В говееното през Рамадан са вложени различни мъдрости и от гледна точка на въжделенията за награда, които занимават хората
- а човек е дошъл на земята, за да сее и търгува за отвъдния живот.
Въздаянието за делата през благословения Рамадан се умножава от един до хиляда пъти.
Както е известно от пророческите хадиси, всяка буква от Свещения Коран носи десет награди, смята се за десет добри дела и носи десет райски плода.
А през Рамадан всяка от тези букви вместо десет поражда хиляда плода за отвъдния живот.
Всяка буква от някои знамения като това за Престола;(2:255);отваря вратата пред хиляди от тези добротворства, за да дадат реални плодове в отвъдния живот.
В петъчните дни през месец Рамадан добротворствата постоянно нарастват, за да стигнат до трийсет хиляди в Нощта на могъществото (лейлат ал-кадр).
Да, всяка буква от Свещения Коран дава трийсет хиляди вечни плода и сякаш той е сияйното райско дърво Тoуба, което през благословения Рамадан обогатява вярващите с милиони от тези трайни и пребъдващи плодове.
Размисли над тази свята, безсмъртна и печеливша търговия, вгледай се внимателно в нея, а после разсъди над положението на онези, които не оценяват истинската стойност на свещените коранични букви!
Колко огромна и тежка е тяхната загуба! И така, благословеният месец Рамадан най-много прилича на прекрасно изложение, което показва отвъдната търговия, или на изключително оживен пазар с огромна печалба от тази търговия.
Той е сякаш раззеленена земя, невероятно плодородна и богата, която дава отвъдна реколта.
И е сякаш априлски дъжд, от който делата и тяхната благодат растат.
И е подобен на величествено тържество и на внушителен свещен празник, на който се демонстрират ритуалите на човешкото поклонение и служене пред величието на Господството (рубубия) и могъществото на Божествеността (улухия).
В името на тази цел на човек е възложено да говее, за да не се втурва настойчиво с нехайството си в животинските потребности на своята душа - като ядене и пиене - и за да отбягва затъването в похотта на страстите и в неща, които не го засягат.
С говеенето си той се превръща в огледало, което отразява безсмъртието (самдания), понеже временно излиза от животинската си природа и встъпва в състояние, сходно с това на ангелите, или става отвъдна личност и дух с видимо тяло, като се включва в отвъдна търговия и се освобождава от мимолетните земни потребности.
Да, на тленната земя, през стопяващия се живот, в краткия житейски срок благословеният Рамадан дава възможност на говеещите да придобият вечен живот и пребъдващо безсмъртно съществуване, и съдържа всичко това в себе си.
Само един-единствен месец Рамадан може да дари на говеещия плодовете на близо осемдесет години живот.
Фактът, че Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца, както се споменава в Свещения Коран, е неопровержим аргумент в полза на тази тайна.
Някой владетел например може по време на своето управление или навярно и всяка година да обяви за празници и за поводи да се честват от поданиците му определени дни, независимо дали това е денят на възкачването му на трона или някой от светлите моменти на държавата му.
През този период той не третира според обичайните закони онези от поданиците си, които са правдиви и заслужават това, а ги удостоява със своето добротворство, прави им благодеяния и им оказва специална чест.
Владетелят ги кани в кабинета си и ги приема директно, без да се отделя от тях с преграда, лично им засвидетелства внимание, обгражда ги с щедрост, зачита ги с изключителни постъпки и великодушно им дарява любезните си жестове.
Така и Безсмъртния всемогъщ,
Носителя на величието и на щедростта,
Владетеля на вечността и на пребъдването,
Който е Великия управник на осемнайсет хиляди свята, е низпослал през месец Рамадан всемъдрите Си и извисени заповеди и Всемъдрия Коран,
адресиран до тези хиляди светове.
Затова встъпването в благословения месец е празнично събитие и специален радостен божествен повод за тържествуване,
както и прекрасно Господно изложение и внушителен духовен съвет.
То е в съответствие с мъдростта.
Докато месец Рамадан представя този радостен повод и весел празник, би трябвало през него да се повели говеене, за да се издигнат донякъде хората над низките си животински грижи.
Съвършенството, вложено в говеенето, се състои в това, че всички човешки сетива - като зрението, слуха, сърцето, въображението, мисълта - извършват вид говеене, както и стомахът прави това.
С други думи, сетивата избягват забранените неща, наглостите и онова, което не ги засяга, и се насочват към специфично за всяко от тях богослужене.
Например човек кара езика си да говее, като се въздържа от лъжи, хули и сквернословия, и го освежава с четене на Свещения Коран, със споменаване на Аллах Всеславния, с Неговата възхвала и с отдаване на благослов и мир на знатния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и с молба за опрощение и с други подобни дела.
И друг пример. Човек възпира погледа си от забранените неща, затваря слуха си пред неприличните думи, кара очите си да гледат поуките, и ушите си - да слушат истинното слово и Свещения Коран.
Така той отрежда и на другите си сетива да извършват вид говеене.
Известно е, че стомахът е твърде голям завод и ако той прекрати работата си чрез говеенето, за другите по-малки фабрики е доста по-лесно да спрат производството си.
Избрани части от;
"Послания за месец Рамадан, за пестеливостта и за благодарността"