НАЙ-ДОБРИЯТ ЗАПАС Е БОГОБОЯЗЪНТА-ТАКВА
Бисмиллахир-рахманир-рахим...
Богобоязънта-Таква е преобразуването на вярата-Иман в добър нрав и поведение-Ахляк. Това е едно от качествата, което оформя личността на мюсюлманина. Коранът на много места ни говори и показва качествата на богобоязливите, например в сура Ра'ад:
۞ مَّثَلُ الْجَنَّةِ الَّتِي وُعِدَ الْمُتَّقُونَ ۖ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ ۖ أُكُلُهَا دَائِمٌ وَظِلُّهَا ۚتِلْكَ عُقْبَى الَّذِينَ اتَّقَوا ۖ وَّعُقْبَى الْكَافِرِينَ النَّارُ ﴿٣٥
„Раят-Дженнет, обещан на богобоязливите, е такъв - сред него реки текат, препитанието там е постоянно, както и сянката. Това е въздаянието за онези, които се боят от (наказанието на) Аллах. А въздаянието за неверниците е Огънят на Джехеннем.” (Ра’ад, 13/35)
Следователно, мюсюлманинът е богобоязлив и богобоязънта-Таква е едно от основните качества на мюсюлманина.
ذَٰلِكَ الْكِتَابُ لَا رَيْبَ ۛ فِيهِ ۛ هُدًى لِّلْمُتَّقِينَ
„Тази Книга (Коранът) - няма съмнение в нея - е напътствие-Хидайет за богобоязливите/муттекийн,” (ел-Бакара, 2/2)
۞ مَّثَلُ الْجَنَّةِ الَّتِي وُعِدَ الْمُتَّقُونَ ۖ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ ۖ أُكُلُهَا دَائِمٌ وَظِلُّهَا ۚتِلْكَ عُقْبَى الَّذِينَ اتَّقَوا ۖ وَّعُقْبَى الْكَافِرِينَ النَّارُ ﴿٣٥
„Раят-Дженнет, обещан на богобоязливите, е такъв - сред него реки текат, препитанието там е постоянно, както и сянката. Това е въздаянието за онези, които се боят от (наказанието на) Аллах. А въздаянието за неверниците е Огънят на Джехеннем.” (Ра’ад, 13/35)
Следователно, мюсюлманинът е богобоязлив и богобоязънта-Таква е едно от основните качества на мюсюлманина.
ذَٰلِكَ الْكِتَابُ لَا رَيْبَ ۛ فِيهِ ۛ هُدًى لِّلْمُتَّقِينَ
„Тази Книга (Коранът) - няма съмнение в нея - е напътствие-Хидайет за богобоязливите/муттекийн,” (ел-Бакара, 2/2)
Забележете, в айета се казва: „напътствие за богобоязливите”, а не се казва: „богобоязън за напътените”. Това означава, че богобоязънта-Таква е качество, което е нужно, за да се достигне до напътствието-Хидайет.
Заедно с богобоязънта-Таква редом стоят и други качества. Например, чувството за отговорност, е плод на богобоязънта-Таква. Човекът, който се страхува да загуби обичта и задоволството на Аллах, има притеснението да загуби чувството си за отговорност пред себе си, семейството си, роднините си, съседите си, дори пред всички хора и заобикалящата го природа.
Чувството за богобоязън-Таква поддържа и баланса между Дюнята и Ахирета, т.е. между Този свят и Отвъдния живот. Този, който се замисля за равносметката си на Ахирет, не може да се поддаде на изкушенията на Този преходен и лъжлив свят. Така богобоязънта-Таква осигурява избора на начина на живот: „Където и да се намираш, бой се от (наказанието на) Аллах!... ”(Тирмизи, ел-Бирр, 55) повелявайки Пратеникът на Аллах (с.а.в.) ни наставлява да бъдем свенливи пред Аллах, независимо дали сме сами или сред обществото и да бъдем постоянно със ясното съзнание на отговорност пред своя Създател и Господар. Накратко, не можем да си представим един мюсюлманин без богобоязънта-Таква.
В Кур’ан-и керим се повелява следното:
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.” (ел-Бакара, 2/183). В този айет се казва: „... за да се побоите”, което означава, че говеенето през свещения месец Рамадан подсилва богобоязънта-Таква. Ако човек си спомня това винаги и говее в постоянство с тази мисъл, то несъмнено ще види плода на своето дело възможно по-скоро. В противен случай, говеенето не ще му бъде в никаква полза.
Какво означава това?... единственото място, където можем да научим и опитаме сладостта на богобоязънта-Таква е на Този свят, на Дюнята. Следователно, четейки айетите от Корана свързани с Таква, специално в този месец Рамадан, трябва добре да разберем Таква, дотолкова, че да я съхраним като неразделно наше качество. Едно нещо трябва да забележим. Отговорност без богобоязън не е нищо. Но отговорност с богобоязънта-Таква е благо и причина за доближаване до Аллах и за разкрасяване на живота ни след смъртта.
وَتَزَوَّدُوا فَإِنَّ خَيْرَ الزَّادِ التَّقْوَىٰ ۚ وَاتَّقُونِ يَا أُولِي الْأَلْبَابِ ﴿١٩
„И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта-Таква. И бойте се (единствено) от Мен, о, разумни хора!” (ел-Бакара, 2/197), повелява нашият Господар. Значи това е най-добрият запас, който можем да занесем с нас в живота след смъртта ни.
В Кур’ан-и керим се повелява следното:
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.” (ел-Бакара, 2/183). В този айет се казва: „... за да се побоите”, което означава, че говеенето през свещения месец Рамадан подсилва богобоязънта-Таква. Ако човек си спомня това винаги и говее в постоянство с тази мисъл, то несъмнено ще види плода на своето дело възможно по-скоро. В противен случай, говеенето не ще му бъде в никаква полза.
Какво означава това?... единственото място, където можем да научим и опитаме сладостта на богобоязънта-Таква е на Този свят, на Дюнята. Следователно, четейки айетите от Корана свързани с Таква, специално в този месец Рамадан, трябва добре да разберем Таква, дотолкова, че да я съхраним като неразделно наше качество. Едно нещо трябва да забележим. Отговорност без богобоязън не е нищо. Но отговорност с богобоязънта-Таква е благо и причина за доближаване до Аллах и за разкрасяване на живота ни след смъртта.
وَتَزَوَّدُوا فَإِنَّ خَيْرَ الزَّادِ التَّقْوَىٰ ۚ وَاتَّقُونِ يَا أُولِي الْأَلْبَابِ ﴿١٩
„И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта-Таква. И бойте се (единствено) от Мен, о, разумни хора!” (ел-Бакара, 2/197), повелява нашият Господар. Значи това е най-добрият запас, който можем да занесем с нас в живота след смъртта ни.
Нека Аллах ни стори от богобоязливите и пазещи богобоязънта си Таква.
Амин, вел-хамду лиллахи Раббил-алемин.
Амин, вел-хамду лиллахи Раббил-алемин.