Дойдоха десетте дена, но какво сме им приготвили?
Скъпи братя и сестри!
Всеки мюсюлманин от нас изпитва нужда от напомняне и подсещане за Аллах и Съдния ден. Заобикалящият ни свят ни отдалечава от споменаването на Аллах и служенето на Него. Стараем се да спечелим всички екстри, които ни предлага земния живот, но това ни пречи да стоим по-дълго време в молитви и дуи, в поклон и седжде, и да прекарваме нощта в четене на Свещения Коран и споменаване на Аллах.
Много от нас ни е тежко да проявим търпение, когато ръцете ни се протягат към съмнително богатство или харам.
Други от нас не могат да се разделят с погледа си към харам, със слушането на харам, с бързите крачки към харам, като забравяме че Всевишния Аллах ни наблюдава денонощно.
Всичко това се случва, защото сърцата ни се свързаха със земните сладострастия. Но ако сърцето е здраво, здраво е и цялото тяло, а ако то се развали, разваля се и цялото тяло. А едно развалено сърце много трудно се обръща към праведни дела и добрини, и избира пътя към харама.
Но надеждата за опрощението и милостта на Аллах остава, особено когато минаваме покрай сезоните на добрини. Тези сезони и дни ни подсещат, когато забравим, и ни призовават да се покаем пред Твореца на вселената и Даващия препитанието ни.
И ето, че десетте дена дойдоха, но какво сме им приготвили: покаяние, праведни дела, милостиня…?
Всеки мюсюлманин от нас изпитва нужда от напомняне и подсещане за Аллах и Съдния ден. Заобикалящият ни свят ни отдалечава от споменаването на Аллах и служенето на Него. Стараем се да спечелим всички екстри, които ни предлага земния живот, но това ни пречи да стоим по-дълго време в молитви и дуи, в поклон и седжде, и да прекарваме нощта в четене на Свещения Коран и споменаване на Аллах.
Много от нас ни е тежко да проявим търпение, когато ръцете ни се протягат към съмнително богатство или харам.
Други от нас не могат да се разделят с погледа си към харам, със слушането на харам, с бързите крачки към харам, като забравяме че Всевишния Аллах ни наблюдава денонощно.
Всичко това се случва, защото сърцата ни се свързаха със земните сладострастия. Но ако сърцето е здраво, здраво е и цялото тяло, а ако то се развали, разваля се и цялото тяло. А едно развалено сърце много трудно се обръща към праведни дела и добрини, и избира пътя към харама.
Но надеждата за опрощението и милостта на Аллах остава, особено когато минаваме покрай сезоните на добрини. Тези сезони и дни ни подсещат, когато забравим, и ни призовават да се покаем пред Твореца на вселената и Даващия препитанието ни.
И ето, че десетте дена дойдоха, но какво сме им приготвили: покаяние, праведни дела, милостиня…?
Десетте дена – сезон, изпълнен с берекет!!!
Това са десетте дена от свещения месец Зуль-Хидже, но няма да ги пропилеем, както пропиляхме много такива дни и сезони.
Всевишният Аллах споменава тези десет дена в Свещения Коран, като казва:
„Кълна се в зората и в десетте нощи (от месеца за поклонението хадж), и в четното и в нечетното!”
(ал-Феджр 1-3)
Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Десетте са десетте дена преди Байрама, а нечетното е деня Арафа, а четното е деня Байрам.”
(Ахмед 3\328)
Ибн Аббас (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма дни, в които праведните дела да са по-обичани от Аллах от тези дни (тоест десетте дена в началото на Зуль-Хидже).”
Рекоха: „О, Пратенико на Аллах, дори и борбата по пътя на Аллах?”
Рече: „Дори борбата по пътя на Аллах, освен човека излязъл с душата и богатството си, и не се върнал с тях.”
(Бухари 969)
Това са десетте дена от свещения месец Зуль-Хидже, но няма да ги пропилеем, както пропиляхме много такива дни и сезони.
Всевишният Аллах споменава тези десет дена в Свещения Коран, като казва:
„Кълна се в зората и в десетте нощи (от месеца за поклонението хадж), и в четното и в нечетното!”
(ал-Феджр 1-3)
Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Десетте са десетте дена преди Байрама, а нечетното е деня Арафа, а четното е деня Байрам.”
(Ахмед 3\328)
Ибн Аббас (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма дни, в които праведните дела да са по-обичани от Аллах от тези дни (тоест десетте дена в началото на Зуль-Хидже).”
Рекоха: „О, Пратенико на Аллах, дори и борбата по пътя на Аллах?”
Рече: „Дори борбата по пътя на Аллах, освен човека излязъл с душата и богатството си, и не се върнал с тях.”
(Бухари 969)
Добрите дела, които е желателно да извършим в тези свещени десет дена:
Е говеенето!
Хафса (р.а.) е казала:
„Четири (неща), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) никога не изоставяше: Говеенето на Ашура, и на десетте дена, и три дена от всеки месец, и двата рекята преди обед.”
(Ахмед 5\271, Ебу Дауд 2437 и Несаи 4\22)
А най-важният ден за говеене от тези дни е деня Арафа, заради хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„За деня Арафа, очаквам от Аллах да опрости една година преди него, и една година след него.”
(Муслим 1162)
„Четири (неща), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) никога не изоставяше: Говеенето на Ашура, и на десетте дена, и три дена от всеки месец, и двата рекята преди обед.”
(Ахмед 5\271, Ебу Дауд 2437 и Несаи 4\22)
А най-важният ден за говеене от тези дни е деня Арафа, заради хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„За деня Арафа, очаквам от Аллах да опрости една година преди него, и една година след него.”
(Муслим 1162)
Стриктното изпълняване
на нафиле молитвите!
В тези дни вярващият мюсюлманин не трябва да пропуска силните суннети от петте молитви, духа намаз, витира, нощния намаз и кланяне на нафиле намаз през цялото време.
Ибн Реджеб препоръчва нощите в тези дни да бъдат прекарвани в молитви, като казва:
„Когато влезнеха десетте дена от Зуль-Хидже Сеид Ибн Джубейр (р.а.) толкова се трудеше, че не можеше са се изправи на краката си и казваше:
„Не гасете лампите си през тези десет нощи!” защото харесваше ибадета през тях.”
на нафиле молитвите!
В тези дни вярващият мюсюлманин не трябва да пропуска силните суннети от петте молитви, духа намаз, витира, нощния намаз и кланяне на нафиле намаз през цялото време.
Ибн Реджеб препоръчва нощите в тези дни да бъдат прекарвани в молитви, като казва:
„Когато влезнеха десетте дена от Зуль-Хидже Сеид Ибн Джубейр (р.а.) толкова се трудеше, че не можеше са се изправи на краката си и казваше:
„Не гасете лампите си през тези десет нощи!” защото харесваше ибадета през тях.”
Споменаването на Аллах!
Споменаването на Аллах в тези дни е с най-много награди, заради словата на Всевишния Аллах:
„И да споменават името на Аллах в определени дни.”
(ал-Хадж 28)
А тези определени дни – при повечено ислямски учени – са десетте дена от месец Зуль-Хидже.
Ибн Омер (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма по-велики дни при Аллах, и няма по-обичани дела от Него от ибадета извършен в тези десет дни. Затова, в тези дни увеличете „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедун Расулюллах”, „Аллаху Екбер” и „Ельхамду лиллях”.
(Ахмед 2\75)
В тези десет дена вярващия мюсюлманин не трябва да прекъсва със споменаването на Аллах, да Го възвеличава, да иска опрощение от Него, и да се надява на Неговата милост. Още от сутринта до вечерта, преди молитва и след молитва, през всичките тези денонощия, нека да споменава Аллах.
А в деня Арафа вярващият започва с „текбира” и свършва след следобедната молитва в четвъртия ден от байрама. В хадиса предаден от Небиша (р.а.), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Дните тешрик (трите дена след байрама) са дни за ядене, и пиене и споменаване на Аллах.”
(Муслим 1141)
Споменаването на Аллах в тези дни е с най-много награди, заради словата на Всевишния Аллах:
„И да споменават името на Аллах в определени дни.”
(ал-Хадж 28)
А тези определени дни – при повечено ислямски учени – са десетте дена от месец Зуль-Хидже.
Ибн Омер (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма по-велики дни при Аллах, и няма по-обичани дела от Него от ибадета извършен в тези десет дни. Затова, в тези дни увеличете „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедун Расулюллах”, „Аллаху Екбер” и „Ельхамду лиллях”.
(Ахмед 2\75)
В тези десет дена вярващия мюсюлманин не трябва да прекъсва със споменаването на Аллах, да Го възвеличава, да иска опрощение от Него, и да се надява на Неговата милост. Още от сутринта до вечерта, преди молитва и след молитва, през всичките тези денонощия, нека да споменава Аллах.
А в деня Арафа вярващият започва с „текбира” и свършва след следобедната молитва в четвъртия ден от байрама. В хадиса предаден от Небиша (р.а.), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Дните тешрик (трите дена след байрама) са дни за ядене, и пиене и споменаване на Аллах.”
(Муслим 1141)
Хаджът!
Най-великото дело за извършване в тези десет дена е Хаджа в Свещена Мекка. Хаджът е петата основа от основите на Исляма и е фарз за всеки мюсюлманин един път в живота. Затова трябва да избърза да го извърши преди да го навести смъртта. А ако вярващият мюсюлманин вече го е сторил, но има възможност пак да го направи, нека да го направи, защото това е едно от най-праведните дела, с което може да се приближи до милостта и опрощението на Всемилостивия Аллах. Достатъчно е да чуем хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който е казал:
„И за приетият хадж, няма друга награда освен Дженнет.”
(Бухари 1773 и Муслим 1349)
„Който извърши хадж заради Аллах и няма съвокупление нито безпътство, то той се връща като в деня, когато го е родила майка му.”
(Бухари 1521 и Муслим 1349)
Най-великото дело за извършване в тези десет дена е Хаджа в Свещена Мекка. Хаджът е петата основа от основите на Исляма и е фарз за всеки мюсюлманин един път в живота. Затова трябва да избърза да го извърши преди да го навести смъртта. А ако вярващият мюсюлманин вече го е сторил, но има възможност пак да го направи, нека да го направи, защото това е едно от най-праведните дела, с което може да се приближи до милостта и опрощението на Всемилостивия Аллах. Достатъчно е да чуем хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който е казал:
„И за приетият хадж, няма друга награда освен Дженнет.”
(Бухари 1773 и Муслим 1349)
„Който извърши хадж заради Аллах и няма съвокупление нито безпътство, то той се връща като в деня, когато го е родила майка му.”
(Бухари 1521 и Муслим 1349)
Курбанът!
Курбанът е ибадет, с който вярващият се приближава до милостта на Всевишния Аллах. Това е суннет останал още от времето на Ибрахим (а.с.), и потвърден от нашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.).
Енес (р.а.) е казал:
„Пратеникът закла два огромни и рогати коча, които ги закла със собствената си ръка и рече: „Бисмиллях, Аллаху Екбер!” и постави крака си на страната му.”
(Бухари 1712 и Муслим 1966)
В този празничен ден всички мюсюлмани по света и хаджиите колят своите курбани в името на Аллах, за да спечелят задоволството на Милосърдния Аллах.
Някои ислямски учени казват, че курбана е суннет – муеккеде, но много учени казват, че той е ваджиб за онзи, който има парите на цената на един курбан. Всеки мюсюлманин, който има възможност да заколи курбан, нека да не лишава себе си от толкова велика награда в байрамския ден.
Вярващият, който има курбан в тези свещени десет дена не трябва да подстригва косата си, да не бръсне брадата си, и да не реже ноктите си от първия ден на Зуль-Хидже, докато заколи курбана си в десетия ден. Това е споменато в хадиса на Мухаммед (с.а.с.) предаден от Умму Селеме (р.а.) в Муслим - 1977.
Курбанът е ибадет, с който вярващият се приближава до милостта на Всевишния Аллах. Това е суннет останал още от времето на Ибрахим (а.с.), и потвърден от нашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.).
Енес (р.а.) е казал:
„Пратеникът закла два огромни и рогати коча, които ги закла със собствената си ръка и рече: „Бисмиллях, Аллаху Екбер!” и постави крака си на страната му.”
(Бухари 1712 и Муслим 1966)
В този празничен ден всички мюсюлмани по света и хаджиите колят своите курбани в името на Аллах, за да спечелят задоволството на Милосърдния Аллах.
Някои ислямски учени казват, че курбана е суннет – муеккеде, но много учени казват, че той е ваджиб за онзи, който има парите на цената на един курбан. Всеки мюсюлманин, който има възможност да заколи курбан, нека да не лишава себе си от толкова велика награда в байрамския ден.
Вярващият, който има курбан в тези свещени десет дена не трябва да подстригва косата си, да не бръсне брадата си, и да не реже ноктите си от първия ден на Зуль-Хидже, докато заколи курбана си в десетия ден. Това е споменато в хадиса на Мухаммед (с.а.с.) предаден от Умму Селеме (р.а.) в Муслим - 1977.
Скъпи братя и сестри, странете от лицемерието!
Вярващият мюсюлманин трябва да се предпазва от двуличието и лицемерието във всички свои дела. Затова извършва хаджа си заради Аллах, помага на хаджиите заради Аллах, и каквото добро дело да направи в тези десет дена той го прави заради Аллах.
Дори и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е молил Аллах преди хадж да го предпази от лицемерието. Енес (р.а.) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгнал на хадж с евтино животно за четири дирхеми и казал:
„О, Аллах, моля Те за хадж, не за да ме видят и чуят хората!”
(Ибн Мадже 289)
Един човек се обърнал към Ибн Омер (р.а.) и казал:
„Колко много хаджии!”
А Ибн Омер казал:
„Колко малко са хаджиите!”
После погледнал към един хаджия, който бил върху евтино животно със скъсани въжета и казал:
„Надявам се този да е от тях.”
Скъпи братя и сестри!
Нека всеки хаджия да знае, че когато тръгва към Мекка за хадж, че е гост на Всемилостивия Аллах.
Омер (р.а.) тръгва на хадж и по пътя за Мекка е казал:
„Тръгвате голи, боси, непарфюмирани и отдадени на Аллах, без да искате нищо от земния живот. Не съм виждал по-прекрасно пътуване от това.”
Скъпи братя и сестри!
Това са няколко праведни дела, които вярващият мюсюлманин може да извърши в тези десет дена изпълнени с берекет. За голямо съжаление много от мюсюлманите не усещат свещеността на тези дни, не усещат милостта на Аллах в тези дни, и не се съобразяват с праведните дела, които са по-добри дори от борбата в името на Аллах.
Нека ние да не сме от тях. Нека се подготвим и да ги посрещнем с покаяние, искане на опрощение, споменаване на Аллах. Нека да се надпреварваме в тези десет дена, кой пръв ще пристигне пред вратите на Дженнета.
Вярващият мюсюлманин трябва да се предпазва от двуличието и лицемерието във всички свои дела. Затова извършва хаджа си заради Аллах, помага на хаджиите заради Аллах, и каквото добро дело да направи в тези десет дена той го прави заради Аллах.
Дори и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е молил Аллах преди хадж да го предпази от лицемерието. Енес (р.а.) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгнал на хадж с евтино животно за четири дирхеми и казал:
„О, Аллах, моля Те за хадж, не за да ме видят и чуят хората!”
(Ибн Мадже 289)
Един човек се обърнал към Ибн Омер (р.а.) и казал:
„Колко много хаджии!”
А Ибн Омер казал:
„Колко малко са хаджиите!”
После погледнал към един хаджия, който бил върху евтино животно със скъсани въжета и казал:
„Надявам се този да е от тях.”
Скъпи братя и сестри!
Нека всеки хаджия да знае, че когато тръгва към Мекка за хадж, че е гост на Всемилостивия Аллах.
Омер (р.а.) тръгва на хадж и по пътя за Мекка е казал:
„Тръгвате голи, боси, непарфюмирани и отдадени на Аллах, без да искате нищо от земния живот. Не съм виждал по-прекрасно пътуване от това.”
Скъпи братя и сестри!
Това са няколко праведни дела, които вярващият мюсюлманин може да извърши в тези десет дена изпълнени с берекет. За голямо съжаление много от мюсюлманите не усещат свещеността на тези дни, не усещат милостта на Аллах в тези дни, и не се съобразяват с праведните дела, които са по-добри дори от борбата в името на Аллах.
Нека ние да не сме от тях. Нека се подготвим и да ги посрещнем с покаяние, искане на опрощение, споменаване на Аллах. Нека да се надпреварваме в тези десет дена, кой пръв ще пристигне пред вратите на Дженнета.
Моля Всевишния Аллах да подобри сърцата и делата ни, и да ни отреди от Неговите праведни раби, и да ни дари с Фирдеус!!!