"Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите

От ал-Бара Ибн Азиб се предава:

 "Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите.

Стигнахме до гроба, когато още го копаеха.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна с лице към Къбля, и ние седнахме около него, боейки се дори да помръднем.

В ръката си той държеше пръчка (клонка), с която разрови земята.

След това той салляллаху алейхи ве селлем, погледна към небето, после към земята.

Така три пъти той вдигаше към небето и сваляше към земята своя взор (поглед) и после каза:

 "Търсете защита при Аллах от наказанието в гроба."

Така той повтори тези слова два или три пъти, след което три пъти каза:

 ―Аллахумме инни еузубике мин азаби ал-кабри"

―О, Аллах!

При теб търся защита от наказанието в гроба."

 След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил:

 "Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета със светли, като слънцето лица.

Те носят със себе си саван (кефин) и благовония от Дженнета, и сядат недалеч от него.

След това към правоверния раб се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:

 "О, блага (чиста) душа!

(в друга версия на този хадис се казва:

 "О, умиротворена душа!")

Излез (да посрещнеш)

опрощението и доволството на Аллах!

 Душата на правоверния раб напуска тялото му, така както капката изтича от гърлото на съд (шише) и меляикето на смъртта я взема.

(В друга версия: Когато душата на правоверния напуска тялото му всички меляикета между небето и земята и всички меляикета на небето я благославят пред Аллах).

Пред нея се отварят вратите на небето, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах, да може тази душа да мине през тях.

 Меляикето на смъртта прибира душата, и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват с този саван и благовония (от Дженнета).

За това Всевишният Аллах е казал:

А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.

/6:61/

След това душата започва да благоухае, все едно че отделя най-прекрасния аромат на миск, който може да се намери на земята.

 След това меляикетата възнасят душата на небесата.

Когато минават през множеството (групи) от меляикета,

 те питат:

— Чия е тази прекрасна душа?

На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.

Те назовават правоверният с най-красивите му имена, с които са го наричали в земния му живот.

Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, и вратата им се отваря, меляикетата от всяко небе съпровождат душата до следващото небе,

 и така докато не стигнат седмото небе.

Тогава Великият и Всемогъщ Аллах казва:

 — Запишете вестта за Моя раб във висините на Иллийун. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айетите от Свещения Коран:

Ала не!

 Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун.

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

Книга ясно записана.

 Свидетелстват за нея приближените.

/83:18-21/

 и продължил — тогава меляикетата вписват вестта за него в Иллийун, и на тях (Всевишният Аллах) им заповядва:

 — Върнете го на земята, тъй като Аз съм им обещал,

че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.

 Меляикетата връщат душата на правоверния на земята. Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея.

 След това при правоверният идват две меляикета, които грубо го пробуждат.

 Те сядат до него и го питат:

— Кой е твоят Повелител (Господ)?

Той отговаря:

 — Моят Повелител е Аллах.

Те го питат:

— Коя е твоята религия?

Той отговаря:

 — Моята религия е Исляма.

Те го питат:

— Що за човек бе изпратен при вас?

Той отговаря:

— Това беше Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Те го питат:

 — Ти как постъпваше?

 Той отговаря:

 — Аз четях Книгата на Аллах,

повярвах в нея и бях верен на това.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил:

Те го пробуждат и питат, кой е твоя Повелител (Господ)?

 Коя е твоята религия?

 Кой е твоя Пророк?

Това е последното изкушение (фитна), което постига правоверния.

 И за него Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал:

 Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния.

/14:27/

Благодарение на това правоверният отговаря, че неговия Повелител (Господ) е Аллах, неговата религия е Исляма,

и неговия Пророк е Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Тогава Глас от небето възвестява:

 — Правдив е Моят раб.

 Разстелете за него красотите на Дженнета, нагиздете го с одежди от Дженнета, и му отворете врата към Дженнета.

 На него му пренасят милости и благоухания от Дженнета,

 и неговия гроб се разширява до простори, които само взора може да обхване.

Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни одежди, благоухаещ на приятни аромати, който казва:

— Ще ти съобщя нещо, което ще те ощастливи.

Възрадвай се на благосклонността на Аллах и на градините в Дженнета с вечните прелести.

 Този ден ти бе обещан.

Правоверният ще попита:
— Кой си ти, Аллах да те облагодетелства?

 Твоят лик носи добро, кой си ти?

 — Аз съм твоите благодеяния.

 Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти бързаш да си покорен и да избягваш неподчинението към Него.

 И ето Аллах ти въздаде добро.

 След това за правоверният се отваря врата в Дженнета и врата в Джехеннема.

(Като му се отвори вратата на Джехеннема)

 На него му се казва:

— Това би била твоя обител, ако ти бе се възпротивил и бе непокорен на Аллах, но Аллах ти го замени с това

 (с Дженнета).

 Когато правоверният види, какво има в Дженнета, ще каже: — Повелителю!

 (О, Аллах!)

Ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при моето семейство и богатство.

 Тогава ще му се каже:

— Бъди спокоен!

 А, когато неверния раб

 (в друга версия на този хадис се казва:

 ("грешник")

се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета с груби и черни лица.

Те носят със себе си зебло от Джехеннема и сядат недалеч от него. След това към неверника се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:

 — О, скверна душа!

 Излез (да посрещнеш) гнева и негодуванието на Аллах!

 В този миг душата на неверника се разпълзява по неговото тяло, и меляикето на смъртта я изтръгва, разкъсвайки при това нерви и съдове, подобно на дарак с много зъбци през който минава мокра вълна.

 Всички меляикета намиращи се между земята и небето и които са на небето, проклинат тази душа.

 За нея се затварят вратите на небесата, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах тази душа да не минава покрай тях.

Меляикето на смъртта я прибира и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват в зеблото.

Душата на неверника започва да изхвърля и издава най-скверното зловоние, което може да се срещне на земята.

След това меляикетата отнасят душата на небето.

Когато минават през множеството (тълпа)

от меляикета, те питат:

— Чия е тази скверна душа?

На тях им отговарят:

— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.

 Те назовават неверника с най-позорните имена, с които са го наричали в земния му живот.

 Когато стигнат първото небе те молят да им отворят вратата, но вратата не им се отваря.

 След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо.

/7:40/

 и продължил:

— Тогава Всемогъщият и Велик Аллах казва:

 — Запишете вестта за него в Сидджийн, който се намира в дъното на земята.

След това на меляикета се заповядва:

— Върнете Моя раб на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.

Меляикетата захвърлят душата на неверника от небето на земята, така че тя попада в неговото тяло.

Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.

/22:31/

Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея.

 След това при неверника идват две меляикета, които грубо го пробуждат.

Те сядат до него и го питат:

— Кой е твоят Повелител (Господ)?

 Той отговаря:

— М..ми, ами не знам.

Те го питат: — Коя е твоята религия?

Той отговаря:

— М..ми, ами не знам.

Те го питат:

 — Що за човек бе изпратен при вас?

 Тогава неверника няма да може да назове името му и меляикетата ще възкликнат:

— Това е Мухаммед!

 А той неверника само ще мънка:

— М..ми, ами не знам. Само съм слушал, че хората говорят нещо такова!

 Меляикета ще го попитат:

— Ти не знаеше и не го последва, така ли?

Тогава Глас от небето ще възвести:

— Той лъже!

 Разстелете за него огнено ложе, и отворете за него врата в Огъня на Джехеннема!

Към него ще пристъпи (приближи) огнения жар на Джехеннема и изпепеляващият вятър самум, и неговия гроб ще се стесни толкова много, че ребрата му ще се вплетат едно в друго.

След това пред него застава мъж с отвратителен облик, с гнусни дрехи, от който излиза гнила и непоносима миризма, който казва:

— Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи.

Този ден ти бе обещан.

 Неверникът ще попита:

— Кой си ти, Аллах да обърне против теб цялото зло?

Кой си ти?

Твоето лице носи злощастие, кой си ти?

— Аз съм твоите скверни злодеяния.

Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да си покорен на Аллах, а бързаше в неподчинението си към Него.

И ето Аллах ти въздаде зло.

 След това при неверника изпращат сляп, глух и ням палач, който държи в ръцете си огромен чук!

 Ако той удари с този чук по планина, тя се разпилява на прах. Но той удря с него мъченика неверник, и той се превръща в прах, а Всевишният Аллах отново го пресъздава такъв, какъвто е бил. Палачът го удря отново, а неверника издава вопли, които чуват всички твари, освен хората и джиновете.

След това за неверника отварят вратата на Джехеннема, и му разстилат огнено ложе, а той възкликва:
— Повелителю!

(О, Аллах!)

Не позволявай на Часа да настъпи!"

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/281), ал-Хаким (1/37-40), ат-Тайалиси (номер753) и Ахмед (4/288), ан-Насаи (1/282),

 Ибн Маджа (1/469-470)/