполезно за тялото, но е вредно и горчиво.
Вкусовите възприятия в устата изпълняват ролята на пазач, а стомахът е господарят, владетелят и управникът. В такъв случай, ако стойността на дар, поднесен на управителя на двореца, се изчисли в проценти, на пазача се полага дар на стойност само пет процента, но не повече, за да не се възгордее, да забрави задълженията си и да се хвърли във взимане на повече рушвети от нарушителите на реда и закона в двореца.
И така, на основата на тази тайна бихме могли да предположим, че разполагаме с две хапки: една от някакъв хранителен продукт като например сирене или яйца, която струва един грош, и друга – от висококачествен сладкиш, която струва десет гроша. Те са равностойни и няма разлика между тях, както преди да попаднат в устата, така и с оглед на хранителния им ефект за тялото, след като бъдат погълнати и слязат в гърлото. Възможно е дори сиренето, което е по-евтино, да бъде по-хранително и да спомага за растежа повече, отколкото хапката сладкиш. Следователно между тях няма друга разлика освен приятното усещане в устата, което не трае повече от половин минута. Нека тогава преценим колко вредна е прекомерността и установим колко глупаво е да похарчим десет гроша вместо един грош, само за да изпитаме удоволствие, което продължава половин минута!
И така, ако за възнаграждение на пазача се заделят девет пъти повече награди, отколкото за владетеля на двореца, това несъмнено би го обрекло на възгордяване и алчност, и би го накарало да си каже: "Именно аз съм управникът!" Тогава ще допуска вътре онзи, който му дава по-голям подарък и му доставя по-голямо удоволствие, и ще стане причина за опорочаване на съществуващия ред и за подпалване на пожар, който ще го накара да крещи за помощ: "Бързо, доведете веднага лекаря, за да свали температурата ми и да угаси този огън!"
Пестеливостта и непретенциозността напълно хармонират с Божията мъдрост, защото третират вкусовите усещания като пазач, ограничават се в тях и им въздават според функцията им. А прекомерността се изразява в поведение, което противоречи на Божията мъдрост и затова прекаляващият скоро получава болезнени плесници, понеже храните в стомаха неприятно се смесват, което води до загуба на истинския апетит. Тогава човек яде с фалшив и изкуствен апетит, като поглъща разнообразие от храни, а това затруднява храносмилането.
88888888888888
Във Второ положение споменахме, че вкусовите възприятия изпълняват ролята на пазач. Да, така е за нехайните, които не са се извисили духовно, и за онези, които не са напреднали в попрището на благодарността и не са се издигнали по нейните пътища. Да, не би трябвало да се прибягва до прекомерност като например да се харчи десетократно по-висока сума за насладите на тези охраняващи ...сетива. За истински признателните, за придържащите се към реалността, за сърдечните и проницателните вкусовите възприятия са подобни на наблюдател и инспектор в кухните на Божието милосърдие (както бе разяснено в сравнението, направено в Шесто слово). Тези възприятия оценяват стойността на Божиите дарове и опознават разнообразните им видове чрез вложените в тях точни и чувствителни везни, многобройни, колкото е броят на храните, и с всяко подобно действие пращат вести на тялото и на стомаха под формата на благодарност.
Тогава функцията на вкусовите възприятия не се ограничава единствено в материалната грижа за тялото, а понеже се грижат и за сърцето, духа и разума, те са по-високопоставени и по-издигнати по функция в сравнение със стомаха. Те могат да продължат да получават наслада – при условие да не се прекалява, – като изпълняват предопределената си задача да отдават искрена благодарност с намерението да опознават разнообразието от Божии дарове, като ги вкусват и ги опитват – при условие да са законосъобразни и да не водят до унижение и просия. Тоест можем да предпочетем вкусните храни, за да използваме езика си, който е носител на вкусовите усещания, да отдава благодарност за тях.
Сега ще разкажа случка, която сочи тази истина и представя едно от чудотворствата на шейх Гейлани, свята да е съкровеността му. Една крехка и мила старица имала син, възпитан от шейха. Веднъж тя влязла при сина си и видяла, че яде къшей сух черен хляб – практикувал духовни упражнения, докато отслабнал и тялото му изнемощяло. Неговото състояние породило жалост у любвеобвилната му майка и я накарало да му съчувства, затова отишла при шейх Гейлани да му се оплаче. И ето че го заварила да яде печена кокошка. В силното си състрадание и нежност тя изрекла: "Синът ми едва не умира от глад, а ти ядеш кокошка!" Тогава шейхът се обърнал към кокошката с думите: "Стани с позволението на Аллах!" Сготвената кокошка скокнала извън съда, след като костите й се съчленили и оживяла. Това сведение е предадено без прекъсване във верига от много авторитети като факт за едно от чудесата на известния в цял свят чудотворец шейх Гейлани, свята да е съкровеността му. [Ал-Яфии, Аллах да е доволен от него, предава: "Достоверна и непрекъсната верига от разказвачи потвърждава, че веднъж майка на младеж: влязла при изтъкнатия шейх (кутб) Абдулкадир ал-Гейлани, Аллах Всевишния да се смили над него, и го заварила да яде кокошка. Старата жена се възмутила, че шейхът си угажда, а дава на сина й най-лошата храна. Той й казан: "Когато синът ти стигне дотам, да каже на подобна кокошка: "Стани с позволението на Аллах!" и тя да стане, да й поникнат крила и да полети, тогава ще има право да яде кокошки." (Ал-фатауа ал-хадисия на Ибн Хаджар, с. 80 – Б.пр.)] Между другото шейхът казал на старицата: "Когато синът ти достигне тази степен, нека и той яде кокошка!" Тези думи, изречени от шейх Гейлани, означават: "Когато духът на сина ти започне да управлява тялото му и сърцето му да властва над душата, и разумът му да господства над стомаха, и да търси насладата заради благодарността, тогава може да консумира вкусните и приятни храни."
888888888888888
От гледна точка на възпитаването на човешката душа говеенето през месец Рамадан включва няколко мъдрости. Една от тях е следната.
Душата по природа иска да се избави от оковите си, да бъде свободна и волна, и сама се възприема така, дори настоява да получи въображаемо господство и да се движи на воля, където пожелае. Тя не иска и да мисли, че е израснала, развила се е и е възп...итана с безчет Божии благодати, особено ако притежава богатство и могъщество в земния живот, и ако нехайството я подкрепя и подпомага. Тогава тя поглъща Божиите дарове без позволение и разрешение – сякаш е скот.
Но в благословения месец Рамадан душата на всеки човек, от най-заможния богаташ до най-окаяния бедняк, започва да вниква в същността си и да разбира, че не е владетелка, а е подвластна, и не е свободна и волна, а е робиня, подчинена на господаря си, и без заповед не може да протегне ръка и за най-дребното действие, дори за вода. С това се пречупва самозаблудата за мнимото й Господство, тя надява юздите на богослуженето, започва да се покланя на Аллах Всевишния и встъпва в основната си функция – отдаването на благодарност.
888888888888
Говеенето през месец Рамадан съдържа много мъдрости от гледна точка на превъзпитаването на повеляващата зло душа (ан-нафс ал-аммара би-с-су), на поправянето на нейния нрав и принуждаването й да изостави сляпото си поведение. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.
Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и б...езкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството й черти и не разсъждава за пределната си уязвимост, за това, доколко е изложена на изчезване и доколко е прицел на бедите, както и забравя, че е съставена от плът и кости, които бързо се разлагат и изтляват. Затова душата се държи, сякаш е от стомана и е защитена от смъртта и гибелта, и сякаш с вечна завинаги. И я виждаш да се устремява към земния живот, да се хвърля в обятията му със силна алчност и огромна лакомия и да изпада в гореща връзка с него и в бурна любов. Тя стиска в шепа всичко сладко и полезно, и нещо повече, забравя своя Творец, Който я отглежда и възпитава с пълно милосърдие и състрадание, и се хвърля в бездната на порочните нрави, като изличава от паметта си мисълта за последствията от делата си, за крайния резултат от земния и отвъдния си живот.
А говеенето през месец Рамадан кара най-нехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си припомни колко е слаб, колко се нуждае от Божието милосърдие и състрадание, да усети дълбоко в себе си стремеж да почука на вратата на Господното опрощение с пълно безсилие и очевидна бедност, като се отърси от своеволието на душата и така се подготви да почука на вратата на Божието милосърдие с ръката на вътрешната признателност (ако нехайството не е покварило разума му).
8888888888888
Обилие от мъдрости е вложено в говеенето през благословения Рамадан, що се отнася до факта, че през него е низпослан Свещеният Коран и че той е бил най-важното време за низпославането му. Ще разкрием само една от тези мъдрости.
След низпославането на Свещения Коран през благословения месец Рамадан би трябвало човек да се отърси от низките потребности на душата, да отхвърли дребни...те дела и нищожните подробности, като се подготви да приеме добре и по подобаващ начин това небесно Слово чрез връщане към времето на неговото низпославане през този месец и чрез превъплъщаване в ангелските духовни състояния – отказа от храна и вода; чрез четенето на Свещения Коран така, сякаш знаменията му току-що се низпослават; чрез слушането му с чувство на пълно смирение; чрез вникването във вложеното в него Божие Слово за постигане на духовна извисеност, сякаш човек го чува директно от Най-достойния Пророк, Аллах за го благослови и с мир да го дари, или дори напряга слух, сякаш го чува от Джибрил, мир нему, или направо от Безсмъртния събеседник, всеславен и всевишен е Той, а после предава известието на Свещения Коран и го чете на други хора, като разяснява някоя от мъдростите на низпославането му.
През благословения Рамадан ислямският свят се превръща сякаш в джамия, и каква велика джамия е тя! Във всеки от нейните ъгли и дори край всяка от колоните й са струпани милиони мюсюлмани, които са наизустили целия Свещен Коран и сега четат това небесно Послание, за да го чуят обитателите на земята. Те прекрасно изявяват убедителността на кораничното знамение: "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът..." Така те потвърждават, че този месец е наистина времето на Корана. Някои от останалите членове на тази най-велика общност ги слушат внимателно, с пълно смирение и благоговение, а други сами четат знаменията.
Колко противно и колко жалко е някой да се измъкне от този свещен храм с внушителната му атмосфера, воден от лакомията си за храна и вода, сякаш куче, изплезило език, готов да последва капризите на повеляващата зло душа! И как подобен човек става обект на отвращение за всички събрани в джамията хора! Така в същата степен целият ислямски свят презира онези, които за разлика от говеещите през благословения месец Рамадан не се подлагат на лишения.
8888888888888
В говееното през Рамадан са вложени различни мъдрости и от гледна точка на въжделенията за награда, които занимават хората – а човек е дошъл на земята, за да сее и търгува за отвъдния живот. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.
Въздаянието за делата през благословения Рамадан се умножава от един до хиляда пъти. Както е известно от пророческите хадиси, всяка буква от Свещен...ия Коран носи десет награди, смята се за десет добри дела и носи десет райски плода. А през Рамадан всяка от тези букви вместо десет поражда хиляда плода за отвъдния живот. Всяка буква от някои знамения като това за Престола [Коран, 2: 255] отваря вратата пред хиляди от тези добротворства, за да дадат реални плодове в отвъдния живот. В петъчните дни през месец Рамадан добротворствата постоянно нарастват, за да стигнат до трийсет хиляди в Нощта на могъществото (лейлат ал-кадр).
Да, всяка буква от Свещения Коран дава трийсет хиляди вечни плода и сякаш той е сияйното райско дърво Туба, което през благословения Рамадан обогатява вярващите с милиони от тези трайни и пребъдващи плодове. Размисли над тази свята, безсмъртна и печеливша търговия, вгледай се внимателно в нея, а после разсъди над положението на онези, които не оценяват истинската стойност на свещените коранични букви! Колко огромна и тежка е тяхната загуба!
И така, благословеният месец Рамадан най-много прилича на прекрасно изложение, което показва отвъдната търговия, или на изключително оживен пазар с огромна печалба от тази търговия. Той е сякаш раззеленена земя, невероятно плодородна и богата, която дава отвъдна реколта. И е сякаш априлски дъжд, от който делата и тяхната благодат растат. И е подобен на величествено тържество и на внушителен свещен празник, на който се демонстрират ритуалите на човешкото поклонение и служене пред величието на Господството (рубубия) и могъществото на Божествеността (улухия).
В името на тази цел на човек е възложено да говее, за да не се втурва настойчиво с нехайството си в животинските потребности на своята душа – като ядене и пиене – и за да отбягва затъването в похотта на страстите и в неща, които не го засягат. С говeенето си той се превръща в огледало, което отразява безсмъртието (самдания), понеже временно излиза от животинската си природа и встъпва в състояние, сходно с това на ангелите, или става отвъдна личност и дух с видимо тяло, като се включва в отвъдна търговия и се освобождава от мимолетните земни потребности.
Да, на тленната земя, през стопяващия се живот, в краткия житейски срок благословеният Рамадан дава възможност на говеещите да придобият вечен живот и пребъдващо безсмъртно съществуване, и съдържа всичко това в себе си. Само един-единствен месец Рамадан може да дари на говеещия плодовете на близо осемдесет години живот. Фактът, че Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца, както се споменава в Свещения Коран, е неопровержим аргумент в полза на тази тайна.
Някой владетел например може по време на своето управление или навярно и всяка година да обяви за празници и за поводи да се честват от поданиците му определени дни, независимо дали това е денят на възкачването му на трона или някой от светлите моменти на държавата му. През този период той не третира според обичайните закони онези от поданиците си, които са правдиви и заслужават това, а ги удостоява със своето добротворство, прави им благодеяния и им оказва специална чест. Владетелят ги кани в кабинета си и ги приема директно, без да се отделя от тях с преграда, лично им засвидетелства внимание, обгражда ги с щедрост, зачита ги с изключителни постъпки и великодушно им дарява любезните си жестове. Така и Безсмъртния всемогъщ, Носителя на величието и на щедростта, Владетеля на вечността и на пребъдването, Който е Великия управник на осемнайсет хиляди свята, е низпослал през месец Рамадан всемъдрите Си и извисени заповеди и Всемъдрия Коран, адресиран до тези хиляди светове. Затова встъпването в благословения месец е празнично събитие и специален радостен божествен повод за тържeствуване, както и прекрасно Господно изложение и внушителен духовен съвет. То е в съответствие с мъдростта. Докато месец Рамадан представя този радостен повод и весел празник, би трябвало през него да се повели говеене, за да се издигнат донякъде хората над низките си животински грижи. Съвършенството, вложено в говеенето, се състои в това, че всички човешки сетива – като зрението, слуха, сърцето, въображението, мисълта – извършват вид говеене, както и стомахът прави това. С други думи, сетивата избягват забранените неща, наглостите и онова, което не ги засяга, и се насочват към специфично за всяко от тях богослужене.
Например човек кара езика си да говее, като се въздържа от лъжи, хули и сквернословия, и го освежава с четене на Свещения Коран, със споменаване на Аллах Всеславния, с Неговата възхвала и с отдаване на благослов и мир на знатния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и с молба за опрощение и с други подобни дела.
И друг пример. Човек възпира погледа си от забранените неща, затваря слуха си пред неприличните думи, кара очите си да гледат поуките, и ушите си – да слушат истинното слово и Свещения Коран. Така той отрежда и на другите си сетива да извършват вид говеене.
Известно е, че стомахът е твърде голям завод и ако той прекрати работата си чрез говеенето, за другите по-малки фабрики е доста по-лесно да спрат производството си.
88888888888888
Много са вложените в благословения Рамадан мъдрости, свързани с личния живот на човека. Само една от тях се обобщава в следните постановки. Говеенето е потвърдено от медицината вид лечение – то е диета, и материална, и духовна. Винаги щом човек даде воля на душата си да се храни и да пие до насита, това уврежда физическото му състояние, както и причинява щети в духовния му живот. В...инаги щом той поглъща всичко, което му попадне, без оглед на това, дали е позволено или забранено, духовният му живот се отравя и покварява, докато се стигне дотам, душата на този човек да се разбунтува и да не се подчинява на сърцето и на духа. Тогава тя сама поема юздите си – а е безразсъдна, свободна, разпусната – и повежда човека, и го увлича в страстите си, като се изплъзва от властта му и не го слуша.
През благословения месец Рамадан посредством говеенето душата привиква към вид диета, усърдно се устремява по пътя на пречистването и дисциплината, учи се да изпълнява предписанията, така че да не я сполетяват болести в резултат на претоварването на клетия стомах и на преяждането, придобива способност да слуша заповедите, идващи от разума и от ислямския закон, въздържа се от забранени постъпки, след като се е подчинила на заповедта да се откаже дори от позволени неща, и полага усилия да не руши духовния живот и да не опорочава чистотата му.
И още, по-голямата част от човечеството е подложена на изпитания чрез гладуване през повечето време, затова хората се нуждаят от дисциплиниране и упражняване чрез въздържане от храна, което ги приучва към търпение и понасяне на трудностите. Говеенето през месец Рамадан е трениране, свикване и изтърпяване на глада за около петнайсет часа или за двайсет и четири часа, ако човек пропусне храненето преди зазоряване (сахур). Следователно говеенето е ефикасно лечение на лакомията, на неспособността да се понасят изпитанията и на недостига на търпение, които умножават трудностите, бедите и нещастията.
И самият стомах е подобен на завод с много работници и служители, а редица органи в човешкия организъм са тясно свързани с него. Ако душата не си даде почивка и временно не прекрати функциите си през деня за период от един месец, тя ще накара споменатите работници и служители да забравят специфичното си богослужене, всички ще ги отвлича от задълженията им и ще ги подчини на властта си. Това ще разстрои дейността на отделните системи, органи и сетива, ще ги удави в шума на машините и в гъстия дим, носещ се от духовния завод, ще отклони натам всички погледи и ще стане причина за временно забравяне на високите задачи, които стоят пред работниците в завода. Оттук са произтичали и усилията на много святи и праведни хора да се упражняват в намаляване на храната и водата, която поглъщат, за да се издигат по стълбата на съвършенството.
Но с настъпването на месец Рамадан "работниците" в "завода" разбират, че не са сътворени единствено за него, а тези системи, органи и сетива изпитват също и извисени наслади, и ангелски, и духовни удоволствия през благословения месец, и съсредоточават погледа си върху тях вместо върху принизените забавления в завода. Затова виждаш, че благодарение на говеенето вярващите получават различни духовни озарения, обилия и радости – всеки според собственото си равнище и степен, – и сърцето, духът и разумът, както и други подобни човешки органи, сетива и способности, се извисяват, развиват се и напредват през този месец. Въпреки че стомахът стене и ридае, те се смеят невинно и мило.
888888888888
Много мъдрости се съдържат в говеенето през месец Рамадан и що се отнася до директното разбиване на въображаемото господство на душата, в резултат на което става ясно, че тя е Божи раб и пред нея се разкрива слабостта й. Ето някои от тези мъдрости.
Душата не иска да узнае своя Господ, а има желание да твърди с тиранично фараонско упорство, че именно тя е господарката. Колкото и ...да бъде изтезавана и потискана, корените на това мнимо господство си остават у нея. Те не се разбиват и не се прекланят иначе освен пред властта на глада.
И така, говеенето през благослoвения Рамадан се стоварва върху фараонското начало на душата като пряк унищожителен удар, който сломява силата й, разкрива нейната безпомощност и бедност и я кара да узнае, че е Божия рабиня.
В един от пророческите хадиси се казва: "Аллах Всеславния попитал душата: "Кой съм Аз и коя си ти?" Отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Господ Всеславния я изтезавал и я хвърлил в Ада, после пак й задал същия въпрос, а тя отново отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Колкото и да я карал да вкуси различни мъчения, тя не се отказвала от своето себелюбие и егоизъм. Едва когато Аллах Всевишния я оставил без храна и я измъчил с глад, тя отговорила на въпроса Му така: "Ти си моят милосърден Господ, а аз съм Твоя безсилна рабиня!" [Моля за извинение, защото написах това писмо набързо, само за четирийсет минути, а и двамата с писаря, който записваше черновата, бяхме болни и угнетени, така че не бих се учудил, ако в него са допуснати някои недостатъци. Моля моите братя да ми простят и да нанесат уместните според тях поправки. – Б.а.]
О, Аллах, благослови и с мир дари нашия предводител Мухаммед, и това да Те удовлетвори и да осъществи правдата му толкова, колкото е въздаянието за четенето на буквите на Свещения Коран през месец Рамадан! Мир и за неговия род, и за сподвижниците му!
"Пречист е твоят Господ, Господа на мощта, от онова, което Му приписват! Мир на пратениците! И слава на Аллах, Господа на световете!" (37: 180-182) Амин!
888888888
Говеенето през месец Рамадан е един от петте стълба на исляма и е смятано за един от най-великите ислямски обреди.
Повечето от плодотворните му мъдрости са насочени към това, да се изяви господството (рубубия) на Истината (ал-хак), всеблагословен и всевишен е Той, както и към социалния и личния живот на хората, а също към възпитаването и пречистването на душата (нефс) и изразяван...ето на признателност за Божиите дарове.
Ще споменем само една от твърде многобройните мъдрости, вложени в говеенето, от гледна точка на изявата на Истината, всеблагословен и всевишен е Той.
Аллах Всечистия и Всевишния е сътворил земната повърхност, сякаш тя е обширна трапеза, обсипана с безчет блага, и я е приготвил като шедьовър за човека, да я ползва
"... оттам, откъдето не е предполагал" (65: 3).
Така Той ясно показва съвършенството на Своето господство (рубубия), милосърдие и състрадание. Но под воала на нехайството и зад завесите на причинността човек не забелязва и не съзира напълно ярката истина, съобщавана и изразявана от споменатия факт, и дори може да я забрави. А през благословения месец Рамадан вярващите веднага се превръщат в дисциплинирана армия, всички бойци от която запасват пояса на богослуженето с всеотдайност пред Аллах и имат готовност преди разговяването (ифтар) да се отзоват на командата на Всемогъщия, Вечния: "Заповядайте!", и да седнат на щедро гостоприемната Му трапеза. Те приемат това всеобхватно велико милосърдие с дисциплинирано велико богослужене. Как мислиш, дали онези, които не участват в подобно извисено поклонение и в подобна върховна щедрост, могат да носят името човек!