Ползите от говеенето
В говеенето са заложени много мъдрост и ползи, които са свързани, преди всичко със страха от Аллах [ат-таква].
Всевишният Аллах е казал: “…Може би ще се побоите!”
/2:183/ ¬
Това означава, че ако човек се въздържа от позволени халал неща, стремейки се да заслужи доволството на Всевишния Аллах и в страх пред Неговото наказание, за него ще бъде много по-лесно да се въздържа от забранени харам неща.
Ако стомаха на човека е празен, то чувството на глад ще удържи много от неговите други органи от мирските желания.
Но ако неговия стомах се насити, неговия език, очи, ръце и интимни органи ще започнат да чувстват потребност от останалото.
Говеенето води до защита от шейтан, контролира страстите и предпазва органите.
Когато говеещият почувства пристъп на глад, той изпитва онова, което изпитват бедняците, и значи в него се появява състрадание към тях, и той им помага да се спасят от този глад.
Да чуваш за бедните не е, като да делиш страданието с тях, това е като онзи, който се вози и не може да почувства трудността при ходенето, докато сам не тръгне пеша.
Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечава от извършването на грях и неподчинение към Аллах.
Това помага на човека да преодолее своята натура и го отучва от неговите привързаностти.
Говеенето помага на човека да свикне с реда и дисциплината, като по този начин решава проблема с неорганизираността на много хора, ако те го осъзнаваха.
Говеенето също така е демонстрация на сплотеност и единство между мюсюлманите, тъй като общността умма, говеят и разговяват през един и същи месец.
Говеенето през месец Рамадан също така предоставя огромна възможност за онези, които призовават останалите към Аллах.
През този месец някой влиза в джамия за първи път, а други не са посещавали джамията дълго време, и така техните сърца се разкриват и сплотяват около Исляма, затова трябва да се използва тази възможност за проповядване в мека форма, обучаване със съответстващите уроци и за говорене на полезни слова, сътрудничейки си в добро и богобоязън.
Наред с това, призоваващият (Даи'йа) не бива да бъде загрижен изключително и само с другите хора, че да забрави за своята собствена душа и да заприлича на фитил [свещ], който осветява пътя на другите, а сам той изгаря.