Kaк да пропуснем дните на самоконтрол (самообладание) и нощите на милост и наслада!
След единадесет месеца на прегершаване, имаме възможност да помогнем на себе си в един месец на милост и опрощение.
За тези, на чиито молитви не е отговорено, месецът на откликнатите молитви дойде. За тези, които лакатушат от успокояващия нощен намаз или които никога не са го извършвали, месецът на благословения тарауих дойде.
Приветствие към Милостта на нашия Господар:
месец Рамадан.
Несъмнено всеки един от нас приближава Рамадан със специално вълнение.
За съжаление за много от нас, обаче: вместо с вълнението е посрещнат със страх и ужас.
Ще бъде ли този Рамадан като предишния, когато не успях да получа полза и да поправя моите пътища?
Ще бъде ли този Рамадан една демонстрация на това, колко далеч съм от Аллах, всъщност?
Ще бъде ли още един месец, който минава без да се възползвам от него?
Ако се чувствате по този начин, знайте, че не сте сам.
Много от нас се чувстват така и не знаят как да се справят с това.
Като резултат, страхът и опасението са ни достатъчни да се отдалечим от поставянето на нови цели и по-високи стремежи за този месец.
Резултатът е, че намираме себе си в края на месеца в ситуация, когато сме пропуснали да се възползваме от тази възможност и потънали в скръб от мисълта, че никога не ще се подобрим.
През ума ми също минаваха тези нашепвания и мисли.
Обаче, преодолях тези мисли с помощта на Аллах.
Представям на вниманието ви пет неща, които направих, за да преодолея тази „Рамаданска тъга”.
Позволете ми да ги споделя с вас; вероятно предложенията може да са ви от полза и да ви помогнат да загърбите миналото и да се фокусирате върху бъдещето.
Добри мисли за Аллах:
Напомням си, че моя Господар е Най-Щедрия и Милостивия.
Той ме обича искрено.
Доказателството за това е, че когато аз му се противопоставям, Той винаги ме подпомага.
Точно затова Той ми дава още един Рамадан: още една възможност да се приближа към Него отново.
Той обича да прощава, а Неговите най-добри приятели са тези, които най-много искат опрощение.
Доведе ме до друг Рамадан, така че да мога да имам още един шанс за Лейлетул Кадр и още един шанс моята дуа да бъде приета по времето на ифтар, и още един шанс да направя Хадж с Пратеникът на Аллах (с.а.с.), извършвайки умра през този месец.
Доведе ме до Рамадан, за да успокои болките в сърцето ми с Неговото споменаване, а за мен да бъде напомняне за нощите в гроба, чрез усамотението на и’тикаф;
чрез разбиране на това какво е чувството да бъдеш сам с Него в джамията.
Иска от мен да облекча товара от мен самия, така че затова ми е дарил Месеца на Корана, за да мога да преживея удивителното Слово на моя Рабб (Господар).
Селеф (праведните предци) са умолявали Аллах за възможността да доживеят друг Рамадан, така, че какъв къметлия съм аз, че Той ми е дал този шанс още веднъж. Какъв късметлия съм, че ми е дал шанса да разбера кога е този месец, така че да мога да се възползвам от него.
Какъв късметлия съм, че ми е дарил копнежа в моето сърце да срещна моя Господар през този месец – а знам, че онзи, който обича да се срещне с Неговия Господар, Аллах Субханаху уа Тааля също обича да се срещне с този човек.
Забрави миналото и се съсредоточи върху бъдещето:
Напомням си, че миналите дела са точно това; въпрос от миналото.
Живея за бъдещето, не за миналото.
Миналото ще бъде опростено, иншаАллах, ако мога да поправя бъдещето.
Моята грижа трябва да бъде следващото дело, което ще направя, защото Аллах обича да прощава;
така че мога да имам цялата увереност, че Той ще опрости миналото, защото нямам друго, освен покаяние за моите минали грехове.
Най-важното съображение за мен е какъв вид поправки ще направя сега.
Напомням си това, което Имам Ибн Каийим казва в своя Нуунийя:
Кълна се в Аллах, не се страхувам от миналите си грехове.
Всъщност те са на пътя на покаяние и опрощение.
По-скоро моята истинска грижа е тази, че (в следващото дело) това сърце може да спре да работи според откровението и според Свещения Коран.
Събери предишния опит, за да планираш стратегия, която да го накара да работи този път: Напомням си, че е нелогично да мисля, че бъдещите ми шансове за успех са отражение на моите провали в миналото.
Миналата ми неспособност само ми показва какво да направя по-добре, така че да мога да увелича шансовете си този път.
Така, ако съм опитал да кланям тарауих всяка нощ, но съм се провалил, трябва да погледна назад и да видя какво е станало, за да науча уроците от тези провали.
Четенето на имама не е ли добро?
Ако е така, тогава нека да опитам да намеря джамия, където имама чете по-добре.
Ако се провалих в прочитането на целия Коран миналата година, нека да погледна каква беше причината и как мога да променя това.
Мога ли да поставя нещо, което да ми напомня да чета Корана или да купя няколко копия на Корана и да ги поставя на по-удобни места, като едно в колата си, друго в куфара ми и трето на масата си, така че винаги да имам Мусхаф под ръка?
Ако съм пропуснал да стана за Фаджр последния Рамадан, защо се е случило и как мога да променя това?
Вероятно трябва да купя повече будилници, така че нека да отида до магазина веднага.
Вероятно трябва да пиша на приятелите си да направим група за събуждане за Фаджр, така че всеки един от нас да е отговорен за събуждането на другите.
Може би трябва да правя моя сухур с най-обилното ядене, така че тялото ми да се чувства гладно по време на сухур и така да се събуждам по-лесно.
Награждавай, предизвиквай и наказвай себе си:
Мога да планирам и подготвя награда за себе си, ако завърша този Рамадан задоволително.
Казвам си, че ако мога да накарам себе си да кланям всичките си намази в най-ранното време този Рамадан и прочета Корана по пет пъти този месец, тогава ще си купя нов лаптоп; ако мога да го прочета десет пъти, ще отида на почивка със семейството си или някаква друга значима награда, която знам, че определено ще ми въздейства.
Предупреждавам се, че ако се проваля в завършването на четенето на Корана пет пъти този месец, то ще дам хиляда долара садака.
Напомням си, че дори Пратеника на Аллах (с.а.с.) е давал материални награди на тези, които са се отличили в битка: например половината от военната плячка за войните мюсюлмани, които са взели участие в битката (похода); той (с.а.с.) е считал за голям грях за онзи, който е пропуснал да се присъедини към задължителната битка.
В същия дух на нагаждаване, предизвикване и наказание, ще направя това и за моите деца и моята съпруга, помагайки им с награда, ако направят нещо необичайно този месец и наказание, ако не направят дори и минимума .
По този начин ще им дам допълнителен стимул да направят добро през това ограничено време на Рамадан.
Напомням си, чев края на краищата трябва да го правим заради Аллах и никога за материална награда, но съпоставяйки емоционалното желание с действие и страх от наказание при неизпълнението, това ще е причина това дело да е първото в подъзнателната част на ума ми.
Напомням си, че най-лошото нещо относно това да не направя този Рамадан специален е нещо по-лошо от наказнието, което съм планирал.
Това ще е бъде разочарованието от изгубения Рамадан, а рискът е гнева на Аллах.
Създаване на приятелски натиск и отговорност:
Напомням си, че ако запозная приятелите и семейството си с някои мои цели, то те биха ми били от помощ.
Така споделям някои свои цели с тях, подсигурявайки се, че го правя за да спечеля помощта им в извършането им, а не в духа на самохвалството.
Надявам се, че това би ми дало допълнителна подкрепа и кураж в това да съм сигурен,че те ще ми помогнат в постигането на добрите неща, които съм планирал да направя.
Ако те не ми помогнат, то най-малкото не трябва да вземат под внимание, когато се отказвам от техните услиги и компания, за да прекарам малко време, работейки над целта си.
Надявам се,че някои или всички тези неща ще ви помогнат да погледнете на този Рамадан с един нов възглед.
Правете много дуа на Аллах, този Рамадан да бъде специален за вас, за вашето семейство и за Уммата (общността) на нашия обичан Пратеник (с.а.с.).
Теуфик Чоудхъри Генерален директор в Института Ал-Каусар