"О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите"
/2:183/
“Аллах е жалостив към Своите раби.”
“Аллах е жалостив към Своите раби.”
/42:19/...
Една от основните цели на говееенто е да се научим на самоконтрол.
Една от основните цели на говееенто е да се научим на самоконтрол.
Когато Аллах /Субханеху уе Теаля/ низпослава аята за говееенто
/2:183/,
Той го завършва с причината, поради която е било предписано – да постигнем текуа (благочестие).
Текуа може да се постиге по различни начини, но повечето от тях имат сходни методи, които водят до самоконтрол.
В едно свое изказване Зул-Нун ал Мисри споделя:
В едно свое изказване Зул-Нун ал Мисри споделя:
“Не се противи на своя Господ, заради душата си, а се възпротиви на душата си, заради своят Господ.”
В наши дни, посланието, което най-често чуваме и се опитваме да внедрим в живота си е напълно противоположно на това твърдение.
Често сме насърчавани да бъдем смели и уверени, винаги да задоволяваме прищевките на душата си и за съжаление си намираме безброй оправдания да го правим.
Често това, обаче, води до развитието на огромна арогантност, липса на смиреност и неспособност за противопоставяне на нас самите.
Това позволява на душата ни да властва над нас, което пък отслабва нашите решителност, воля и вътрешна слиа.
А когато това се случи, то душата ни има пълна власт над нас по всяко едно време.
Аллах казва в Корана:
“Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи пелена пред погледа му.
“Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи пелена пред погледа му.
Кой ще го напъти подир Аллах?
Не ще ли се поучите?”
/45:23/
Може би четем този аят и веднага се замисляме за другите, но да обърнем поглед и към себе си!
Може би четем този аят и веднага се замисляме за другите, но да обърнем поглед и към себе си!
Колко често се оставяме душата ни да ни води при взимането на едно или друго решение?
Колко често й се отдаваме и й позволяваме да заема позицията наш господар?
Въпроси, над които трябва да се замислим.
Месец Рамадан е времето, когато да обърнем тази зависимост. Времето, когато доброволно се лишаваме от осовни нужди като хранене и пиене, ограничаваме желанията си и всичко онова, което ни води към грях, дори и от безсмислени постъпки.
Месец Рамадан е времето, когато да обърнем тази зависимост. Времето, когато доброволно се лишаваме от осовни нужди като хранене и пиене, ограничаваме желанията си и всичко онова, което ни води към грях, дори и от безсмислени постъпки.
Когато лишим душата си от храна, тя започва да отслабва. Слиза от пиедестала на властта, в който се е вкопчила и започва да се превръща в наш подчинен.
Това ни позовлява да я обгърнем в благочестие и така, когато в един момент от живота си сме изправени пред труден избор, борейки се с душата си, тази сила, която имаме над нея сега, ще ни позволи да вземем правилните решения; решения, които искрено са заради Аллах и доброто на нас самите и не се базират единствено на желанията на душата ни.
Тъй като месец Рамадан е като тренировъчно поле за нас, изключително важно е да се научим на самоконтол.
Тъй като месец Рамадан е като тренировъчно поле за нас, изключително важно е да се научим на самоконтол.
Това е времето не само да се въздържаме от храна и вода и интимни отношения, а е време, когато лишавайки се от тях ни става по-лесно да забележим, че пред нас има и други неща, от които трябва да се въздържаме, за да постигнем целите си: да пречупим и усмирим душата си и да постигнем благочестие (текуа).
Това е една солидна основа за нас, за да се въздържаме при гняв, спорове и препирни.
Да се въздържаме от егоизъм, алчност, лъжи, несправедливост, одумване, от нетърпеливост и грубо отношение към другите.
В общи линии да се въздържаме от всичко, което ще е в наш ущърб на Съдния ден и будните сред нас осъзнават, че това не трябва да се случва само през месец Рамадан, а това е нещо, което Аллах изисква редовно от Неговите раби.
И накрая, така както е важно да се научим на самоконтрол, също толкова важно е и да дадем на душата си нещо, с което да запълни празнотата.
И накрая, така както е важно да се научим на самоконтрол, също толкова важно е и да дадем на душата си нещо, с което да запълни празнотата.
Както се казва в една известна арабска поговорка:
“Ако не ангажираш душата си с добро, то тя ще те занимава с лошо.” Така че, когато премахваме наш недостатък, нека се уверим, че сме запълнили мястото му с нещо добро.
Нека се стремим да се погрижим за нашите дела и делата на нашите души, така че да се върнем при нашия Създател в състояние, от което Той ще е доволен…
“О, душа успокоена, завърни се при своя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
Нека се стремим да се погрижим за нашите дела и делата на нашите души, така че да се върнем при нашия Създател в състояние, от което Той ще е доволен…
“О, душа успокоена, завърни се при своя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай! “
/89:27-30/