„ЛЕЯЛИ-И АШЕРЕ” – ПЪРВИТЕ 10 СВЕЩЕНИ НОЩИ НА ЗИЛ-ХИДДЖЕ
Един забравен суннет на Расулюллах (с.а.в.) – извършване на ибадет през първите 10 дни и нощи на месец Зил-хиддже. Или това са дните преди Курбан байрам. Всевишният Аллах в началото на сура ел-Феджр повелява следното:
1. Кълна се в зората, وَالْفَجْرِ
2. и в десетте нощи [от месец Зил-хиддже], وَلَيَالٍ عَشْرٍ
1. Кълна се в зората, وَالْفَجْرِ
2. и в десетте нощи [от месец Зил-хиддже], وَلَيَالٍ عَشْرٍ
Аллах споменава десетте нощи (леялин ашр), но не споменава името на месеца. Затова относно 10-те нощи споменати в сурата, има различни виждания. Някои са казали, че това са първите нощи на Рамадан. Други са казали, че това са последните нощи на Рамадан. Трети са казали, че това са първите 10 нощи на месец Мухаррем, първият месец от мюсюлманския календар и на четвърто място, някои са казали, че това са първите 10 нощи от месеца за Хаддж – Зил-хиддже. Обаче последното виждане е по-сполучливо, защото сурата е меканска, а оручът през месец Рамадан става фарз/задължителен едва в Медине, през втората година след Хиджра/Преселението. Относно другите виждания и твърдения, тези дни не са имали никаква стойност. Още повече, тези дни били на почит и уважение дори и по времето на Джахилиййе от мушриците/идолопоклониците. За тях те били свещени. Така, че последното, четвъртото виждане е вярно. Затова и Пратеника на Аллах (с.а.в.) е отдавал важно значение на тях, като е поощрявал мюсюлманите да ги отбелязват и самият той е извършвал допълнителни ибадети през тях, денем и нощем. (тефсир на )
Расулюллах (с.а.в.) е казал:
1/. (След дните на Рамадан) „Няма по-обични/любими дни за правене на ибадет на Аллах, освен през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хиддже. Оручът търпян през тези дни е равен на едно-годишен оруч и намаза откланян през тези нощи е равен на нощта Кадр.” /предаден от Ебу Хурейре (р.х.). Разказан от Тирмизи и Ибн Мадже/
1/. (След дните на Рамадан) „Няма по-обични/любими дни за правене на ибадет на Аллах, освен през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хиддже. Оручът търпян през тези дни е равен на едно-годишен оруч и намаза откланян през тези нощи е равен на нощта Кадр.” /предаден от Ебу Хурейре (р.х.). Разказан от Тирмизи и Ибн Мадже/
2/. „Няма по-любими дела при Аллах от делата извършени през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хиддже. През тези дни изказвайте много Словата на Тесбих (Субханаллах), Тахмид (Елхамду лиллах), Техлил (Ля иляхе илляллах ) и Текбир (Аллаху екбер).” /разказан от Абдуллах бин Хумейд/
3/. (След дните на Рамадан) „Няма по-любими дни при Аллах освен първите 10 (десет) дни на месец Зил-хиддже. И няма по-достойни и по-любими дела за Аллах от делата извършени през тези дни. (разказан от Тирмизи и Дарими).
4/. Ибн Аббас (радий-аллаху анх) предава:
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза:
(След дните на Рамадан) „Няма по-любими дни и дела при Аллах, освен делата извършени през първите десетте дни, в коите се намирате на месец Зил-хиддже.”
Тогава някой от сахабе-и кирам попита следното:
„Дори и джихадът/борбата по пътя на Аллах?”, Расулюллах (с.а.в.) отговори така:
„Да, дори и джихадът! Освен, този, който е излязъл на джихад с имота и душата си, но не е могъл да се върне нито с богатството си, нито пък жив!” /разказан от Ибн Мадже и Ибн Хаджер/
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза:
(След дните на Рамадан) „Няма по-любими дни и дела при Аллах, освен делата извършени през първите десетте дни, в коите се намирате на месец Зил-хиддже.”
Тогава някой от сахабе-и кирам попита следното:
„Дори и джихадът/борбата по пътя на Аллах?”, Расулюллах (с.а.в.) отговори така:
„Да, дори и джихадът! Освен, този, който е излязъл на джихад с имота и душата си, но не е могъл да се върне нито с богатството си, нито пък жив!” /разказан от Ибн Мадже и Ибн Хаджер/
5/. „Язък на този, който пренебрегне хайъра и берекета на тези 10 дена!”/Разказан от Ебу Дерда/
6/. Енес бин Малик (радий-аллаху анх) предава, че „Всеки един ден от десетте дни има достойнството на 1000 (хиляда) дена. А денят Арефе има достойството, колкото на 10,000 (десет хиляди) дена.” /Разказан от Бейхаки/
7/. Муаз бин Джебел (радий-аллаху анх) предава, че „Този, който прекара следните 5 (пет) нощи в ибадет, то Дженнетът ще му бъде ваджиб/задължителен. Това са: нощта на Тервийе, нощта на Арефе, нощта на Курбан байрам, нощта на Рамазан байрам и 15-тата нощ на месец Ша’бан.” /разказан от Есбехани/
МЕСЕЦЪТ ЗИЛ-ХИДДЖЕ
Месецът Зил-хиддже е вторият месец от Ешхуру’л-хурум/Месеците на забраната – Зил-Каде, Зил-хиддже, Мухаррем и Реджеб, през които е било забранено да се води война. Месец Зил-хиддже е месеца, през който се извършва ежегодното поклонение Хаддж в Мекка.
Месецът Зил-хиддже е вторият месец от Ешхуру’л-хурум/Месеците на забраната – Зил-Каде, Зил-хиддже, Мухаррем и Реджеб, през които е било забранено да се води война. Месец Зил-хиддже е месеца, през който се извършва ежегодното поклонение Хаддж в Мекка.
Осмият (8) ден на Зил-хиддже се нарича Йевму’л-Тервийе, през който Ибрахим (а.с.) е видял съня, споменат в сура Саффат, в Свещ. Коран.
Деветият (9) ден на Зил-хиддже се нарича Йевму’л-Арафа, е денят, през който хаджиите се събират на месността Арафат в близост до Мекка и там прекарват целия ден до залез слънце, където отправят най-сърдечни молитви и търсят прошката на Аллах Всемилостивия.
Десетият (10) ден – Йевму’л-Нахр. Това е първият ден на Курбан байрам, през който, хаджиите хвърлят камъчета на джамаратите, а тези които не са на хаддж, кланят Байрамския намаз и колят курбан по родните си места.
Следващите три дена се наричат Йевму’л-Тешрик, през които се изказва Тешрик (Байрамски) Текбир след всеки фарз намаз, като се започва още от денят Арафа и се изказва в продължение на общо 23 вакита.
Това са дни и нощи, през които са се случили велики дела в човешката история:
- Ибн Аббас (р.х.) предава, че Аллах е приел тевбето/покаянието на Адем (алейхис-селям) и Хавва (радий-аллаху анха) през тези дни,
- Също така, през тези дни бил спасен Ибрахим (а.с.) от огъня на Немруд,
- Също така Ибрахим (а.с.) видял съня и пренесил сина си Исмаил (а.с.) за курбан пак през тези дни,
- През тези, Ибрахим (а.с.) е започнал градежа на стените на Кеабе заедно със сина си Исмаил (а.с.),
- През тези дни, Аллах е приел дуата на Муса (а.с.),
- През тези дни, Аллах е дарил Давуд (а.с.) с опрощение/магфирет,
- През тези дни, е било извършена клетвата за вярност Биат-ъ Ридван с 1,400 сахабета, само мъже в местността Худейбийе, в околностите на Мекка.
- Ибн Аббас (р.х.) предава, че Аллах е приел тевбето/покаянието на Адем (алейхис-селям) и Хавва (радий-аллаху анха) през тези дни,
- Също така, през тези дни бил спасен Ибрахим (а.с.) от огъня на Немруд,
- Също така Ибрахим (а.с.) видял съня и пренесил сина си Исмаил (а.с.) за курбан пак през тези дни,
- През тези, Ибрахим (а.с.) е започнал градежа на стените на Кеабе заедно със сина си Исмаил (а.с.),
- През тези дни, Аллах е приел дуата на Муса (а.с.),
- През тези дни, Аллах е дарил Давуд (а.с.) с опрощение/магфирет,
- През тези дни, е било извършена клетвата за вярност Биат-ъ Ридван с 1,400 сахабета, само мъже в местността Худейбийе, в околностите на Мекка.
ЙЕВМУ’Л-ТЕРВИЙЕ
Йевму’л-тервийе е 8 (осмият) ден от месец Зил-хиддже. В сура Саффат, в Свещения Коран, Аллах ни споменава за съня на Ибрахим (а.с.), в който той чува повелята да пренесе сина си за курбан.
Ибрахим (а.с.) имал двама сина Исмаил и Исхак (алейхимус-селям), единият от които бил определен за курбан. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил (а.с.). Ибрахим (а.с.), чул насън да му се казва: “Аллах ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда шейтанина, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Аллахова повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя кул и в последния миг отменил повелята.
Йевму’л-тервийе е 8 (осмият) ден от месец Зил-хиддже. В сура Саффат, в Свещения Коран, Аллах ни споменава за съня на Ибрахим (а.с.), в който той чува повелята да пренесе сина си за курбан.
Ибрахим (а.с.) имал двама сина Исмаил и Исхак (алейхимус-селям), единият от които бил определен за курбан. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил (а.с.). Ибрахим (а.с.), чул насън да му се казва: “Аллах ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда шейтанина, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Аллахова повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя кул и в последния миг отменил повелята.
В сура Саффат, 37/100-111, Аллах субханеху ве теаля повелява следното:
100. Я Рабби, дари ме с (дете) от праведниците!” رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ
101. И го благо-вестихме със смирен син.
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ
102. И когато (Исмаил) порасна, и започна да ходи с него, той рече:
100. Я Рабби, дари ме с (дете) от праведниците!” رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ
101. И го благо-вестихме със смирен син.
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ
102. И когато (Исмаил) порасна, и започна да ходи с него, той рече:
“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?”
Рече (Исмаил): “О, бунче мой, прави, каквото ти е повелено!
Ще откриеш, иншa-Aллах, че съм от търпеливите.”
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ
يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى
قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ
سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, на чело, (и замахна с ножа си над Исмаил) فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим, وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ
105. ти потвърди (и изпълни повелята в) съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
106. Наистина това е явно изпитание за него. إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْبَلَاء الْمُبِينُ
107. И за него дадохме в замяна голям курбан. وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ
108. И оставихме за него спомен сред сетните. وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ
109. Селям на Ибрахим! سَلَامٌ عَلَى إِبْرَاهِيمَ
110. Така награждаваме Ние благодетелните. كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
111. Той бе от Нашите вярващи кулове. إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ
يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى
قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ
سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, на чело, (и замахна с ножа си над Исмаил) فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим, وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ
105. ти потвърди (и изпълни повелята в) съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
106. Наистина това е явно изпитание за него. إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْبَلَاء الْمُبِينُ
107. И за него дадохме в замяна голям курбан. وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ
108. И оставихме за него спомен сред сетните. وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ
109. Селям на Ибрахим! سَلَامٌ عَلَى إِبْرَاهِيمَ
110. Така награждаваме Ние благодетелните. كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
111. Той бе от Нашите вярващи кулове. إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ
ЙЕВМУ'Л-АРЕФЕ
Йевму'л-Арефе е деветият ден на месец Зил-хиддже. Денят носи името си от местността Арафат, намираща се в околностите на Мекка, където хаджиите се събират и остават там до залез слънце. Там хаджиите отправят най-сърдечни дуи и молби на Аллах.
Относно денят Арефе, Пейгамберина Мухаммед (с.а.в.) е казал:
1/. „Няма по достойен ден от ден Арефе! Аллах Теаля през този ден се прехвалва пред меляикетата с хората (събрани на Арафат)”и казва:
Йевму'л-Арефе е деветият ден на месец Зил-хиддже. Денят носи името си от местността Арафат, намираща се в околностите на Мекка, където хаджиите се събират и остават там до залез слънце. Там хаджиите отправят най-сърдечни дуи и молби на Аллах.
Относно денят Арефе, Пейгамберина Мухаммед (с.а.в.) е казал:
1/. „Няма по достойен ден от ден Арефе! Аллах Теаля през този ден се прехвалва пред меляикетата с хората (събрани на Арафат)”и казва:
„Погледнете моите кулове! Всички дойдоха при Мен с разрошени коси и запрашени дрехи. В това им състояние те са в очкване на моята милост Рахмет, като треперят от ужас и страх от наказанието ми Азаб. Бъдете свидетели, защото Аз ги опростих и подготвих местата им в Дженнет.”
Тогава меляикетата питат следното:
„Сред тях има един човек, който се преструва на искрен, както и една жена. Какво ще стане с тях?”
„Сред тях има един човек, който се преструва на искрен, както и една жена. Какво ще стане с тях?”
Но Аллах им отговаря:
„Аз и на тях им опростих.”
2/. „Когато настъпи денят Арафе, Аллах разпръсква своята милост. В нито един ден, като в този ден не биват толкова много спасени хора от Джехеннем. Този, който поиска в ден Арафа от Аллах, каквото и да е от Дюнята или за Ахирета, то Аллах му приема дуата.”
„Аз и на тях им опростих.”
2/. „Когато настъпи денят Арафе, Аллах разпръсква своята милост. В нито един ден, като в този ден не биват толкова много спасени хора от Джехеннем. Този, който поиска в ден Арафа от Аллах, каквото и да е от Дюнята или за Ахирета, то Аллах му приема дуата.”
3/. „Оручът търпян през денят Арефе е кеффарет/отплата за отминалите гюнахове, както от изминалата, така и от идната година.”/разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:457/
4/. Веднъж, в Ден Арефе, синът на Ебу Бекр, Абдуррахман (р.анхума) е посетил сестра си хз. Айше (р.анха) и видял, че тя била обливана с вода. Тогава той й казал:
„Разговей си оруча!”, а тя му отвърнала:
„Искаш да разговея, след като съм чула Расулюллах (с.а.в.) да казва, че оручът търпян на Арефе е кеффарет/отплата за гюнаховете от изминалата година?!” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:458/
„Разговей си оруча!”, а тя му отвърнала:
„Искаш да разговея, след като съм чула Расулюллах (с.а.в.) да казва, че оручът търпян на Арефе е кеффарет/отплата за гюнаховете от изминалата година?!” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:458/
5/. „Оручът на Арефе е равностоен на 1000 дена оруч.” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:460/
През този ден е низпослан следния айет от Свещения Коран, в сура Маиде, 5/3:
3. Днес изградих/усъвършенствах за вас религията ви
и изпълних/тамамладисах на/д вас благодатта Си,
и одобрих за вас Исляма, като религия. الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ
وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي
وَرَضِيتُ لَكُمُ الإِسْلاَمَ دِينًا
и изпълних/тамамладисах на/д вас благодатта Си,
и одобрих за вас Исляма, като религия. الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ
وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي
وَرَضِيتُ لَكُمُ الإِسْلاَمَ دِينًا
Веднъж един юдеин казал следното на Омер ибн ел-Хаттаб (р.анх):
„О, Омер!... Във вашата Свещена книга има един айет, който ако бе низпослан на нас юдеите, то ние щяхме да сторим деня в който е низпослан за празник.”
След като Омер (р.анх) попитал, за кой айет става дума, юдеинът посочил айета от сура Маиде. В отговор Омер (р.анх) казал:
„Ние много добре знаем деня и мястото, когато е низпослан този айет. Този айет бе изпослан през ден Джума на Арефе. Елхамду лиллах. За нас и ден Джума и ден Арафа са святи, свещени дни.” /разказан от Бухари, В: „Иман”, 34/
„О, Омер!... Във вашата Свещена книга има един айет, който ако бе низпослан на нас юдеите, то ние щяхме да сторим деня в който е низпослан за празник.”
След като Омер (р.анх) попитал, за кой айет става дума, юдеинът посочил айета от сура Маиде. В отговор Омер (р.анх) казал:
„Ние много добре знаем деня и мястото, когато е низпослан този айет. Този айет бе изпослан през ден Джума на Арефе. Елхамду лиллах. За нас и ден Джума и ден Арафа са святи, свещени дни.” /разказан от Бухари, В: „Иман”, 34/
ДУАТА НА АДЕМ (а.с.) И ХАВВА (р.анха)
През деня на Арефе може да се чете много-кратно дуата-тевбе на Адем (а.с.) и Хавва (р.анха), която е спомената в сура А’раф, 7/23, в Кур’ан-и керим:
През деня на Арефе може да се чете много-кратно дуата-тевбе на Адем (а.с.) и Хавва (р.анха), която е спомената в сура А’раф, 7/23, в Кур’ан-и керим:
23. Рекоха: “Раббена, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
قَالاَ رَبَّنَا ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا وَإِن لَّمْ تَغْفِرْ لَنَا وَتَرْحَمْنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ
قَالاَ رَبَّنَا ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا وَإِن لَّمْ تَغْفِرْ لَنَا وَتَرْحَمْنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ
ЙЕВМУ’Л-ТЕШРИК
Аллах в сура Бакара, 2/203 повелява следното:
Аллах в сура Бакара, 2/203 повелява следното:
203. „И правете зикир на Аллах в преброените дни!...” وَاذْكُرُواْ اللّهَ فِي أَيَّامٍ مَّعْدُودَاتٍ
Преброените дни са дните Йевму’л-Тешрик или дните от ден Арефе до края на Курбан байрам, които са 9-10-11-12 и 13-я ден на Зил-хиддже, до Икинди намаз, включително. Расулюллах (с.а.в.) започвайки от Сабах намаз на ден Арефе, след всеки фарз намаз изказвал Тешрик текбир. Това общо се правило след 23 вакит фарз намаз. Според ханефиите Ваджиб/задължително е да се каже веднъж и е Суннет да се изкаже три пъти.