LVI. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ГЛАДА И МИЗЕРНИЯ ЖИВОТ,
на задоволяването с малко храна, вода, дрехи и други блаженства за душата, както и на изоставянето на страстите
Аллах Всевишния е казал:
„Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите.
Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела.
Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени“
(19: 59–60).
И е казал Всевишния:
„И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха:
„О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба“.
А дарените със знанието казваха:
„Горко ви!
Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите“
(28: 79–80).
И е казал Той:
„После ще бъдете питани в този Ден за насладите
[на земята]“
(102: 8).
И е казал също: „Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме.
После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден“
(17: 18).
Кораничните знамения по тази тема са много и известни..
496.
т Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „До кончината на Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, семейството му нямаше дори ечемичен хляб, достатъчен да ги засити в два последователни дни“
(всепризнат хадис).
В друг вариант се казва:
„От идването в ал-Медина до кончината му семейството на Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нямаше дори пшенична храна, достатъчна да ги засити в три последователни нощи“.
497.
От Уруа се предава, че Аиша, Аллах да е доволен от нея, е казала:
„Кълна се в Аллах, племеннико, виждали сме полумесец, после друг, три полумесеца в два месеца, без да се запали огън в домовете на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.”
Попитал:
„Но как оцелявахте, вуйно?“
Отговорила:
„С двете насъщни неща – фурми и вода.
Ала Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, имаше съседи от мединските сподвижници, които притежаваха дойни камили, та му пращаха мляко и той ни даваше да пием“
(всепризнат хадис).
498. Абу Саид ал-Макбури предава от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че минал покрай хора, пред които имало печена овца. Поканили го да похапне, а той отговорил:
„Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, напусна земния живот, без да се е заситил дори с ечемичен хляб“
(разказан от ал-Бухари).
499. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „До смъртта си Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не седна да се храни на маса и не вкуси фин хляб“
(разказан от ал-Бухари).
В друг вариант се казва:
„...и никога не яде печена овца“.
500. От ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:
„Видях как вашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не може да намери дори развалени фурми, за да позасити стомаха си“
(разказан от Муслим).
501.
От Сахл ибн Саад, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Откакто Аллах Всевишния го изпрати с мисия докогато го прибра, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не видя бял хляб“.
Попитали го:
„Имахте ли сита през епохата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“
Отговорил:
„Откакто Аллах Всевишния го изпрати с мисия докогато го прибра, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не видя сито“.
Попитали го:
„Как тогава ядяхте ечемика, без да се пресява?“ Отговорил:
„Счуквахме го и отвявахме плявата, та отлиташе, каквото отлиташе. Останалото замесвахме на тесто“
(разказан от ал-Бухари).
502. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излязъл един ден или една нощ и ето че срещнал Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях. Попитал ги:
„Какво ви е накарало да излезете от домовете си в този час?“
Отговорили:
„Гладът, Пратенико на Аллах“. Казал:
„И аз съм така.
Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, и мен същото нещо ме принуди да изляза от къщи.
Да вървим!“
Тръгнали с него и отишли при човек от мединските сподвижници, ансарите, ала той не си бил вкъщи.
Като ги видяла, жена му казала:
„Привет и добре сте ми дошли!“
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я попитал къде е мъжът й.
Отговорила:
„Отиде да ни донесе вода за пиене“.
Тогава ансарът дошъл, видял Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с двамата му спътници, и после рекъл:
„Слава на Аллах, никой днес няма по-почетни гости от моите!“
Отишъл и донесъл грозд фурми, по който имало поузрели, сухи и сочни фурми.
Подканил гостите да се нахранят и взел касапския нож [да заколи животно за тях].
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:
„Не коли млекодайно!“
И [мъжът] заклал друго.
Яли от овцата и от клона с фурми, и пили. Когато се заситили и утолили, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал на Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях:
„Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, в Деня на възкресението вие непременно ще бъдете питани за това блаженство.
Гладът ви прокуди от домовете ви, но блаженството ви настигна преди да се завърнете“[1]
(разказан от Муслим).
503. От Халид ибн Умайр ал-Адауи се предават думите: „Утба ибн Газуан, който бе емир на Басра, произнесе пред нас проповед.
Той отправи към Аллах възхвала и прослава, после каза: „Земният живот ни известява за разрив.
Той бързо ще обърне гръб и от него ще остане толкова малко, колкото капки вода на дъното на съд, след като човек я изпие.
Оттук вие ще отпътувате в дом, който никога не изчезва. Отпътувайте с най-доброто, което имате в наличие.
Вече ни бе споменато, че камък, хвърлен от ръба на Ада, ще пада там седемдесет години и пак не ще стигне дъното му.
Ала, кълна се в Аллах, той ще се напълни.
Учудвате ли се? Бе ни споменато и че разстоянието между две крила от портите на Рая е четирийсет години ходене. Ала ще дойде ден, когато той ще бъде препълнен.
Спомням си как бях един от седмина спътници на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и нямахме друга храна освен листа от дърво, додето краищата на устните ни се разраниха.
Тогава взех плащ и го разцепих на две за себе си и за Саад ибн Малик, като аз се покрих с едната половина, а той – с другата. Сега всеки от нас е станал емир на някой град. Но опазил ме Аллах да съм велик за себе си, след като съм малък пред Него!“
(разказан от Муслим)
504. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Аиша, Аллах да е доволен от нея, извади една одежда и един груб пояс, и каза:
„В тези [дрехи] се помина Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“
(всепризнат хадис).
505. От Саад ибн Аби Уаккас, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Аз бях първият арабин, метнал стрела [в сражение] по пътя на Аллах.
Ние участвахме в походи заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, без да имаме друга храна освен листа от дива акация и пустинни растения. Когато някой от нас се облекчаваше, изпражненията му бяха твърди като на овца“
(всепризнат хадис).
506. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казвал:
„О, Аллах, отреди на семейството на Мухаммeд препитание, колкото да се нахранят!“
(всепризнат хадис).
507. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Кълна се в Аллах, освен Когото няма друг бог, аз се превивах до земята от глад или привързвах камък върху стомаха си.
Един ден бях поседнал на пътя, по който идваха хора. Покрай мен мина Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и ми се усмихна, като ме видя – по лицето ми узна какво ми е на душата.
После ме повика:
„Абу Хир!“ Отговорих:
„Тук съм, Пратенико на Аллах!” Каза:
„Ела!“ и продължи по пътя си, а аз го последвах.
Като стигна до един дом, помоли за разрешение и влезе, разреши и на мен да вляза.
Там намери чаша мляко.
Попита: „Откъде е това мляко?“
Отговориха му:
„От еди-кого си, който ти го дари“.
Повика ме: „Абу Хир!“
Отговорих: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“
Каза:
„Иди при обитателите на преддверието и ги покани при мен!“
Обитателите на преддверието бяха гостите на Исляма, защото нямаха нито роднини, при тях да се приютят, нито имот, нито нийде никого.
Щом получеше милостиня [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари ], им я изпращаше, без нищо да задели за себе си.
А щом получеше дарение, им го изпращаше, след като си взимаше от него и [останалото] го споделяше с тях.
Стана ми неприятно и си рекох:
„Колко е това мляко за обитателите на преддверието!“
Аз имах повече право да получа глътка от млякото, за да се подсиля.
Ако те дойдеха и [Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари] ми заповядаше, щях да им го поднеса.
Не бе възможно и за мен да остане от това мляко.
Ала трябваше да се подчиня на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Отидох при тях и ги поканих.
Те дойдоха, поискаха разрешение [да влязат], разрешиха им и заеха местата си в дома.
[Пратеника на Аллах] каза:
„Абу Хир!“ Отговорих:
„Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза ми: „Вземи [млякото] и им го поднеси!“ Взех чашата и започнах да я поднасям на всеки поотделно. Той пиеше, докато се утолеше, после ми я връщаше и я поднасях на друг, който също пиеше до насита. После пак ми я връщаше и друг пиеше до насита. Все така ми я връщаха, докато накрая стигнах до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Всички се утолиха.
Тогава той взе чашата, сложи я в дланта си, погледна към мен и се усмихна.
Каза:
„Абу Хир!“ Отговорих:
„Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза:
„Останахме само аз и ти“.
Отговорих:
„Вярно е, Пратенико на Аллах!“
Каза:
„Седни и пий!“
Седнах и пих. Каза: „Пий!“
И пих.
И не преставаше да ме подканя да пия, докато казах: „Не! Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Правдата, няма място за повече“.
Каза ми:
„Дай ми я тогава!“
Подадох му чашата, той прослави Аллах Всевишния, изрече В името на Аллах! (бисмиллах) и изпи остатъка“
(разказан от ал-Бухари).
508. От Мухаммeд ибн Сирин се предават думите на Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него:
„Спомням си, че паднах в несвяст между минбара на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и стаята на Аиша, Аллах да е доволен от нея. Всеки новодошъл слагаше крак на шията ми, като мислеше, че съм луд[2].
Ала не ме бе обзела лудост и ми нямаше друго освен че ме мъчеше глад“
(разказан от ал-Бухари).
509. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите:
„Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се спомина, доспехите му бяха заложени при един евреин за трийсет крини ечемик“
(всепризнат хадис).
510. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заложи доспехите си за ечемик.
Аз отидох при него с ечемичен хляб и гранясала разтопена лой.
Чух го да казва:
„Семейството на Мухаммeд никога не е нито осъмвало, нито замръквало дори с една крина ечемик“.
А те бяха девет дома“
(разказан от ал-Бухари).
511. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Видях седемдесет обитатели на преддверието, от които нито един не носеше плащ: или само наметка, или покривало, вързани на шията.
Някои от тях стигаха до под коленете, а други – до петите, и човекът ги придържаше с ръка, за да не се видят срамотите му“
(разказан от ал-Бухари).
512. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите:
„Постелята на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе кожена с пълнеж от палмови листа“
(разказан от ал-Бухари).
513. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:
„Седяхме с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато дойде мъж от ансарите.
Той го поздрави, после се отдръпна назад.
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:
„Братко от ансарите, как е моят брат Саад ибн Убада?“ Отговори:
„Добре е“.
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попита:
„Кой от вас ще го посети?“
Той се изправи и ние се изправихме с него.
Бяхме повече от десетима, а никой от нас не носеше нито обуща, нито кожени чорапи, нито шапка, нито риза. Вървяхме по голата земя, докато пристигнахме. Заобиколилото го семейство се отдръпна и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно със съпровождащите го сподвижници се доближи
[до Саад]“
(разказан от Муслим).
514. От Имран, син на ал-Хусайн, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Най-добрите сред вас са моите съвременници, сетне – следващото поколение, и сетне – следващото“.
Той повторил това два или три пъти и продължил:
„Сетне подир тях ще дойдат хора, които ще свидетелстват, ала не ще ги взимат за свидетели, и ще се отмятат, и не ще се разчита на тях, и ще дават обети, ала не ще ги изпълняват, и ще са видимо угоени“
(всепризнат хадис).
515. От Абу Умама, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Сине на Адам, най-доброто за теб е щедро да раздаваш излишното, а най-лошото е да го къташ.
Ти не ще бъдеш упрекван за насъщното си препитание. Започни със своето семейство!“
(разказан от ат-Тирмизи,
който го е определил като достоверен и добър хадис).
. 516. От Убайдаллах ибн Мухсин ал-Ансари ал-Хатми, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„На онзи от вас, който осъмне в сигурност за живота си, със здраво тяло и с нужното си препитание за деня, все едно му е дарен целият свят“
(разказан от ат-Тирмизи,
който го е определил като добър хадис).
517. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Сполучил е онзи, който е приел Исляма, препитанието му стига, за да оцелее, и е доволен от онова, което Аллах му е дал“
(разказан от Муслим).
518. От Абу Мухаммeд Фадала ибн Убайд ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предава, че е чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:
„Блажен е, който е напътен към Исляма, има достатъчно препитание, за да оцелее, и това го удовлетворява“
(разказан от ат-Тирмизи,
който го е определил като достоверен и добър хадис).
519. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите:
„Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прекарваше гладен много нощи подред.
Семейството му не намираше [храна] за вечеря и хлябът му най-често бе от ечемик“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
520. От Фудала ибн Убайд, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,
отслужил молитва заедно с хората, мъже от обитателите на преддверието припаднали от глад при изправянето си.
А бедуините рекли:
„Тези са безумци“.
Щом Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужил молитвата, отишъл при тях и казал:
„Ако знаете какво ще притежавате при Аллах Всевишния, бихте пожелали още по-голяма нужда и мизерия“
(разказан от ат-Тирмизи,
който го е определил като добър хадис).
521. От Абу Карима ал-Микдам ибн Мадикариб, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:
„Човек не пълни по-лош съд от стомаха си.
Стигат му на сина на Адам няколко хапки, които да го държат изправен.
Ала ако не може иначе, тогава нека една третина от стомаха му е за храна, една третина – за питие, и една третина – да поеме дъх“
(разказан от ат-Тирмизи,
който го е определил като добър хадис).
522. От Абу Умама Ияс ибн Саалаба ал-Ансари ал-Хариси, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Един ден сподвижниците на Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, споменаха пред него за земния живот.
Той каза:
„Не чувате ли? Не чувате ли?
Скромността е от вярата. Скромността е от вярата[3]“
(разказан от Абу Дауд).
.
523. От Абу Абдуллах Джабир, син на Абдуллах, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:
„Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни изпрати начело с Абу Убайда,
Аллах да е доволен от него, да се сражаваме с керван от племето Курайш.
Той ни даде за провизии кожена торба с фурми, друго не намери. Абу Убайда ни даваше фурма по фурма“.
Попитали Абу Абдуллах:
„Но какво сте правели с нея?“
Отговорил:
„Смучехме я, както дете бозае, после с нея пиехме вода.
Това ни стигаше да изкараме деня до нощта.
С тоягите си брулехме от дърветата и листа, които смесвахме с вода и ги ядяхме.
Накрая стигнахме до брега на морето и видяхме там нещо да се извисява като огромен пясъчен хълм.
Когато отидохме до него, то се оказа кашалот.
Абу Убайда каза:
„Мъртъв е“.[4] После се обади:
„Не, нас ни изпрати Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари,
и то по пътя на Аллах.
Принудени сте, яжте!“
Изхранвахме се с него един месец, а бяхме триста човека, дори понапълняхме.
Спомням си как гребяхме с котлета мазнина от очните му ями и режехме късове с големината на бик.
Веднъж Абу Убайда взе тринайсет мъже от нас и ги настани да седнат в очните ями, друг път взе ребро, закрепи го и подкара най-голямата ни камила, която мина отдолу.
Запасихме се и с месо за сушене.
Когато стигнахме ал-Медина, отидохме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, споменахме му за случилото се, а той ни каза:
„Това е препитание, което Аллах е извадил за вас.
Останало ли ви е нещо от месото, та да нахраните и нас?“ Изпратихме от месото на Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той яде“
(разказан от Муслим).
525. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„По време на Битката при рова копаехме и ни се изпречи голяма скала.
Отидоха при Пророка.
Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казаха за това, а той отговори, че ще слезе [в изкопа].
После се изправи, а на корема му бе привързан камък[6].
Бяхме стояли три дена, без да хапнем нищо.
Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, взе кирката, копна и [скалата] се превърна в мек пясък.
Аз поисках разрешение от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да си отида в къщи, и казах на жена си:
„Видях Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в нетърпимо състояние.
Имаш ли нещо [за ядене]?“
Отговори:
„Имам ечемик и една козичка“.
Заклах козичката и смлях ечемика, после сложихме месото в котел. Когато тестото втаса и месото почти се бе сварило на огнището, отидох при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казах:
„Имам малко храна.
Заповядай, Пратенико на Аллах, с един или двама човека!“ Той попита колко е [храната] и като му съобщих, каза:
„Много е!
Добре, кажи [на жена си] да не сваля котела и да не вади хляба от фурната, докато не дойда!“
Тогава каза: „Да вървим!“
И тръгнаха и меканските, и мединските му сподвижници, та влязохме всички в къщи.
Казах й:
„Горко ти! Дойде Пророка,
Аллах да го благослови и с мир да го дари,
заедно с меканските и с мединските си сподвижници, а и други хора водят“.
Отговори:
„Той попита ли те?“
Казах: „Да!“
[Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари]
каза: „Влизайте, не се блъскайте!“
И започна да разчупва хляба и да слага отгоре месо, като захлупваше котела и печката при всяко взимане,
подаваше [късовете] на другарите си,
после продължи да отхлупва,
да разчупва и да гребе,
докато се заситиха и дори нещо остана.
Тогава той каза:
„Хапни и ти от това и раздай!
Хората ги е сполетял глад“
(всепризнат хадис).
В друг вариант думите на Джабир се предават така:
„Когато бе изкопан Ровът, видях, че Пророка,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, е гладен.
Отидох при жена си и я попитах:
„Имаш ли нещо [за ядене]?
Видях, че Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, е много гладен“.
Тя извади торба с една крина ечемик.
Имахме и козичка вкъщи, та я заклах, а жена ми смля ечемика и замеси тестото.
Аз нарязах [месото] в котела.
После тръгнах да се връщам при Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, а тя ми каза:
„Не ме излагай пред Пратеника на Аллах[7],
Аллах да го благослови и с мир да го дари,
и пред сподвижниците му!“
Тогава отидох при него и тихо му прошепнах:
„Пратенико на Аллах, заклахме една козичка и смляхме крина ечемик. Заповядай с няколко човека!“
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, извика:
„Хора от рова, Джабир е приготвил угощение и ви кани да заповядате!“
А на мен каза:
„Не сваляйте котлето от огъня и не печете хляба, докато не дойда!“
Пристигнах заедно с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който вървеше начело на хората.
Когато отидох при жена си, тя каза:
„Ах, ти! Ах, ти!“
Отговорих:
„Постъпих, както ти ми каза!“
Тя извади тестото, а той поплюна и благослови, после се отправи към котела и там направи същото.
После каза [на жената]:
„Извикай пекарка, за да пече хляба заедно с теб, и загребвай от котела, без да го сваляш!”
Бяха хиляда човека.
Кълна се в Аллах, нахраниха се и дори им остана, когато се разотидоха!
А котелът ни вреше и тестото ни се печеше, както си бяха [непокътнати]“.
.
526. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Абу Талха каза на [съпругата си] Ум Сулайм:
„Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да говори.
Гласът му бе изнемощял от глад.
Имаш ли нещо [за ядене]?“
Тя отговори утвърдително и извади къшей ечемичен хляб. После взе едно от покривалата си за глава, загъна хляба с част от него, скри го под дрехата ми,
уви ме с другата част и ме проводи при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Отидох при него и го заварих седнал в джамията заедно с други хора.
Застанах пред тях и той ме попита:
„Абу Талха ли те изпрати?“
Отговорих утвърдително.
Попита:
„За храна ли?“
Пак отговорих утвърдително.
Тогава той каза:
„Станете!“
И потеглиха, а аз вървях пред тях, докато стигнахме при Абу Талха и го известих [какво се е случило].
Той каза:
„Ум Сулайм, дошъл е Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с други хора, а нямаме с какво да ги нахраним?“
Тя отговори:
„Аллах, а и Неговият Пратеник, най-добре знае“.
Абу Талха излезе, за да посрещне Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и двамата влязоха вътре. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:
„Поднеси каквото имаш, Ум Сулайм!“
Тя донесе същия хляб.
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нареди да го разчупят и Ум Сулайм капна върху късчетата малко мазнина от едно гърне, та ги понамаза.
Той изрече каквото Аллах е пожелал да изрече и нареди да се разреши на десет човека [да влязат].
Бе им разрешено и се храниха, докато се заситиха, и излязоха. После каза да се разреши на други десет.
И на тях бе разрешено, и се храниха, и излязоха.
Тогава пак каза да се разреши на десетима, докато всички хора се храниха и се заситиха.
А бяха седемдесет или осемдесет мъже“
(всепризнат хадис).
В друг вариант се казва:
„Не преставаха да влизат десетима и да излизат десетима, докато не остана нито един, който да не е влязъл и да не се е нахранил до засищане.
После събраха остатъците и ето че бяха колкото преди да се нахранят“.
В трети вариант се казва:
„Те се хранеха по десетима–по десетима, докато това сториха осемдесет мъже.
После се нахрани Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а после и домакините, и дори им остана“.
В четвърти вариант се казва:
„После им остана толкова [много], че го разпределиха сред съседите си“.
Във вариант, предаден от Анас, се казва:
„Един ден отидох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го намерих да седи със сподвижниците си, а на кръста си бе вързал пояс.
Попитах някои от тях коя е причината, а те ми отговориха: „От глад“.
Отидох при Абу Талха, съпруг на Ум Сулайм, дъщеря на Милхан, и казах:
„Бащице, видях Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, запасан с пояс.
Попитах някои от сподвижниците му [за причината], а те ми отговориха:
„От глад“.
Тогава Абу Талха влезе при майка ми и попита: „Имаш ли нещо [за ядене]?“
Тя отговори:
„Да, имам къшей хляб и фурми.
Ако Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде сам при нас, ще го заситим.
А ако дойде и някой друг, ще им е малко...“
(нататък продължава цитираният по-горе текст).
"Градините на праведниците"
---------------
[1] Ще бъдат питани не защото са сторили грях и за да бъдат мъчени, а за да се премерят получените от тях блага. Аллах е Най-Знаещия.
Във варианта на ат-Тирмизи и в други източници се споменава името на мединския сподвижник, при когото отишли на гости – Абу ал-Хайсам ибн ат-Тайихан.
[2] Така постъпвали с лудите, докато се опомнят.
[3] В случая става дума за външния вид и поведение
– да се избягва показност и демонстриране на богатство и превъзходство над другите хора.
– Б. пр.
[4] Свещеният Коран забранява да се яде мърша освен по принуда.
[5] Съставителят смята хадиса за слаб. – Б. пр.
[6] Правели това, за да облекчат спазмите от глад в стомаха.
[7] Жена му се бои да не се изложи с малкото количество храна, с което разполагат.