Низпославане на откровението вахий към Пратеникът на Аллах (с.а.с.)

Предава се от Айша(р.а.)
“Низпославане на откровението вахий към Пратеникът на Аллах (с.а.с.) започнало с истинно видение на сън, и той не е виждал никакви други видения, освен тези, които са идвали, подобно на утринна зора .
След това на него му е била внушена любов към уединението, и той започнал често да се уединява в пещерата на гората Хира , където се е занимавал с делата на благочестията, тоест покланял се е [на Аллах] в течение на много нощи, докато

 [в него не възниквало желание]

да се върне при семейството си.
Обикновено той е вземал със себе си всички необходими за това припаси, а след това се е връщал при Хадиджа и се е запасявал с всичко, което е необходимо за ново такова уединение.
[Това е продължавало до тогава], докато не му е била разкрита истината, когато се е намирал в пещерата [на гората] Хира.
При него Дошзл Ангелът и му казал:
“Чети!” — на което той (с.а.с.) , казал:
“Аз не умея да чета!”

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
“Тогава той ме хвана и ме стисна така, че аз се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза:
“Чети!”

Аз казах:

 “Аз не умея да чета!”

Той още веднъж  ме хвана и ме стисна така, че аз [пак] се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза: “Чети!”
Аз [отново] казах:

 “Аз не умея да чета!”

 “Тогава той ме хвана и ме стисна така, че аз [пак] се напрегнах до краен предел, а след това ме пусна и отново каза:

Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Повелител,

Който сътвори, -сътвори човека от съсирек!

Чети!

Твоят Повелител е Най-щедрия,

 Онзи, Който научи чрез калема,

научи човека на онова, което не е знаел.
/96:1-5 /

[Айша (р.а.) , продължила]:

 И Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , чиито плещи треперели

 [от страх], се върнал с това, влязъл при Хадиджа и казал:
“Завийте ме!

Завийте ме!”

Тя го завила и [той салляллаху алейхи ве селлем,

 останал в подобно положение известно време, докато]

страхът не преминал, след което казал на Хадиджа: “О, Хадиджа! Какво става с мен?”

 — и разказал на нея всичко.
След това казал:

 “Изплаших се за себе си!”

Хадиджа му казала:

 “Не, не, радвай се!

 Кълна се в Аллах!

Аллах никога няма да опозори, защото ти поддържаш роднинските връзки, [винаги] говориш истината, помагаш на [слабия] да понесе бремето си, даваш на нямащия, оказваш гостоприемство и помагаш [на тях] да преодолея несгодите!”
След това Хадиджа излязла [от дома] заедно с него и го отвела при своя братовчед

 Уарака Ибн Науфал Ибн Асад Ибн Абд ал-Узза,

чиито баща е бил брат на нейния баща.
[Уарака], в епохата на невежеството джахилия приел християнството, познавал арабската писменост, преписвал от ал-Инджил това, което е било угодно на Аллах, и е бил

[по онова време] вече сляп старец.
Хадиджа му казала:

 “О, чичо , изслушай сина на твоя брат!”

 Уарака Ибн Науфал казал:

 “О, синко на моя брат!

Какво виждаш?”

— и Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ,

 му съобщил това, което е видял.
Уарака му казал:

 “Това е Ангелът , който е бил изпратен на Муса алейхисселям!

О, ако бях млад [в тези дни] и да можех да доживея до времената, когато твоя народ ще те прогони!”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

 “А, нима те ще ме прогонят?”
Уарака казал:

“Да, защото, когато се яви човек с нещо подобно на това,

 което ти си донесъл със себе си, с него винаги враждуват,

 но ако доживея до този ден ,то ще ти помагам, колкото мога!”
Уарака обаче скоро [след това] умрял, а откровението временно се прекратило.”

Сахих ал-Бухари