Абдуллах ибн Абу Афа (р.а.) разказва:
„Веднъж когато бяхме при Пратеникът на Аллах (с.а.с), дойде някакъв човек и каза:
– Пратенико на Аллах, има един младеж на смъртно легло.
Въпреки че му внушаваха да изрече „ЛЯИЛЯХЕИЛЛЯЛЛАХ“, той каза, че не може.
– Изпълняваше ли намаз?
– попита Пратеникът на Аллах (с.а.с), :
– Да.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), стана, ние също станахме.
Той влезна при младежа и му каза:
– Кажи: „Ля иляхе илляллах“!
– Не мога да кажа.
Пратеникът на Аллах (с.а.с), попита, човека, който беше дошъл при него за причината, и той му отговори, че не е уважавал майка си.
Пратеникът на Аллах (с.а.с), попита дали майка му е жива.
Отговориха, че е жива, след което нареди да я извикат.
Когато дойде, й каза:
– Ако ти кажат:
"Тук има голям огън, и ако се застъпиш за сина си, няма да го хвърлим в него, а ако ли не, ще го хвърлим",
какво би сторила?
Щеше ли, да се застъпиш за него?
– Да, щях да се застъпя за сина си.
– Тогава вземи Всевишния Аллах и мене за свидетели, че си доволна от него!
– О, Аллах!
Тебе и Пророка Ти взимам за свидетели, че вече съм доволна от сина си, и му простих.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), каза на болния младеж:
„Кажи: „Ля иляхе илляллаху вахдеху ля шерике леху ве ешхеду енне мухаммеден аб-духу ве расулюх“, след което болният го изрече без проблем.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), каза:
„Хвала на Аллах, че чрез мен спаси този младеж
от огъня на ада.“
(Този хадис е предаден от Табера-ни,
и в резюме – от Ахмед ибн Ханбел).
Смятам, че поуката в този великолепен хадис е направила впечатление и на вас.
Става дума за младеж мюсюлманин, който се прощава с живота си като безверник, и затова заслужава безкрайното мъчение.
Но той е вярващ до последния момент, защото не е казал „не вярвам“ или „няма да изрека тези думи“, а е казал:
„не мога да ги изрека“.
Обърнете внимание на първия въпрос на нашия Пейгамбера (с.а.с), :
"Изпълняваше ли намаз?"
Този първи въпрос направо разтърсва душите ни, кара ни да се разтреперим нас, които искаме да застанем с вяра в съдния Ден, и да спечелим Дженнета.
Значи, първата причина да се случи това, е неизпълнението на намаз, и не може да е друго, след като това е първият въпрос на Пратеника на Аллах(с.а.с), .
Сега помислете:
Кой от нас би желал да изгуби вечния си живот?
Кой човек, който се смята за мюсюлманин, може да каже:
„Аз мога да умра и без вяра“?
Напротив, не се ли молим непрекъснато за добър завършек на живота ни и да умрем с вяра?
И така, първият въпрос в този страхотен пример е за вярата, а вторият – за намаза.
От хадиса разбираме също и колко важно е отношението към родителите за добрия край на живота ни.
Несъмнено ние не можем да заключим категорично от този хадис, че всеки, който не изпълнява намаз, и не се покорява на родителите си, ще умре без вяра.
Защото само Аллах знае кой как ще предаде последния си дъх.
Но този хадис ни дава един много важен повод за размисъл, и сериозно ни приканва да не пренебрегване намаза си, и да уважаваме родителите си че да са доволни от нас.