Аз се родих като християнка в Англия.
Бях кръстена и израстнах научавайки това, което е написано в днешното Евангелие.
Като дете, когато отивах на църква, дълбоко се впечатлявах от различните светлини, горящите свещи на минбера, музиката, миризмата на тамян и свещениците в прекрасни одежди.
От молитвите, които слушах, без дори да разбирам тяхното значение, ме побиваха тръпки.
Мисля, че като дете аз бях една предана християнка.
С течение на времето обаче, като стигнах до по-високите нива на образованието, в съзнанието ми започнаха да се появяват въпроси.
Започнах да намирам някои пропуски в християнството, в което вярвах напълно до този момент.
С течение на времето забелязах, че моите съмнения нарастват и постепенно се отдалечих от християнството.
Вече не вярвах в никоя религия.
Прекрасните гледки в църквата, които ме възхищаваха в детството, сега бяха изчезнали като сън.
Когато завърших училище, бях станала атеистка в пълния смисъл на думата.
Но с времето обаче осъзнах, че невярването в нищо подтиква душата към дълбоко отчаяние, слабост и празнота.
Определено човек се нуждае от нещо, на което да се опира.
Ето защо започнах да проучвам другите религии.
Първо започнах с Будизма.
Проучих основите, които те наричат “Осемкратен път”.
Там намерих много дълбока философия и много красиви наставления.
Но той нито показваше правилния път на хората, нито пък даваше необходимите знания, за да може да се избере той.
Този път започнах да проучвам огнепоклонничеството.
Аз докато бягах от Троицата, в тази религия видях, че пред мен излизат множество божества. Освен това тази религията беше до такава степен пълна с абсурдни митове и суеверия, че изобщо не беше възможно да се избере тя.
После започнах да проучвам Юдаизма.
Това не беше изцяло нова религия за мен, защото старата част на Библията, т.е. Стария Завет, беше напълно взет от еврейската книга Тора.
Но Юдаизмът също не ме задоволяваше.
Да, евреите вярваха в Аллах, Който е един, аз напълно одобрявах това.
Но после те започваха да отричат всичко и юдейската религия, вместо да стане пътеводител, се превръщаше в религия на странните поклонения и ритуали.
Един от моите приятели ми препоръча да практикувам спиритизма и ми каза:
“Говоренето с духовете ще се счита за религия”.
Но това изобщо не ме задоволи.
За много кратко време осъзнах, че спиритизмът се състои от самохипноза и никога не може да храни човешката душа.
Втората световна война беше приключила и аз започнах да работя в един офис, като душата ми все още търсеше религия.
Един ден попаднах на обява във вестник.
Там пишеше, че ще се даде конференция, където ще се говори за божествеността на Иса(алейхисселям), и че там ще присъстват хора от всички религии.
Конференцията пробуди в мен голям интерес,защото в тази конференция те щяха да обсъдят дали Иса(алейхисселям) е синът на Аллах или не.
Присъствах на конференция и там се срещнах с една мюсюлманка.
Отговорите, които тя ми даде на зададените й въпроси, бяха толкова красиви и толкова логични, че реших да проуча Исляма, макар че преди дори не ми е минавало през ума. Започнах да чета Коран-и Керим,свещената книга на мюсюлманите.
С голямо учудване и уважение виждах, че законите, посочени в тази книга, далеч превъзхождаха изявленията, направени от най-известните държавници на ХХ век.
Тези думи не можеше да се кажат от нито един човек.
Аз вече не вярвах в твърденията, на които ни учиха в детството, че: “Ислямската религия е лъжа, а Коранът е измислена книга”.
Коран-и Керим не можеше да бъде измислена книга.
Такива перфектни думи беше възможно да се кажат от същество, много над хората.
Обаче аз все още се колебаех.
Срещнах се с някои жени англичанки, които са приели Исляма.
Помолих ги за помощ, а те ми препоръчаха някои книги.
Сред тези книги бяха и “Мухаммед и Христос”, която сравняваше Мухаммед(салляллаху теаля алейхи ве селлем) с Иса(алейхисселям), и книгата “Религията Ислям”,която разясняваше Ислямската религия.
В друга книга, а именно в “Източниците на християнството”, по изключително ясен начин се разясняваше, че повечето от християнските поклонения са взети от ритуалите на древните езичници, и че днешното християнство в действителност е една идолопоклонническа религия.
Аз трябва да призная, че се отегчих, когато четох Коран-и Керим за първи път, защото съдържаше много повторения.
Трябва да се знае, че Коран-и Керим е книга, която въздейства и прониква в човешката душа бавно.
За да се разбере добре Коран-и Керим, както и да се заобича, е нужно да се прочете многократно.
Така и аз, колкото повече четях тази свещена книга, толкова силно се привързвах към нея. Така стана, че не можех да заспа, без да я чета всяка вечер.
Това, което ме впечатли най-много е фактът, че Коран-и Керим е перфектният водач за човечеството.
В Коран-и Керим нямаше нищо, което човек да не може да разбере.
Мюсюлманите приемаха техния Пейгамбер като човешко същество.
Според мюсюлманите, единствената разлика между пейгамберите и другите хора е, че техните интелектуални и морални нива са много високи, и че са безгрешни и непорочни.
Те нямат никаква връзка с божествеността.
Ислямската религия съобщаваше, че няма да дойде друг пейгамбер след Мухаммед (алейхисселям).
Аз първоначално възразих срещу това и се попитах:
“Защо няма да дойде друг пейгамбер”.
Тогава една жена мюсюлманка ми направи следното обяснение на тази тема:
“Коран-и Керим, свещената книга на мюсюлманите, съдържа цялата красива нравственост, необходима за един човек; всички религиозни основи; пътя, с който ще се достигне до задоволството на Аллаху Теаля; нещата, необходими за постигане на мир и спасение в този свят и в отвъдния.Вече хората нямат нужда от друг пътеводител, от друг пейгамбер.”
Истинността на тези слова се доказва от факта, че основите в Коран-и Керим, които са все още същите, каквито са били преди четиринадесет века, са напълно в съответствие с днешния начин на живот и съвременното ниво на науката.
Но аз все още се колебаех, защото бяха изминали 14 века, а сега беше 1954 година.
Чудех се, дали няма и една точка, несъответстваща на съвременните условия в Ислямската религия, съобщена от Мухаммед(алейхисселям), роден през 571 година?
С голяма съсредоточеност се впуснах да търся недостатъци в Исляма.
Моите усилия за намиране на недостатъци в исляма, въпреки факта, че душата ми вече беше постигнала пълна вяра в нея и въпреки, че бях напълно убедена в истинността на Ислямската религия, без съмнение бяха причинени от думите на свещениците, които още от дете ни казваха, че Ислямът е много дефектна, изостанала и еретична религия.
Първото нещо, за което се рових, беше полигамията.
Ето, мислих си, че намерих важен недостатък.
Как така един мъж можеше да се ожени за четири жени едновременно?
Когато попитах този въпрос на приятелката ми мюсюлманка, за която споменах по-рано, тя ми обясни въпроса по следния начин:
“Ислямската религия се появила в едно общество, където мъжете можели да живеят с колкото жени поискат, без да имат никаква отговорност към тях. С оглед възстановяване на позицията на жената в обществото, Ислямската религия намалила броя на жените, за които мъжете могат да се оженят, и повелила на мъжете, че трябва да се грижат за тях; да спазват правата им; и да им плащат обезщетения в случай на развод. Освен това, жените останали сами щяха да могат да се присъединят към някое семейство като негов член, без към тях да се отнасят като към роби. Заедно с това, жененето до четири жени не е заповед за мъжете. Това е само разрешение за онези, които отговарят на необходимите условия. А за онези, които не отговарят на условията,това е харам(забранено). Поради тази причина, много мъже имат само една жена. Бракът с до четири жени е само позволение.От друга страна обаче, мормоните в Америка принуждават всеки мъж да се жени за няколко жени.”
Тогава тя ме попита:
“Мъжете англичани дали живеят само с една жена?”
Лицето ми се изчерви от срам и признах:
“Днес европейските мъже осъществяват сексуални връзки с различни жени, както преди брака, така и след него.”
Тогава думите на моята приятелка мюсюлманка ми напомниха как една млада жена, загубила съпруга си във войната или злополука на работното място, има нужда от подкрепа на мъж.
Сетих се за думите на една бедна жена, която в английската радиопрограма “Dear Sir”, излъчвана след Втората световна война, каза:
“Аз съм млада жена.Загубих съпруга си във войната.Имам нужда от закрила.Готова съм да бъда втората съпруга на добронравен човек и да нося първата му съпруга на главата си. Стига само да се отърва от тази самота.”
Това показва, че полигамията в Исляма е с цел да задоволява нужда.
Това е само разрешение, а не заповед.
Днес, поради безработицата и бедността, многоженството на много места е почти изчезнало.
Следователно нямах никакво основание да приема това като недостатък за Исляма.
След това си помислих, че съм намерила друг недостатък и попитах жената мюсюлманка: “Петкратните поклонения на ден-как може да се съвместят в съвременния начин на живот? Толкова много ибадети не са ли прекалени?”
Тя се усмихна и ме попита:
“Понякога чувам,че вие свирите на пиано. Интересувате ли се от музика?”
“Изключително много” - беше моят отговор.
“Добре! Всеки ден упражнявате ли се?”
“Разбира се!
Щом се върна от работа, аз сядам да свиря на пиано поне два часа всеки ден.”
При това, жената мюсюлманка ми отвърна:
“Защо ви се струва много поклонението? Като се съберат и петте пъти намаз, отнема само половин час или четиредесет и пет минути?
Както вие ще загубите уменията си да свирите на пиано ако не го практикувате, така и по същия начин ако се намалее мисълта за Аллаху Теаля и осъществяването на благодарност към Него -правейки седжде Нему - то тогава пътят, водещ към Него, ще се отдалечи.
От друга страна, ибадетът, осъществен всеки ден, е равносилно на напредване, крачка по крачка, в правилния път на Аллаху Теаля.”
Колко права беше! Всеки мюсюлманин трябва да се сеща много за Аллаху Теаля и да помести в сърцето си Неговата любов.
Сърцето е Бейтуллах[къщата на Аллах].
Ако в къщата не се допусне неговият Собственик, то това ще е вражда и към къщата, и към нейния Собственик.
Петкратният намаз спасява човек от това бедствие.
Намазът кара човек - забравил Аллаху Теаля -затъвайки в земното и във временните му наслади, да се сети за Господаря си.
Вече нямаше пречка да не приема Исляма.
Аз приех иИслямската религия с цялата си душа и съвест.
Както виждате, аз не я избрах от пръв поглед и без изобщо да мисля, а напротив, станах мюсюлманка, след като проучих Исляма подробно; и след като търсих за възможните недостатъци в нея и намирах отговорите им; и когато разбрах, че тя по всяко отношение е пълна и безупречна религия.
Сега се гордея, че съм мюсюлманка.