Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан
Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:
„Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.
Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни,
в които не говее.
Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.
Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:
Урок първи:
Придобиване на такуа (богобоязън).
Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.
Това се разбира от следния аят:
„О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите
(т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138.
Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.
Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса: „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“
Урок втори:
Приближаване към Аллах.
Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.
Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.
Урок трети:
Придобиване на търпение и силна воля.
Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана.
Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.
Урок четвърти:
Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност). Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Хасан ал-Басри казва:
„Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си,
без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“
Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия). Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:
„Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“
(Бухари).
Всевишният Аллах посочва именно говеенето,
казвайки „то е за Мен“,
защото когато човекк говее никой друг освен Аллах
не може да знае това.
Урок пети:
Усъвършенстване на добрия нрав.
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:
„Който не изостави лъжата на думи и действия,
то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода
(т.е от говеенето му)
– Бухари.
А в друг хадис се казва:
„От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“
(ибн Маджа).
От тук разбираме, че е много важно в дните,
когато човек е саим,
да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече
да внимава за плодовете на езика си.
Урок шести:
Увеличаване на благотворителността и щедростта.
Ибн Аббас е казал:
„Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“
(Бухари).
В друг хадис се казва:
„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“
(Тирмизи)
Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:
„Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.
Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни,
в които не говее.
Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.
Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:
Урок първи:
Придобиване на такуа (богобоязън).
Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.
Това се разбира от следния аят:
„О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите
(т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138.
Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.
Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса: „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“
Урок втори:
Приближаване към Аллах.
Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.
Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.
Урок трети:
Придобиване на търпение и силна воля.
Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана.
Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.
Урок четвърти:
Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност). Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Хасан ал-Басри казва:
„Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си,
без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“
Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия). Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:
„Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“
(Бухари).
Всевишният Аллах посочва именно говеенето,
казвайки „то е за Мен“,
защото когато човекк говее никой друг освен Аллах
не може да знае това.
Урок пети:
Усъвършенстване на добрия нрав.
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:
„Който не изостави лъжата на думи и действия,
то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода
(т.е от говеенето му)
– Бухари.
А в друг хадис се казва:
„От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“
(ибн Маджа).
От тук разбираме, че е много важно в дните,
когато човек е саим,
да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече
да внимава за плодовете на езика си.
Урок шести:
Увеличаване на благотворителността и щедростта.
Ибн Аббас е казал:
„Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“
(Бухари).
В друг хадис се казва:
„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“
(Тирмизи)