Всяка болест, която предизвиква на човек чувството на неразположение, той може да не говее.
Основание за това е казаното от Всевишния Аллах:
“А който от вас е болен или на път, то нека ¬ да отговее пропуснатото в други дни.”
/2:185/
Ако болестта обаче е несериозна, като кашлица или главоболие, то това не може да бъде причина за прекъсване на говеенето.
Ако има медицинско потвърждение или човека знае от своя личен опит, или пък той смята, че говеенето може да усложни неговата болест или да забави оздравяването му, то на него му е позволено да не говее; нещо повече, говеенето за него тогава става нежелателно мекрух.
Ако човекът е сериозно болен, той не трябва от предишната нощ да има намерение за говеене през деня, дори и да съществува възможност за оздравяване на сутринта, защото на разглеждане подлежи положението на болния в текущия момент.